ПАРИФОТО 2010

Parisphoto-2 Parisphoto-12Да, това е Етиен Дюмон, журналист от Ла Трибюн в Женева, който срещам за втора година в салоните на Парифото в Лувър. Има вид да е живял сред някое племе в Африка. Любопитно, нали?

Parisphoto-8Parisphoto-6Парифото тази година е 14-то по ред и съвпада с 30 годишнина на месеца на фотографията в Париж. Сред всичките 57 официални изложби в града не трябва да се изпуска: Harry Callahan във Фондацията Cartier Bresson, André Kertezs в Jeu de Pomme, Larry Clark в Musée d’Art moderne, Robert Frank à Karl Lagerfeld в Monnaie de Paris, “Autour de l’extrême” в Maison Européene de la Photographie, Heinrich Khün в Musée de l’Orangerie…. Който се интересува повече, може да потърси в: /mois de la photo paris 2010/.

Parisphoto-10

След представянето на Япония преди две години, арабския свят и Иран миналата година, днес Парифото се обръща към Източна Европа. За съжаление в България, поради липсата на сериозно развити фотографски традиции, няма галерия, която професионално и на ниво да представи талантливи фотографи. Прага, Будапеща, Братислава, Варшава и Любляна се явяват като център на внимание на световното фотографско общество. Освен стари майстори, галериите им показат нови визии в съвременната фотография.

Parisphoto-11Parisphoto-4Източна Европа се представя с над 90 фотографи, които представляват почти една трета от цялото изложение. История на фотографията не би се изградила по същия начин без именитите унгарци Роберт Капа, Андре Кертез, Ласло Мохоли Наги, Ласло Елкан (или Люсиен Ерве), Брасаи… Поляците показат седем фотографи, еманципирни от наложените норми на бившия комунистически режим. Клавдиж Слубан от Словения, отдавна известен в Париж с непрекъснато растяща кота – между 2000-8000 евро на винтидж* –  е представен от няколко световни галерии и щедро раздава автографи на последните издания на своите книги. Рекордът е на Андре Кертез с фотографията „При Мондриан“ от 1927 година, малко по-голяма от пощенска картичка, изложена в известната ню йоркска галерия Гринберг за 700 000 евро.

Parisphoto-7Чехите са известни с Франтишек Дритко, а сега даровития Станко Абадзик, заедно с група фотографи е представен с „Хроники от Източна Европа“ в изложбата „East Side Story“ в HSBC, 103, av. des Champs-Elysées. Да не говорим за Жозеф Куделка, на който в една немска галерия, заедно с фотографиите продават книгата „Цигани“ за 900 евро… Имам радостното усещане, че заедно с голямата криза в изкуствата, фотографията вероятно като по-късно, по-крехко и сравнително лесно за интерпретиране изкуство, добива все по-голяма стойност. Парифото е между влиятелните фактори.

В залата за пожекции, след многобройни диапорами и представяния на галериите от Източна Европа, Парифото завършва с отдаване на почит на починалия тази година Бахман Джалали, създателя на Съвременната Иранска Школа по фотография. Кратък филм показва огромни шествия в Техеран, съпровождащи големия майстор и учител. Мир на праха му!

В изкуство водещо е това, което остава извън времето и модите. Можем  да благодарим на колекционерите, за споделянето на натрупаните понякога с по един живот съкровища.

*Винтидж е оригинален тираж в ограничен брой, реализиран и подписан от автора.

Който се интересува и обича фотография, за повече информация би могъл да хвърли око в галерия 70 от сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пари Фото 2009

Paris photo 2009.jpg-5-4От тринайсет години „Пари Фото“ е най-значимо фотографско събитие. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра утвърдждава метафорична визия за света, в който живеем.

Paris photo 2009.jpg-3-2Тук всяка година се утвърждават котите на известни фотографи от деветнайсети век до сега. Затваря се  кръга с начало Париж. Често изкуствата тръгват от тук, минават през Ню Йорк, за да се утвърдят, добият мащаб, нова форма,  продължават през Токио и връщат в Европа през Лондон, минават през другите столици, за да се преоценят отново в Париж. Това сверяване на стойности в изкуството, макар схематично, завършва в  „Пари Фото“.

Paris photo 2009.jpg-5

Спомням си първото изложение, когато представиха големи световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърлиха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес все по-скъпи и трудно достъпни. Оцениха нови таланти, уточниха коти, които за няколко години хвръкнаха до небето… (Соул Лейдър, Картие Бресон и много други от 500 – 1000 евро, сега се качват до 30000 и повече.) Но не това е най-важното. Даде се възможност на Голямата, фотография, с всички фантастични, ненадминати досега техники от разни епохи да се сравни със съвременни таланти в модерното изкуство. Всяка година се проследяват тенденции, падане или утвърждаване на стойности във фотографията (без да бъркаме с репортажно изкуство, което има свои стойности с барометър, например фестивала в Перпинян).

Paris photo 2009.jpg-4-4Тази година между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Както всеки път, отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Тази година водеща фигура е Иран, заедно с някои страни от арабския свят. (Това не пречи в този момент визите за Иран, поне тук в Париж, да бъдат спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Знаем, че Иран има стари фотографски традиции и много добри училища за снимане. В този не лек момент за иранците, очевидно това внимание има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.

Paris photo 2009.jpg-23На мода е големият, често гигантски формат. Някои критици го определят като комплекс за показване на висок професионализъм, техническа мощ на фотографите. Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, докъто кичът става още по-ужасен. Въпрос на вкус и мания за показ. Най-скъпите и ценени фотографии без значение формата не губят стойност.

Paris photo 2009.jpg-21«Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро. Тиражът и външният вид са от голямо значение, но нищо не  заменя окото на фотографа.

Paris photo 2009.jpg-17

Много зрители се разхождат с фотоапарат в ръцете. Изкуството заразява, освен това не всеки е колекционер с възможности.

Paris photo 2009.jpg-17-2 Радостен факт е появата на нови фотографи, които без да учудват с фрапираща оригиналност отказват оковите на модата. Мярката за истинско изкуство е какво остава от творението след като мине модата.

Paris photo 2009.jpg-16Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…

За първи път Наса представи фотографии в оригинал с поглед откъм разните Аполо и Джемини към земята (цени 5-7000 евро, а “Изгряване на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).

Paris photo 2009.jpg-11Paris photo 2009.jpg-10Обикновено на подобни сериозни места се явяват и оригинални, провокиращи личности. Ето маскирания господин, който си завира носа навсякъде преди да изпие едно шампанско и да продължи авантюрата си в музея на Лувъра. Девойката с руска военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя фотографията.

Paris photo 2009.jpg-24Paris photo 2009.jpg-7Тази година в Париж ноември не е месец на фотографията, който се прави всеки две години. Около Пари Фото могат да се посетят още трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане Клавдиж Слубан и Огюст Сандер. Майкъл Кена излага черно-бели пеизажи в Националната библиотека. Мотото на изложбата отговаря на видяното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.

Paris photo 2009.jpgКато задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.

От своя страна ви каня на първата си изложба на Българска земя, която ще се състои в Си Банк в София между  14 януари и 12 февруари 2010 година.  Названието е „Тук – Там“.

26 Paris photo 2009За любителите на изкуство при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино е също изкуство.

В 70-та галерия на сайта могат да се проследят останалите  фотографии от салона „Пари Фото“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Портретът е вероятно най-трудната тема във фотографията. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини, необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/ Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография в Париж през август 2009

Париж празнува сто годишнина на Анри Картие Бресон, който почина през август 2004 година. В Музея за Модерно  Изкуство, както и в Европейската къща-музей на Фотографията са изложени негови фотографии, които всички познаваме без да се наситим да преоткриваме. Това е човекът, който ме повлия да снимам.

Влюбен в живописта, Анри съвсем млад открива важността на композицията – добрата снимка няма нужда от корегции. Днес фотошоп би фалирал с подобни клиенти! Той бързо схваща приемуществото на фотографията: с нова пластичност и интуиция за живота възможност да пресъздаде в движение  „ясно изразено равновесие“. Да снимаме означава „да поставим в една мерна линия умът, окото и сърцето“. Фотографията е средство да проникнем в нещата, както и да се освободим от тях, но в никакъв случай не да подчертаем лична заслуга или оригиналност.

Може много да се каже за този ловец на „решителни моменти“, който жаден да открива пътува неуморно. Анри е обичал да медитира, за да рисува. Така завършва и живота си. „Фотографът в решителния момент натиска спусъка, докъто художникът, медитиращ, напластява върху платното“. Анри ги постига и двете.

Интересно съвпадение : тази седмица по радио Франс Кюлтюр дават интервю на фотографа Ги льо Керек с Вили Ронис, който през месец август в добра форма навършва 99 години. Дебатите са живи и третират друг, не по-малко интересен живот от същата епоха. Вили Ронис сподели, че това което днес го спира да снима е артрозата в пръстите на ръцете. Майстор на черно-бяла фотография, с няколко незабравими кадъра, подобно на Дуано, той ни връща към чара на Париж от миналия век.

Martin Parr expoЗа да сме в тон с настоящето, ще спомена изложбата на Мартин Пар в музея Жьо дьо Пом в градините Тюйлери. Фотограф, журналист и колекционер Мартин Пар представя свои колекции от фотографии, книги за фотография и оригинални предмети според мястото и времето, където са събирани. Фотографията на Мартин Пар е показана в три аспекта. В проекта си „лукс“ той  показва светът на богатите, който плаши не по-малко от този на бедните. Сцените от Москва, Дубай, Дюрбан… са забележителни. В „дребен свят“ Мартин показва вулгарната страна на средните класи, в случая туристи, плъзнали по цял свят като консуматори без вкус…, колоритен спектакъл от търсещ, неосъзнал себе си свят. В третия проект по поръчка на вестник Гардиан, Мартин Пар представя шест града от Англия във вид на пеизажи и портрети. Всичко това, събрано на едно място в градината Тюйлери е наречено „Планетата Пар“.

Martin Parr2Martin Parr3Martin Parr6

Давам няколко идеи и за поредното откриване на “Пари Плаж”. В сърцето на Париж, по бреговете на Сена, вече осма година се събират парижани, “артисали” в града, както и многобройни туристи – препичане, танци, къпане, свалки…

От известно време в центъра на Париж, недалеч от Айфеловата кула се разхожда огромен балон с надпис „Въздуха на Париж“ (Air de Paris). Цветът на балона ни дава информация за чистотата на въздуха, който дишаме. Дали защото колелетата станаха на мода или пък самият град е във ваканция.., но на снимката според светлия цвят на балона днес въздухът е чист.

32 Air de Paris

33 Parisplage '07

05 Parisplage'07

16 Parisplage "07

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Великденска нощ в София

Обикалям Гръцката и Руска църкви. След това Света Неделя и завършвам в храма на Александър Невски. В три часа през нощта със свещица в ръка се прибирам в къщи.

58Paques09 copyОще преди полунощ срещам много хора, повечето млади. Личи, че се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещ в ръка. Няма нищо религиозно в жестовете им, просто повод да са в приятна атмосфера заедно. Пред къщи циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Наред с безгрижните млади, виждам други с екстаз в очите, търсще спасение, вероятно отвъд „невъзможния свят“, в който живеят…

02AL. Nevsky

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад. Религията беше отречена. Беше забранено да посещаваме църкви, особено млади хора, ученици и студенти. Правех всичко, за да се промъкна между пазачите, скрити и видни.  Исках да вдъхна от забранената, скрита, полумистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, танцуващите отблясъци по фрески и икони развинтваше въображението ми. Рискът да бъда санкциониран оставаше на заден план спрямо желанието да опитам от забранения плод. Представата ми за дядо Боже, съвсем неясна, се подсилваше  от църковното пеене. Гласовете отекваха в чудесната акустика на Александър Невски. Свещи с живи пламъчетата, които не бяха символ на червените ни връзки, ме приканваха към други светове. Късно през нощта, под влияние на преживяната атмосфера, се прибирах със запалена свещица в ръка. Добивах кураж да поискам огънче от някой закъснял възрастен минувач, който също със скрито пламъче се шмугваше по слабо осветените софийски улици. Подавахме си Пламъче, духовна връзка, различна от продиктуваната. Имал съмкъсмет.

26Al. Nevsky 11 copy

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръка на дядо си. Осемдесет и пет годишен, той стоешедо края на службата. После с нов кураж и не без вълнение, продължавах през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски. Прикривах отново в пазвата си пламъчето на свещицата. В къщи въздъхвах сякаш спечелил състезание и се сривах се в кревата, залепил остатъка от неугасналата свещица на масичката до възглавницата ми. Пламъчето играеше по стените и превръщаше стаята в храм. Вторачвах се в нещо безкрайно,  спасително с надеждата, че има Нещо. Друго. Зад фона на някаква неопределима празнота, усещах сърцето си изпълнено до пръсване. Горящият въпрос „защо всичко това?“, се стопяваше в пламъчето на свещицата. Възможно ли е да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно да се губим в празни задължения? Не можех да дефинирам какво  търся. Думите свобода, дух, обич, различен ли съм от другите, от това, което ми налагат в училище оставаха да висят във въздуха.

04Russina Church copyТези незабравими мигове изостряха чувствителността, помогнаха ми да търся отговори на основни въпроси, съпровождащи ни цял живот. Алергията, която добих спрямо рамките на детерминизма, който ни задушаваше ме спаси. Смесването на всичко невъзможно с откраднатите глътки свобода в периода на строене на комунизма се оказаха чудесен двигател. Някои хора също опитваха и най-често завършваха трагично. Други се приспособиха и обезличиха. Сегашните поколения заплащат последиците.

Прочетете цялата статия »

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: