КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК

Кашгар е важен кръстопът между Китай (Тибет), Афганистан, Киргизстан и Пакистан. В продължение на векове тук е се е намирал най-големият оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang, преди години част от бившия Тюркестан, означава « Нова граница », сега е чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите имат език близък до турския. Бях приятно изненадан, че познават Булгаристан, както наричат България. Думи като тешекюр, маш-аллах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Чужденци се срещат рядко, а китайците се държат безобразно с местното население.

Поради събраните нагъсто няколко 8 хилядника, Каракорум е най-впечатляващ сред планините. В 500 километра между Индия, Китай и Пакистан са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Бях открил тази фантастична Природа  откъм Пакистан, а сега ми се отвори възможност откъм Китай да снимам веригата на К2, Гашербрум и Брод Пик, които заедно с няколко седемхилядника, представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са трудно достъпни, но и най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви не представляват нищо спрямо идеята да се построи светло бъдеще! Такава е и политиката на китайците в областта Ксингжианг и Тибет. Уигурите са третирани жестоко.  Над един милион от тях работят, затворени в трудови лагери в Тибет. Хората в цялата област са под непрекъснат наложен контрол. Звуците на сирени не спират денонощно. По широките булеварди циркулират непрекъснато полицейски коли. По улиците  се разхождат въоръжени полицаи с палки и щитове в ръцете. Бюра за проверка има на всяка пряка,  пред всеки магазин и подлез. Старата част на града е запазила облика на крепост, на която огромните стени и тесни калдъръмени улички са пазени от китайците.

/ Отговорнички за реда в услуга на полицията /

/ Похвалени и наградени квартални отговорници  /

В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници по време на строежа на комунизма. Те използват добре познатия почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и с прикрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен, технически още по-брутален вариант.

/ Смяна на квартал с показване на документ за самоличност /

След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Граничното разклонение между Ласа и Кашгар не е далеч, както и Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака до езерото Каракол полегнало като огледало между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение за военните за района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да преспя, както искам в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо, със стада и няколко юрти. Заоблената форма на Мустаг Ата е чудесна за спускане със ски, стара неосъществена мечта от младежките ми години с някои близки приятели.

/  Мустаг Ата, 7546м /

/ Конгур таг 7719 м. /

По пътя се прокрадват скъпи коли на богати китайци, които циркулират безпроблемно, където искат. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото Каракол за поредно селфи с отражение на седемхилядника.

Връщам се обратно в Кашгар. Следва тридневно пътуване с джип с безброй военни контроли, бариери и стегнати  китайски физиономии. При пограничния град Илик последна бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите водачи. Между тях, разбира се има китайско око, което ще следи и докладва как вървят нещата, дори там, където човешки крак не стъпва. С двама приятели започваме малка експедицията към К2 и Гашербрум.

Съвършената архитектура на планината с помощта на обектива ми ще опитат да заместят думите.

 

                                                  / Кашгар /

                                             / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

 

                        / Чайната в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Под крепостта свирят сирените на полицията  /

                                                / В Неделния базар се хапва чудесно /

                                                  / Бившият най-голям пазар за добитък в Азия  /

                                                   / До езерото Каракол и в дъното Конгур /

                                         / Илика, последният военен пост. Среща с камиларите /

                                                               / Долината на река Шаксгам /

                                                        / Първия лагер /

                                                     / На път към условния базов лагер на К2 /

                                     / Агил Пас, преди разклонението между долната за К2 и тази за Гашербрум /

                                                              / Аргил Пас (4800м. /

                                                         / В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                                                   / Ледникът Гашербрум /

                                                    / На път за К2 /

                                                          / К2 в дясно, Гашебрум най-отляво /

                                                          / К2, (или още Chogori) , малко след изгрев слънце /

Екипировката ни и тази на камиларите не са пригодени, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Представих си как изглежда директната връзка между ледника на Гашербрум и този на К2 с фантастични гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, (как да не ме е яд) докато ние, за да навлезем в долините на двата осемхилядника, с камилите се наложи да заобиколим огромен масив и многократно да пресечем пълноводната река Чазам.

Особено нещо сме хората, често изпълнени с възторг и все пак незадоволени…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

 

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгвате от Бурма в посока обратна на пътя на мусоните, пресичате Асамските Хималаи и Бутан и продължавате в Непал по дължината на Хималаите – 2400 километра между Канченджонга и Нанга Парбат в Пакистан с няколко осемхилядника (общо 10 в Хималаите). Ако решите да минете през Тибет, от връх Намче Барва до мистичния Кайлаш, следвате реката Брамапутра (Ярлунг Цампо). Влизате в Индия през Ладак, за да стигнете до Кашмир. В това вълшебно място отпускате няколко дни в езерото Дал, комфортно настанени в оставените на котва house boats. Планинската авантюра ще завършите в страховития Каракорум. Тук сте като малко пясъчно зрънце сред многобройните, по-голямата част още непокорени седем хилядници, забили върхове в небето. К2, заедно с още три осемхилядници продължава да е най-голямото предизвикателство за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай.

До тук описвам какво ражда фантазията ми за някой от следващ живот, стига междувременно да не сме разрушили прекрасната ни планета.

03 Pakistany Highway copyСега по-конкретно напускам неприветливия, грозен Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма интересно, освен някое добре сготвено истинско пиле в сос от къри. Максимално бързо се спасявам  в посока на Каракорум Хайуей.

(На връщане, повлиян от силни преживявания, забравил от къде съм тръгнал, моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам, но бъркам. Тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натопли човек уморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед един добър прием в Гилгит и кратък трек около Нанга Парбат, десетият осемхилядник в края на Хималаите в Пакистан, с близък приятел пресичаме реката Индус и се връщаме обратно по Пакистани Хайуей към Балтийската част на Каракорум. Пътят ни води към така наречения малък Памир в района Чипурсан до границата с Афганистан. Ислямът тук е примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете ние сме “нечисти и недостойни за Рая“, но високо в планината всичко е различно, жените са по-свободни, а гостът е свещен.

Вакхан коридор е създаден от Британската и Руската империи през 19-ти век като буферна невоенна зона. Там открай време живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Минаваме с минимална формалност през местната митница, разположена на близо 3000 метра в местността Бабакунди. От там керваните се упътват към Хиршад пас (5200 метра), за да слязат в долината на Вакхан коридор с излаз към Афганистан, Китай и Таджикистан. Тези места са несигурни, а за мен по наследство от преживяното преди години в България, всяка граничната зона е фантастичната. Да не говорим за Природа наоколо, непосещаване от туристи.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми, щом е граница, трябва да я пресека!

Между групата носачи двама от местните решават да не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отминат яковете с киргизкия керван. Свидетели не са нужни. Планината откъм Афганистан ми навява рисунките на Рьорих. Готов съм да остана и да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време и опасности, не са се спирали пред нищо, за да откриват тези невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж в долината на Вакхан Коридор, нямам избор, трябва да се скрием със съмнение за военни и чек пост. Преди няколко години един английски фотожурналист  бил заловен и затворен. Приютени под голяма, уютна скала, пламъчетата на огъня възбуждат още повече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към Афганистан, в далечното минало част от Индия, страна за която се е проливала и не спира да се пролива кръв. Завиждам на фотографите Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо, пребродили тази фантастична страна преди инвазията на руснаците. Фотографиите им са като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и необезпокояван се качвам на граничен връх, за да снимам  тези планини, които ме притеглят като магнити, свят който явно нося в себе си.

Ще доживеем ли до живот без граници и напрежения, в една поделена и спасена от всички варварщини Земя?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: