Портрети

                                                                             / Атлас, Мароко /
„Всеки портрет, който е рисуван с душа,

е портрет не на модела, а на художника.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

 

                                                                                                                                 / Атлас, Мароко /

Дали е така с портретите във фотографията ? Сигурно да, защото очите не могат да виждат повече от това, което се провокира  в самата душевност на фотографа. Външният свят е единствено дразнител и претекст. Проникващият, изтънчен поглед идва заедно с комплекс от качества, свързани с вътрешния живот на автора. Гледам и виждам са две различни неща. Гледната точка е вече стеснено виждане. Но нещата са винаги двузначни. Вътрешното състояние влияе на външния свят, който огледално отвръща на виждащия поглед. Дарява ни се това, което сме дарили. Както в любовта, всичко е обмен на дарове, така и целия живот е обмен на енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на всички, които четат блога и обичат фотография!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

Би било чудесно да фотографираме света отвътре. Външният свят е по-малко интересен. Хората притежават „трето око“ без да го осъзнават или пък го бъркат с интуиция, което в повечето случаи са неразбрани емоции.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Този портрет в абсолютен смисъл вероятно e най-добрия, който съм правил. Лицето на дамата зад бурката е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е самата тя. Дамата се е отдала на момента. Прикритието, завесата на бурката я лишава от метафизични напрежения, в случая я „пази“, дава й свободата да бъде истинска. И двамата крадем от момнта, крадем свобода. Не се подготвям да я снимам, нито пък тя се приготвя да се представя. Няма търсене или колебание от двете страни, знаем какво искаме, дори ни е интересно. И двамата сме истински.

Как става това? Не продумваме дума, убедени, че сме сами в задния двор на джамията, гледаме се „очи в очи“. Тя не променя позата си, аз вдигам апарата и щраквам. Усмихвам се, усещам усмивка под бурката. Чустваме се по някакъв начин свързани. Мерси мадам! Запечатвам образа без директно го виждам, най-естествено. В голям, добре изваден тираж, погледа на жената се усеща.

Мярката за успеха на портретното изкуство е трите участващи страни да бъдат изпълнени с творчески елемент. Фотографирания, фотографа и зрителя, трябва да останат неизчерпаеми. Защо и зрителя ли? Когато поглежда той всеки път трябва да открива нещо ново в добре снимания, интересен портрет.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Портретът е вероятно най-трудната тема във фотографията. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини, защото необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Веднъж този проблем разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира основния въпрос за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет се осъществява, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Да направим чест на майстора и да цитираме Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години : “Да уловим човек във връзката му със самия себе си, в тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без то да бъде повлияно от околния свят. Това е свързано с “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи съвсем точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Интересен е факта, че появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – душата на обекта за рисуване се е налага да бъде представена различно. Ражда се кубизма, както и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/ Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: