Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските ми години, прекарани в София на този ден (описано в Хроника и фотография). Връщам се в историята, когато евреите напускат Египет за да сложат край на робските години и с багажа от наученото в пустинята да живеят нормално. Всяка пролет този първи празник на Свободата в света, наречен Пасха, е свързан също с Рождество Христово, Великден за християните.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделяме) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство и трябва да има грижата всеки ден „да излиза от Египет”, символ на робство в библейските текстове. Свободата, словесна или физическа, не идва сама.

Всичко това не е случайно. Преди пет хиляди години част от цивилизацията в света се ражда в Египет. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, където се поражда идеята за човешка интелигентност, способна да доминира Природата. Овладял добре материята, човек използва майсторски плодородието и съвършения ритъм на Природата. Тогавашните, ненадминати архитекти и инженери се приемат сериозно, някои дори се имат за богове.  Фреските в египдските храмове, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме само инструментите на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване. Да се излезе от Египед означавало човек да си възвърне физиономията и свободата на личността.

Абрам (по-късно назован от Бога Абрахам), обикновения овчар от Галилея по заповед Божия да организира цял народ и да го поведе към Египед, при положение, че Моисей ще ги изведе триста години по-късно. Било е необходимо да се изгради съзнанието на народа, налагало се е, дори с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Този урок, валиден за всички времена, се коментира от млади и стари на масата на всяка Па-сха (с усти, която говорят) как да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме! Всекидневното осъзнаване, важно за Свободата, е валидно също за Любовта, за Приятелството, както и за отношенията между народите.

Необходими били четирейсет години лутане в пустинята, за да се създадат две нови поколения, които да забравят робските навици. Първата Божа дума (заповеди дават само диктаторите) е свързана с утвърждаване на чувството за Свобода. На еврид глаголът съм няма сегашно време. Човек е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свободата да предприемем: един непрекъснат проект.“

Свободата е творчески процес.

Весели Пасхални празници на читателите на блога, особено за тези с вкус към Свобода!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Живопис

/ Пред Центъра Жорж Помпиду, Париж /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тарикат

Айде бе! Ти че ми кажеш!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Плетиво

                                      / Железница /

“ И така минават годинките… „

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тцунами

Злото се проявява в различни форми според начина на мислене на хората. То може да бъде морално – война, тероризъм, мъчения, диктатура…, икономическо, финансово, индустриално, технологично или свързано с унищожаването и реакциите на Природата. Трагедията през 1945 година с атомните бомби в Хирушима и Нагазаки е желано зло. Болката от преживяното надминава обхвата на човешката психика. Японците назовават този удар Тцунами – природно бедствие. Когато моралното нещастие надмине прага на човешките измерения, то губи моралната си стойност и се приема за природно бедствие. Думата холокост – жертвоприношение с изгаряне, свързана с геноцида на евреите през Втората световна война е заменена с думата Шоа, изразяваща също природна катастрофа. Болката от преживяването е непреодолима и причината добива смисъл на природно бедствие.

Днес трагедията в Япония е от природно-индустриален характер, който не може да се изолира от преживяното в миналото. По ирония на съдбата този път потенциалната атомна бомба, назована от някои “атомен тигър,” в каквато се превръща ударената от морската вълна атомна централа, е предизвикана от истинско Тцунами. Земетресението било предвидено, но не и силата на десетметровата вълна петнадесет минути след това, която прекъснала охладителните системи на централата. “Тигърът” подал отново глава. Част от него започнал да излиза на свобода. За японците това е повторение на изживяния ужас от края на войната. Светът извън Япония, трудно си представя каква неизразима болка изпитва японеца.

Голямата култура предполага дистанция, която включва респект към себе си и околните. Човек тежи със съзнанието за себе си и за настоящия момент, с възможността да ги променя и развива. След случилото се в Япония можем само да се преклоним пред тази горда, неустрашима нация.

Лайбниц първи в Европа смее да развие открито тезата за свят, в който злото, като сянка на доброто, е необходимо условие за развитие на хората. След разрушителното за Лисабон земетресение през 18-ти век, Русо и Волтер коментират въпроса за отговорността на Човека, взет като основен фактор в Природата.

Въпреки големите им успехи в технологично отношение, японците все пак са сбъркали да построят свръх модерната атомна централна на природоуязвимо място.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: