“Модата e във въздуха, вятърът я носи, усещаме я, вдишваме я, тя е едновременно в ефира небесен и във всекидневния калдаръм, съдържа в себе си идеи, обичаи и събития.” Така говори за модата, госпожа Габриел Шанел.

Модата е винаги в тон с времето. Карл Лагерфелд с оригиналния си вкус продължава линията Шанел, но освен Хермес, всички големи модни къщи в Париж вече принадлежат на групировки с повече или по-малко интересни модисти. Господин Юбер де Живанши вече надхвърлил осемдесетте, напуснал света на модата, сега в живописния си замък все още се радва на красивото в живота. Всичко това, за да кажем, че сме излезли от епохата на големите Couturiers (моделиери, шивачи), които са можели да правят всичко, от зашиване на копче, до най-изтънчени гънки, линии и форми на дрехата. Днес в модерното изкуство, както и във всичко останало, все по-осезателните промени си казват думата.

Бягам от претрупаното Шанз-Елизе, булевард, превърнат в търговски туристически маршрут с все по-малко френски облик. Шмугвам се във Фобур Сен Оноре, после завивам обратно по авеню Монтен, за да завърша обиколката си през Жорж Сенк. Избирам нарочно по-елегентна част на Париж и донякъде играя ролята на папарак – Високата мода се пази от копиране. Спасявам се с коректния си европейски вид : “Виждам, че не сте с дръпнати очи” с усмивка и лек упрек, подхвърля портиера на Кристиан Диор. Пред Ланвен, продавач от магазина излиза с думите: “Нали знаете какво правите…, не е желателно…” – попадам на учтиви хора, на които без да го показват, им е приятно, че излъчвам възторг към красивото. Радостното чувство е от най-добрите и невинни ключове за много врати.

Японците се оказват най-силни в крадене на идеи, но и не биха снимали така открито, с чиста съвест.

Любителите на фотография могат да продължат в 72  галерия от сайта.