Пари Фото 2016

02-paris-photo-grand-palais-2016

Под аркадите на Гран Пале са разположени 153 галерии от тридесет страни – най-много френски, следвани от Щатите, Германия и Англия. Присъстват  30 издатели на книги за фотография, предлагат освен актуални и редки антикварни издания, програминарани са форуми с растящ брой посетители.

paris-photo-grand-palais-2016

Повечето галерии с висок професионализъм, нови медиуми и техники, често много сполучливи. Показват оцветяване с пигменти, комбинации с наслагване на образи, фигури и оригинални сюжети, поетични или забавни с богата фантазия. За радост все по-рядко срещани безвкусици.

05-paris-photo-grand-palais-2016

Сякаш кризата изисква все по-голямо качество с висок професионализъм, което да бъде печелившо.

08-paris-photo-grand-palais-2016

Сара Мун – с характерния си финес, заедно с други известни фотографи дават автографи.

04-paris-photo-grand-palais-2016

И интересни артистични фигури…

06-paris-photo-grand-palais-2016

Допълвам няколко фотографии за  атмосферата в салона.

05-paris-photo-grand-palais-2016

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

10-paris-photo-grand-palais-2016

 

paris-photo-grand-palais-2016-9

 

paris-photo-grand-palais-2016-10

 

paris-photo-grand-palais-2016-7

 

paris-photo-grand-palais-2016-2

 

 

 

03-paris-photo-grand-palais-2016

Между всички други Пари Фото остава между най-интересните фотографски шоу.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Септември–ноември в България 2016

01-arigato-japan-izlijba

С фотографската изложбата “Аригато Жапан” в галерия Средец в София давам една идея за госториемната Япония, страна, където хората казват, че “красотата е отговор на търсената истина”. Япония е взела есенцията от културата на мощните си съседи Индия и Китай, по-късно прави същото от Западния свят без да промени собствената си физиономия. Това е съпроводено с шокиращи, успешно овладяни противоречия. В минали блогове  написах за етиката и толерантността в отношенията между хората, като например вместо “обичам те” казват “има обич” и вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На зададени въпроси японците често отговарят с “може би”, глаголът съм няма сегашно време, защото нещата в живота са винаги на път да стават, човек е винаги на път да се изгради… И японците не спират да се изграждат! Изкуството им не е симетрично, нито “съвършенно”, за да остане безгранично.

02-ivan-arigato-japan

При откриване на изложбата японският посланник ме стопли с думите, че  се е почуствал в страната си.

03-arigato-japan-ambassador

По същото време в София беше студено, валеше дъжд. На фотографията отдолу виждате подновената минерална баня в Панчерево.

04le-bain-pancerevo

През следващите дни мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето се загърнаха в бяла одежда.

05-pirin

 

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

На това място изгубих близък приятел. За нас това беше най-красивия кът на българските планини. Животът и смъртта са взаимносвързани – на въпросът „за какво бихте си дал живота“, все едно ви питат за какво живее. В случая става дума за красота.

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Пиринските авантюри завършват винаги с минерална баня в Добринище.

12-bain-dobrinishte-2

Тези хора сладко си хортуват. Споделят си какво се е случило с кравата и не ми обръщат внимание. Говорят така, както са го правели винаги. Като деца са помагали на бащите си да строят същата баня – строили са я на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват някой от “добродетелите” на града да не поиска да я “закупи” от кметството, за да си направи модерно Спа…

13-bain-dobrinishte

Като малък със ските слизахме от планината до банята. Забучвахме ги в снега, за да се топнем блаженно в  минералната вода. Добавяхме глътка ракийка и припявахме планинска песен. Сега продължаваше да бъде хубаво. Все още без спа.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Поморие

Анхиало, сега Поморие с огромни солници от Византийско време е между най-ценните кътове на Черноморието. Римски кервани идват да взимат от солта. По гръцко време Несебър и Созопол се карат към кого да принадлежи това богатство, след освобождението от турците  солта се разнася от теснолинейка, накрая идва ред на бай Тошо, който решава, че всичко това не е необходимо. за сметка на това построили санаториум, разрушили голяма част от солниците за бъдещи строежи, а сол внасяли от Африка. Хубавата замисъл на мъдрия ни ръководител се осъществила, но четиредесет години по-късно, когато руснаците харесали това място.

%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d1%81-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%8f-100

Лагуната в Поморие не е Мъртво море, но всяко от тях е екзотично по свой начин, всяко носи лечебните си качества.

les-russes-a-pomorie-100

Освен калта и солта, есенното слънце,  птиците в езерото, замърсените плажове и мътното море наоколо, реализирах, че бай Тошо наистина е успял да привлече цяла руска колония, масивно завзела, както се оказа не само калта, но и целия град. На руснаци били продадени над 3000 апартамента и много магазини носят руски названия. Руската инвазия не била само в Поморие се извиняват поморийци, защото  по цялото ни черноморие идвали близо 500000 руснаци на година! – липсвал Путин – „но той все едно е тук, защото тези мили руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях твърдят, че Кирил и Методи били руснаци!“ – сподели стопанката, при която съм отседнал.

les-russes-a-pomorie-4

Местните поморийци са длъжни да говорят руски уж търговията да върви, но това „уж“ било, защото братушките цепели стотинката на две.

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b5

Но калта е една и съща от хиляди години.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Paris Photo 2015

01 Paris Photo1

Салонът в Гран Пале Пари Фото тази година по-успешен от всякога, заедно с всичко друго във Франция днес затвори врати. Ние сме във война, вътрешна и световна. Благодаря на всички, които четат блоговете и загрижени се обадиха. За съжаление са необходими трусове, за да си показжем колко държим едни на други.

08 Parisphoto

В настоящата атмосфера не правя подробен коментар на тенденциите в салона. Слагам няколко фотографии от вчерашния ден. Има вълна от нов финес с намаляване на кичовете от предишните години. Същото нещо отбелязахме в неотдавнашншя ФИАК. Котите на фотографите остават високи,  повечето на рядки и високо качествени произведения.

02 Paris Photo

 

03Paris photo

 

04 Paris Photo

 

 

05 ParisPhoto

 

06 Parisphoto

 

07 Parisphoto

 

13Parisphto

 

12 Prisphoto

 

Paris Photo

 

Paris Photo-2

 

14 Parisphoto

 

Paris Photo-3

 

11 Parisphoto

 

09 ParisphotoParisphot15

 

В Париж днес всичко е затворено.  Включително 160 световни фотографски галерии блокирани в Гран Пале.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

FIAC – Paris 2015

Не искам да пиша за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм стоят на първа линия. От време на време виждаме  бисери, които ни сдобряват с всичко. Мярката, ако има такава, е в безвремието на творението. Съврменното (поп) изкуство търси как да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и да продава. Светът е на път да стане все по-възможен (и невъзможен) за всички. Границите се изтриват,  досегашните представи за нещата се обезличават. Ако това е прогрес, той ни заставя да измим нови възможности за живота и  себе си. Но чувствителността е лично качество. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност не е спасявала човека от царящите злини, но е хранила духа на всеки с по-развита чувствителност. В тези няколко дни на Фиак 2015 усещането в Гран Пале и другите изложби в Париж е някакъв компромис с антагонизъм между масово и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, между временно и безвременно.

Fiac 2015-4

Ева и Адел на снимката с мен са станали необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розовото си бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като Съвременно Изкуство. Появиха се анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the end of art“ („Началото след края на Изкуството“). Държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен, поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си. В галериите 165 на брой, освен шокиращи абсурди има и шедьоври.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

 

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

 

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство, че в някои случаи е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща в бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: