FIAC – Paris 2015

Не става дума за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм стоят на първа линия. От време на време се появяват  бисери, които  ни дават оптимизъм.  Съврменното (поп) изкуство е създадено да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и най-вече да се продава. Светът става все по-възможен и невъзможен, едни граници се изтриват,  досегашните представи за нещата се обезличават, поставят се нови граници, нови разделения в света . Ако това е прогрес, той ни заставя да измислим нови възможности за живота и  себе си. Но чувствителността на човека е лично качество. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност без да спасява хората от царящи злини е хранила духа на всеки с по-развита чувствителност.

В тези няколко дни на Фиак 2015 в Гран Пале и другите изложби в Париж се чуства компромис между масовост и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, временно и безвременно.

Fiac 2015-4

Ева и Адел на снимката с мен са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розовото им бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като Съвременно Изкуство. Двете се появиха анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the end of art“ („Началото след края на Изкуството“). Държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен, поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си. В галериите 165 на брой, освен шокиращи абсурди има шедьоври.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

 

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

 

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство – в някои случаи то е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща  само бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музиката, поглед в бъдещето и Китай

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

С обектива ловим и фиксираме моменти на хармония в заобикалящия ни свят и забелязваме как тя се руши и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними. Общ терен е мигът заедно с усета да му дадем стойност . Звукът свързва бягащите моменти в  хармонична динамика, която оптваме да запазим в усещането си. Музиката ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история за зрителя. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря винаги ново усещане. Добрата фотография е ненагледна за погледа на всеки любител.

03 музиката поглед в бъд-3

В наскоро излязлата книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето – музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди автора, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малко хора от населението са готови да приемат бъдещето позитивно, смело, с отворен поглед идващите новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим във виртуално бъдеще.” Тази идея отговаря чудесно на преживяванията ми в Китай, които описвам и в предишни блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половина китайци са обзети, разбира се по китайски маниер, да строят „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както са наричали винаги Китай. Музикалните им произведения са монотонни, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи земята, с която е вековно свързан, продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища, градове с идеята за бъдещето на Китай. Във страната, когато пътувате, външният човек не съществува и ако ви забележат, то е за да покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията си в света, китайското общество в страната е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Усещате една болезненост и монотонност от преживяното, повтарящо се минало. Същевременно страната ви грабва с мащаба, разликите и противоречията (за нас), иска ви се да се уверите в неща, за които не сте помисляли и да разберете повече.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографиите тук са илюстративни, една идея без  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни, без замисъл или уговорка. Заслуга, когато се случат и ако има такава, е в будния ви поглед, в правилната оценка на момента.

01 Среща-20

С приятеля и водач Кунчок импровизираме – завиваме наляво вместо надясно, води ни надеждата да срещнем номади, търсим хубава гледка или в най-добрия случай идеализираме възможността за някое забравено от китайците селце с автентични кам-па, жителите на бившата Тибетска провинция Кам.

02 Среща-19

Прашеният път суче към зъбчати върхове на четири-пет хиляди метра. От юрти до пътя в долината ни насочват към манастир високо в планината. До манастира са сгушени накуп къщите на забележително чисто и за очудване слабо покитайчено село.

03 Среща-18

Местните Кам-па  са приседнали на пейка до гомпата (манастира).

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв също Кам-па (от блога Разбойниците-Благородници) сме в единомислие, той от преживяванията си, а аз по убеждение. И двамата отпускаме души във все по-рядко срещаната, избягала от времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Два дни преди това в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, виждате  котраста между новия и стария свят. Това е края на унищожения и невъзвратим стар манастирски свят. Срещат се модерни китайки, скъпи коли дошли тук високо на чист въздух, далеч от задуха на замърсените метрополии. Обхванати от себе си те си правят селфита  без представа и още по-малко грижа за губещия се дух в света наоколо.

06 Kam, Buddhism1

Входът на манастира Гаргу е задръстен от местни кам-па, което не ни попречи с Кунчок да се промъкнем без  усещането да сме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Атмосферата е естествена и хармонична в свят отдаден на вяра и прочистване от тежестите на битието. Тук звукът и жеста ви води в разни светове. Светлината в момента, най-добрата за деня, ме разкъсва между света в манастира и отвън в селото. На прага срещам  този топъл, чист поглед, в който липсва страха на повечето  местни, наплашени от китайците. Девойката няма общо с китайките със селфита. (Жалко за красивите китайки, а когато са красиви, те са много красиви! Обратното е също вярно…).

07 Kam, Buddhism

Тя проговори, разчленявайки думите: « What you do here?. » Та кой говори английски по тези места ! В ръцете си държи тетрадка, нещо като личен дневник или речник, прелиства го трескаво с желание да каже нещо. С  леко гърлен чуствен глас тя добавя “I learn english very little ». Смутен запитвам, просто да я заговоря, къде мога да изпия чаша чай.  Тя заприлиства тетрадката: “At home “ . Казва се Кунчоундза и аз я следвам с разтупкано сърце към дома й.

07 Kam, Buddhism1

По пътя настигаме група забързани монахини, след малко разбирам, че отиват към своеобразно сковани дъски със забележително красива гледка наоколо.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми обяснява спокойно Кунчоундза. Да, вярно. Те грациозно приклякват, снимам бързо, притеснен от дружелюбния поглед на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

Майката на Кунчоундза със същата топла усмивка ни посреща пред входа на дома им.

10 Среща-2 - copie

Представамя си местните в Тибет преди инвазията на Китайците още от времето на Александра Дейвид Нийл.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием заедно чай, посолен с бучка вкусно масло от як. Общият ни език се осъществява най-вече през очите. Излъчването и усмивките им са по-съдържателни от думите.

12 Kam, Buddhism

Изминава час, Кунчок ме очаква и вероятно се притеснява! Канят ме да остана да им гостувам. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, ще има място и за двама, отговарят! Тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На вратата ме изпращат ме без думи. Усмивките им излъчват всичко, усещането е силно. Знам, вече няма да ги видя. Хем ме боли, хем съм благодарен.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок  ни вижда и се радва. Смеем се всички. Той им благодари за гостоприемството, но ни очаква дълъг път. С Кунчоундза  за момент се отделяме, присядаме в тревата близо до колата. С  думи излязли от сърцето, казвам как двамата се знаем от вечни времена, как хората се движим на пакети от епоха на епоха и се срещаме отново при всякао раждане. Тя лови някои думи, но разбира всичко. Енергията, която ни свързва е силна и истинска, движена от всемирни закони. Стоим неподвижно, замомент безмълвни, излъчването е едно по-значимо от думите.

Записвам внимателно жсм-а на Кунчоундза – в Китай няма живо същество без телефон – обещававам да й се обадя и от багажа си измъквам мускалче от Розовата долина. “Това са рози от България” – “Bulgariiia“, повтаря Кунчоундза с усмивка и поглед,  който познавам и ще отнаса със себе си. (във фотографията горе виждате мускалчето в ръцете на девойката)

16 Среща

По време на пътуването ми се чухме няколко пъти. Наскоро в Париж сънувах майката на Кунчоундза такава, както я виждате на фотографията.

В сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 ще намерите цветни и черно-бели фотографии от Кам. Необходим е компютър, сайтът е на флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: