Да, това е Етиен Дюмон, журналист в Ла Трибюн в Женева, който срещам за втора година в салоните на Парифото в Лувъра. Очевидно е живял и сред някое племе в Африка и това му се отразява по съответен начин. Любопитно, нали? Ако започвам с него, то е за да покажа, че днес в изкуството, включвам и фотографията, между финеса, субтилното, многопланово изразяване и гротескните, вулгарни, дори граничещи с абсурда демонстрации, всичко е възможно. Не е друго, а въпрос на търговия, начин да се привличат и учудват слепци, сноби, всички все едно как търсещи да запълнят живота си с нещо оригинално. Всичко да се продаде и на всяка цена.

В голямото изкуство водещо остава вечното, извън модите, винаги стойностно и можем да благодарим на големите колекционери, обогатили света с вкус и оставени съкровища…

Парифото е описано в  блог от миналата година, а сега това 14-то по ред съвпада с 30 годишнината на месеца на фотографията в Париж. За всички запалени и с възможност да ровят в сайтове сред всички 57 официални изложби не трябва да се изпусне: Harry Callahan във Фондацията Cartier Bresson, André Kertezs в Jeu de Pomme, Larry Clark в Musée d’Art moderne, Robert Frank à Karl Lagerfeld в Monnaie de Paris, “Autour de l’extrême” в Maison Européene de la Photographie, Heinrich Khün в Musée de l’Orangerie…. А който се интересува повече, може да потърси в: /mois de la photo paris 2010/.

След Япония преди две години, после след арабския свят и Иран миналата година, сега Парифото се обръща към Източна Европа. За съжаление в България, освен липсата на по-сериозно изградени фотографски традиции, няма галерия, която професионално и на ниво да представи талантливи фотографи в Европа. Прага, Будапеща, Братислава, Варшава и Любляна се явяват като център на внимание на световното фотографско общество. Освен стари майстори, галериите им показат нови визии в съвременната фотография.

Източна Европа се представя с над 90 фотографи, които представляват почти една трета от цялото изложение. История на фотографията не би се изградила по същия начин без именитите унгарци Роберт Капа, Андре Кертез, Ласло Мохоли Наги, Ласло Елкан (или Люсиен Ерве), Брасаи… Поляците показат седем фотографи, еманципирали се от наложените норми на бившия комунистически режим. Клавдиж Слубан от Словения, вече отдавна известен в Париж с непрекъснато растяща кота – между 2000-8000 евро на винтидж* -  е представен от няколко световни галерии, щедро раздава автографи на последни издания на свои книги, продавани с фотографиите. Рекордът е на Андре Кертез с една фотография „При Мондриан“ от 1927 година, малко по-голяма от пощенска картичка, изложена в ню йоркската галерия Гринберг за 700 000 евро.

Чехите са известни с Франтишек Дритко, а сега даровития Станко Абадзик, заедно с група фотографи е представен с „Хроники от Източна Европа“ в изложбата „East Side Story“ в HSBC, 103, av. des Champs-Elysées. Да не говорим за Жозеф Куделка, на който в една немска галерия, заедно с фотографиите продават книгата „Цигани“ за 900 евро… Споделям най-вече радостното усещане, това, че заедно с голямата криза в изкуствата, фотографията вероятно като по-късно, по-крехко и сравнително лесно за интерпретиране изкуство, добива все по-голяма стойност. А Парифото е един от влиятелните фактори.

В залата за пожекции, след многобройни диапорами и представяния на галериите от Източна Европа, Парифото завършва с отдаване на почит на починалия тази година Бахман Джалали, създателя на Съвременната Иранска Школа по фотография. Кратък филм показва огромни шествия в Техеран, съпровождащи големия майстор и учител. Мир на праха му!

Продължавам да снимам женски крака. Когато не ми се дават очи, всичко говори…  Човек излъчва с всичко от себе си. Всичко говори.  Обтураторът щраква с 1/125 от секундата, ловим момента… Не е малко. Когато е възможно.

*Винтидж е тираж  в ограничен брой, реализиран и подписан от автора.

Който се интересува и обича фотография, би могъл да хвърли око в галерия 70 от сайта.