Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма. Нещата са се усложнили откакто сме започнали да мислим, да търсим и да си задаваме въпроси. От Небето е падало до момента, до като сме пожелали невъзможното: да притежаваме познанието, непрекъснато ново и по същество безкрайно. Само децата вярват в смисъла на нещата. Преди години в България с мой проятел мечтаехме да построим катамаран и през Босфора, та до Нова Зеландия да зебегнем в рая. Счупихме мачта преди да опитаме, а и добре, че не рискувахме!

125 Tekapo1По-късно ми се отвори възможност да остана в Нова Зеландия. “Защо не останеш там?” ме питат понякога. Вероятно не съм достатъчно зрял, за да заживея така опростено както Гоген, Маргарит Йорсенар и други… Засега слагам цветя на гроба на майка си, която избра да положи кости от другата страна на кълбото. Тунел, изкопан откъм полите на Витоша би трябвало да ни отведе на Южния остров, недалеч от прекрасна цветна градина. Сянките на многовековни дървета, озвучени от екзотични птици, създават феерична атмосфера. Искам да вярвам, че майка ми е намерила мир далеч от гмежа на света.

01 WellingtonНова Зеландия – Хеаотеароа или Дълъг бял облак, както я наричат маорите – е възможно най-отдалечената от Европа страна. Звучи обнадеждаващо за хората с въображение, търсещи да избягат „по-далеч“ от неволите човешки. Преди да излезем от света, от който се оплакваме, най-често вярваме, че някъде далеч всичко незасегнато от местните отрови остава опазено от проблеми. Летим двадесет и пет часа. Мислим за двата острова, които по продължението си имат климат и природа на голяма част от планетата. Страната е цивилизована. Запазила е стил, традиции и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори туристи от Япония и Сингапур. Разхождате се, стискате в ръката си хартийка, а сърцето ви не дава да я хвърлите къде да е. Основна тема в разговорите е времето, посоката на вятъра и как светът навсякъде е с проблеми. Думичката “стрес” срамежливо се промъква единствено в Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според това, как го виждаме. Където и да отидем, пренасяме най-вече себе си: куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Садим ги, те се размножават, за да ни докарат, макар по различен път, същата язва, инфаркт, рак, от който сме искали да избягаме. Провокацията на пътуването е плодотворна за будния човек, който съзнателно разчупва собствените си граници, дори когато не пътува.

47  Motueka

Сравнително млад преди години разбрах, че няма да мога да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да могат да намерят отговор на двата острова. Без природа трудно живея, имаме я чудесна в България. Като юноша прегръщах идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа са достатъчни, за да бъдем щастливи. Но ето, в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща изискваме от живота. Младите по-развити новозелански духове най-често отлитат отвъд океана… Храните са здрави, протестантите – англосаксонци са чудесни хора, винаги с хумур, овцете сякаш са извадени от баня, а тази безкрайната чиста природа и отново това не е достатъчно. Поне за мен.

68 South CanterburyКазват, че лоза без корени пресъхва. Родният кът захранва, а духът лети и търси себе си отвъд хоризонта. Но има трета компромисна възможност, а в живота всичко е компромис.  В света на ХХI-ия век с малко кураж човек още по-лесно може да запали свещта от двата края. Без да режете корените си отивате далеч, за да разберете колко близо е всичко. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повтаря няколко пъти и евреинът поема към Прага, за да провери. Пристига през деня, изчаква града да утихне и започва да търси съкровището. Пазачът на моста го вижда и го пита какво търси. Езин малко объркан споделя тайната си. Пазачът се засмива и му разправя, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се смятал за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел обратно партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото му огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и все търсят мястото на Граала. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци, разбира се с много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината. Създават затворено общество, в което се ласкаят, като неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат, слели се с новото общество, те носят богатствата от миналото си заедно с всичко новопридобито. Често неразбрани, те продължават поетия път, като навсякъде носят един куфар с познания в повече. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия има българи от трите вида. Човешката психика е една навсякъде.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си за помощ. Беше впечатляващо за онова време. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Споделих вечерята с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за такива проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал, какво търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да научи всичко за Нова Зеландия. За себе си поне правя разлика между старата, богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и този Нов Свят, към който се числи и Нова Зеландия. Излъчването е различно. Природата в Хималаите е свидетелка на хилядолетна история, в която самата материя е пропита с духовност. Хората, както и самата природа имат различно излъчване.

21' WellingtonАко човек я няма, нито пък развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Корените ни са богати заради архетиповете, с които са заредени. Без добри основи сградата се разклаща и не издържа на трусове. За да разберем и се обогатим от разликите в една далечна страна без да загубим себе си, необходими са стабилни корени. Едва тогава можем да се надрасваме без да мислим кои сме и от къде идваме. Убедени в себе си, вече не сравняваме, а поемаме свободно соковете от чуждата земя. Обогатяваме я със себе си, а тя ни разширява хоризонта. Светът е един и същ и едновременно различен. Човекът е един със 6 милиарда възможности. В това разнообразие и правото на избор е очарованието на живота, стига да имаме ясно съзнание за нещата.

Да не пропусна: кивитата, както новозелаците наричат себе си, напоследък правят чудесни бели вина. Ако проявявате интерес, в сайта си за вино www.vinoto.com на Яна Пекова, ще намерите обширно, компетентно обяснение за прекрасната новозеландска авантюра с модерни вина. Освен това, взаимната ни фирма Винекселанс (www.vinexcellence.com), заедно с френските, внасяме и две разкошни новозенландски вина от Южния остров. Направени са от Анри Буржоа, известен майстор на вината по реката Лоара във Франция, с който работим вече от няколко години.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

Затворени в уютен дом с интересна книга в ръце как въображението ви да не лети, как да не прехвърля хоризонти към незнайни светове. Просветват идеи за живот с нови свободи, душевни и физически.
52-mantras-chemdey-gompaПреди години бях запален на тема Тибет. Четях за живота на големите пътешественици, чертаех карти, с които да реализирам нови идеи. Бях впечатлен от  Бардо Тодол – книга за Живота и Смъртта,  представена от Согиал Римпоче. Дори пожелах да я преведа на български (вече е преведена). Желаех да задълбоча познанията си и да приложа на практика това, което считах за най-интересно в тибетския будизъм.  След като се научим да управляваме енергиите, които ни пресичат и ни свързват с различни познати и непознати светове, всичко друго следва. И най-вече да прозра енигмата на прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaНо ето, че на практика, когато имаме физическа възможност да наблюдаваме живота в активни будиски манастири със столетни традици, когато 04-hemis-gompaсрещаме и говорим с практикуващи лами, много често следват разочарования. Понятията бързо и вечно не вървят заедно. Хора, изминали пътя към вечното, се броят на пръсти и не се срещат току така. Те не стават за общо ползване. В манастирите се докосвате до живот извън времето. Монасите претендират за натрупване на добра карма за следващ живот. Други несъзнателно просто следват волята на семействата си и обществения ред. Традицията изисква, чест за всяко семейство е да даде поне едно дете в манастир, което лишава родителите от работна ръка, но облекчава грижите спрямо отвъдния свят. Набират се точки, заслуги пред божествата за този и за следващия живот. За по-ниските класи в обществото, лама означава социално издигане. Нормално на осем годинки дете, което не е специално надарено, няма поглед към пътя, който поема.
24-lamayuru

С навлизане в живота на монасите неминуемо ни пленява простотата на активното им, осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмяни, радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1Нормално след първите впечатления в нас се събуждат обичайните амбиции на хора от града. Ставаме взискателни и ако не друго, искаме да разберем какво излъчва един духовно напреднал лама. Търсим ответ на това, на което манастирът е извор. Къде водят усилията на милионите будисти, лишили се от нормален живот ? Колко от тях се  спасяват в прословутата нирвана, в свят без напрежения? Ако не в някаква бяла безжизнена пустота, съществува ли друго, модифицирано ниво на съзнание ? Тези хора в развитието си неминуемо трябва да излъчват нещо различно !
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Очарован от вековната йерархия в тези общества, не спирам да се взирам в лица на водещи и други лами (във всеки манастир Head Lama е нормално назначен за три години). Търся погледи, лица, с които да обменя духовното, за което самият аз оставам ненаситен.

Както в научните кръгове хора като Айншайн не се срещат под път и над път, така и в духовните спиритуални среди, римпочета, разширили границата на духовното в човека, се броят на пръсти. Явяват се там, където ги водят неосезаеми за нас енергии. От всичките двайсетина манастири, които посещавам, за съжаление нямам случай да срещна погледа на подобен тулку (съзнателно прероден лама).
И все пак, в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща  до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чувам дебелите гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришната пуджа (служба). Нещо рядко, защото в повечето манастири ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещам погледа на три-четири годишно дете. Поглежда ме, почти делово махва с ръчица и със сериозно изражение на лицето посочва къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърждава с жест, че мога да вляза. За този скътан кът на земята за тях се явявам като паднал от небето. Едновремено с поднесения чай, без да промени израза си, детето изважда блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то очертава сполучлива скица на гомпата, заедно с няколко дървета в двора. После със сериозно изражение детето ми подава рисунката. Поглежда ме с очи на съзнателен възрастен човек, изважда от джобчето  си бомбон и ми го подава с лека усмивка. Ламата, който се грижи за него не ми разрешава да снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gСподелям компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата лично е присъствал при разпознаване на детето. Не разбирам кое по ред е прераждането му, но погледът и изражението на детето са впечатляващи. Снимам го едновременно с леко покашляне, за да не се чуе штракването на фотоапарата.

За първи път не давам, а получавам бомбон от дете в Хималаите. Първият задължителен жест на по-израсналите сред хората е да дадат. Казват, че в живота всичко, което не е дадено е загубено.

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, бях разочарован от липсата на духовни величия. Накрая бях възнаграден да изям вкусния бомбон на най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: