Ето как се представи този път двумесечния ми престой в родината.

В галерия Средец в София Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Жапан”, един поглед към госториемната Япония, в която японците казват, че “красотата е отговор на търсената истина”.

Фотографите снимаме, за да не говорим и все пак, ако трябва да дам с две изречения идея за Япония, бих казал, че тя е взела есенцията от културата на големите си съседи Индия и Китай и по-късно от Западния свят без да променя физиономията и същността си. Това е вероятната причина в страната да се забелязват толкова шокиращи, успешно овладяни противоречия.

В отношенията между хората  има етика и финес, съчетан с подчертана дистанция и твърдост. Вместо “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”, глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Хората се изграждаме непрекъснато и японците не спират да изграждат себе си! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото и затова винаги с възможност за развитие.

При откриване на изложбата японският посланник ме стопли с думите, че с фотографиите ми се е почуствал в страната си. Също не бях получавал роза от жена, притова засмяна японка.

В София е студено, вали дъжд, съвсем подходящо време за минерална баня. На фотографията се вижда подновената минерална баня в Панчерево.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са загърнати в бяла пелена, която може да се загуби така бързо, както се е появила.

Пиринскита авантюра, както винаги завърши с минерална баня в Добринище.

Едно от големите ми удоволствия  е да слушам местните как сладко си хортуват, споделят какво се е случило с кравата или на нивата, така, както са си говорили от векове. Тези двама „младежи“ като деца са помагали на бащите си да строят банята и това е било на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват дали някой от “добродетелите” на града няма да я “закупи” от кметството, за да си направи модерно Спа…

Като малък със ските слизахме от планината до самата баня,  забучвахме ги в снега и се топвахме блаженно в  минералната вода. По-късно в същата операция добавяхме глътка ракийка и припявахме по някоя планинска песен. Сега пак е хубаво, с надеждата да не го откраднат лакомите Чичовци за спа.

Анхиало, сега Поморие с огромните си солници от Византийско време, е между красивите кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали да взимат от сол. По гръцко време Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождение от турците  солта се е разнасяла от теснолинейка, след което идва ред на бай Тошо Живков, който решава, че това не е необходимо. Построяват санаториум и други строежи, и разрушили голяма част от солниците, а сол решили да внасят от Африка. Хубавата замисъл на мъдрия ни ръководител се осъществява четиредесет години по-късно, когато руснаците харесали това място и до днес продължават да купуват апартаменти, за да си правят тяхна колония с чудесни минерални води. Нали все пак сме братя?!

Лагуната в Поморие не е Мъртво море, но е екзотична по свой начин.

С калта, солта, есенното слънце,  птиците в езерото, замърсените плажове и мътното море наоколо, реализирах, че бай Тошо е успял, дори това да е пост мортем, да привлече руска колония, масивно завзела, освен калта целия град. На руснаци са продадени над 3000 апартамента и много магазини носят руски названия. Руската инвазия не била само в Поморие се извиняват поморийци, защото  по черноморието ни идвали близо 500000 руснаци годишно! – липсвал Путин – „но той все едно е тук, защото тези мили руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – сподели стопанката, при която съм отседнал.

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но „уж“ се казвало, защото братушките цепели стотинката на две.

Все пак калта е останала същата от хиляди години.

Салонът в Гран Пале Пари Фото, тази година по-успешен от всякога, заедно с всичко във Франция, днес затвори врати. Намираме се във война с терористите, вътрешна и световна. Благодаря на всички читатели на блога и загрижени се обадиха. За съжаление са необходими трусове, за да си показжем колко държим едни на други.

В настоящата атмосфера без да коментирам тенденциите в салона с няколко фотографии показвам  деня на откриването. За отбелязване е намаляването на кича от предишните години. Същото можем да кажем за салона ФИАК. Котата на фотографите не са спаднали.

Днес в Париж всички публични места са затворени,  включително 160-те световни фотографски галерии, блокирани в Гран Пале.

Не става дума за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм са на първо място. Има и бисери.  Съврменното или още поп-изкуството се прави, за да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и да се продава повече.  Ако това е прогрес, той ни заставя да измисляме нови възможности за живота и себе си. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност е била храна за духа на всеки чувствителен човек.

В този Фиак 2015 в Гран Пале, с придружаващите го изложби в Париж, съществува компромис между масовост и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, между временно и безвременно.

Ева и Адел на снимката с мен са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розово бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като  образи на Съвременно Изкуство. Двете се появиха анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the art’s end“ („Началото след края на Изкуството“). Те държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен. Поемат си разноските сами, не правят бизнес с вида си. В 165 галерии, освен шокиращите абсурди има шедьоври.

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство – в някои случаи то е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща  само бизнес.