Портрет, лице, селфи

Добрият фотограф портретист има привилегията лови поне част от истината, която човек носи в себе си.

                                                          ( Храм-катедрала Александър Невски, София )

И най-добрият портрет показва само фрагменти от истина, която човек носи и излъчва от себе си. Всеки от нас е с по-богато съдържание от това, което изразява видимо.

Селфитата са израз на обратното. В тях нагаждаме нещо от себе си, което да ни допадне. Приемаме го за оригинално и  привлекателно, достойно за показ, но  незадоволени от ефекта, повтаряме упражнението.

Думата  panim, лице на еврид, е винаги в множествено число.  Това не пречи на фотографите да търсим магията на живота, изразена най-добре в лицата на хората.

                                               ( Бейжинг )

Художникът или фотографът портретист опитват да се доближат максимално до истинското в човека, който рисуват или фотографират.  Задачата е по-лесна с деца или възрастни хора – едните още не са си дали роли, а другите са ги изоставили. Към тях може да се добавят някои долри артисти, които са винаги естествени.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

                                                                             / Атлас, Мароко /
„Всеки портрет рисуван с душа,

е портрет на художника, а не на модела.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

 

                                                                                        / Атлас, Мароко /

Фотографиите са огледало на фотографа. Свързани са с вътрешния му живот и натрупания в живота опит. Външният свят, дразнител и претекст, отвръща, за да ни здари с това, което даряваме.

Животът е обмен на дарове и енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на читателите на блога, любители на фотография.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

Външният свят е по-малко интересен от това, което хората крием в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Скритото понякога привлича още повече. Чувствам погледа на дамата зад бурката и си казвам „зад воала на тази жена вероятно се крие чудесен портрет „.  Вдигам фотоапарата, тя не помръдва и снимам. Без напрежение или колебание, знаем какво искаме, дори ни става интересно. И двамата сме естествени, тоест истински.

Как стана?  В задния двор на джамията бяхме убедени, че сме сами. Гледахме се „очи в очи“ без да си продумаме, . Тя не промени позата си. Вдигнах апарата, щракнах и усетих  усмивката й зад бурката.Усмихнах се и аз. Почуствахме се заедно и ни стана приятно.

Мерси мадам! В голям, добре изваден тираж, погледът на жената се усеща по-ясно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Вероятно най-трудната тема във фотографията е портретът. Ако приемем, че фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини. Необходимостта от дълги експозиции не са позволявали фотографии на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август, ако беше жив можеше да навърши сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон – нещото се появава и натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и всички нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. В това е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява, от която следват безброй интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/Манастирски врати, Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретирането им не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в снимания обект.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Единствено твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: