Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма и това е ясно, но в България (около 1970 година) с мой проятел мечтаехме да минем през Босфора с катамаран и един ден  да стигнем до Нова Зеландия, да се отзовем в рая на земята. В една буря, идеалния момент за бягство, счупваме мачта и разбираме, че не сме готови за подобна операция, уплашихме се и се отказахме да рискуваме повече.

125 Tekapo1По-къснсо в живота ми се отдаде възможност да остана в Нова Зеландия. “Защо не останеш там?” ме питаха много приятели. Не бях достатъчно зрял, за да живея опростено и да творя, както са правели Гоген или Маргарит Йорсенар…

01 WellingtonНова Зеландия или „Хеаотеароа“ -„Дълъг бял облак“, както я наричат маорите, е възможно най-отдалечената страна от Европа. Звучи обнадеждаващо за хората с въображение, които искат да избягат „по-далеч“ от объркания свят в другите континенти.  До двата острова, които по продължението си имат климата и природата на голяма част от планетата от Европа се лети двадесет и пет часа. Стъпвате в цивилизована страна, запазила донякъде стила, традициите и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори посетителите от Япония и Сингапур. Основната тема в разговорите на местните е свързана с времето, посоката на вятъра и как  навсякъде в света има проблеми. Думичката “стрес”  се промъква единствено в речника на Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според както го виждаме. Където и да отидем, носим най-вече себе си – куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Садим ги, а те се размножават, за да ни докарат един ден същата язва, инфаркт, рак…, от който сме поискали да избягаме.

47 Motueka

Като младеж мислех, че няма да успея да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да намерят отговор, ако останех в България или в Нова Зеландия. Живеех с идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа са достатъчни, за да сме щастливи и един ден в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща са необходими в живота. Младите новозелански духове също отлитат отвъд океана.

68 South CanterburyЛоза без корени пресъхва, родният кът храни, но духът лети, търси себе си отвъд хоризонта.  Без да режете корените си може да отивате далеч и да разберете колко близо е всичко. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повтарил няколко пъти и евреинът поел към Прага, за да провери. Пристигнал през деня, изчакал града да утихне и започнал да търси съкровището. Пазачът на моста го видял и го запитал какво търси. Езин малко объркан споделил тайната си. Пазачът се засмял и му разправил, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се смятал за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел обратно партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото си огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и търсят мястото на Граала другаде. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци и разбира се много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината и създават затворено общество, в което се ласкаят като неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат,  интегрирани в обществото, те носят  богатствата от миналото  заедно с  придобитото ново. Често неразбрани, те продължават поетия път, понесли навсякъде куфар с познания в повече от местните. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в книгата “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия има българи от трите вида. Човешката психика е една навсякъде.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си за помощ. Беше впечатляващо за онова време. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Споделих вечерята с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за такива проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал и какво наистина търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да научи всичко за Нова Зеландия. За себе си поне правя разлика между старата, богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и този Нов Свят, към който се числи и Нова Зеландия. Излъчването е различно. Природата в Хималаите има хилядолетна история пропита с духовност. Хората имат различно излъчване.

21' WellingtonАко човек не носи и развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Корените ни са богати заради архетиповете, с които са заредени. Без добри основи сградата се разклаща и не издържа на промени и трусове. За да разберем и се обогатим от разликите в една страна са необходими стабилни корени. Едва тогава можем да живеем без да мислим кои сме и от къде идваме. Спираме да се сравняваме, без комплекси поемаме соковете от чуждата земя, обогатяваме я със себе си, а тя ни разширява хоризонта. Светът е един и същ и навсякъде различен. Човекът е един със 6 милиарда възможности. В това разнообразие с право на избор се намира очарованието на живота, стига да имаме ясно съзнание.

Конфуций е казал, че има два живота, докато във вториая не осъзнаем, че има само един.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЗа пътешествениците: Тръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Следвате обратно пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир и навлизате в страховитияу фантастичен Каракорум. Още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. По тези величави места не сте повече от едно малко пясъчно зрънце, а в Каракорум със стотиците гиганти седем хилядници забили върхове в безкрайните небеса, всички събрани в тяхната Агора, загубвате представа за себе си. Тук върховете са споделили със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи представляват най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. По тези места климатът се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху  стара, пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и се пасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизтическия период в България невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. Това за мен се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да стигнете до градовете наоколо беше като отиване в чужбина. Ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите по пътя  сме “нечисти”, недостойни за Рая. Въпреки това, особено високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тясно свързани светове

ki-gompa Органичната архитектура най-добре показва връзката на човека с околната среда. Природата налага, човешкият гений постига. В места като Тибет, Ладак, Занскар, Непал, Кам, Амдо, Мароко.., в материален свят, силно импрегниран с духовни стойности, тясно свързани, но ясно разграничени от лаическите, къщите не отразяват само физически, функционални и екологични трудности, а показват определен начин на мислене. Формите и декора, както и вътрешната организация, изразяват визията и социлната принадлежност на селяните-будисти живеещи между 3000 и 4200 метра. Културата, макар в унисон, се е наложила върху природата, както и религията върху варварството.
hemis-shukpa-chan-72 Хемис Чукпа Чан (Място на Сняг и Хвойна) е селце в Ладак, скътано по пътя на керваните, свързащи от стотици години Кашмир с Тюркестан и Тибет. Допреди само 20-30 години с наближаване на зимата от запад, откъм Шринагар идвали с коне и якове номади – балти, за да продават сезонната си стока в Ле, столицата на Ладак. Освен това като мюсюлмани те изпълнявали ролята на месари, професия не разрешена при будистите. От изток, откъм обширните полета на Чанг Танг, принадлежащи на Тибет допреди инвазията на китайците, идвали овчари Чанг-па (за тези номади на изчезване пиша в предишния блог). Натоварени с кожи, вълна и масло, те комбинирали търговията с посещение на свети места във вековните манастири на Ладак (Малкия Тибет).
В последните осемдесет години къщите тук в селото остават 108 на брой. По структура, на външен вид и отвътре, хоризонтално и вертикално, те отразяват космичния ред. Манастирът (гомпата) е посторен на височина и доминира селото. По същия йерархичен принцип домашният храм е на втория етаж. Хората живеят на първия, а приземния етаж е определен за добитъка, излъчващ топлина през зимните студове. В Дол-по и в Занскар през зимата температурата на първия етаж трудно достига пет-шест градуса и то благодарение на добитъка. Горенето на фъшкии от як за домакински нужди и димът са недостатъчни, за да компенсират външната температура, стигаща понякога до минус четиредест градуса.

hemis

hemis-shukpa-chen1Всеки член на семейството има свое място в дома и в селото, както и всеки гост, според йерархията в обществото. Къщата се превръща в затворено, свещено място с ред, който заедно със съответните традиции и ритуали, служи както за протекция от божества и духове, така и за прочистване и пазене от злите духове. Това гарантира благоденствието на живеещите. Всеки от членовете на дома – между пет и осем в Ладак – фамилно носи името на къщата. Полиандрията е удобна и допреди неотдавна съвсем функционална. Предполага се, че някой от мъжете (братята) в семейството пътува често със стока и добитък, и трябва да бъде заместен, което намалява загубата в генерацията. Интересно е, че под покрива на някои богати къщи виси закачен пенис, който заедно с всички други защити, пази от завистливи погледи. Между всеки квартал, състоящ се от няколко къщи, шортен (ступа в Индия и Непал) с формата на врата, пази и прочиства минаващите от лоши енергии.
60-thikse-copieМалки камени олтари, един в центъра, заедно с други в четирите кардинални посоки,  обграждат селото. Има по един и на всеки кръстопът. Всички те дават подслон на божества, наети да пазят обитаемите площи от болести и други агресии. Каменни структури (ла-то), отрупани със стрели, знаменца, рога от як, пера от птици също се добавят в четирите основни посоки. Освен това голям шортен е построен на всеки вход на селото. Той може да съдържа свещени реликви, тяло на почитан лама, статуя на божество, да бъде богато украсен с разкошни фрески и мандали. На всеки хълм или връх наоколо са изградени тройка малки шортени с различен цвят, всеки символизиращ един от трите Бодисатви. Те пазят селото от природни бедствия, лавини, каменни срутвания… И не само това, на всеки пас в планините наоколо са изградени големи пирамиди с подбрани камъни, рога и кости от животни. Опънати са въжета, накичени с мантри, магически формули и молитви. Всеки минаващ изразява благодарността си от възможността да пресече незащитените места без проблеми, да се прибере на сигурно място. Пали се определен вид хвойна и възгласа е “ки-ки со-со ла ргиал-ло” (демоните са победени, божествата побеждават).
shorten01-mani-hemisВсички олтари, каменни стени с мантри, шортени и други, организират пеизажа, показват пътя и границите между защитеното “отвътре” и неубоздаемото “отвън”. Всичко е изградено в съвършена хармония, в симбиозата човек-природа.
Примитивно ли е всичко това? Спрямо джи-пи-ес-а – да; спрямо равновесие, стабилност и хармония в обществото – по-скоро не. Борбата с всички енергии в природата, взети като вражески сили, демони, помагащи, пазещи божества, звучи примитивно в епоха, когато сме зависими от технологиите, които сме създали. Тибетския будизъм е очертал материалния, духовен  и естетически израз на присъща на човека необходимост за духовно-физическа осигуреност. Някои от тези хора, живяли от хилядолетия на покрива на света, са успяли да развият чувствителност към енергии, непознати за човека от града. Не случайно шаманите живеят сред природа.  За съжаление хора с подобна чувствителност са на изчезване. В града човек е все по-безчуствен, афектиран и увреден от обграждащите енергии. В надпревара с времето заменяме едно богатство с друго, по-ефективно и радикално, без да знаем къде отиваме. Авантюрата продължава, тегли към нещо ново. Като фотограф компютърът ми дава илюзия за бързина и ефективност, но на практика ми отнема от качествата на класическата фотография. Диапозитивите с безгпогрешно качество приличаха на книги в домашна библиотека, материални (не виртуални) и функционални. С вълнение преглеждам стари диапозитиви от един изминат път в очакване на бъдещи виртуални книги и други технологични фантазии  с улеснения и нови усложнения. И защо не, важното е да опитваме без да робуваме…

Пиша с носталгията към все по-рядко срещаните номади, някои от които в очите си понякога изразяват повече, от много хора във високо цивилизовани места .
08-ar-new-yorkНалага се да съумеем на нови нива да спазим някои задължителни всемирни закони, без които присъщата ни незадоволеност би ни довела до самоунищожение. Божествата няма да спрат джипове с джи-пи-еси да се гарират на мястото за добитък, даващ топлина през зимата. Връзката човек-животно-природа – там, от където сме дошли, се губи. Дали свръхчовека на бъдещето ще бъде този на епруветката или на есетествено мутиращия човек на Шри Оробиндо?! Сателитните антени докарват до всички кътчета на земята предавания и новини, представени според икономо-политическата визия на съответното правителство. Полиандрията, която с векове е запазвала рода на тези хора, се заменя с порнографски филми, завършва с разводи. Милиарди примитивни хора са манипулирани, без да имат реална представа за себе си и за света. Свидетели сме през колко трудни моменти минава и България.

oxygéneНомадите, приносители на информация към статичните общества, където се трупа култура, са символ на движение, на промяна и на свобода. Новите,  технологии днес ги заместват, без да е ясно на къде отиваме.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

Затворени в уютен дом с интересна книга в ръце как въображението ви да не лети, как да не прехвърля хоризонти към незнайни светове. Просветват идеи за живот с нови свободи, душевни и физически.
52-mantras-chemdey-gompaПреди години бях запален на тема Тибет. Четях за живота на големите пътешественици, чертаех карти, с които да реализирам нови идеи. Бях впечатлен от  Бардо Тодол – книга за Живота и Смъртта,  представена от Согиал Римпоче. Дори пожелах да я преведа на български (вече е преведена). Желаех да задълбоча познанията си и да приложа на практика това, което считах за най-интересно в тибетския будизъм.  След като се научим да управляваме енергиите, които ни пресичат и ни свързват с различни познати и непознати светове, всичко друго следва. И най-вече да прозра енигмата на прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaНо ето, че на практика, когато имаме физическа възможност да наблюдаваме живота в активни будиски манастири със столетни традици, когато 04-hemis-gompaсрещаме и говорим с практикуващи лами, много често следват разочарования. Понятията бързо и вечно не вървят заедно. Хора, изминали пътя към вечното, се броят на пръсти и не се срещат току така. Те не стават за общо ползване. В манастирите се докосвате до живот извън времето. Монасите претендират за натрупване на добра карма за следващ живот. Други несъзнателно просто следват волята на семействата си и обществения ред. Традицията изисква, чест за всяко семейство е да даде поне едно дете в манастир, което лишава родителите от работна ръка, но облекчава грижите спрямо отвъдния свят. Набират се точки, заслуги пред божествата за този и за следващия живот. За по-ниските класи в обществото, лама означава социално издигане. Нормално на осем годинки дете, което не е специално надарено, няма поглед към пътя, който поема.
24-lamayuru

С навлизане в живота на монасите неминуемо ни пленява простотата на активното им, осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмяни, радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1Нормално след първите впечатления в нас се събуждат обичайните амбиции на хора от града. Ставаме взискателни и ако не друго, искаме да разберем какво излъчва един духовно напреднал лама. Търсим ответ на това, на което манастирът е извор. Къде водят усилията на милионите будисти, лишили се от нормален живот ? Колко от тях се  спасяват в прословутата нирвана, в свят без напрежения? Ако не в някаква бяла безжизнена пустота, съществува ли друго, модифицирано ниво на съзнание ? Тези хора в развитието си неминуемо трябва да излъчват нещо различно !
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Очарован от вековната йерархия в тези общества, не спирам да се взирам в лица на водещи и други лами (във всеки манастир Head Lama е нормално назначен за три години). Търся погледи, лица, с които да обменя духовното, за което самият аз оставам ненаситен.

Както в научните кръгове хора като Айншайн не се срещат под път и над път, така и в духовните спиритуални среди, римпочета, разширили границата на духовното в човека, се броят на пръсти. Явяват се там, където ги водят неосезаеми за нас енергии. От всичките двайсетина манастири, които посещавам, за съжаление нямам случай да срещна погледа на подобен тулку (съзнателно прероден лама).
И все пак, в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща  до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чувам дебелите гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришната пуджа (служба). Нещо рядко, защото в повечето манастири ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещам погледа на три-четири годишно дете. Поглежда ме, почти делово махва с ръчица и със сериозно изражение на лицето посочва къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърждава с жест, че мога да вляза. За този скътан кът на земята за тях се явявам като паднал от небето. Едновремено с поднесения чай, без да промени израза си, детето изважда блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то очертава сполучлива скица на гомпата, заедно с няколко дървета в двора. После със сериозно изражение детето ми подава рисунката. Поглежда ме с очи на съзнателен възрастен човек, изважда от джобчето  си бомбон и ми го подава с лека усмивка. Ламата, който се грижи за него не ми разрешава да снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gСподелям компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата лично е присъствал при разпознаване на детето. Не разбирам кое по ред е прераждането му, но погледът и изражението на детето са впечатляващи. Снимам го едновременно с леко покашляне, за да не се чуе штракването на фотоапарата.

За първи път не давам, а получавам бомбон от дете в Хималаите. Първият задължителен жест на по-израсналите сред хората е да дадат. Казват, че в живота всичко, което не е дадено е загубено.

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, бях разочарован от липсата на духовни величия. Накрая бях възнаграден да изям вкусния бомбон на най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Кашмир, Ладак, Нубра, Рупшу, Спити

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир преди 15 години не ми позволяваха да посетя този кът от “земния рай”, не случайно така наричан в Индия и в Пакистан. Знаем, Рай на земята не е възможен, но това не пречи да има вълшебни кътчета, където човек продължава да си задава въпроса какво липсва, за да стане рай. Отговорът е банален: липсват хората, които да го живеят. Човек е още в шестия месец от периода на изграждането си.

Dal LakeБез да правя метафизичен анализ за изгубен или непостигнат Рай, споделям противоречията, с които се сблъсквам в това пътуване. Търся места с история и култура, запазени от варваризма на туристи и модернизми. Търся автентичност. Без корени няма история, няма настояще, нито нови истини. Свидетел съм на прехода между стария и новия свят, който интензивно живея без да съм безразличен.

Развитие без номадизъм е невъзможно. През новия век той е електронен, компютърен, телефонен, самолетен, туристически… Това подписва края на вековните, свързани с природата класически номади. „Изворната“ вода е различна.

nomads kashmirПогледът на номада – по дефиниция човек, реализирващ промяна в движение с обмен на стока и култура – е обратен на повърхностните стойности на промяната, която туристът във ваканция предлага, за да се освободи от ежедневието. Той е във ваканция = вакуум, празнота. В общия случай туристът инстинктивно търси да изпразни препълненото в себе си, за което e платил предварително. Да се научиш да пътуваш е толкова трудно, колкото да се научиш да работиш.

08 PrayНомадът се интегрира в околната среда, обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява. Той се стреми да живее, както птицата лети. За човекa във ваканция светът се превръща в сцена, където  ролите в представлението се заплащат. Участието забавлява и провокира. В това е арогантността на изискващия турист-зрител за разлика от неволно напревърналия се в играч (обект, продукт на пътната агенция) автохтонен жител. Ето го парадокса: туризмът развива културно и икономически обществото, но обърнал обекта за туризъм в продукт за забавление, нарушава нормалния обмен на стойности, които градят обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Той откупва невъзможността да се адаптира към новата среда със средствата, които разполага. Най-лесен е бакшиша, който освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, привлекателно и екзотично. Липсата на духовно заменяме с материално. Вместо сближаване следва очуждаване, дори ненавист. Макар с изключения, отровата е навлязла.

06 Zu Chun Tso Глобалната промяна на климата, ускореното развитие на технологиите са също фактори. По покривите на вековно сгушени, скрити от света села и манастири, до удобните слънчеви акумулатори стоят закачени огромни параболни антени.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds След Кашмир, Ладак, Нубра, Спити.., прекрасни места в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет),  поемам към Рупшу. През 1996 година по тези места бях срещал номади със стада от Тибет. Тогава все още не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang pa Днес срещата с подобни номади е въпрос на късмет. Слизащите от Тибет са вече покитайчени. Огнени, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра са рядкост. На височина четири-пет хиляди метра вятърът през юни е изненадващо силен, понякога яростен. Не се разчита на стабилно време – феномен, който забелязваме планетарно. Възрастните не издържат, а младите мечтаят за друг, нов свят, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири откривам стада и палатки на три-четири семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, щом е искрена – очите и мимиката са достатъчни. Допълвам с десетина думи на местен диалект. По тези  височини въздухът и думите са редки, въздействието дълбоко!

С номадите Чанг-па, веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як. Става приемлив след третата чаша. Планините се оглеждат в кристалното езеро. Орли се вият в небето. Далеч зад тюркоазените води хоризонтът провокира въображението. В своя полет Душата не мери. Беднотията в палатките не дразни. Гостоприемните овчари с усмивка и топли сърца поделят с пътника насъщното. В палатката мястото на госта е свещено.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато удобно настанен, с топъл чай в ръка, всеки жест ме стопля, идва младо момче със странно втренчен поглед и без видим повод ми прошепва: “gо out“! Тонът на гласа му с това “махай се” е остър и искрен! Без да реагирам нещо ме сви под лъжичката.

Сърдечно благодаря на сбогом. Възрастните Чанг-па, видимо не са разбрали за инцидента. Водачът ми, също огорчен, споделя как новото поколение не понася живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, ненавиждат чужденците и понякога стават агресивни. Не бях помислил за бакшиш. Това са стадата на последното поколение номади. Старите стилови къщи на отдалечени в планините села са вече покрити с практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Без да драматизираме белите мечки са също на изчезване…

Deskit Gompa2 - copieИскам да напиша повече за красивата част на това чудесно пътуване с най-старите будиски манастири, но това “get out” ми засяда в гърлото. Спомням си преди няколко години как след 40 дневен трек в Непал – на границата между Сиким, Тибет и Непал, пред величествения Канченджонга – с амбицията и въображението да открия “края” или по-скоро “началото на света”, място, където предполагах, че турист не стъпва, едно детенце ми поиска долар. Дадох му бомбон, но това не обезцени долара.

Изворната вода може да развали вкуса си, но Човекът остава най-интересения фактор в природата. За добро и за лошо.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: