Вино, още вино.

Fair of Paris-2Всяка седмица в двайсетте квартала на Париж местен уличен пазар предлага пресни храни и всевъзможни стоки. Един път годишно на Порт дю Версай още от 1923-та година двата най-големи панаири в Европа с площ 220 000 квадратни метра, канят града на забавления и търговия.

Fair of Paris-15Салоните на Парижкия и Селскостопанския панаири – казват за селскосторанския „най-голямата ферма в Европа“ – излагат всякакъв вид стоки с участие на търговци от цял свят. Организират се забавления за всеки вкус и възраст. В гастрономическата част на изложенията се разполагат всички френски региони с ресторанти, включително 250 щанда с вино.

Fair of Paris-19За съжаление напоследък в тези празнични панаири търговията от радостна връзка по-рано се превръща все повече в болезнен опит за продажба. Заедно с кризата отношенията между търговци и купувачи граничи със садомазохизъм. Супертърговските центрове задушават контактите в бизнеса на дребно. Хората се оплакват, критикуват и въпреки всичко купуват, за да се разтоварят. В безисходиците възможностите да се споделят няколко думи, емоции и малко шопинг утешава. Ако търговецът е добър, ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и въпреки всичко ще успее да ви продаде.

Fair of Paris-17През тази седмица с трима дългогодишни колеги излагаме редки бургунски вина. Избата е добре известна, освен това от същата купуваме избрани бутилки за Винекселанс и в България. И тримата страдаме от липсата на стари клиенти, които сме поканили.  Надеждата ни е да компенсираме загубите в следващия салон в Единбург. Съседите шотландци са пиячи на уиски и бира, но са по-директни в отношенията и когато купуват не се колебаят. Англичанините знаят какво искат, освен това имат повече чуство за хумор, sence of humour. Доброто бургунско се е ляло в английския двор още по времето, когато турците са завладявали Балканите.

Fair of Paris-16В съседната зала са разположени изобретателите. Всеки продава  патента си и убеждава клиента, че с това живота става различен. Безизразна маса от хора тече, река, в която трябва да се улови клиент. Потокът от хора се лее на талази, дрогирана тълпа, както на футболен мач: „всички заедно!“. В общия дъх на тълпата, никой не вижда човека до себе си.

Fair of Paris-18Същите французи правят революции или остават безразлични, не знаят какво искат или с чувство за превъзходство искат всичко, подиграват се на каквото могат или се блокират пред банални истини. Ролята ни в случая е да ги вадим от този унес. Ще им покажем важността на момента това, че живота е беден без няколко бутилки от Бургундия, доставени директно в дома. Не правя критика към тази пращяща от култура страна, а описвам накратко атмосферата, в която се потапям два пъти годишно.

Fair of Paris-22Виното още от времето на Ноевия кофчег свързва, то отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разкрива небеса… Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми. Лозата най-добре устоява на всички трудности, за да даде сок, който ще разправя нови истории, винаги различни според възрастта на бутилката и този, който я консумира. Който вкусва, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача е да накара клиента да опита, после да купи. В този вид панаири голяма част от хората се движат без да знаят какво искат. В последните двайсет години имам само два-три случая на клиенти, които търсят определено вино. На всички останали се налага да покажа, че добрата чаша бургунско, поднесена както трябва, може да донесе само радост.

Fair of Paris-3Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагаше да се „възползваме“ от всичко в нищото, даопитваме да правим от нищо нещо. От няколко години търся в София хора, все едно на каква длъжност и образование да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни, мотивирани в себе си, да могат да показват на всеки избран от тях клиент възможността да има в дома си от амброзията, носеща радост и наслада, да опитва от изкуството, наречено тероарно вино. Тероарът отговаря на неслучайната връзка между земя, небе и лоза, заедно с човека, намесил се в алхимията на тази магия. Не правя реклама на Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. От явилите се 350 желаещи да продават, все „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“, не се появи един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да може да тежи и разбира се да е осигурен. Сблъсках се с обидени господа, сменили много професии, останали „неоценени от обществото“.  Оставам с впечатление, че в много хора усета за контакт и комуникация са деформирани, малоценността се е обърнала в свръх ценност и разбира се в претенциозност.

Fair of Paris-9Това не пречи напоследък в България да има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо ще се възраждат.  В енологията непрекъснато провокираме и развиваме вкусовите си усещания, опитваме различни горчици, кафета, чайове… Все повече съответната ценна и ценена бутилка ще започне да определя ястието, което да я съпровожда, а не обратното. Самият живот, превърнат в изкуството да се живее, ще става все по-разнообразен. Непрекъснато подновяващи се изненади на свобдния дух на всеки ще дават нов вкус на всичко. Такава е магията на виното с ролята да свързва и развързва… Не се въздържам да добавя : … нещо обратно на всички блокажи, доктрини и диктатури !

„Винекселанс“ е нашето бебе с Яна Петкова, бебе надарено, което учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

Fair of Paris-21Но да завърша с Парижкото изложение, където се сливат епохи на  средновековие и съвремие – ненадейно на станда се опира леко пийнал самотник, после колоритна двойка, един с вкус и познания, друг брутален с или без възможности да купи. Бургунското вино раздвижва духовете. Малкото танин, което дава лозата Пино ноар, го прави, за разлика от бордото, да ускорява метаболизма, да „удря“ бързо в главата, да прави веселия по-весел, тъжния по-тъжен. Тогава на контраста между реалността, от която всеки бяга и човешкия дух, който се отваря, идва надеждата, че човекът, както и животът са нещо фантастично, привилегия за всеки, който търси и опитва да ги провокира. С чаша вино.

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма и това е ясно, но в България (около 1970 година) с мой проятел мечтаехме да минем през Босфора с катамаран и един ден  да стигнем до Нова Зеландия, да се отзовем в рая на земята. В една буря, идеалния момент за бягство, счупваме мачта и разбираме, че не сме готови за подобна операция, уплашихме се и се отказахме да рискуваме повече.

125 Tekapo1По-къснсо в живота ми се отдаде възможност да остана в Нова Зеландия. “Защо не останеш там?” ме питаха много приятели. Не бях достатъчно зрял, за да живея опростено и да творя, както са правели Гоген или Маргарит Йорсенар…

01 WellingtonНова Зеландия или „Хеаотеароа“ -„Дълъг бял облак“, както я наричат маорите, е възможно най-отдалечената страна от Европа. Звучи обнадеждаващо за хората с въображение, които искат да избягат „по-далеч“ от объркания свят в другите континенти.  До двата острова, които по продължението си имат климата и природата на голяма част от планетата от Европа се лети двадесет и пет часа. Стъпвате в цивилизована страна, запазила донякъде стила, традициите и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори посетителите от Япония и Сингапур. Основната тема в разговорите на местните е свързана с времето, посоката на вятъра и как  навсякъде в света има проблеми. Думичката “стрес”  се промъква единствено в речника на Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според както го виждаме. Където и да отидем, носим най-вече себе си – куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Садим ги, а те се размножават, за да ни докарат един ден същата язва, инфаркт, рак…, от който сме поискали да избягаме.

47 Motueka

Като младеж мислех, че няма да успея да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да намерят отговор, ако останех в България или в Нова Зеландия. Живеех с идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа са достатъчни, за да сме щастливи и един ден в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща са необходими в живота. Младите новозелански духове също отлитат отвъд океана.

68 South CanterburyЛоза без корени пресъхва, родният кът храни, но духът лети, търси себе си отвъд хоризонта.  Без да режете корените си може да отивате далеч и да разберете колко близо е всичко. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повтарил няколко пъти и евреинът поел към Прага, за да провери. Пристигнал през деня, изчакал града да утихне и започнал да търси съкровището. Пазачът на моста го видял и го запитал какво търси. Езин малко объркан споделил тайната си. Пазачът се засмял и му разправил, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се смятал за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел обратно партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото си огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и търсят мястото на Граала другаде. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци и разбира се много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината и създават затворено общество, в което се ласкаят като неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат,  интегрирани в обществото, те носят  богатствата от миналото  заедно с  придобитото ново. Често неразбрани, те продължават поетия път, понесли навсякъде куфар с познания в повече от местните. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в книгата “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия има българи от трите вида. Човешката психика е една навсякъде.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си за помощ. Беше впечатляващо за онова време. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Споделих вечерята с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за такива проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал и какво наистина търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да научи всичко за Нова Зеландия. За себе си поне правя разлика между старата, богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и този Нов Свят, към който се числи и Нова Зеландия. Излъчването е различно. Природата в Хималаите има хилядолетна история пропита с духовност. Хората имат различно излъчване.

21' WellingtonАко човек не носи и развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Корените ни са богати заради архетиповете, с които са заредени. Без добри основи сградата се разклаща и не издържа на промени и трусове. За да разберем и се обогатим от разликите в една страна са необходими стабилни корени. Едва тогава можем да живеем без да мислим кои сме и от къде идваме. Спираме да се сравняваме, без комплекси поемаме соковете от чуждата земя, обогатяваме я със себе си, а тя ни разширява хоризонта. Светът е един и същ и навсякъде различен. Човекът е един със 6 милиарда възможности. В това разнообразие с право на избор се намира очарованието на живота, стига да имаме ясно съзнание.

Конфуций е казал, че има два живота, докато във вториая не осъзнаем, че има само един.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

In vino veritas

vinМожем ли да направим връзка между истина и вино ? Не, при положение, че истината е недостижима. Виното ни провокира, отваря ни към самите нас и към света наоколо. Ако излезем от елементарните кулинарни изисквания, всяко вино е произведение на изкуството и като такова не претендира за обективност. По-скоро като мост между рационалния и ирационален аспект на света, виното разкъсва воалите на трезвата рационална мисъл.

Първия жест на Ной, слязал на земята, е да посади лоза, растение, което най-добре ще мутира сред растенията. Думата sod на еврид в библията означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрива магията си, разбулва скритото в дегустатора. Богатствата, които носи виното, остават за чувствителните търпеливи, които знаят как да дегустират.

Голямото вино надминава вкусовите ни възможности, отваря за ново усещане. По време на на дегустация оставаме леко упити, изместени, но не пияни. В чаша пълна до половина амброзията поема въздух, отваря се и започва да показва какво крие. Провокира неподозирани идеи, дава ни възможност „да се отворим“ и ние вкусово и всякак. След дегустацията се чустваме различни. Доброто вино, както  любовта ни обогатява. Нещо остава, има вкус на още.  Не става дума за пианство, аза  развиване на усет. За съжаление вкусовото ни усещане е най-бедно от петте, които ползваме. За да го развием, трябва да опитваме непрекъснато различни на вкус неща и да провокираме противополжни вкусове.

Изминаха пет години откакто се срещнахме с Яна Петкова, изявен български енолог. Да срещнеш свестен човек и добър професионалист в тези времена е рядкост. Така, заедно с доброто приятелство се яви желание да споделим с българите познанието и насладата от интересни френски вина. Роди се фирмата Винекселанс. Чарът на мероприятието ни е без да правим фрапиращо шоу,  да покажем голямата винарска култура и богатия вкус на френския тероар.

За Винекселанс виното е елитарен продукт, както всяко произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти. В случая ако след дегустация във вас не зазвучи нещо ново, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете повече внимание. Не всеки разбира веднага синия или жълтия цвят на Ван Гог, звуците на Моцарт или на Майлс Дейвис… Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или мъдрец, не изпитвате  удоволствие от компанията им.  Напоследък в света все повече дава възможност на всеки желаещ да се отваря към добри нива на редки продукти с елитарна стойност.

d0b2d0b8d0bdd0be1Наздраве на всички, in vino veriras!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: