С фотографската изложбата “Аригато Жапан” в галерия Средец днес в София давам погледа си към госториемната Япония, където хората казват, че “красотата е отговор на търсената истина”.

Япония е взела есенцията от културата на мощните си съседи Индия и Китай и по-късно прави същото със Западния свят без да променя собствената си физиономия. Резултатът се забелязва в най-различни шокиращи, успешно овладяни противоречия в страната. В минали блогове съм споменал за етиката и толерантността в отношенията между хората, които  вместо “обичам те” например казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На въпрос японцът най-често отговаря с “може би”, глаголът съм няма сегашно време – нещата в живота са винаги на път да стават, човек се изгражда непрекъснато… И японците не спират да изграждат себе си! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, обратно на гръцкото, с възможност за развитие.

При откриване на изложбата японският посланник ме стопля с думите, че се е почуствал в страната си.

В София е студено, вали дъжд. На фотографията виждате подновената минерална баня в Панчерево.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето се загърнаха в бяла пелена.

Пиринските авантюри завършват винаги с минерална баня в Добринище.

И разбира се с удоволствието да слушате как местните сладко си хортуват, споделят случилото се с кравата или на нивата, говорят си, както са правели от векове. Чувам как като деца тези двамата са помагали на бащите им да строят същата баня – строили са я на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват дали някой от “добродетелите” на града няма да не поиска да я “закупи” от кметството, за да си направи модерно Спа…

Като малък помня как със ските слизахме от планината до банята,  забучвахме ги в снега, за да се топнем блаженно в  минералната вода. По-късно добавяхме и глътка ракийца с някоя планинска песен. Сега все още е така хубаво, с надежда да не го откраднат „чичовците“ за спа…

Анхиало, сега Поморие с бившите си огромни солници от Византийско време е между красивите кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали да взимат от солта. По гръцко време Несебър и Созопол се карат към кого да принадлежи това богатство, след освобождението от турците  солта се разнася от теснолинейка и накрая идва ред на бай Тошо, който решава, че всичко това не е необходимо. Построили санаториум, разрушили голяма част от солниците за бъдещи строежи, а сол решили да внесят от Африка. Хубавата замисъл на мъдрия ни ръководител се осъществила, но четиредесет години по-късно, когато руснаците харесали това място.

Лагуната в Поморие не е Мъртво море, но всяко от тях е екзотично по свой начин, всяко носи лечебните си качества.

Освен калта и солта, есенното слънце,  птиците в езерото, замърсените плажове и мътното море наоколо, реализирах, че бай Тошо наистина е успял да привлече цяла руска колония, масивно завзела, както се оказа освен калта и целия град. На руснаци били продадени над 3000 апартамента, много магазини носят руски названия. Руската инвазия не била само в Поморие се извиняват поморийци, защото  по цялото ни черноморие идвали близо 500000 руснаци на година! – липсвал Путин – „но той все едно е тук, защото тези мили руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи били руснаци!“ – сподели стопанката, при която съм отседнал.

Местните поморийци са длъжни да говорят руски уж търговията да върви, но това „уж“ било, защото братушките цепели стотинката на две.

Калта все пак е останала същата от хиляди години.

Салонът в Гран Пале Пари Фото, тази година по-успешен от всякога, заедно с всичко друго във Франция днес затвори врати. Ние сме във война с терористите, вътрешна и световна. Благодаря на всички, които четат блоговете и загрижени се обадиха. За съжаление необходими са трусове, за да си показжем колко държим едни на други.

В настоящата атмосфера без да коментирам тенденциите в салона слагам няколко фотографии от  денят на откриването. За отбелязване е новия финес и намаляване на кича от предишните години. Може да се каже същото и за  неотдавнашншя салон ФИАК. Котите на фотографите не спадат.

В Париж днес всичко е затворено.  Включително 160 световни фотографски галерии блокирани в Гран Пале.

Не става дума за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм стоят на първа линия. От време на време се появяват  бисери, които  ни дават оптимизъм.  Съврменното (поп) изкуство е създадено да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и най-вече да се продава. Светът става все по-възможен и невъзможен, едни граници се изтриват,  досегашните представи за нещата се обезличават, поставят се нови граници, нови разделения в света . Ако това е прогрес, той ни заставя да измислим нови възможности за живота и  себе си. Но чувствителността на човека е лично качество. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност без да спасява хората от царящи злини е хранила духа на всеки с по-развита чувствителност.

В тези няколко дни на Фиак 2015 в Гран Пале и другите изложби в Париж се чуства компромис между масовост и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, временно и безвременно.

Ева и Адел на снимката с мен са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розовото им бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като Съвременно Изкуство. Двете се появиха анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the end of art“ („Началото след края на Изкуството“). Държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен, поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си. В галериите 165 на брой, освен шокиращи абсурди има шедьоври.

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство – в някои случаи то е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща  само бизнес.