Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските си години, прекарани в София на този ден (блогове в Хроника и фотография). Политам назад в историята, когато евреите напускат Египед, слагат край на робските години и с багажа на наученото получават и изучават законите на Свобода. Този първи празник на Свободата в света наречен Пасха свързваме с пролетта и Рождество Христово.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделим) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство, нито грижата всеки ден „да излиза от Египед”, символ на робство в библейските текстове. Свободният израз, словесен или физически, както и това да го споделиш не идва сам от небето!

Част от цивилизацията днес се ражда в Египед преди пет хиляди години. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, поражда се идеята за човешката интелигентност, способна да доминира природата. Човекът, заедно  с овладяване на материята, майсторски използва плодородието и съвършенния ритъм на природата. Това прави тогавашните фантастични, все още ненадминати архитекти и инженери да се приемат на сериозно, да се имат за богове. Така става и днес, когато самоиздигнали се, обхванати от себе си личности зачеркват лицата на ближните си. Фреските в египтските храмове от онова време, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме единствено инструменти на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване, неща познати и сега. Да се излезе от Египед означава човек да си възвърне физиономията, свободата на личността.

Защо е било необходимо Абрахам, обикновен овчар от Галилея, по заповед Божия да организира цял народ, да поведе евреите към Египед, при положение, че Моисей ще ги извежда триста години по-късно? Изграждането на народа е налагало, макар с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Урокътът е валиден и днес, коментира се от млади и стари на масата на всяка Пасха с “уста, която говори”: да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме. Всекидневното осъзнаване, толкова важно за Свободата, е валидно също за Любовта, както и за Приятелството или Отношенията между народите.

Четиредесет години лутане в пустинята са необходими за създаване на две нови поколения вече забравили робските навици. Първата Божа заповед е свързана с утвърждаване на чувството за Свободата. На еврид глаголът съм не съществува в сегашно време. Човекът е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свобода да предприемем: един непрекъснат проект, творческа свобода.”

Весели Пасхални празници на всички с вкус към свободата!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Живопис

Чиста работа  /Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тарикат

Айде бе!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Гръб в живота

                                      / Железница /

“ Така си изтекаха годинките… „

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тцунами

Злото в света се проявява в няколко форми, които все повече се смесват в живота и в начина на мислене на хората. То може да бъде морално – война, тероризъм, мъчения, тоталитаризъм.., може да бъде икономическо, финансово, както и индустриално, технологично или пък природно. За драмата в Япония не може да се говори без да имаме предвид преживяната трагедия през 1945 година с атомните бомби в Хирушима и Нагазаки. Тя е от чисто морален характер в смисъл на желано зло. Болката от преживяното надминава обхвата на човешката психика, японците назовават преживяния удар Тцунами, природно бедствие. Оказва се, че когато моралното нещастие надмине прага на човешките измерения, то губи морална стойност и неизбежно се приема за природно бедствие. Типичен пример е избиването на евреите през Втората световна война. Думата Холокост, описваща явлението в смисъл на жертвен ритуал е заменена с Шоа, природна катастрофа. Болката от преживяването е непреодолима и причината добива смисъл на природно бедствие.

Сегашната трагедия в Япония е от природно-индустриален характер, който не може да се изолира от преживяното минало. По ирония на съдбата този път потенциалната атомна бомба, назована от някои “атомен тигър”, в каквато се превръща ударената от вълната атомна централа, е предизвикана от истинско Тцунами. Земетресението е предвиждано, но не и силата на десетметровата вълна петнадесет минути по-късно, прекъснала заработилите охладителни системи на централата. “Тигърът” подава глава, част от него започва да излиза на свобода… Погледнато психологически за японците това е повторение на изживяния ужас от края на Втората световна война. Светът извън Япония, трудно може да си представи неизразимата болка, изпитвана от японеца.

Голямата култура предполага дистанция, респект спрямо себе си и околните. Човек тежи на мястото си с необходимото съзнание за себе си, за настоящия момент, заедно с възможността за промяна и еволюция. Като свидетели на събитията в Япония можем да се преклоним пред тази горда, неустрашима нация.

П.С. Ако търсим отговорност за катастрофите в света, възможностите не са много: объръщаме се към Природата (или към дядо Господ, ако го има) или пък приемаме Човека за отговорен. Вероятно най-удачно би било да съчетаем връзката Природа-Човек, в която с нов поглед да създадем хармония между себе си и околния свят. За съжаление третият вариант остава само като предизикателство, вероятна възможност да просъществуваме.

Лайбниц първи в Европа смее открито да развие тезата за свят, в който злото като сянка на доброто е необходимо условие за развитие на хората. След разрушителното за Лисабон земетресение през 18-ти век Русо и Волтер коментират въпроса за отговорността на Човека, взет като основен фактор в природата. Наред с фантастичните си успехи в технологично отношение, в случая “по-силни от природата”, японците строят свръх модерна атомна централна на добре изчислено за охлаждане, но все пак природоуязвимо място.

Без да изпадаме във фатализъм, може спокойно да се каже, че човек все още и вероятно задълго е обречен да бъде жертва. Сто процентовото предвиждане на природните изненади е невъзможно. А ако приемем тезата, че всяко зло не е случайно и ни подобрява, “прави ни по-силни” (Ницше) и му дава основание да съществува, и в двата случая сме уязвими. Все пак непредвидуемостта, дори на собственото ни развитие, дава оптимистичен вариант за надраснал егоизма си човек в хармония с биосферата, от която е част.

Засега без особени илюзии, осъдени един ден да изчезнем заедно с планетата Земя (преобразувани в ??), можем да се запитаме кой е по-силния фактор за еволюция, болката или радостта? Ако приемем болката като неминуема, остава да търсим някакво равновесие между двете, подобно на светлината и сянката във фотографията, все пак блогът е за фотография.

От все сърце желаем успех на японците, кураж на българите, както и на цялото човечестово.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: