Париж и фотография през август

01 ParisСветовната финансова криза направи петдесет процента от французите да не си позволяват да пътуват с дълга ваканция. Парижани, останали в столицата, се препичат в красиви паркове с книга, списание или слушалки в ушите.

Кейовете на Сена са пълни с жадни за слънце тела. Aвенюта и булеварди са празни и колела препускат свободно във всички посоки. За който наема, първият половин час e безплатен, някои по-безпарични ги сменят от квартал в квартал. Август е месеца, когато човек  може да се разхожда в града-музей без напрежение и стрес.

Champs de Mars5 P-t Palais chiens

 

 

 

 

 

 

Фотографската агенцията Гама е заплашена от стандартизиране на пресата. В същото време XXI-ият фестивал “Виза за фотография” в Перпинян се готви да защити ролята на фотографите. Ще има представени трийсет фотоизложби, прожекции и дебати с големи фотожурналисти. Абас се завръща от седем годишно снимане в света на исляма, Дейвид Бърнет от Иран, Масино Берути от Пакистан, Паскал Метр от Сомалия, Залмай от Афганистан, Доминик Нар от Рванда. Вили Ронис (на 99 годишен) живее недалеч от Перпинян и ще присъства на изложението. Оплаквал се, че вече не снима поради артрит в пръстите.

Paris-cartier LatinТези фотографи са отвърдени, но днес, за да реализирате свободно своите проекти и да живее нормално и синоним на подвиг.  Само единици признати големи фотографи могат да си позволяват лукса да снимат, когато и където пожелаят. Фотографи като Себастиао Салгадо и Стив Мак Къри след двайсет годишно блъскане по списания и агенции са станали независими и се броят на пръсти. Възхитителен е куража на възторжените млади фотожурналисти, изпълнени с надежда да успеят.

Цената на свободното снимане се заплаща с компромиси, например средствата за живеене да се получават от друга активност, която да не отнема много време. Такъв е моят случай с търговията с вино. За съжаление това е причината тази година да пропусна изложението в Перпинян за сметка на международния винарски салон в Страсбург. Остава да кача велосипеда си във влака, така вечер и рано сутрин ще мога да кръстосвам красивия Страсбург и въпреки всичко да снимам на воля. Свободата е най-ценното нещо в живота, но винаги има своя цена. Без това нямаше да знаем, че сме свободни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*