FIAC – Paris 2015

Не искам да пиша за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм стоят на първа линия. От време на време виждаме  бисери, които ни сдобряват с всичко. Мярката, ако има такава, е в безвремието на творението. Съврменното (поп) изкуство търси как да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и да продава. Светът е на път да стане все по-възможен (и невъзможен) за всички. Границите се изтриват,  досегашните представи за нещата се обезличават. Ако това е прогрес, той ни заставя да измим нови възможности за живота и  себе си. Но чувствителността е лично качество. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност не е спасявала човека от царящите злини, но е хранила духа на всеки с по-развита чувствителност. В тези няколко дни на Фиак 2015 усещането в Гран Пале и другите изложби в Париж е някакъв компромис с антагонизъм между масово и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, между временно и безвременно.

Fiac 2015-4

Ева и Адел на снимката с мен са станали необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розовото си бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като Съвременно Изкуство. Появиха се анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the end of art“ („Началото след края на Изкуството“). Държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен, поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си. В галериите 165 на брой, освен шокиращи абсурди има и шедьоври.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

 

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

 

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство, че в някои случаи е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща в бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Връзката музика-фотография е интересна. С обектива търсим да фиксираме хармонията в  света около нас, а тя се руши и изгражда, подобно на музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними по величина. Музиката стои откъм върха на пирамидата, а фотографията е едва приета като последно от изкуствата. Общ терен е мига и въображението. В музиката изплъзващия се миг посредством звука се свързва с идващия следващ момент. В това движение във времето бъдеще и настояще се сливат в хармонична динамика, която  задържаме за момент в усещането си. Музиката, когато я чуваме, ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията закования момент е геометрична статичност, която в избрания случай развинтва въображението и създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря хоризонти. Добрата фотография е ненагледна.

03 музиката поглед в бъд-3

И ето на какво ме навя последната книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”). Авторът дава цяла глава на музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Идеята е, че музиката на всеки народ дава възможност да разберем какъв поглед имат съответните хора спрямо бъдещето. В музикалното  произведение колкото повече музикални елементи се повтарят, толкова по-малко хората са готови да приемат бъдещето позитивно, с отворен боглед и смело да погледнат заливащите ги новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим в виртуално бъдеще.”, твърди Жак Атали. Тази идея се връзва с преживяванията ми в Китай, част от които описвам в предишните блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Идеята на  Атали потвърждава усещането ми за този милиард и половина китайци, обзети да строят отново „центъра на света“ около себе си, както са наричали винаги Китай: “Империята в Центъра”. Но ето, както музикалните им произведения за нас са по-скоро монотонни елементи, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи и земята, с която е вековно свързан, така продава и зеленчука, който е отгледал или най-прагматично упорито строи пътища и градове. Във всичкото това външния човек не съществува и ако ви забележат, то е за да ви покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Има ли бъдеще тази страна? Въпреки експанзията, това общество е затворено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Общество, изпълнено е с болка и катаклизми, както преживяното досега и непрекъснато повтарящо се минало. Това усетих и в пътуването си, но въпреки студените душове, в тази страна ви грабва, нещо силно, което ви кара да се върнете. Нещата в страната са толкова противоречиви (за нас), че ви се иска да се уверите, че не бъркате.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографията ми в случая е илюстративна без претенция за  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни, без задължителна причина. Заслуга, ако има такава, е в будния поглед, в правилната оценка на момента и в благодарността, която изпитвате за случилото се.

01 Среща-20

С приятеля ми и водач Кунчок импровизираме в този стил – завиваме наляво вместо надясно и нещо се случва. Води ни надеждата за ненадейна номадска среща, за хубава гледка или в най-добрия случай с идеалистичната мисъл за някое забравено от китайците селце с автентични кам-па, жителите на бившата Тибетска провинция Кам.

02 Среща-19

Прашен път суче към зъбчати върхове на четири-пет хиляди метра. От юртите до пътя ни казват, че високо в долината има манастир. До манастира е сгушено китно, забележително чисто и не съвсем покитайчено селце.

03 Среща-18

На пейка до гомпата са приседнали местните Кам-па.

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (описан в блога Разбойниците-Благородници) имаме еднакви визии, той от преживявания, а аз по убеждение. Отпускаме души в автентична, все по-рядко срещана, проплъзнала се някак във времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Спомням си преди два дни в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, големия котраст между новия и стария свят. Видяхме краят на убития вече невъзвратим стар манастирски свят. Срещнахме модерни китайки, слезли от скъпи коли, дошли високо на чист въздух далеч от задуха на замърсените метрополии, обхванати от себе си да си правят селфита,  без представа, а още по-малко грижа за обкръжаващия ги свят.

06 Kam, Buddhism1

Входът на манастира Гаргу е задръстен от местни кам-па, което не попречи с Кунчок да се промъкнем без чувството да бъдем чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Снимам естествената, хармонична атмосфера, в която звука прави магии. Светлината е най-добрата за деня и разкъсан между  света отвътре и отвън срещам топъл, чист, искрен поглед. В очите липсваше страха на повечето  монаси, наплашени от китайците. Девойката от селото в някакво безвремие нямаше общо с мадамите със селфитата (Жалко за красивите китайки! А когато са красиви, те са много красиви! Обратното е също вярно…).

07 Kam, Buddhism

Чувам думи на английски: « What you do here?. » Та кой говори английски по тези места ! В ръцете си девойката държи тетрадка, нещо като личен речник, който трескаво прелиства, за да ми каже нещо. С  леко гърлен чувствен глас тя добавя “I learn english very little ». Смутено запитвам къде мога да изпия чаша чай, сякаш имаше избор за чай.  Тя заприлиства  тетрадката и отговаря просто: “At home “ . Девойката се казва Кунчоундза.

07 Kam, Buddhism1

По пътя настигаме група забързани монахини. Тоалетът им се оказва с забележително красива гледка.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми казва спокойно Кунчоундза. Да, те грациозно приклякват, снимам бързо, притеснен от погледа на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

Майката на Кунчоундза с подобна топла усмивка ни пресреща пред входа на дома им.

10 Среща-2 - copie

Ако сте прочели написаното в предишните блогове за Китай, сега разбирате света, към който се бях опътил.  Такива хора преди инвазията на Китайците е срещала в Тибет Александра Дейвид Нийл.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием чай, леко посолен с бучка вкусно масло от як. Общият ни език минава през очите. Излъчването и усмивките са по-съдържателни от думи.

12 Kam, Buddhism

Изминава час, Кунчок ме очаква и вероятно се притеснява! Канят ме да остана, да гостувам в дома им. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, ще има място и за двама! Тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На врата ме изпращат отново без думи, усмивките са достатъчни – дали ще се видим отново? Усещането е силно.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок ни се радва, но имаме да гоним дълъг път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата близо до колата. С прости думи, излязли от сърцето, казвам, че двамата се знаем от вечни времена, опитвам да обясня как хората се движат на пакети от епоха на епоха, срещат се всеки път отново. В този момент така го чуствам, говоря на английски, тя лови думи, разбира неизказаното. Истинските връзки не се губят като  енергии, свързани помежду си извън пространство и време. Девойката стои неподвижно. Лови от  излъченото ми, не от думите. Жените, когато искат, знаят. Чуството заменя мисълта. Записвам й внимателно телефона – в Китай няма живо същество без телефон – ще я потърся. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина. “Това са рози от България”. “Bulgariiia“, повтаря Кунчоундза усмихната с поглед,  който познавам, който продължава да има във всички времена.

16 Среща

Наскоро в Париж сънувах майката на Кунчоундза. Сънувах я в черно-бяло.

За любителите на фотография в сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 има цветни и черно-бели фотографии от Кам. Необходим е компютър, сайтът е с флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: