Портрет

                                                                             / Атлас, Мароко /
„Всеки портрет, който е рисуван с душа,

е портрет не на модела, а на художника.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

 

                                                                                        / Атлас, Мароко /

Същото може да се каже за портрета във фотографията. Очите не  виждат повече от вътрешното око, отговарящо на  същността на фотографа. Външният свят е само дразнител и претекст. Проникващият, изтънчен поглед се движи от опита и вътрешния живот на автора. Гледам е различно от виждам. Гледната точка е синоним на стеснено виждане. Но заобикалящият свят е двузначен. Вътрешното състояние влияе на външния свят, който като огледало отвръща на погледът, който вижда. Дарява ни се това, което сме дарили. Както любовта е обмен на дарове, целият живот е обмен на енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на читателите на блога и любители на фотография!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Коледа в Нова Зеландия

Christams-1

След хиляда и петстотин километра по пътищата на Южния Остров, няколко дни преди Коледа, най-после срещнах полицейска кола…

Christams-6

Полицаите също в добро настроение придружаваха камион с местни жители, които под гърмящия глас на Елвис яко друсаха рок-енд-рол.

Christams-14

Весела Коледа на читателите на блога, любители на фотография.

За повече фотоси може да влезете в галерии 88, 89 и 90 в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieПрипомням се периода 1954 – 60 -та година в София. Вярвах все още в Дядо Коледа (дядо Мраз в училище!). Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа и коледната елха в незабравима домашна атмосфера и ред, който ми допада. Например: Обличам костюмче за “официални случаи”, избирам връзка за костюма на татко, той е доволен за добрия вкус на сина си. Тръгваме към kумците c голяма дамаджана вино, тротоарът е заледен и забавно хлъзгав. Сложена е маса за десет човека, кумците и ние с татко. До отрупана с играчки, висока до тавана елха, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа ще пристигне с голяма торба изненади. Най-възрастният между нас е дядо Гочо е на 90 години. Преди да вечеряме той се изправя тържествено и чете молитва. Наредени около масата, всички обрърнати на изток, повтаряме “хляб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата ни омайват, вкарват ни в други светове. Без да сме религиозни всички вярваме в дядо Боже, което означава хубавото в живота. Лошото е за изхвърляне. Затова сме заедно и доброто ни пази.

За мен, нещата са ясни – рано или късно ще имам колело. Не съм най-малкия на масата. Елчето, която едва стои изправена на стол, ме гледа влюбено.

Ястията са много, казват – точен брой според традицията – нямам търпение да броя дотолкова, но всяко нещо има свое място. Всяка домакиня хвали донесеното от другите. С татко като мъже сме донесли виното. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме вечерята с хляб и сол. Следват безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, после танцуват. Танцуваме и малките, имитираме ги с Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортно настроените. Малко преди полунощ температурата на вечерта става най-висока. На външната врата се тропа буреносно, Дядо Коледа е на прага! Човекът  от далечните земи с голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен концентриран до елхата  искам да покажа какво съм научил без да губя от поглед голямата торба.  После всеки възторжено се хвали с подараците си.

Късно през ноща с татко поемаме по тъмната улица за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат за всеки случай ! Още по-хлъзгаво е – от студа. Дамаджаната е станала лека, движим се бавно и се смеем без причина. Преди да заспя нареждам подаръците си до кревата.

Paris Nöel-9Париж по Коледа е блестящ, трапезите привлекателни. Елхите са накичени с богати украшения. Славянския вкус към мистика, заедно с топлата, сърдечна атмосфера тук са се превърнали в рационални и консуматорски.  Не мога да разправя нищо особено интересно От местните ми преживявания свързани с Коледа. Децата в цял свят носят радост, Париж е възхитителен, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза е незаменима.

Paris Nöel-7Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своя  физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2“Желязната дама”, Айфеловата кула всяка вечер сменя одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11 След спомена за Бъдни вечер всичко това звучи студено, нали? Да, истинските преживявания не се губят.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: