Извън Рамките

Използвах периода на пандемията, за да завърша  първия си роман Извън Рамките, издаден през април тази година от издателство Рива. Представянето стана в зала Перото на НДК съпроводено от  фотографска изложба, първата, която направих преди трийсет години в летището Орли. Фотографиите показаха забранена за туристи долина в Хималаите, за която говоря в книгата. Залата се напълни, имаше близки приятели и се създаде сърдечна атмосфера.

В периода на пандемията, блокиран в къщи, замених фотографията с писане при това през отворените прозорци на чист въздух и птичи гласове, необезпокоявани от шума на големия град. Стигах до последната страница (номер триста) и  се връщах на първата над 50 пъти. Писането се превърна в дрог, в който откривах все по-добре звука на буквите, ритъма на думите, празното между редовете. Опитът от фотографията и обичта ми към музиката помагаха. Вадех, допълвах думи, представях си как са писали Пруст и други несравними гиганти на перото. Текстът, все едно скулптура, от която вадех и добавях материя, въплатен в главния герой Върбан, най-близкия ми  приятел в миналото. А той ми се усмихваше от непознатото отвъд и беше съгласен  с думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“ или тези на Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“ – свобода, отговаряща на вътрешното състояние на всеки.

В романа перипетиите в живота научиха Върбан да живее с единия крак извън Рамките на всичко което задушава и пречи на човек да изрази себе си. Той разбира постепенно как същите неприемливи Рамки ни карат да търсим изход за проблемите, било в тоталитарните системи, или във все едно кое, повече или по-малко затворено общество в света.

Можех да вая до безкрай това първо свое „бебе“, ако през април тази година не попаднах на млади, симпатични издатели от Издателство Рива. Те побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай, а аз се хванах на въдицата и предадох ръкописа за печат.

Сега опитвам да не тъгувам за това първо свое отроче, с което продължавам да живея. Било неминуемо, казват. Големият мъдрец от Тибет казва: „Моята религия е да не съжалявам за нищо – от миналото, от настоящето или от бъдещето.“ – звучи чудесно, нали?

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пари Фото 2016

02-paris-photo-grand-palais-2016

Тази година под аркадите на Гран Пале са разположени 153 водещи галерии от тридесет страни. Най-многобройни са френските, следвани от Щатите, Германия и Англия. Присъстват  30 издатели на книги за фотография с актуални и редки антикварни издания. За растящият брой посетители всеки ден има програмирани форуми.

paris-photo-grand-palais-2016

Галериите  излагат нови медиуми и техники – оцветяване с пигменти, наслагване на образи, фигури с оригинални сюжети, поетични, забавни, с богата фантазия, търсеща границите на фотографията.

05-paris-photo-grand-palais-2016

Икономическата криза наложи по-големи изисквания за висок професионализъм и качество.

08-paris-photo-grand-palais-2016

Сара Мун, подобно на други известни фотографи, дава автографи върху последната си книга.

04-paris-photo-grand-palais-2016

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

10-paris-photo-grand-palais-2016

 

paris-photo-grand-palais-2016-9

 

paris-photo-grand-palais-2016-10

 

paris-photo-grand-palais-2016-7

 

paris-photo-grand-palais-2016-2

 

03-paris-photo-grand-palais-2016

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Септември–ноември 2016-та в България

Ето как протича този път двумесечния ми престой в родината.


01-arigato-japan-izlijba

Галерия Средец в София, Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Джапан” (Здравей Япония), един поглед към гостоприемна Япония, където японците казват “красотата е отговор на търсената истина”.

За Япония съвсем накратко бих казал, че е взела есенцията от културата на своята съседка Китай, по-късно също от Запада, без да промени стила и същността си, предполагам една от причините в страната да има толкова шокиращи, успешно овладени противоречия.

В отношенията между хората  има етика и финес, съчетан с твърдост и подчертана дистанция. Личното е свързано с общото, место “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”. На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”. Глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Японците не спират да се изграждат! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото, а винаги с възможност за развитие.

02-ivan-arigato-japan

По време на откриването на изложбата японският посланик ме стопли с думите „фотографиите ви ме върнаха в страната ми“. Също досега не бях получавал роза от жена, при това искрено засмяна японка.

03-arigato-japan-ambassador

В София е студено, вали дъжд. Времето е подходящо за топла минерална баня. Това ме заведе в Панчарево, където банята е прясно подновена.

04le-bain-pancerevo

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са покрити с бяла пелена, която ще се загуби така бързо, както се е появила. Любимата ми планина, „най-красив си в света“, казва песента. Така мисля и аз.

05-pirin

 

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

 

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Пиринската авантюра завършва, както обикновено, в минералната баня в Добринище, опазена все още от „вълците бизнесмени“ от местния кмет.

12-bain-dobrinishte-2

Едно от големите ми удоволствия е да слушам местните как сладко си хортуват какво се е случило на кравата или какво било или ще бъде. Така е било от десетки години. Двата „младежи“ на фотографията като деца са помагали на бащите им да строят банята. Било е на собствен гръб и собствени средства.  Днес се опасяват кой ли от “благодетелите” на града ще я “закупи” от кметството, за да си направи Спа.

13-bain-dobrinishte

Преди повече от 50 години слизахме от Пирин  до самата баня със ски, забучвахме ги в снега до клетката на една жива мечка и се топвахме блажено в банята. Някой от по-възрастните изваждаше шишенце с домашна ракия и запявахме тихо песни за Пирин. Сега продължава да е хубаво, стига лакомите Чичовци с парите да не глътнат и заменят банята с някое лъскаво, безлично спа.

Но нека да завърша с Япония, където има многобройни минерални бани, включително на покрива на хотел, в който преспах. Голяма час от баните са в красиви градини. Японците имат голям респект към Природата, в която всяко нещо има своето място.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Поморие

Поморие (бившото Анхиало) с големите си солници още от Византийско време, е между красивите все още нереформирани кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали дотук за сол. По време на гръцката епоха Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождението от турците солта се е разнасяла с теснолинейка, но идва време, когато бай Тошо (Живков) решава, че това вече не е необходимо. На местото на голяма част отсолниците построяват санаториум с нови строежи и започнали да внасят сол от приятелските страни в Африка. Мъдрата замисъл на даровития ни водач четиридесет години по-късно привлекли братята руснаците, които харесали това място и се хвърлили да купуват апартаменти, цяла колония и да ползват чудотворните минерални води.

%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d1%81-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%8f-100

Лагуната в Поморие без да има качествата на Мъртво море, е екзотична и достатъчно богата на минерали.

les-russes-a-pomorie-100

С калта, солта, есенното слънце,  мигриращите птици в езерото, въпреки замърсените плажове и мътното море наоколо, дори post mortem, желанието на бай Тошо се осъществило. Руска колония, масивно завзела града. Руснаците закупили над 3000 апартамента, а много магазини носят руски названия. Руската инвазия не е само в Поморие, извиняват се поморийци, по черноморието ни идват над 500000 руснаци годишно. Липсва Путин, казвам, „но той е все едно тук, защото милите руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – споделя стопанката, при която съм отседнал.

les-russes-a-pomorie-4

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но казват „уж“, защото братушките се пазарят и цепят стотинката на две.

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b5

Руснаците от фотографиите са завзели езерото, по-евтино от скъпото спа, до голяма степен построено също за тях.

Най-важното е, че калта остава една и съща от хиляди години!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Paris Photo, 13 ноември, 2015

01 Paris Photo1

Тази година салонът Пари Фото в Гран Пале, въпреки напреженията с терористите, е по-успешен от всякога. Благодаря на  загрижените читатели на блога, които се обадиха. За съжаление е необходимо разтърсване, за да си покажем до каква степен държим едни на други.

08 Parisphoto

В настоящата подтисната атмосфера показвам няколко фотографии в деня на откриването.

02 Paris Photo

И добрата новина: котата на добрите фотографи е във възход.

03Paris photo

 

04 Paris Photo

 

 

05 ParisPhoto

 

06 Parisphoto

 

07 Parisphoto

 

12 Prisphoto

 

Paris Photo

 

Paris Photo-2

 

14 Parisphoto

 

Paris Photo-3

 

11 Parisphoto

 

09 ParisphotoParisphot15

Публикувам блога,  но всички публични места в Париж са затворени. 160 фотографски галерии от цял свят са блокирани в Гран Пале.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: