Анри Картие Бресон почина през август 2004 година и Париж празнува неговата сто годишнина. В Музея за Модерно  Изкуство, както и в Европейската къща-музей на Фотографията са изложени негови фотографии. Познаваме ги и не се насищаме да преоткриваме. Това е човекът, който ми повлия да снимам.

Влюбен в живописта, Анри съвсем млад открива важността на композицията – добрата фотография няма нужда от корекции. Днес фотошоп би фалирал с такива фотографи. Той схваща приемуществото на фотографията с нейната пластичност и интуиция за живота, възможност да пресъздаде в движение едно „ясно изразеното равновесие“. Снимаме означава „да поставим в една мерна линия умът, окото и сърцето“. Фотографията е средство за проникване в нещата при условие, че не зависим от тях и не подчертаваме лична заслуга или оригиналност.

Може много да се каже за този ловец на „решителни моменти“, който жаден да открива, не е спирал да пътува. Анри като млад е рисувал и е обичал да медитира. Завършва живота си също с рисуване. „Фотографът в решителния момент натиска спусъка, докъто художникът, медитиращ, напластява върху платното“.

Интересно съвпадение : тази седмица по радио Франс Кюлтюр дават интервю на фотографа Ги льо Керек с Вили Ронис, който през месец август в добра форма навършва 99 години. Дебатите са живи и третират друг, не по-малко интересен живот в същата епоха. Което днес спира Вили Ронис да снима е артрозата в пръстите на ръцете. Майстор на черно-бяла фотография, с няколко незабравими кадъра, подобно на Дуано, той ни връща към чара на Париж от миналия век.

Ще добавя няколко думи за изложбата на Мартин Пар в музея Жьо дьо Пом в градините Тюйлери. Фотограф, журналист и колекционер Мартин Пар представя свои колекции от фотографии, книги за фотография и оригинални предмети със съответното място и време, където са събирани. Фотографията на Мартин Пар е показана в три аспекта. В проекта „лукс“ той  показва светът на богатите, който плаши не по-малко от този на бедните. Сцените от Москва, Дубай и Дюрбан са забележителни. В „дребен свят“ Мартин показва вулгарната страна на средните класи, в случая туристи, плъзнали по света като хайка консуматори без вкус – един колоритен спектакъл от търсещ, неосъзнал себе си свят. В третия проект по поръчка на вестник Гардиан, Мартин Пар представя шест града от Англия във вид на пейзажи и портрети. Всичко това, събрано на едно място в градината Тюйлери, се нарича „Планетата Пар“.

Наближава поредното откриване на “Пари Плаж”. В сърцето на Париж, по бреговете на Сена, вече осма година се събират парижаните, останали в града заедно с многобройните туристи. Всички се препичат на воля с танци, къпане и свалки разбира се.

От известно време в центъра на Париж, недалеч от Айфеловата кула се разхожда огромен балон с надпис „Въздуха на Париж“ (Air de Paris). Цветът на балона дава информация за чистотата на въздуха, който дишаме. На фотографията според светлия цвят на балона днес въздухът е направо чист.

Добре направеното вино, както произведението на изкуството, е неповторимо. То разкъсва воала на трезвата, рационална мисъл, разширява погледа и най-вече променя нещо в нас.

Когато слиза на твърда земя, първия жест на Ной, е да посади лоза, растение, което мутира най-добре  сред растенията. В библията думата sod на еврид означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрие своята магия, разбулва скритото в дегустатора. Богатствата, които носи, са за търпеливите, които умеят да дегустират. Това е вярно за всеки предмет на изкуството.

Добре направеното вино в общия случай надминава вкусовите ни възможности, но ни отваря за ново усещане. То ни опива без да ни напива. Чашата, пълна до половина, позволява на вълшебния сок да поеме въздух, за да покаже по-добре какво крие и да провокира неподозирани усещания. Доброто вино ни обогатява, както  любовта и има винаги вкус на още.

Вкусовото усещане е най-бедно сред другите четири. За да го развием, е добре да опитваме неща с различен вкус и да се провокираме с противополжни вкусове.

Изминаха пет години откакто  с Яна Петкова създадохме фирмата Винекселанс. Целта ни е да покажем голямата винарска култура и богатия вкус на френския тероар.

Доброто вино, както всяко произведение на изкуството, е елитарен продукт. Ако след дегустация във вас не прозвучава нещо ново, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете достатъчно внимание. Не всеки разбира веднага цветовете на Ван Гог, звуците на Моцарт или тромпета на Майлс Дейвис. Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или възрастния мъдрец, не е възможно да изпитате  удоволствие от тяхната компания.

Наздраве на всички. In vino veriras.

Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места. Във Франция през 1763 година по времето на Шарден жанрът „натюрморт“  става на мода. Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи… В Природата няма “мъртво”, в изкуството също. Определението на англичаните still life звучи по-приемливо.

Днес този жанр е разширен и когато снимам „натюрморт“ търся моменти, стимулиращи живота