
С фотографската изложбата “Аригато Жапан” в галерия Средец днес в София давам погледа си към госториемната Япония, където хората казват, че “красотата е отговор на търсената истина”.
Япония е взела есенцията от културата на мощните си съседи Индия и Китай и по-късно прави същото със Западния свят без да променя собствената си физиономия. Резултатът се забелязва в най-различни шокиращи, успешно овладяни противоречия в страната. В минали блогове съм споменал за етиката и толерантността в отношенията между хората, които вместо “обичам те” например казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На въпрос японцът най-често отговаря с “може би”, глаголът съм няма сегашно време – нещата в живота са винаги на път да стават, човек се изгражда непрекъснато… И японците не спират да изграждат себе си! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, обратно на гръцкото, с възможност за развитие.

При откриване на изложбата японският посланник ме стопля с думите, че се е почуствал в страната си.

В София е студено, вали дъжд. На фотографията виждате подновената минерална баня в Панчерево.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето се загърнаха в бяла пелена.









Пиринските авантюри завършват винаги с минерална баня в Добринище.

И разбира се с удоволствието да слушате как местните сладко си хортуват, споделят случилото се с кравата или на нивата, говорят си, както са правели от векове. Чувам как като деца тези двамата са помагали на бащите им да строят същата баня – строили са я на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват дали някой от “добродетелите” на града няма да не поиска да я “закупи” от кметството, за да си направи модерно Спа…

Като малък помня как със ските слизахме от планината до банята, забучвахме ги в снега, за да се топнем блаженно в минералната вода. По-късно добавяхме и глътка ракийца с някоя планинска песен. Сега все още е така хубаво, с надежда да не го откраднат „чичовците“ за спа…
Коментар