Израел

На земята има ключови места, където стават решителни за човечеството събития. Общочовешките проблеми като пазъл, а понякога на възли търсят свое разрешение.  Израел се намира на такова място.

El Akaba MosqueПо структура и развитие тази единствена по рода си държава, изградена на границата на възможното, е стимул и провокация за всички. Събрани от цял свят, донесли със себе си различни култури, вече над три хилядолетия отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират там, откъдето са тръгнали. Цената за това е не друго, а шест милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствен пример на държава, на народ все още съществуващ отпреди три хиляди години, за да създаде своя държава едва от шейсет години насам. Странно нали!? За няколко десетилетия суха палестинска земя се превръща в градина, очевидно провокация за околния архаичен свят. Провокацията е по-силна, особено за народи с общи корени.

Странна държава, изтъкана от противоречия, чудесна база за прогрес. Историята с оцеляването го показва. Необходимо е да се устоява винаги една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е „заинтересования алтруизъм“, измислен преди три хиляди години, основа на еврейството, както и условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив: доброто състояние на всеки зависи от това на ближния му Това не е лесно смилаемо, особено там, където прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, която се засилва особено, когато дължим. Светът дължи на евреите идеята за Бога, както и тази за парите, начин за откупване на свобода, с които по-късно църковните канони са ги насилвали да се занимават.

01Tel Aviv 06В Израел всичко едновремено е лесно и трудно. Нещата стават бързо и ефикасно, избор няма. Трябва да се изпреварват другите, за да се оцелее. Това мотивира, но напряга. Всички са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столица на три монотеизма, остава извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи намират общ език.

52 Mer morte9 copie copyВ Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град, Мъртво море драматично спада с метър на година. Това не пречи удобно излегнати да четете вестника си в най-богатата минерална баня на земята. Декорът и цветът на пустините наоколо е невероятен.

96 The Mud12 copyНамазани с кал от морето, черни фигури се оглеждат в големи огледала… В процъфтяващите оазиси в пустинята всяко растение, за да остане живо и красиво получава необходима капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с тази в Тибет. Тонове, сенки и отражения са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. На 400 метра под морското равнище въздухът е чист и най-богат на кислород.

91 Golan copyНа север по продължение на реката Йордан декора се променя. Митичните пеизажи са натежали от история. След Голанските височини се отбивате в Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от квартала Меа Шарим на крайнорелигиозните в Йерусалим, тук никой не пречи да снимате. На въпросите ви отговарят любезно и с желание.

Храната в Израел, наречете я кашер, био, екологично чиста…, носи вкуса на земята, която според еврейския закон почива всеки шест години. Разликата е чувствителна, освен това опитвате всички кухни на преселниците.

84  Desert du Neguev copyАко идвате от Китай или Япония, където надписите в страната са на един неразбираем за всички език, тук с облекчение се ориентирате на четири езика. Освен това полицаите имат други грижи от това да следят как се движите. Всеки бърза, но внимава поради следящата цифрова техника на най-високо ниво.

При евреите всичко е парадоксално. Създаването на Израел, заедно с края на шоата, подписва донякъде и края на юдаизма. Тема двузначна, изразяваща многостранността на евреите, голяма част от които са извън Израел.

76 Tsfat copyОт 1948 година насам евреите преоткриват корените си в Свещенната Земя. Преди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Избиват близо един милион евреи и потушават най-сериозния бунт в античността. От Храма в Йерусалим остава Стената („стена на плача“ е назованието на не-евреите). Разпръснати по света, евреите остават свързани помежду си със Закона, написан в Тората, дар Божи, превърнал се в основа на всички прогресивни закони, урок и провокация за всички. Сега Израел е демократична държава с религиозен аспект. Трудна комбинация, обратно на това, което виждаме в днешния, съвсем не по-лесен за разбиране Иран, настроен срещу Израел. Талмуда казва, че религия, която се меси в политиката е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. Юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, не предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не и да притежава трайно. Притежанието, когато го има, се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Съвременните млади хора в страната, обхаванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. На другия полюс крайно религиозните не признават Израел като държава преди идване на Месията, символ на световно братство между народите.

Le Mur10Най-голямото противоречие: правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване, а при военен конфликт агресията е неминуема. Това отново е извън кодовете на еврейската традиция, в основата на която има стремеж за сдобряване на вълкът с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно ако всяка сутрин на вълка му се доставя ново агне. Нещо, което палестинците не биха отказали, но пък балами най-малко се срещат сред евреите… Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това как да не виждаме изострена форма на общочовешки, засягащи целия свят проблеми, засега без изход… Въпрос на еволюция и съзнание.

93 Jerusalem16Казват, че има шестима евреи, променили човешката история: Моисей с Божите закони – всичко е в Закона; Христос – всичко е обич; Спиноза – всичко е Природа; Маркс – всичко е пари; Фройд – всичко е секс, накрая Айнщайн – всичко е относително…

Евреинът, ако не сте евреин, ви остава най-близък и най-далечен. Това не може да бъде разбрано, ако не го преживеете едновремено като привилегия и наказание…

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи, помага да усетим по-ясно двата полюса, които всеки носи в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгнали от Бурма, загърбили Асам, на запад пресичате Бутан  и следвате дължина на Хималаите, най-могъща сред планините на земята. В Непал в посока обратна на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак и Кашмир. Отзовавате се в страховития Каракорум. Ако отидете още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, после Тян Шан, Хиндукуш, Алтай… Но когато идва дума за Каракорум, заприличвате на смешно пясъчно зрънце или ако предпочитате на малко стръкче тревица. Тук стотици гиганти са забили върхове в безкрайните небеса, събрали са се на своята Агора. Върховете споделят със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи остават най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Климатът играе с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от съвсем не чаровния Исламабад. Разделянето на Пакистан от Индия създава този нов грозен град върху земя, пропита с история. Между летището и автогарата не остава друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри. Не е за пропускане след изкуствените европейски пилета! Следва бързо спасяване нагоре по Каракорум Хайуей. На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Дори моля шофьора на джипа да ни закара в стар квартал с истински хамам. Бъркам, старо няма, хамам още по-малко!

През време на комунизма невъзможността да се пътува извън страната, особено за по-неспокойните, търсещи духове, изостряше още повече усета за свобода. За мен се превърна в условен рефлекс. Дори неотдавна на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, забелязах как продължавам да изпитвам вълнение от една най-обикновена граница. Зяпвам глуповато и се питам тук ли застрелваха бегълците. Без да съм бягал през граница, очевидно все още не съм безразличен. Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да се стигне до градовете наоколо се изискваше специално разрешение. Сега пресичам десетки граници и продължавам да се вълнувам, дори там, където няма нищо. Психоанализ не е необходим, очевидно лесното преминаване на граница потвърждава чувството ми за свобода. Скоро ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добър прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Потапяме се в атмосферата на ислям, примесен с будизъм. Това не пречи за мюсюлманите от повечето райони на страната, да оставаме “нечисти”, недостойни за Рая. Слава Богу (звучи смешно) в Корана гостенина, особено високо в планината, е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен поради граничната зона и автентичната, фантастична природа без туристи, са повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyСега разбирате за какво вълнение става дума. Как да не пресека границата!

От групата носачи двама от местните не искат да ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове. Свидетели не са необходими. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да остана да снимам с години. Представям си Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…, тези фантастични пътешественици, които без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности са пресичали невероятни девствени места не спирани от нищо. Всяка крачка е била откритие. Затова пък ние се скриваме недалеч от съмнителен чек пост в долината. Разправят за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня доразвинтват вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите, които са пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия. Реализирани са  фотографии-икони с тези горди, фантастични хора, отговарящи на силата на заобикалящата ги природа. Неотдавна Ролан и Сабрина Мишо показаха (в Petit Palais в Париж) ненадминатите си фотографии от миналото на Афганистан. Стив Мак Къри също ни показва резултатите от войните по тези места – отново икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям дамата си спътници да се приберат обратно по пътеката. Няма какво да ми се случи. Качвам се на непознат граничен връх и погледът ми носталгично потъва в свят, който ме тегли и нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам физически да задържа.

Свят зад граница!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париж и фотография през август

01 ParisФинансовата криза, световна и очевидна се утвърждава все по-конкретно. Тази година петдесет процента от французите не си позволяват ваканция, не пътуват. Французите “артисали” в столицата се препичат по красиви паркове с книга, списание, слушалки в ушите… Кейовете на Сена са задръстени с жадни за слънце тела. Aвенюта, улици, булеварди дишат свободно, колела препускат по алеите – първият половин час e безплатен и безпаричните сменят колела от квартал в квартал. През Август човек  се разхожда в града-музей без напрежение и стрес. После септември изсипва обратно няколко милиона парижани. Темпото се ускорява, виждат се хора със стегнати физиономии, хубавото лято е отзад.

Champs de Mars5 P-t Palais chiens

 

 

 

 

 

 

 

Фотографите, в момента, когато агенция Гама е заплашена от стандартизиране на пресата, повече от всякога е на ръба на възможното. Едновременно с това XXI-ият фестивал “Виза за фотография” в Перпинян (Южна Франция) се готви да защити ролята на фотографите. Ще се представят трийсетина фотоизложби, прожекции и дебати с големи фотожурналисти: Абас се завръща от седем годишно снимане в света на исляма, Дейвид Бърнет от Иран, Масино Берути от Пакистан, Паскал Метр от Сомалия, Залмай от Афганистан, Доминик Нар от Рванда. Вили Ронис на 99 години, който живее недалеч от Перпинян също ще присъства на изложението. Оплаква се, че не снима поради артрит в пръстите. Не мога да изброя всички фотожурналисти, но атмосферата за любителите на фотожурнализъм съвсем не е скучна. Всеки ще иска да покаже качество, да очуди света и то в динамика, в която за съжаление, ако новините не носят суспенс, не си струват вниманието… Добрата фотография е несравнимо по-силна от останалите медии и това се превръща в нож с две остриета. Особено, когато пресата е все повече в обмен с политиците.

Paris-cartier LatinДнес заедно с прогреса на цифровата техника, това да сте фотожурналист, дори изобщо фотограф и да живеете коректно се превръща в подвиг.  Само единици признати големи  фотографимогат да си позволят лукса да снимат, когато и където пожелаят. Фотографи като Себастиао Салгадо и Стив Мак Къри се броят на пръсти, за да могат след двайсет годишно блъскане по списания и агенции да станат независими. Все пак възхитителен е куража на всички млади възторжени фотожурналисти, търсещи да запечатат момента, пълни с надежда за успешна изява.

Цената на свободното снимане се заплаща с компромиса на някаква допълнителна дейност, която да подпомага фотографа-идеалист да снима свободно. Преди години винарството ми помогна да си позволя да снимам, както чувствам. Сега наример се налага да пропусна изложението в Перпинян за сметка на международния винарски салон в Страсбург. Ще кача велосипеда си във влака, за да мога извън салона вечер и рано сутрин да обикалям и снимам красивия Страсбург.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Портретът е вероятно най-трудната тема във фотографията. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини, защото необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Веднъж този проблем разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира основния въпрос за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет се осъществява, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Да направим чест на майстора и да цитираме Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години : “Да уловим човек във връзката му със самия себе си, в тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без то да бъде повлияно от околния свят. Това е свързано с “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи съвсем точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Интересен е факта, че появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – душата на обекта за рисуване се е налага да бъде представена различно. Ражда се кубизма, както и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/ Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография в Париж през август 2009

Париж празнува сто годишнина на Анри Картие Бресон, който почина през август 2004 година. В Музея за Модерно  Изкуство, както и в Европейската къща-музей на Фотографията са изложени негови снимки, които всички познаваме и не се насищаме да преоткриваме. Това е човекът, който ме повлия да снимам.

Влюбен в живописта, Анри съвсем млад открива важността на композицията – добрата снимка няма нужда от корегции. Днес фотошоп би фалирал с подобни клиенти! Той бързо разбира приемуществото на фотографията: с нова пластичност и интуиция за живота това да пресъздава в движение едно „ясно изразявано равновесие“. Да снимаме означава „да поставим в една мерна линия умът, окото и сърцето“. Фотографията е средство да проникнем в нещата, както и да се освободим от тях, но в никакъв случай не да подчертаваме лична заслуга или оригиналност.

Може много да се каже за този ловец на „решителни моменти“, който жаден да открива пътува неуморно. Анри е обичал да медитира, за да рисува. Така и завършва живота си. „Фотографът в решителния момент натиска спусъка, докъто художникът, медитиращ, напластява върху платното“. Анри ги постига и двете.

Интересно съвпадение : тази седмица по радио Франс Кюлтюр дават интервю на фотографа Ги льо Керек с Вили Ронис, който през месец август в добра форма навършва 99 години. Дебатите са живи и третират друг, не по-малко интересен живот от същата епоха. Вили Ронис сподели, че това което днес го спира да снима е артрозата в пръстите на ръцете. Майстор на черно-бяла фотография, с няколко незабравими кадъра, подобно на Дуано, той ни връща към чара на Париж от миналия век.

Martin Parr expoЗа да сме в тон с настоящето, ще спомена изложбата на Мартин Пар в музея Жьо дьо Пом в градините Тюйлери. Фотограф, журналист и колекционер Мартин Пар представя свои колекции от фотографии, книги за фотография и оригинални предмети според мястото и времето, където са събирани. Фотографията на Мартин Пар е показана в три аспекта. В проекта си „лукс“ той  показва светът на богатите, който плаши не по-малко от този на бедните. Сцените от Москва, Дубай, Дюрбан… са забележителни. В „дребен свят“ Мартин показва вулгарната страна на средните класи, в случая туристи, плъзнали по цял свят като консуматори без вкус…, колоритен спектакъл от търсещ, неосъзнал себе си свят. В третия проект по поръчка на вестник Гардиан, Мартин Пар представя шест града от Англия във вид на пеизажи и портрети. Всичко това, събрано на едно място в градината Тюйлери е наречено „Планетата Пар“.

Martin Parr2Martin Parr3Martin Parr6

Давам няколко идеи и за поредното откриване на “Пари Плаж”. В сърцето на Париж, по бреговете на Сена, вече осма година се събират парижани, “артисали” в града, както и многобройни туристи – препичане, танци, къпане, свалки…

От известно време в центъра на Париж, недалеч от Айфеловата кула се разхожда огромен балон с надпис „Въздуха на Париж“ (Air de Paris). Цветът на балона ни дава информация за чистотата на въздуха, който дишаме. Дали защото колелетата станаха на мода или пък самият град е във ваканция.., но на снимката според светлия цвят на балона днес въздухът е чист.

32 Air de Paris

33 Parisplage '07

05 Parisplage'07

16 Parisplage "07

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: