Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на земята няма, това сега е ясно, но в България около 1968-ма година с мой приятел мечтаехме с катамаран да стигнем до Истанбул и да продължим през Босфора до Нова Зеландия, където трябваше да бъде земния рай. Бурята, за някои смелчаци беше идеалния момент за бягство, но ние бяхме само смели, но без опит. Тренирахме в една бури, грота (мачтата) ни се счупи и помъдряхме. Накратко разбрахме, че не ставаме за подобна операция.

125 Tekapo1По-късно ми се отдаде възможност да посетя неколкократно Нова Зеландия. Защо не останеш там, ме питаха някои приятели. Нямам качествата Гоген или на Маргарит Йорсенар, беше отговора.

01 WellingtonНова Зеландия, „Хе ао теа роа“ -„Дълъг бял облак“, както я наричат маорите, звучи обнадеждаващо за хора с въображение, които искат да избягат „далеч“ от объркания свят в континентите.  До двата острова с разнообразен климат и природа летите от Европа  двадесет и пет часа и се намирате в цивилизована страна, запазила донякъде стила, традициите и езика и напечията на стара Англия. Чистотата може да впечатли дори посетителите от Япония и Сингапур. Думичката “стрес”  срамежливо се промъква единствено в речника на жителите на Окланд и Уелингтън. Основната тема на разговор с местните жители е свързана с времето, посоката на вятъра, проблеми с някои диви животни и доколко  светът навсякъде е пълен с проблеми.

16 WELLINGTONНо то се знае, светът изглежда такъв, според очите, с които го гледаме. Където да отидем, занасяме себе си, куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Посаждаме ги, те се размножават и един ден ни донасят същата язва, инфаркт или рак, от които сме искали да избягаме.

47 Motueka

Като младеж мислех, че няма да успея да изразя себе си без да се провокирам в големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да намерят отговор, ако останех в България или дори в Нова Зеландия. Живеех дълго време с идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа са достатъчни, за да сме щастливи. Но именно в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща са необходими в живота, за да бъдем щастливи. Младите кивита, както се наричат новозенландците също отлитаха отвъд океана.

68 South CanterburyЛоза без корени пресъхва, родният кът храни, ала духът лети, търси себе си отвъд хоризонта.  Идва ми на ум приказката за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повторил няколко пъти и евреинът поел към Прага, за да провери. Пристигнал през деня, изчакал града да утихне и започнал да търси съкровището. Пазачът на моста го видял и го запитал какво търси. Езин малко объркан споделил тайната си. Пазачът се засмял и му разправил, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се мислел за луд да бие толкова път до Краков. Езин си натоварил партакешите към къщи и изровил съкровището в собственото си огнище.

40 South CПо този повод, сред напускащите Бългрия се забелязват три типа, разбира се с много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват с  трудностите, решават, че светът е лош, станала е грешка и се прибират. Втората група е на по-гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират в родината и създават затворено общество, в което се имат за герои, неразбрани от обществото. В третата група са успелите. Те се интегрират бързо в общество без да се загубят физиономията. Те носят със себе си  богатството от корените си, заедно с всичко ново придобито от културата, в която живеят. Те продължават своя път с един куфар от познания в повече от местните и поради това често неразбрани, те са длъжна да напредват непрекъснато, за да са доволни от постиженията си. Това е причината за богатството на всичщи колеми космополитни центрове на култура и цивилизация. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в книгата “L’homme dépaysé”. В Париж, но и в Нова Зеландия се срещат българи от трите вида. Човешката психика е една.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога той вдигаше телефона в колата си, за да търси помощ. Беше впечатляващо. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Имаше хубаво семейство. с три деца и чаровна съпруга и всичко, за да бъде щастлив. Въпреки всичко решил да посети Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор, подобни проблеми надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал и какво наистина търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да пътува и да се радва на красотите на Нова Зеландия. За себе си правя разлика между несравнимо по-богата на история Азия или Африка, от където е тръгнало човечеството и Новия Свят като Австралия, Канада и Нова Зеландия. Излъчването на земята по тези места е различно. Природата в Хималаите има хилядолетна история пропита с духовност, хората имат друго излъчване.

21' WellingtonТака или инък, човек не е ли осъзнал какво носи в себе си, където и да се насели, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

За Конфуций има два живота, но когато стигнем във втория, разбираме, че има само един.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

52-mantras-chemdey-gompaТибет ме е привличал винаги с необятната си Природа, живота на ламите и  някои големи пътешественици. Слепя карти, цели килими, с които правех проекти да пътувам по редки места. Бях впечатлен от  Бардо Тодол, книгата за Живота и Смъртта на Согиал Римпоче. Дори исках да я преведа на български (вече е преведена) и да задълбоча познанията си, за да приложа на практика това, което намирах за най-интересно, да управляваме енергиите в тялото си, да се доближа до енигмата с прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaПътуването в Ладак, наречен още малкия Тибет, с многобройни активни будиски манастири, запазили столетни традици, е несравнимо с все по-разрушената култура Тибет.  Хората, изминали част от пътя към вечното, се броят на пръсти и не стават за общо ползване, но тук те могат да живеят в мир.

В манастирите животът е извън времето. Монасите ттрупат добра карма за следващ живот. По-малдите следват волята на семействата си и обществения ред.  Традицията изисква, чест за всяко семейство да даде поне едно дете в манастир. Това лишава хората от работна ръка, но облекчава грижата им спрямо отвъдния свят, с възможност да наберат точки и заслуги пред божествата за този, и за следващия живот. Нормално едно осем годишно дете, без да е специално надарено, няма поглед към пътя, който ще поеме, но за по-ниските класи в обществото, „лама“ означава социално издигане.
24-lamayuru

Когато навлезем в живота на монасите, неминуемо сме пленени от простотата на действията им в едно добре осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмени и радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1След първите впечатления в мен се събуди обичайната амбиция на градския човек. Исках да усетя по-ясно излъчването  духовно напреднал лама.  Да разбера каква част от будитите се  спасяват в свят без напрежения, в Нирвана? Дали това е бяла безжизнена пустота или съществува друго, модифицирано ниво на съзнание ? В монасите исках да усетя излъчването на нещо различно.
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Привлечен от вековната йерархия в тези общества, не спрях да се взирам в лица на водещите лами (във всеки манастир има назначен нормално за три години Head Lama). Търсех погледи, лица, излъчващи духовност, за каквата самият аз бях и съм ненаситен.

От всички близо двайсет манастири, които посетих, за съжаление нямах случай да срещна погледа на тулку (съзнателно прероден лама).
Но ето, че в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чух дебели гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришна пуджа (служба). Това беше обещаващо, в повечето манастири голяма част от ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещнах погледа на едно три-четири годишно дете. То ме погледна едва ли не делово, махна ми с ръчица и със сериозно изражение на лицето ми посочи къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърди с жест, че мога да влеза. За този скътан в планината кът на земята, за тях вероятно се появих като рядък гост. Поднесаха ми чай, а детето със същия израз извади блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то изрисува сполучлива скица на гомпата с дървета в двора и със сериозно изражение ми подаде рисунката. С поглед на възрастен човек, който осъзнава действието си, детето извади от джобчето си бомбон и ми го подаде с лека усмивка. Ламата, който се грижеше за него не ми разреши да го снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gОказа се, че съм споделил компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата присъствал при разпознаване на детето. Не разбрах за кое по ред прераждане става дума, но погледът и изражението на детето бяха впечатлителни. Успях да го снимам едва в двора с едно прокашляне,  за да не се чуе штракването на фотоапарата.

Случи ми се за първи път да не дам, а получа бомбон от дете в Хималаите.

Първият задължителен жест на израсналите сред хората е да дадат. Всичко, което не е дадено вживота е загубено!

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, останах разочарован от липсата на духовни величия, но накрая бях възнаграден с вкусния бомбон от най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: