Иван Пастухов

След месец в София, свързан с фотография и енологични прояви, разбрах колко съм щастлив да живея извън блясъка на славата – освен загуба на енергия, нещо по-страшно, отдалечаване от есенцията на живота.

В контрастите от преживяното разбрах още по-добре защо снимам и какво търся и какво ми се случва в страстта да уловя мига. Това определя и фотографията като стил на живот, така различна от живописта, резултат от наслагване на вътрешни състояния или от киното, което идва след фотографията, за да слее моментите в истории. Един миг близък до истина съдържа безброй истории.

От друга страна човек трябва да е идеалист, глупак или луд, за да си въобрази, че може да достигне до някаква истина. Колкото повече я приближаваме, подобно на хоризонта тя се отдалечава. Когато имаме необходимата чувствителност, виждаме я отдалеч, почти като мираж… Приближаваме и Нещото е вече различно. Такава е и мистерията на живота, който заедно с амбицията да го уловим, ни се изплъзва все повече. Това ни кара да философстваме, да правим наука, изкуство и възторжено да летим към нови, все по-далечни бягащи хоризонти…

Но настоящият момент крие мистерия, която е много привлекателна. По-напреднали мистици достигат до състояние между концентрация и медитация, претендират за сферична мисъл (обективна спрямо линейната), която поне засега не е в сферата на Хомо Сапиенс Сапиенс. Но да се върнем към фотографията. Да, търся да закова момента и да разбера, че съм жив, дори да обоснова присъствието си спрямо настоящия момент, да се забода в живота. Резултатът е двустранен – вътрешно задоволство и благодарност, и евентуално споделен външен образ.

Съвременните технологии ни отдалечават, бих казал ни отвикват от възможни вътрешни състояния, докато единствено те ни отварят към нови нива на съзнание. (Светът не може по външен път да опознае и разбере себе си. В такъв случай ние ставаме излишни.) Но ето, че фотоапаратът, насочен от човешко око, цепи секундата и лови неща, които убягват на рутинния поглед, пък дори и на добре виждащи очи (гледам не означава виждам). Изострена интуиция ме пласира спрямо светлината и обекта, за да уловя “неуловимия” миг, ако това е речено да се случи. Включвам и страстта като гориво, защото човек нямащ страстно увлечение към това, което прави едно, че не е за завиждане, но и резултатите стават за храна на прасетата. Такива са много откак свят светува. Страст, означава страст към живота и то в настоящия момент. Плановете за бъдеще и спомените от миналото приличат на филми, които в повечето случаи ни ласкаят или драматизират, за да запълнят празния момент.

В резюме за обичащите фотография: да знаем добре какво търсим и от какво бягаме. Компромисът е неминуем, а новите моменти, външни и вътрешни, се сливат в напипани мигове, които търсят да се доближат до истина – едновремено толкова близка и далечна. Да снимаме сякаш всеки миг е единствен. Чудесен урок за живота.

От 9 февруари до 6 юни в музея Жьо де Пом (Jeu de Pomme) в Париж са изложени фотографиите на Лизет Модел (1901-1990), родена във Виена и живяла и снимала в Ню Йорк. На входа на изложбата четем: „Когато насочвам обектива си към нещо за снимане, в себе си нося въпрос, на който вероятно фотографията ще даде отговор. С други думи не съм тази, която знае или която би доказала каквото и да било, а просто получавам урок“. Аз бих добавил, че това е начина да не налагаме себе си, а да оставим нещото да се появи и вероятно да ни обогати. Фотографията се превръща в безкраен източник на познание, както на света, така и на себе си. Фотографиите на Лизет са неповторими, както всяко истинско изкуство.

Снимките в блога са от Перник на фестивала на Кукерите, които ме изпълниха с хубави емоции. Всички сме далеч от съвършенство, а колегите-фотографи от фестивала показаха изключителни способности в това да си пречат едни на други. Нямаше следа от фотографска етика, никаква толерантност,  уважение към ближния, което означава и към себе си. Все пак кукерите бяха повече от фотографите и всеки успя да хване каквото може.

В 34 галерия на сайта бихте могли да се разходите между Кукерите от Фестивала в Перник.