Вино, още вино.

Fair of Paris-2Всяка седмица в двайсетте квартала на Париж местен уличен пазар предлага пресни храни и всевъзможни стоки. Един път годишно на Порт дю Версай още от 1923-та година двата най-големи панаири в Европа с площ 220 000 квадратни метра, канят града на забавления и търговия.

Fair of Paris-15Салоните на Парижкия и Селскостопанския панаири – казват за селскосторанския „най-голямата ферма в Европа“ – излагат всякакъв вид стоки с участие на търговци от цял свят. Организират се забавления за всеки вкус и възраст. В гастрономическата част на изложенията се разполагат всички френски региони с ресторанти, включително 250 щанда с вино.

Fair of Paris-19За съжаление напоследък в тези празнични панаири търговията от радостна връзка по-рано се превръща все повече в болезнен опит за продажба. Заедно с кризата отношенията между търговци и купувачи граничи със садомазохизъм. Супертърговските центрове задушават контактите в бизнеса на дребно. Хората се оплакват, критикуват и въпреки всичко купуват, за да се разтоварят. В безисходиците възможностите да се споделят няколко думи, емоции и малко шопинг утешава. Ако търговецът е добър, ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и въпреки всичко ще успее да ви продаде.

Fair of Paris-17През тази седмица с трима дългогодишни колеги излагаме редки бургунски вина. Избата е добре известна, освен това от същата купуваме избрани бутилки за Винекселанс и в България. И тримата страдаме от липсата на стари клиенти, които сме поканили.  Надеждата ни е да компенсираме загубите в следващия салон в Единбург. Съседите шотландци са пиячи на уиски и бира, но са по-директни в отношенията и когато купуват не се колебаят. Англичанините знаят какво искат, освен това имат повече чуство за хумор, sence of humour. Доброто бургунско се е ляло в английския двор още по времето, когато турците са завладявали Балканите.

Fair of Paris-16В съседната зала са разположени изобретателите. Всеки продава  патента си и убеждава клиента, че с това живота става различен. Безизразна маса от хора тече, река, в която трябва да се улови клиент. Потокът от хора се лее на талази, дрогирана тълпа, както на футболен мач: „всички заедно!“. В общия дъх на тълпата, никой не вижда човека до себе си.

Fair of Paris-18Същите французи правят революции или остават безразлични, не знаят какво искат или с чувство за превъзходство искат всичко, подиграват се на каквото могат или се блокират пред банални истини. Ролята ни в случая е да ги вадим от този унес. Ще им покажем важността на момента това, че живота е беден без няколко бутилки от Бургундия, доставени директно в дома. Не правя критика към тази пращяща от култура страна, а описвам накратко атмосферата, в която се потапям два пъти годишно.

Fair of Paris-22Виното още от времето на Ноевия кофчег свързва, то отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разкрива небеса… Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми. Лозата най-добре устоява на всички трудности, за да даде сок, който ще разправя нови истории, винаги различни според възрастта на бутилката и този, който я консумира. Който вкусва, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача е да накара клиента да опита, после да купи. В този вид панаири голяма част от хората се движат без да знаят какво искат. В последните двайсет години имам само два-три случая на клиенти, които търсят определено вино. На всички останали се налага да покажа, че добрата чаша бургунско, поднесена както трябва, може да донесе само радост.

Fair of Paris-3Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагаше да се „възползваме“ от всичко в нищото, даопитваме да правим от нищо нещо. От няколко години търся в София хора, все едно на каква длъжност и образование да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни, мотивирани в себе си, да могат да показват на всеки избран от тях клиент възможността да има в дома си от амброзията, носеща радост и наслада, да опитва от изкуството, наречено тероарно вино. Тероарът отговаря на неслучайната връзка между земя, небе и лоза, заедно с човека, намесил се в алхимията на тази магия. Не правя реклама на Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. От явилите се 350 желаещи да продават, все „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“, не се появи един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да може да тежи и разбира се да е осигурен. Сблъсках се с обидени господа, сменили много професии, останали „неоценени от обществото“.  Оставам с впечатление, че в много хора усета за контакт и комуникация са деформирани, малоценността се е обърнала в свръх ценност и разбира се в претенциозност.

Fair of Paris-9Това не пречи напоследък в България да има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо ще се възраждат.  В енологията непрекъснато провокираме и развиваме вкусовите си усещания, опитваме различни горчици, кафета, чайове… Все повече съответната ценна и ценена бутилка ще започне да определя ястието, което да я съпровожда, а не обратното. Самият живот, превърнат в изкуството да се живее, ще става все по-разнообразен. Непрекъснато подновяващи се изненади на свобдния дух на всеки ще дават нов вкус на всичко. Такава е магията на виното с ролята да свързва и развързва… Не се въздържам да добавя : … нещо обратно на всички блокажи, доктрини и диктатури !

„Винекселанс“ е нашето бебе с Яна Петкова, бебе надарено, което учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

Fair of Paris-21Но да завърша с Парижкото изложение, където се сливат епохи на  средновековие и съвремие – ненадейно на станда се опира леко пийнал самотник, после колоритна двойка, един с вкус и познания, друг брутален с или без възможности да купи. Бургунското вино раздвижва духовете. Малкото танин, което дава лозата Пино ноар, го прави, за разлика от бордото, да ускорява метаболизма, да „удря“ бързо в главата, да прави веселия по-весел, тъжния по-тъжен. Тогава на контраста между реалността, от която всеки бяга и човешкия дух, който се отваря, идва надеждата, че човекът, както и животът са нещо фантастично, привилегия за всеки, който търси и опитва да ги провокира. С чаша вино.

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма. Нещата са се усложнили откакто сме започнали да мислим, да търсим и да си задаваме въпроси. От Небето е падало до момента, до като сме пожелали невъзможното: да притежаваме познанието, непрекъснато ново и по същество безкрайно. Само децата вярват в смисъла на нещата. Преди години в България с мой проятел мечтаехме да построим катамаран и през Босфора, та до Нова Зеландия да зебегнем в рая. Счупихме мачта преди да опитаме, а и добре, че не рискувахме!

125 Tekapo1По-късно ми се отвори възможност да остана в Нова Зеландия. “Защо не останеш там?” ме питат понякога. Вероятно не съм достатъчно зрял, за да заживея така опростено както Гоген, Маргарит Йорсенар и други… Засега слагам цветя на гроба на майка си, която избра да положи кости от другата страна на кълбото. Тунел, изкопан откъм полите на Витоша би трябвало да ни отведе на Южния остров, недалеч от прекрасна цветна градина. Сянките на многовековни дървета, озвучени от екзотични птици, създават феерична атмосфера. Искам да вярвам, че майка ми е намерила мир далеч от гмежа на света.

01 WellingtonНова Зеландия – Хеаотеароа или Дълъг бял облак, както я наричат маорите – е възможно най-отдалечената от Европа страна. Звучи обнадеждаващо за хората с въображение, търсещи да избягат „по-далеч“ от неволите човешки. Преди да излезем от света, от който се оплакваме, най-често вярваме, че някъде далеч всичко незасегнато от местните отрови остава опазено от проблеми. Летим двадесет и пет часа. Мислим за двата острова, които по продължението си имат климат и природа на голяма част от планетата. Страната е цивилизована. Запазила е стил, традиции и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори туристи от Япония и Сингапур. Разхождате се, стискате в ръката си хартийка, а сърцето ви не дава да я хвърлите къде да е. Основна тема в разговорите е времето, посоката на вятъра и как светът навсякъде е с проблеми. Думичката “стрес” срамежливо се промъква единствено в Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според това, как го виждаме. Където и да отидем, пренасяме най-вече себе си: куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Садим ги, те се размножават, за да ни докарат, макар по различен път, същата язва, инфаркт, рак, от който сме искали да избягаме. Провокацията на пътуването е плодотворна за будния човек, който съзнателно разчупва собствените си граници, дори когато не пътува.

47  Motueka

Сравнително млад преди години разбрах, че няма да мога да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да могат да намерят отговор на двата острова. Без природа трудно живея, имаме я чудесна в България. Като юноша прегръщах идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа са достатъчни, за да бъдем щастливи. Но ето, в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща изискваме от живота. Младите по-развити новозелански духове най-често отлитат отвъд океана… Храните са здрави, протестантите – англосаксонци са чудесни хора, винаги с хумур, овцете сякаш са извадени от баня, а тази безкрайната чиста природа и отново това не е достатъчно. Поне за мен.

68 South CanterburyКазват, че лоза без корени пресъхва. Родният кът захранва, а духът лети и търси себе си отвъд хоризонта. Но има трета компромисна възможност, а в живота всичко е компромис.  В света на ХХI-ия век с малко кураж човек още по-лесно може да запали свещта от двата края. Без да режете корените си отивате далеч, за да разберете колко близо е всичко. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повтаря няколко пъти и евреинът поема към Прага, за да провери. Пристига през деня, изчаква града да утихне и започва да търси съкровището. Пазачът на моста го вижда и го пита какво търси. Езин малко объркан споделя тайната си. Пазачът се засмива и му разправя, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се смятал за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел обратно партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото му огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и все търсят мястото на Граала. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци, разбира се с много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината. Създават затворено общество, в което се ласкаят, като неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат, слели се с новото общество, те носят богатствата от миналото си заедно с всичко новопридобито. Често неразбрани, те продължават поетия път, като навсякъде носят един куфар с познания в повече. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия има българи от трите вида. Човешката психика е една навсякъде.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си за помощ. Беше впечатляващо за онова време. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Споделих вечерята с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за такива проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал, какво търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да научи всичко за Нова Зеландия. За себе си поне правя разлика между старата, богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и този Нов Свят, към който се числи и Нова Зеландия. Излъчването е различно. Природата в Хималаите е свидетелка на хилядолетна история, в която самата материя е пропита с духовност. Хората, както и самата природа имат различно излъчване.

21' WellingtonАко човек я няма, нито пък развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Корените ни са богати заради архетиповете, с които са заредени. Без добри основи сградата се разклаща и не издържа на трусове. За да разберем и се обогатим от разликите в една далечна страна без да загубим себе си, необходими са стабилни корени. Едва тогава можем да се надрасваме без да мислим кои сме и от къде идваме. Убедени в себе си, вече не сравняваме, а поемаме свободно соковете от чуждата земя. Обогатяваме я със себе си, а тя ни разширява хоризонта. Светът е един и същ и едновременно различен. Човекът е един със 6 милиарда възможности. В това разнообразие и правото на избор е очарованието на живота, стига да имаме ясно съзнание за нещата.

Да не пропусна: кивитата, както новозелаците наричат себе си, напоследък правят чудесни бели вина. Ако проявявате интерес, в сайта си за вино www.vinoto.com на Яна Пекова, ще намерите обширно, компетентно обяснение за прекрасната новозеландска авантюра с модерни вина. Освен това, взаимната ни фирма Винекселанс (www.vinexcellence.com), заедно с френските, внасяме и две разкошни новозенландски вина от Южния остров. Направени са от Анри Буржоа, известен майстор на вината по реката Лоара във Франция, с който работим вече от няколко години.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

In vino veritas

vinМожем ли да направим връзка между истина и вино ? Не, при положение, че истината е недостижима. Виното ни провокира, отваря ни към самите нас и към света наоколо. Ако излезем от елементарните кулинарни изисквания, всяко вино е произведение на изкуството и като такова не претендира за обективност. По-скоро като мост между рационалния и ирационален аспект на света, виното разкъсва воалите, които ни пречат, когато сме трезви.

Първия жест на Ной, слязал на земята, е да посади лоза, растение, което най-добре ще мутира сред растенията. Думата sod на еврид в библията означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрива магията си, разбулва скритото в дегустатора. Богатствата, които носи виното, остават за чувствителните търпеливи, които знаят как да дегустират.

Голямото вино надминава вкусовите ни възможности, отваря винаги за нещо ново. По време на на дегустация оставаме леко упити, изместени или по-скоро наместени, но не пияни. В не напълната чаша амброзията поема въздух, отваря се и дава възможност да разкриеме изненадите, които крие. Провокира във всеки неподозирани идеи, дава кураж „да се отворим“ и ние по-широко. Сядаме на масата, за да си тръгнем различни. Мярката за добро вино, както от любовта, е да се усетим обогатени. Да остане, да има вкус на още.  Не пианство, а развиване на усет. За съжаление вкусовото усещане е най-бедно от петте, дарени ни от природата. За да го развием, трябва да опитваме непрекъснато и различни на вкус неща, да провокираме противополжни вкусове.

Изминаха пет години откакто се срещнахме с Яна Петкова, изявен български енолог. Да срещнеш свестен човек и добър професионалист в тези времена е рядкост. Така, заедно с доброто приятелство се яви желание да споделим с българите познанието и насладата от интересни френски вина. Така се роди фирмата Винекселанс. Чарът на мероприятието е без да правим фрапиращо шоу и голям бизнес – съвременна болест на всички страни след дългогодишно нямане – да покажем богатия вкус на френския тероар с голяма винарска култура.

За Винекселанс виното е елитарен продукт, както всяко произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти. В случая ако след дегустация не зазвучи нещо ново във вас, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете повече внимание. Не всеки може веднага да разбере синия или жълтия цвят на Ван Гог, звуците на Моцарт или на Майлс Дейвис… Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или мъдрец, оставате без  удоволствие от компанията им. За вино израза “елитарен продукт” не плаши, защото светът през 21-ия век все повече дава възможност на всеки желаещ да се отваря към по-добро ниво, което има елитарна стойност.

d0b2d0b8d0bdd0be1Наздраве на всички, in vino veriras!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: