Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските си години, прекарани в София на този ден (някои блогове от Хроника и фотография). Връщам се назад в историята, когато евреите напускат Египет, слагат край на робските години и с багажа на наученото в пустинята, си дават свободата да изучават нейните закони. Всяка пролет този първи празник на Свободата в света, наречен Пасха, е свързан и с Рождество Христово, за християните Великден.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделим) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство и трябва да има грижата всеки ден „да излиза от Египет”, символ на робство в библейските текстове – свободата, словесна или физическа, не идва сама.

Всичко това не е случайно. Преди пет хиляди години част от цивилизацията в света се ражда в Египет. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, където се поражда идеята за човешка интелигентност, способна да доминира Природата. Овладял добре материята, човек използва майсторски плодородието и съвършения ритъм на Природата. Тогавашните, ненадминати архитекти и инженери се приемат на сериозно, някои дори се имат за богове.  Фреските в египдските храмове, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме само инструменти на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване. Да се излезе от Египед означавало човек да си възвърне физиономията и свободата на личността.

Защо е било необходимо Абрам (по-късно назован от Бога Абрахам), обикновения овчар от Галилея по заповед Божия да организира цял народ и да го поведе към Египед, при положение, че Моисей ще ги изведе триста години по-късно? За да се изгради съзнанието на народа, се е налагало, дори с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Този урокът, валиден за всички времена, се коментира от млади и стари на масата на всяка Па-сха (с уста, която говори) как да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме! Всекидневното осъзнаване, толкова важно за Свободата, е валидно също за Любовта, за Приятелството, както и за отношенията между народите.

Необходими били четирейсет години лутане в пустинята, за да се създадат две нови поколения, които да забравят робските навици. Първата Божа дума (заповеди дават само диктаторите) е свързана с утвърждаване на чувството за Свобода. На еврид глаголът съм няма сегашно време. Човек е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свободата да предприемем: един непрекъснат проект.“

Свободата е творчески процес.

Весели Пасхални празници на читателите на блога, особено на тези с ясен вкус към Свобода!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Живопис

/ Пред Центъра Жорж Помпиду, Париж /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тарикат

Айде бе! Ти че ми кажеш!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Плетиво

                                      / Железница /

“ И така минават годинките… „

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тцунами

Злото се проявява в различни, често смесени форми според начина на мислене на хората. То може да бъде морално – война, тероризъм, мъчения, диктатура…, икономическо, финансово, индустриално, технологично или свързано с унищожаването и реакциите на Природата. Трагедията през 1945 година с атомните бомби в Хирушима и Нагазаки е желано зло, болката от преживяното на което, надминава обхвата на човешката психика. Японците назовават този удар Тцунами – природно бедствие. Когато моралното нещастие надмине прага на човешките измерения, то губи моралната си стойност и се приема за природно бедствие. Думата холокост – жертвоприношение с изгаряне, свързана с геноцида на евреите през Втората световна война е заменена с думата Шоа, изразяваща също природна катастрофа. Болката от преживяването е непреодолима и причината добива смисъл на природно бедствие.

Трагедията в Япония днес е от природно-индустриален характер, който не може да се изолира от преживяното минало. По ирония на съдбата този път потенциалната атомна бомба, назована от някои “атомен тигър,” в каквато се превръща ударената от морската вълна атомна централа, е предизвикана от истинско Тцунами. Земетресението е било предвидено, но не и силата на десетметровата вълна петнадесет минути след това, която прекъсва охладителните системи на централата. “Тигърът” подал отново глава. Част от него започнал да излиза на свобода. За японците това е повторение на изживяния ужас от края на Втората световна война. Светът извън Япония, трудно може да си представи каква неизразима болка изпитва японеца.

Голямата култура предполага дистанция, която включва респект към себе си и околните. Човек тежи със съзнанието за себе си и за настоящия момент, с възможността да ги променя и развива. След случилото се в Япония можем само да се преклоним пред тази горда, неустрашима нация.

Лайбниц първи в Европа смее да развие открито тезата за свят, в който злото, като сянка на доброто, е необходимо условие за развитие на хората. След разрушителното за Лисабон земетресение през 18-ти век, Русо и Волтер коментират въпроса за отговорността на Човека, взет като основен фактор в Природата.

Все пак, въпреки големите им успехи в технологично отношение, японците строят свръх модерната атомна централна на природоуязвимо място.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: