Иван Пастухов

In vino veritas

Може ли истина да бъде свързана с виното ?

Не може, при положение, че истината остава засега недостижима за човека.  Виното ни отваря към по-широк, да не кажем дълбок, поглед към заобикалящия свят. Ако излезем от елементарните кулинарни изисквания, всяко вино е произведение на изкуството и като такова не претендира за обективност. Интересното е, че виното свързва рационалния и ирационален аспект на света, в който живеем – тема интересна и безкрайна за коментар.

Първото нещо, което прави Ной след появата на земя, е да посади лоза – растение, което най-добре ще мутира сред растенията. В библията думата sod на еврейски означава едновременно тайна и вино. Виното помага да се разкрият тайни в този, който го опитва, но едновременно с това таи собствената си магия за съкровището, което носи. То принадлежи на тези, които имат търпението да изчакват добрия момент, за да го опитат (не както Адам и Ева, които бързат да опитат плода на дървото на познанието и по този начин отдалечават цялото човечество от възможността за истина). В библейските сказания,  винаги актуални,  е казано, че „за всяко нещо има сезон и за всяка цел под небето – време“.

Голямото вино ни надминава, учи, отваря за нещо ново и респективно изисква съответно отношение. В момента на дегустацията сме леко изместени и упити, но не пияни. Непрекъснато променящото се в чашата вино ни помага да разкриваме от изненадите които носи, но и скрити до този момент потайности в самите себе си. Изважда ги за външния свят, защото добиваме кураж да се погледнем по-отблизо. Ето ни вече по-различни – смисъл на живота – идваме едни, отиваме си други, по възможност по-добри. Мярката за добро вино е след дегустацията нещо в нас да се промени, да се усетим обогатени, както след голяма любов. Нещо да остане и с благодарност за доброто събитие да искаме още. Колкото повече, още повече. Не го наричаме пианство, а развитие на усещания. За съжаление вкусовото усещане е най-бедното, с което разполагаме. За да се развие, иска се да се опитва и то с непрекъснати провокации. Англичаните казват, че да се вечеря с дявола се изисква дълга лъжица, бих добавил и подходяща чаша. Дяволът е ангел с крила !

В София преди три години се срещнахме с Яна Петкова, която заедно с Вили Гълъбова, се оказаха от най-добрите дегустатори на страната. Да срещнеш свестен човек, пък и професионалист, е нещо рядко. Така, заедно с доброто приятелство се яви и желанието да споделим с българите познанието и насладата от голямото вино. Създаде се Винекселанс. Чара на мероприятието е, че не се зашеметихме да правим шоу и надпревара за голям бизнес – съвременна болест на лакомите за власт и пари след 45-годишно нямане – а да въведем идеята за тероар и плодовете на голямата винарска култура.

За Винекселанс виното е изкуство, елитарен продукт, каквото е всяко истинско произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти. Ако след него не зазвучи нещо ново във вас, причината не е във виното, а в необходимостта да му се обърне повече внимание. Не всеки е длъжен да разбере отведнъж неповторимия син цвят на Ван Гог. Ако не обърнем внимание на едно гениално дете или на някой мъдрец, оставаме без ползата и удоволствието от споделянето на компанията им. Думата “елитарен” не ни плаши, защото през 21 век светът добива форма, достъпна за всеки, желаещ да се отваря за ново и по-високо качество.

Наздраве на всички, in vino veriras !