FIAC – Paris 2015

Не искам да меря или анализирам изкуство, което като цяло, ако изключим няколко големи артисти, не намирам за повече от забавно. Изкуство, което става за всички, където думата бизнес, мода и снобизъм са на първа линия. Слава Богу от време на време се срещат бисери, които ни сдобряват с реализацията на креативното в човека. Ако трябва да има мярка, тя е в безвремието на творението. Съврменното (поп) изкуство иска да учудва, да обръща внимание върху себе си като популяризирва, за да обхване по-широка публика, в която всеки докоснал се до произведението се превръща в творец. Да, днес светът е на път да става все повече възможен за всички, границите се изтриват, обезличават, разбъркват се досегашните представи за нещата. Ако това е прогрес, той ни заставя да измисляме нови възможности, нови нива на живота и на себе си. Но противоречието е, че чувствителността е лично качество. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност не е спасявала човека от царящите злини, но е хранила духа на всеки с развита чувствителност. Компромис и антагонизъм между масово и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно (хоризонтално и вертикално), между временно и безвременно, такова е усещането в Гран Пале и във всички изложби в Париж тези няколко дни на Фиак 2015.

Fiac 2015-4

Ева и Адел, които виждате на снимката с мен са се превърнали в необходимо условие за всяко голямо артистично изложение по света.  Живеят в Берлин и се придвижват с розовото си бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят като Съвременно Изкуство на живо. Появили се анонимно в залите през 1990 година те твърдят, че са „The begining after the end of art“ („Началото след края на Изкуството“). Те държат да не се знае нищо за тях, дори пола им е неизвестен, поемат си разноските сами и не искат да правят бизнес със себе си. За мен беше забавно да снимам, да наслагвам планове или просто да крадя лица и фигури на оригинални посетители, които в залата сами по себе си също участват като произведения на изкуство. Галериите в Гран Пале 165 на брой показват освен шокиращи абсурди и шедьоври.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

 

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

 

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бихме казали, че Съвременното Изкуство е Изкуство, в някои случаи е Изкуство, но повтаряно по един и същи начин се превръща в бизнес.

Но ето, че Берлинската стена се срина, светът въздъхна с облекчение, след което неготови за поднесената свобода, хората уплашени се скриха зад отново растящ национализъм, съпроводен  с драми и растящи нови стени. Как ще се изрази това в изкуството?

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Връзката музика-фотография ме е вълнувала винаги. Една от причините е защото с обектива търсим хармонията в околния свят, а тя се руши и изгражда, подобно на музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

По величина двете изкуства са трудно сравними. Музиката е откъм върха на пирамидата, а фотографията е едва приета като последно от изкуствата. Общия терен е мига и въображението. В музиката изплъзващия се миг посредством звука се свързва с идващия следващ момент. В това движение във времето бъдеще и настояще се сливат в хармонична динамика, която за момент задържаме в усещането си. Музиката, когато я чуваме, ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията закования момент е геометрична статичност, която в избрания случай развинтва въображението и създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря хоризонти. Добрата фотография е ненагледна.

03 музиката поглед в бъд-3

И ето на какво ме навя последната книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”). Авторът дава цяла глава на музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Идеята е, че музиката на всеки народ дава възможност да разберем какъв поглед имат съответните хора спрямо бъдещето. В едно  произведение колкото повече музикални елементи се повтарят, толкова по-малко хората са готови да приемат бъдещето позитивно, с отворен боглед и смело да погледнат заливащите ги новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим в виртуално бъдеще.”, твърди Жак Атали. Тази идея се връзва с преживяванията ми в Китай, част от които описвам в предишните блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Идеята на  Атали потвърждава усещането ми за този милиард и половина китайци, обзети да строят отново „центъра на света“ около себе си, както са наричали винаги Китай: “Империята в Центъра”. Но ето, както музикалните им произведения за нас са по-скоро монотонни елементи, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи и земята, с която е вековно свързан, така продава и зеленчука, който е отгледал или най-прагматично упорито строи пътища и градове. Във всичкото това външния човек не съществува и ако ви забележат, то е за да ви покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Има ли бъдеще тази страна? Вероятно да, но въпреки експанзията, затворено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Тоест изпълнено с болка и катаклизми, подобни на тези от преживяното и непрекъснато повтарящо се минало. Това усетих в пътуването си, пък може да бъркаме с Господин Атали. Все пак, въпреки студените душове, в тази страна ви грабва, нещо силно, което ви кара да се върнете. Нещата в страната са толкова противоречиви (за нас), че ви се иска да се уверите, че не бъркате.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографията ми тук е илюстративна без претенция за  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни, без задължителна причина. Заслуга, ако има такава е в будния ви поглед, в правилната оценка на момента и в благодарността, която изпитвате за случилото се.

01 Среща-20

Така започна да става с приятеля ми и водач Кунчок. Ето, завиваме наляво вместо надясно и нещо се случва. В тези импровизации сме водени от надеждата за ненадейна номадска среща, за хубава гледка или в най-добрия случай с идеалистична мисъл за някое забравено от китайците селце с автентични кам-па, жителите на бившата Тибетска провинция Кам.

02 Среща-19

Прашният път суче към зъбчати върхове на четири-пет хиляди метра. От юртите до пътя ни казват, че високо в долината има манастир. Не само това, ами до манастира е сгушено китно, забележително чисто и не съвсем китайско селце.

03 Среща-18

На пейка до гомпата са приседнали местните Кам-па.

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (описан в блога Разбойниците-Благородници) имаме еднакви визии, той от преживявания, а аз по убеждение. Отпускаме души в автентична, все по-рядко срещана, проплъзнала се някак във времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Спомням си преди два дни в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, големия видим котраст между новия и стария свят. Бих казал дори, че видяхме краят на задушения, убит и вече невъзвратим стар манастирски свят. Модерни китайки, слезли от скъпи коли, дошли високо на чист въздух далеч от задуха на замърсените метрополии бяха обхванати от себе си да си правят селфита,  без представа, а още по-малко грижа за обкръжаващия ги свят.

06 Kam, Buddhism1

Входът на манастира Гаргу е задръстен от местни кам-па, което не ни попречи с Кунчок да се промъкнем без усещането да сме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Не спирам да снимам естествената, хармонична атмосфера, в която звука прави магии. Навън светлината е най-добрата за деня и разкъсан между  света отвътре и отвън срещам топъл, чист, искрен поглед, без страх, както повечето други на монаси, наплашени от китайците. Девойката от селото е застанала в някакво безвремие. Тя няма общо с мадамите със селфитата (жалко за красивите китайки, а когато са красиви, те са много красиви! Обратното също е вярно…).

07 Kam, Buddhism

Чувам думи на английски: « What you do here?. » Та кой говори английски по тези места ! В ръцете си девойката държи тетрадка, нещо като личен речник, който тя трескаво прелиства. С  малко гърлен чувствен глас тя добавя “I learn english very little ». Смутено запитвам къде мога да изпия чаша чай, сякаш наоколо има избор за чай.  Тя заприлиства  тетрадката и отговаря просто: “At home “ . Девойката се казва Кунчоундза.

07 Kam, Buddhism1

По пътя настигаме група забързани монахини. Тоалетът им е с забележително хубава гледка.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми казва спокойно Кунчоундза. Да, те грациозно приклякват, снимам бързо, притеснен от погледа на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

Майката на Кунчоундза с подобна топла усмивка ни пресреща пред входа на дома им.

10 Среща-2 - copie

Ако сте прочели написаното в предишните блогове за Китай, разбирате света, към който се бях опътил.  Такива хора преди инвазията на Китайците е срещала в Тибет Александра Дейвид Нийл.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием чай, леко посолен с бучка вкусно масло от як. Общият ни език е през очите. Излъчването и усмивките са по-богати от думите.

12 Kam, Buddhism

Изминава час, Кунчок вероятно се притеснява! Чака ни път. Канят ме да остана, да гостувам в дома им. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, ще има място и за двама! Тръгваме за Кунчок.

13 Среща-12

На врата отново няма думи, изпращат ме усмихнати – дали ще се видим отново? Усещането  в момента е силно.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок ни се радва, но имаме да гоним път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата наблизо до колата. С прости думи, излязли от сърцето, опитвам да изразя, че двамата се знаем от вечни времена как хората се движат на пакети от епоха на епоха, срещат се едни и същи всеки път отново. В този момент това чуствам, говоря на английски, тя улавя думи и разбира неизразимото. Истинските връзки вероятно не се губят – като  енергии, свързани помежду си извън пространство и време. Девойката стои неподвижно. Лови от  излъченото ми, не от думите. Жените знаят, когато искат. Не е необходимо да им се обяснява. Записвам внимателно телефона – в Китай няма живо същество без телефон – ще я потърся. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина. “Това са рози от България”. “Bulgariiia“, повтаря Кунчоундза усмихната с поглед,  които е имала и продължава да има във всички времена.

16 Среща

Наскоро в Париж сънувах майката на Кунчоундза. Сънувах я в черно-бяло.

За любителите на фотография в сайта www.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 има цветни и черно-бели фотографии от Кам. Необходим е компютър, сайтът е с флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: