FIAC – Paris 2015

В изкуството, въпреки думите бизнес, мода и снобизъм, които стоят на първо място, има и бисери.  Съврменото или още поп-изкуството, е предназначено да учудва, да обхваща по-широка публика и да се продава повече.  Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност е хранила духа на всеки по-чувствителен човек.

Сред 165-те галерии в салона, освен шокиращи абсурди, има шедьоври.

Fiac 2015-4

Ева и Адел на фотографията от няколко години са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин, придвижват се с розово бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като фигури на Съвременното Изкуство. Те се появиха анонимно в залите през 1990 година с идеята, че са „Вegining after the art’s end“ („Начало след края на Изкуството“) и държат да не се знае нищо за тях. Дори полът им е неизвестен. Поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

Тук там се мяркат други екзотични фигури.

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

Сред екзотично облечените посетители на салона, добрата стара класика се превръща също в екзотика.

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФИАК 2013 / FIAC 2013

01 FIAC-2

От година на година гротескното става все по-фрапиращо, сякаш да провокира и да се набива в очите на хората, уморени от проблеми, негативни новини и изкуствени технологии. Тук там виждаме шедьовър и отново удар с чук. Съвременното Изкуство, оприличава светът, който живеем – политика, начин на живот, околна среда и всичко, за което се питаме: „как е възможно!?“ В салона правя усилие да се абстрахирам от наложени концепции, но отново, без да искам потъвам в лабиринта на абсурда.

FIAC-10

Известни автори с високи квоти са предназначени за колекционери, влагащи пари не за подобряване на сгърченият от кризи свят или от добър вкус, а за да се поласкаят от възможността да купят скъпо, да бъдат „оригинални“ и най-вече различни в очите на околните.

FIAC-11

 

FIAC-7

Тази „Crashed car“ се продаде веднага по време на вернисажа на изложението.

FIAC-9

„Олимпиадата на Съвременно изкуство“ празнува своя 40-ти рожден ден. За случая таксите ДДС (TWA) са свалени от правителството на 5.5%. Звучи интересно, особено за артикули от милион и повече евро. Например тази девойка:

FIAC - copie

 

FIAC - copie 2

Всъщност тук евтино няма. ФИАК не е биенале или изложба, а пазар. Нещата трябва да са достатъчно фрапантни, за да облекат хола на вила, банка, хотел… Голямото желязно дърво на китаеца дисидент Ай Уейуей е създадено за интериор. Би било абсурдно да го видим сред Природата в някоя цветуща градина!

FIAC

Когато влизаме в горната галерия, за да прочетем от кого са двете малки картини в дъното, подът се мърда и внимаваме да не си счупим глезените или по-възрастните тазо-бедрена става.

FIAC-8

Привлече ме контраста между чистото, спретнато момче, забило поглед в своя i-pad и празния, безжизнен поглед на изложената глава. Абсурдно е нали, при това в пъпа на Европа, на скъпо платено място в световно изложение. Момчето печели добре, защото главата с празния поглед ще се купи за стотина хиляди евро, с цел да запълни нещо липсващо.

FIAC-6

Две дами, едната на фотография, другата потъната от своя Макинтош. Така минава деня професионално… А аз се опитвам да свържа изкуствения и живия свят в едно.

FIAC-2

Всичко е направено професионално, но плоско, без вътрешен живот.

Завършвам разходката си с няколко дълбокомислени изрази:

FIAC - copie 3

02 FIAC 14

 

FIAC-13

 

FIAC- 16

 

FIAK

Да не пропусна, входът за ФИАК в Grand Palais е само 35 евро.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФИАК 2012 – 39-то издание

Ето ни на гребена на вълната – Съвременно изкуство, Нов Реализъм, Поп-арт Фетишизъм в преобладаващи консептуални форми – 24 страни, 62 френски галерии, общо 182 станда в Гран Пале и изяви  “оф” (извън салона) на много места в Париж.

 

Мащабът на представянето грабва вниманието с високия професионализъм, но аз се чувствам се старомоден пред този концентриран израз на епохата. Епоха, в която всичко се променя бързо в тон с напредващите технологии, които обезличават хората. Изпитвам носталгия към времената, богати на безвременно изкуство. Всяка епоха е преход към нещо ново, но сега освен вика към един нов, различен свят, за който жадуваме всички, по-чувствителните хора, са уплашени от страхотиите, които заливат човечеството. Това се изразява и в различните форми на съвременното изкуство.

Тази сравнително евтина баня се продава за 60000 €. Не обърнах внимание на цената на акта със свинята от горната фотография. Разбира се всичко се продава. Виждате девойката , която с поглед на Дева Мария, която показва хубавото си голо тяло. Минаващите добавят по една свещ, както се прави пред икона – с това вероятно навлизаме в свръх консептуализъм и сме наистина по “гребена на вълната”, за което Париж е барометър.

 

Няма какво да добавя, това е положението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2012

В Париж през месец август преобладават туристите, а част от останалите в града парижани се забавляват на плажове по кейовете на Сена.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, които да задържат дъжда в облаците, както са направили китайците в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпросът е етичен.

Да, но с откриване на Париплаж по кейовете на Сена, в Париж слънцето без външна помощ победи облаците. Пред централното кметство, недалеч от душовете, има инсталиран огромен екран за наблюдаване на Олимпийските игри в Китай. Казват, че в края на седмицата облаците вероятно ще се върнат и докато англичаните решават, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, на французите липсва английския хумор и правят дълги анализи и коментари.

Душовете, инсталирани навсякъде, пръскат фини капчици за облечените хора. За посетителите по бански капките са по-едри.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг. Повечето, забравили възможността за рак на кожата, се отдават на щедрото лятно слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел : “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Има ли по-хубаво пожелание!

В многомилионния град колко му трябва на човек  – слънце без автомобили и стресови ситуации, особено за парижани с по-малко възможности през лятото.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” казва Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), в надпис на стената във фотографската изложба в музея Jeu de Paume в Париж. Той утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо по-субтилно реалността. Диан Арбюс  (Ню Йорк 1923-1971,)  с предишната изложба в същия музей прави революция във фотоизкуството. За нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“.

За контраст на двамата класици в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“. Фотографията не показва реалност, а е самата реалност, една картография на света. Тя иска да провокира и има политически смисъл. Фотографът регистрира голямата скорост на промените, които стават в Китай, според него нещо подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от Беренис Абот. Виждаме един сериозен провокатор, познат със  средния си пръст в серията “Игра на перспектива” пред пейзажи и паметници от цял свят, на които човек робува.

Аи, затворен в Китай, не може да посети настоящата си изложба в Париж, но дава пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, някои от които наричал „второ правителство“. Въпреки усилията на китайското правителство да спре блоговете на Аи Вейвей, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Фотографията на Ай въздейства. Ето, този елегантен парижанин мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Ако разсъждаваме по същия начин, това е нова реалност, този път в моя обектив, мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи… Мимолетна реалност без особена стойност, поне в моите очи, защото не променя нищо в мен. Все едно как звучи, подобна фотография изпращам в кошчето за боклук.

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която е вдигнала роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

В паралела на двете изложби се вижда голяма разлика във въздействието на  фотографията.  Диан Арбюс изразява естетически разнообразието и силата на промените в Ню Йорк в първата половина на миналия век, докъто съвременното изкуство иска да провокира, а не да надминава себе си. То отговаря на болезненото търсене на изход на проблемите в епохата, в която живеем. Проблемите в историята се повтарят винаги с по-голяма интензивност, въпросите все по-болезнени, изкуството все по-гротескно. Гарника на Пикасо днес би била различна.

                                              / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: