Портрет

                                                                             / Атлас, Мароко /
„Всеки портрет, който е рисуван с душа,

е портрет не на модела, а на художника.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

 

                                                                                        / Атлас, Мароко /

Възможно е да кажем същото нещо за портрета във фотографията. Очите на фотографа не  виждат повече от това, което той носи в себе си.  Погледът се движи от опита и вътрешния живот на автора. Гледам е различно от виждам. Гледната точка е синоним на стеснено виждане. Външният свят, дразнител и претекст е двузначен. Вътрешното състояние влияе на външния свят, който като огледало отвръща на погледът, който вижда. Дарява ни се това, което сме дарили. Както любовта е обмен на дарове, целият живот е обмен на енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на любителите на фотография, читателите на блога !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

Външният свят е по-малко интересен от това, което хората крият в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Ако надникнем зад воала, това вероятно би бил чудесен – лицето на дамата зад бурката, отдадено на момента, е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е самата тя. Прикритието, завесата на бурката я лишава от метафизични напрежения, „пази“ я и й дава свободата да бъде истинска. Двамата крадем момнта, крадем и от свобода. Не се подготвям да я снимам, нито пък тя се приготвя да се представя. Няма търсене или колебание от двете страни, знаем какво искаме, дори ни става интересно. И двамата сме истински.

Как стана това?  Убедени, че сме сами в задния двор на джамията, не си продумахме дума. Гледахме се „очи в очи“. Тя не промени позата си, аз вдигнах апарата и щракнах. Усмихнах се, усетих и нейната усмивка под бурката. Почуствахме се заедно, беше приятно. Мерси мадам! В голям, добре изваден тираж, погледа на жената може да се усети.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Вероятно най-трудната тема във фотографията е портретът. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини. Необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/Манастирски врати, Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Очите, огледало на Душата

Близо седем милиарда лица на земята, а колко човешки Души блещукат ясно в погледите на тези хора? Казано различно, колко  хора са осъзнали Душата в себе си, която да намери израз в погледа им?

Loulou 2014

Какво е душа? Какъв душевен израз откриваме в очите на околните?  Понякога, макар рядко, потъваме в бистрия, бездънен кладенец на нечий поглед. Какво ни пленява? Колкото по-дълбоко навлизаме, повече богатства разкриваме. Защо в очите на някои деца е възможно да прочетем толкова много? Също при някои възрастни хора имали богати преживявания. И колко по-трудно в средна възраст, когато очите на хората са напрегнати, бягащи от чужди погледи,  търсещи нещо непостигнато или загубено.
Милиони погледи ви поглеждат без да ви виждат. Дори ни ви отбягват или ви отбягват, защото не искат да видят никой. Къде се крие Душата ? Има ли такава ? Ако не, какво друго търсим в ближния или в себе си?
Когато не откъсвате поглед от нечии очи, какво ни е притеглило? Чаровният, обаятелният, студеният поглед, мразещият, убиецът, президентът, влюбеният, поетът, артистът, имат ли същата душевност ? Ако не, какво таят в себе си ?

И какво остава накрая ? С какво си отиваме? Явно с повече от просто настроение, умуване или психическо състояние.

очете огледало на дМисълта отслабва, емоциите стихват, външната форма се сбръчква, но дълбоките, изразителни очи продължават да говорят. За хора с богат вътрешен живот искрящото “отвътре” остава. Хармонията, широкият мироглед не се крият. Просторният, изразителен, вътрешно спокоен поглед също.

Понякога за животно, куче, слон, кон, маймуна … казваме: „сякаш има човешки очи!“ Какво има скрито зад тях?

Колкото и безизразни очи да срещаме във всекидневието,  чуждият поглед е винаги интересен.  Понякога се получава взаимно проникновение. Разпознаваме себе си в друг. Ако търсим съзнателно, възможно е да срещнем необятния, дълбок поглед на Голям Човек, толкова рядък сред хората. Среща незабравима, понякога неповторима. Възобновени, поглеждаме живота с различен поглед. Нещо отвътре се е променило.
11 Sanaa copie copyА когато всичко се стопи, остава надеждата за Нещо. Във Вселената загуба не е възможна. Съдържанието на последния ни дъх се превръща в какво ?

Ако няма още Нещо, Нещо друго, има ли смисъл да се напрягаме толкова в живота?!

Какво по-прекрасно от две хубави очи !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: