По вдреме на ковидните години изоставих блоговете за сметка на романа Извън Рамките. През месец април тази година издателство Рива го представи в зала Перото на НДК. Сърдечната атмосфера и приятели, с които не бяхме се виждали от години ми стоплиха душата. Имаше също малка фотографска изложба, първата, която бях направил преди трийсет години в летището Орли в Париж. Бях снимал в забранена за туристи долина в Хималаите, за която говоря в глава от книгата.
В този интересен, единствен по рода си и определено писателски за мен период, видяхме как светът опустя и как една уж малка човешка грешка (или провокация, все едно) е възможно да постави човечеството на колене. Чуваха се само гласовете на птици, доволни да живеят необезпокоявани. Фотографията замених с писане. При всяко завършване на последната страница на книгата (триста на брой) отново се връщах на първата и това близо 50 пъти. Писането се беше превърнало в дрог. Започнах да усещам звука на буквите, ритъма на думите и изреченията, празното между редовете. Опитът от фотографията и обичта ми към музиката, помагаха да търся яснота и хармония в написаното. Дислексията, която отначало ме затрудняваше, спря да ме притеснява. Вадех, допълвах така, както са правели Пруст и много други несравнимо по-големи писатели. Текстът приличаше на склуптура, върху която вадех или добавях думи. Дадох живот на приятеля си Върбан, който въплатих в себе си. Виждах образите на родителите ми, усмихнати откъм непознатото отвъд. Близка приятелка ми помогна с основния въпрос: какво искаш да кажеш с това изречение или с тази дума ?!
Пътят и преживяванията на главния герой Върбан намират най-добре израз в думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“. Казва го и Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата спасява останалото.“ Свобода, отговаряща във всеки момент на вътрешното състояние на всеки. Върбан интуитивно е разбрал, че трябва да живее с единия крак извън Рамките на всичко, което го задушава и пречи да изрази себе си. Той не отрича, че същите Рамки са го карали да търси изход за всички проблеми, било в тоталитарната система, където е живял или все едно в кое повече или по-малко затворено общество в света.
Щях да продължа да вая първото си „бебе“, ако през април тази година на родната ми улица в София, не бях срещнал симпатичните издатели от Рива, които побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай. Хванах се, да кажем на въдицата и предадох написаното.
Пиша този блог и опитвам да не тъгувам за първото си отроче, така набързо дадено за печат. Големият мъдрец от Тибет Миларепа казва: „Моята религия е да не съжалявам за нищо в миналото, в настоящето или в бъдещето.“ – звучи добре без да е лесно.
За да сменя темата, пръстите ме засърбяха да напиша блог за нещо актуално, с което се захванах в последните две години – бойното изкуство Таи-Чи Шуан. Всъщност в него няма нищо бойно, целта е овладавяне на енергии, именно за да се избегне сблъсък. Упражнявам го в Люксембургската градина в Париж. Любителите на фотографията ми във фейсбук вероятно са забелязали многобройни фотографии от това място в сърцето на Париж.
/ Таи Чи с ветрило /
В градината има специално място за спортове и игри за всички възрасти, включително център за разновидности на бойни изкуства от близо 50 години.
Треньорът мери лицевите опори на девойката, която тренира… бокс.
Подобни упражнения бях виждал по улиците в различни китайски провинции, но те приличаха на банални гимнастически движения. Едва преди две години моя близка, запозната с културите на Далечния Изток, ми показа дълбокия смисъл на Таи Чи Шуан с връзката между Ing и Yang, универсалната енергията Chi, силата на вътрешното насоченост Yi, състоянието лишено от мисъл и емоция, в което пълно и празно се преминават едно в друго. Грабна ме духовния характер на Таи Чи (както и И Чи) философия или наука за управляване на енергиите в тялото. Може да се оприличи с Раджа Йога в Индия. Свързано е и с философията и принципите на Dao (Тао).
Преди 800 години, между династиите Сонг и Минг, мъдрецът даоист Zhang Sanfeng практикувал метод за постигане на вечна младост. Прилагал е принципите на Laozi, формулирани още през VI-ти век преди новата ера.
Мъжът на 88 години, заедно с дамата, правят форма Yang на Tai Chi.
Двама тайландци обменят движения Туи-Шу – докосване на ръцете.
(Европейски шампион на бойни изкуства Jean Luc Lesueur.)
Ето една начална поза с пограшно поставена дясна ръка, на която пръстите нормално трябва да срещат тези на лявата ръка. Мжду тях протича енергия, дланите се зачервяват… Краката са във форма на готическа катедрала, готова да поеме голямата тежест на кубето… Ами толкова в тази малка хроника за днес.
Коментар