FIAC – Paris 2015

Не става дума за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм са на първо място. Има и бисери.  Съврменното или още поп-изкуството се прави, за да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и да се продава повече.  Ако това е прогрес, той ни заставя да измисляме нови възможности за живота и себе си. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност е била храна за духа на всеки чувствителен човек.

В този Фиак 2015 в Гран Пале, с придружаващите го изложби в Париж, съществува компромис между масовост и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, между временно и безвременно.

Fiac 2015-4

Ева и Адел на снимката с мен са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розово бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като  образи на Съвременно Изкуство. Двете се появиха анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the art’s end“ („Началото след края на Изкуството“). Те държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен. Поемат си разноските сами, не правят бизнес с вида си. В 165 галерии, освен шокиращите абсурди има шедьоври.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

 

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

 

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство – в някои случаи то е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща  само бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Във всеки момент светът се променя и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                           /Кунминг, Юнан/

В музиката звукът свързва бягащите моменти, задължава ни да живеем тук и сега. Когато снимаме, спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката, според величината на автора и чувствителността на музиканта, създава усещане, превръща звуците в картини, разправя също история. Добрата фотография е ненагледна за любителя, както музиката за ухото на меломана.

03 музиката поглед в бъд-3

В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на вече преведената “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Според Атали музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди авторът, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малка част от населението е готова да приеме бъдещето позитивно, с отворени очи към новостите. С други думи, “да слушаме музикално произведение, означава да се движим във виртуално бъдеще.” Това беше повод да се замисля за преживяванията си в Китай, описвани в предишни блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половината китайци, обзети да преустрояват „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както винаги са наричали Китай, живеят с монотонни музикални произведения, повтарящи един безконечен, сладникав за нас ритъм. Китаецът по същия начин работи земята, с която е вековно свързан, така продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища и градове. Във страната чужденецът не съществува, ако ви обърнат внимание, то е за да подчертаят успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията на Китай в света, китайското общество е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  в която западното ухо усеща болка и монотонност от преживяното в едно повтарящо се минало.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни.

01 Среща-20

С приятеля ми и водач Кунчок пътуваме в бившата Тибетска провинция Кам. Имаме желание да срещнем номади кам-па, каквито се срещат все по-рядко. Търсим да попаднем също в някой забравен от китайците кът, където все още има местни с автентична тибетска култура.

02 Среща-19

От няколко юрти близо до пътя в долината ни насочват към голям будистки манастир високо в планината. Поемаме по сучещия прашен път нагоре. Около манастира са струпани къщите на едно забележително чисто и за очудване сравнително по-слабо покитайчено село.

03 Среща-18

Местни Кам-па си хортуват, приседнали до гомпата (манастира).

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (вижте блога Разбойниците-Благородници) сме в единомислие, той от преживяванията си с китайците, а аз по убеждение. Отпускаме си душите в тази все по-рядко срещаната, избягала от времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Два дни преди това бяхме в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам. Тук преобладават монаси китайци, повечето млади, в един невъзвратимо унищожен тибетски манастирски свят. Модерно облечени китайки слезли от скъпи коли, дишат чист въздух, далеч от замърсените метрополии в страната и си правят селфита,  без да имат представа и още по-малко грижа за губещия се дух на това свето място. До тях няколко местни будисти се молят простряни на земята, което за китайците изглежда екзотично и достойно за снимка.

06 Kam, Buddhism1

Връщам разказа си на манастира Гаргу, пълен от местни кам-па, където се промъкваме с Кунчок без да се чувстваме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

В този хармоничен свят, монасите и местните са отдадени на вяра и прочистване от тежестите на битието. Звуците и жестовете в манастира ви водят в други светове.

В този момент светлината на деня е най-добра за снимане и това ме тегли да изляза навън. На прага срещам чистия, топъл поглед на девойка, в който липсва страха на повечето местни жители, наплашени от китайците.

07 Kam, Buddhism

Тя ме поглежда в очите и отчетливо разчленява думите: « What you do here?. » Да срещнете в Китай местен да говори английски е повече от чудо! Девойката държи в ръцете си тетрадка, вид дневник или речник, прелиства я трескаво с желанието да ми каже още нещо. Има леко гърлен, чуствен глас и невероятно очарование в желанието си да направи контакт и да се въздържи едновременно. “I learn english very little » -добавя. Смутен и аз, запитвам, къде мога да изпия чаша чай.  Тя заприлиства тетрадката и след кратко мълчание ми казва: “At home “. Девойката се казва Кунчоундза и аз я следвам с разтупкано сърце към дома й.

07 Kam, Buddhism1

По пътя ни задминава група забързани монахини. След малко става ясно, че отиват към своеобразно сковани дъски със забележително красива гледка отзад.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми обяснява с равен глас Кунчоундза, а монахините една след друга грациозно приклякват. Снимам бързо, притеснен от дружелюбния поглед на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

На входа на дома им, майката на Кунчоундза ни посреща със същата топла усмивка.

10 Среща-2 - copie

Представамя си хората в Тибет от времето на Александра Дейвид Нийл,преди инвазията на Китайците.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием заедно чай, посолен с бучка вкусно масло от як. Общият език са очите. Излъчването и усмивките, по-съдържателни от думите, изпълват стаята.

12 Kam, Buddhism

Изминава повече от час. Кунчок ме очаква и вероятно се притеснява! Канят ме да остана да им гостувам. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, място има за двама, отговаря с тетрадката в ръцете новата ми приятелка и тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На вратата ме изпращат с топли жестове, усмивките излъчват, усещането е силно. Знам, че вече няма да ги видя. Те също. Радост, тъга и благодарност се четатат в очите на всички.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок  ни се зарадва. Смеем се и тримата. Той благодари за гостоприемството, но ни очаква дълъг път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата близко до колата. С разтуптяно сърце и бавни измерени думи казвам на девойката, че двамата се познаваме от вечни времена, хората се движим на пакети от епоха на епоха и при всякао раждане се срещаме и познаваме отново. Тя ме слуша внимателно, разбира само някои думи, но лови смисъла на всичко. Енергията, която ни свързва е силна, движена от всемирни закони. Минават няколко минути, в които двамата стоим  безмълвни. Излъчването ни е по-значимо от думите.

Записвам жсм-а на Кунчоундза (в Китай няма живо същество без телефон) и обещававам да й се обадя. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина – “това са рози от България” – “Bulgariiiaа“, повтаря Кунчоундза с усмивка и поглед,  които съм познавал винаги и сега отново ще отнаса със себе си.

16 Среща

По време на пътуването с Кунчоундза се чухме няколко пъти, а в Париж сънувах майка й такава, каквато я виждате на фотографията.

В сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 ще намерите цветни и черно-бели фотографии от Кам. Сайтът е на флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: