Споделям с българския читател няколко думи за превода ми на „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, Сатпрем, Факел Експрес, второ преработено издание 2008 г.

Темата става още по-актуална за двайсет и първия век.  Трудностите за човека не са намалели още от времето, когато сме разбрали, че съзнаваме. Творци сме на всички радости и неволи, но самото творение ни убягва, а светът, в който живеем, ни задължава вечно незадоволени да го приемем и променяме. Очевидно, заедно с трудностите, в търсене на възможни разрешения, променяме и себе си. Това определя привилегията на човека да мени нивата на съзнание на и в самата материя. Ясно забележимото ускорение в последните десетилетия ни принуждава да разграничим с по-ясно съзнание различни стойности в живота. Новият век се очертава като врата за на нов свят, вероятно по-човешки. Това ново и задължително различно плаши, обърква, същевремено дава надежда.

Защо говорим за Шри Оробиндо, живял преди близо цял век? Какво общо с мондиализацията и с всички заливащи промени? В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем дава идея за този гениален визионер на двайстия век, който достига до границите на възможното за човешкия дух. Не става дума за някаква теория, религия или мистицизъм, а за практическо приложение. Като човешки гений Шри Оробиндо разширява визията ни за човека като вид. Знаем как Меснер с изкачването си сам, без кислород на всички осемхилядници, разшири възможното за човека в алпинизма. Шри Оробиндо „изкачи“ състоянието на Хомо Манталикус*** (човекът, който мисли – „мисля, следователно същестувам“ на Декарт), за да стигне до границите на възможното на мисълта, както и на човешкото тяло, без което мисъл е невъзможна. Преди да започнем да се клонираме в епруветка, Шри Оробиндо търси начин за ускоряване на мутацията на човека, път към към Хомо Супраманталикус, ако може така да се каже. Той дава насока и практически път за приближаване по естествен начин до човешкото, което носим в себе си.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на все по-високи нива … … да впишем и въплътим по материален начин истините от нивото, на което се намираме“, пише Сатпрем, блестящо представил епохата и живота на Шри Оробиндо.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици, разбужда Индия с революционно движение, основано за първи път на принципите на осъзнаване и ненасилие. Ганди, доколкото успява, прилага тази идея, а Шри Оробиндо дотогава революционер и поет, се оттегля в Пондишери, за да се отдаде на основната си цел: търсене и осъществяване на възможното за човека като нестационарен вид. Той превежда и експериментира с нов поглед най-старите индийски писания. Сверява минали с настоящи експерименти. Реализира Интегралната Йога, различна от  практикуваните до тогава принципи, с цел ускоряване естествената еволюция на човека. Малко преди да напусне тялото си Шри Оробиндо с „думи, които виждат“ в 23813 стиха на блестящ английски език  довършва епопеята си  „Савитри“ за сътворението и съдбата на света.

„Авантюра на съзнанието“ е човешка авантюра. Сатпрем, както в приказка, предава живота и ролята на Шри Оробиндо за еволюцията на човешкия вид – човекът, носител на съзнание, мост между крайното и безкрайното в материята. Разбираме за привилегията и за трудната ни, изключително интересна отговорна участ. А свободата, която търсим, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-висши планове на съзнание?! Думата „авантюра“ на френски етимологически включва идеята за неочаквани трудности с вечно нов елемент за преодоляване.

Макар написана преди 40 години, книгата се чете многократно и на различни нива. Преиздава се на много езици поради основните ключове и съществени истини, които носи. Това засяга хора с чувство за трансцендентност, които милеят за участта на човека, хора, които горят да участват съзнателно в усилието, което ни води от полуживотински към човешки вид. Ще разберем, че сме хора едва след като надминем това, което сега опитваме да търсим и да наричаме човешко. Дистанцията, която наричаме съзнание, ни помага да определяме каквото и да е било в живота.  Говорим за трансцедентност, защото с движение по хоризонтала само ускоряваме процеса на материалното си пре-осигуряване (считано от някои за благополучие), съответно отчуждаване от себе си и околните. Лишени от чувство за вертикалност, без възможност да познаем себе си, не бихме могли да се отворим за Света. Без необходимост да се разпъваме на кръст, връзката между вертикала и хоризонтала, между духовно и материално е в основата на Интегралната Йога.
Читателят свиква с терминологията на „Божествения материализъм“** на Шри Оробиндо, където думата „Божествен“ не носи религиозно оцветяване, а просто насочва към неназовимото – трудна дума в настоящия свят, разделен между крайни религиозни доктрини и скептици, задушени в мантални пируети и болни амбиции.  Строго рационалният читател трудно би приел лабораторно неизмеримите преживявания на Шри Оробондо, който въпреки всичко не се е колебал да нарича Ашрама си „човешка лаборатория“, след което веднъж постигнал търсеното, да напусне тялото си с усмивка.

*Във втория преработен превод на книгата предпочетохме да вземем санскритското звучене Оробиндо, взето и като мантра, а не това от руския превод, близък вероятно до английското звучене Ауробиндо (Aurobindo).

** С това заглавие от същия автор е преведен на български първи том,  разкриващ живота и  развитието на Интегралната йога в тялото на Мер, сподвижницата на Шри Оробиндо. Изд. Сарасвати 2000 год. Под заглавието „Новият вид“, автор Сатпрем, Издателство Факел Експрес 2004 година издаде втори том за Мер на същата тематика.

*** Хомо Манталикус е добавено от мен с идея за мантален човек, каквито сме всички ние. Тук е мястото да споделя затрудненията си в превода от френски и английски на български в определяне на разликата между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit, mental и spirituel. На български мантал ни говори за мислещата част на човека, но spirituel не е само духовна част, в която на български слагаме всичко, което наричаме духовно, едва ли не и най-вече различно от материално. Тук става дума за Божествената, неопределима част на човешкия дух. За по-ясно да отбележим, че Шри Оробиндо различава четири части в човека: ментал, витал, физика и психика. В психическата част Оробиндо слага човешката душа, таяща божествената искра, мотор за развитие в преражданията според индийските вярвания. Всяка от тези четири части има свое идивидуално комплексно и независимо съзнание. Същевременно манталът, виталът и физиката (тялото) нормално ни помагат да открием и утвърдим психическото същество в себе си.

Не бих отказал да отговоря, доколкото е в компетентността ми, на всеки по-взискателен за информация на тази тема читател.

През месец декемри 2010 Издателство „Факел Експрес“ преиздаде за трети път „Авантюра на Съзнанието“, което е на ваше разположение по книжарниците.