Фотографска изложба в Сибанк
2010
„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“
С това заглавие ме дари списание „Тема“ от 18-24 януари по повод фотоизложбата в Сибанк. Списанието е интересно, с много добре представни и разнообразни теми. Колкото до статията за мен, не се оплаквам, проявявам разбиране. Произхождам от тази страна и знам колко е трудно човек да се отърси от детерминизма, който ни е ограничавал с години. През последните дни имах чудесни срещи със съвременни хора, изразяващи уважение и финес, което до скоро не беше често срещано явление. Промяна има. В пресата жаргонът от време на време вече не е така хулигански и драматичен – сякаш е било задължително да се подчертава някаква необуздана, безгранична свобода, изразена дори вулгарно и осакатено.
На всички срещи и интервюта най-искрено споделям и се опитвам да обясня, че гръмки изрази не са необходими, кариера в живота не съм правил, не съм я и търсил. Постигнал съм някакво ниво на вътрешен мир и равновесие, което помага да търся свободна изява в трудния свят, в който сме всички. Качеството на всяко действие, включително свободата, изисква непрекъснато усилие всеки ден. Не са неща, които можем да фиксираме. Статика в живота няма и ако не прогресираме, става обратното. А понякога дори регресираме, за да прогресираме още по-добре. Въпрос на съзнание. Но ето, постигнал съм не повече от способността да застана зад руля на малката си лодка с възможност да взимам решения. Важното е да дават плодове и да не пречат на никой. Планове не правя, граници не слагам. Такъв е животът ми, без Ашрами, без стремеж към богатства, титли, без от до. Обичам да обичам, радвам се да се радвам. Крача с няколко миши напред, както в играта: „Царю честити имен ден, колко е часа?“ Не знам дали сега децата я играят…, но в тези стъпки стават нещата. А в живота понякога една миша е по-голяма от много гигантски…
Преди година в Асоциацията на Картие Бресон в Париж изложиха Соул Лайдър. Един от големите фотографи-колористи на века. Видяхме го вече над осемдесет годишен. На входа на изложбата с големи букви беше написал: « Творих и бях щастлив, защото животът ми мина в сянка ».
Коментар