Вече тринайста години „Пари Фото“ остава като най-значимо фотографско събитие. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра до голяма степен утвърди фотографията като изкуство – метафорична визия за света, в който живеем.

Всяка година тук се уточняват котите на известни фотографи от деветнайсети век до сега. Затваря се  кръг с начало Париж, откъдето често изкуствата тръгват, минават през Ню Йорк, за да се утвърдят, добият мащаб, нова форма, за да продължат през Токио, връщат се в Европа през Лондон, минават през другите столици, за да се преоценят отново в Париж. Това сверяване на стойности в изкуството, макар казано схематично, ясно се вижда във феномена „Пари Фото“.

Спомням си първото изложение, когато се представиха големи световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърлиха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес все по-скъпи и трудно достъпни. Оцениха се таланти, уточниха се коти, които за няколко години хвръкнаха до небето… (Соул Лейдър, Картие Бресон и много други от 500 – 1000 евро, сега са вече 30000 и повече.) Но не това е най-важното. Утвърди се, даде се възможност на Голямата, фотография, с всички фантастични, ненадминати техники от различни епохи да бъде сравнявана със съвременни таланти в модерното изкуство. Сега всяка година се проследяват тенденции, падане или утвърждаване на истински стойности във фотографията (без да бъркаме с репортажно изкуство, което има своите стойности с барометър например фестивала в Перпинян).

Тази година между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Както всеки път, отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Тази година водеща фигура е Иран, заедно с някои страни от арабския свят. (Това не пречи в този момент визите за Иран, поне тук в Париж, да бъдат спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Знаем, че Иран има стари фотографски традиции и много добри училища за снимане. В този не лек момент за иранците, очевидно това внимание има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.

На мода е големият, дори гигантски формат. Някои критици го определят като комплекс за показване на висок професионализъм, техническата мощ на фотографа… Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, докъто кичът става ужасен. Въпрос на вкус и мания за показ. Най-скъпите и ценени фотографии все още остават винтиджи без значение формата.

Например «Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро… Тиражът, външният вид  имат голямо значение, но нищо не може да замени окото и ръката на фотографа.

За съжаление или не, изкуството все повече отстъпва място на грабващи вниманието нови технологии. Те се оказват значително по-забавни от някой остарял, едва ли не скучен Рембрант. Явяват се нови, „свръхмодерни“ таланти учудващи публиката с нещо „ултраоригинално“, което да лови окото. Така светът търси, променя се, вечно незадоволени мутираме към нещо ново, което макар интуитивно, всички очакваме с нетърпение.

Много от зрителите в изложението са с фотоапарат в ръце. За някои да снимат сниманото се оказва по-интересно, отколкото самите фотографии… Изкуството заразява.

Радостен факт – все още има фотографи, които без да учудват с оригиналност, без да бягат от епохата си, успяват да излязат от оковите на времето и модата. Това е и мярка за истинско изкуство – каквото остава от творението след като мине модата.

Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…

За първи път Наса представи фотографии в оригинал с поглед откъм разните Аполо и Джемини към земята (цени 5-7000 евро, а “Изгряване на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).

Обикновено на подобни сериозни места се явяват и съвсем несериозни, провокиращи личности. Давам пример с маскирания господин, който си завря носа навсякъде преди да изпие спокойно едно шампанско и да продължи авантюрата си в музея на Лувъра… Девойката с руска военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя снимката…

Тази година в Париж ноември не е месец на фотографията. Това се прави на всеки две години. Сега около фамозното Пари Фото има за посещение трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане произведенията на Майкъл Кена, Клавдиж Слубан, Огюст Сандер… Майкъл Кена в Националната библиотека излага черно-бели пеизажи. Мотото на изложбата отговаря на видяното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.

Като задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.

От своя страна ви каня на първата си изложба на Българска земя, която ще се състои в Си Банк в София между  14 януари и 12 февруари 2010 година.  Названието е „Тук – Там“.

За любителите на изкуство при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино също е изкуство.

В 70-та галерия на сайта могат да се видят останалите  фотографии от салона „Пари Фото“.