ФИАК 2013 / FIAC 2013

01 FIAC-2

От година на година става по-гротескно, по-силно. Набива се в очите за хора, уморени от информация и технологии. Тук там шедьоври после отново удар с чук. Свидетели сме на Съвременно Изкуство, оприличаващо настоящия свят – хора, политика, начин на живот, околна среда – всичко, за което се питаме: „как е възможно!?“ . После правим усилие, за да излезем от всякакви концепции. С облекчение и възвърната надежда си казваме: „уф, слава Богу!“. И потъваме отново в лабиринтите на абсурда.

FIAC-10

Повечето известни автори с високи квоти са предназначени за колекционери, влагащи пари не за подобряване на гърчещия се от кризи свят или от добър вкус, а за да се поласкаят от възможността да купят скъпо, да бъдат „оригинални“, най-вече различни, чудновати…

FIAC-11

 

FIAC-7

„Crashed car“ се продаде още по време на вернисажа.

FIAC-9

„Олимпиадата на Съвременно изкуство“ празнува своя 40-ти рожден ден. Специално за случая таксите ДДС (TWA) са свалени от правителството на 5.5% – това е интересно особено за артикули от милион и повече евро. Например:

FIAC - copie

 

FIAC - copie 2

Но всъщност евтино няма. ФИАК не е биенале или изложба, а пазар. Нещата трябва да са достатъчно показни, за да облекат хола на вила, банка, хотел… Голямото желязно дърво на китаеца дисидент Ай Уейуей е за интериор. Би било абсурдно да го положим сред природата в цветуща градина!

FIAC

Когато влизаме в този щтанд, за да прочетем от кого са двете малки изложени картини в дъното, внимаваме да не си счупим глезен, за възрастните тазо-бедрена става.

FIAC-8

Привлича ме контраста между чистото спретнато момче, забило поглед в своя i-pad и празния, безжизнен поглед на изложената глава. И двамата са абсурдни. Това става в пъпа на Европа, в скъпо платен щтанд на световно изложение. Момчето печели добре защото главата с празния поглед ще се купи за десетина хиляди евро, за да запълни нещо липсващо…

FIAC-6

Две дами, едната на фотография, а другата потънала в своя Макинтош…, така минава деня, в чистия, спретнат щтанд, съвсем професионално… Но такава е и тенденцията, да слеем изкуствения и живия свят в едно.

FIAC-2

Интригуващо е, всичко е така добре направено, професионално и съвсем плоско. Вътрешен живот не е необходим.

Завършвам разходката с няколко дълбокомислени изрази:

FIAC - copie 3

02 FIAC 14

 

FIAC-13

 

FIAC- 16

 

FIAK

Нека да добавя, че входа в Grand Palais за ФИАК е само 35 евро. То се знае, това не е проблем за ценителите.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФИАК 2012 – 39-то издание

Ето ни на гребена на вълната – Съвременно изкуство, Нов Реализъм, Поп-арт Фетишизъм в преобладаващи консептуални форми – 24 страни, 62 френски галерии, общо 182 станда в Гран Пале и изяви  “оф” (извън салона) на много места в Париж.

 

Мащабът на представянето грабва вниманието с майсторство и висок професионализъм.  Чувствам се старомоден пред този концентриран израз на епохата и изпитвам известна носталгия към по-стари богати на изкуство времена. Всяка епоха е преход, но сега освен повик към един нов свят, за който съзнателно или не жадуваме всички, не се чуства много повече.

Това е баня, сравнително евтина (60000 €). Не обърнах внимание по-горе на цената на акта със свинята – всичко се продава, разбира се. Виждате девойката , която с погледа на Дева Мария показва хубавото си голо тяло. Минаващите добавят свещ, както се прави пред икона – с това вероятно навлизаме в свръх консептуализъм – наистина “гребена на вълната” и Париж е барометъра.

 

Няма какво да добавя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2012

Минавам по кейовете на Сена, след това по каналите зад Бастилията и тук добавям няколко кадъра към тези от миналата година.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно щели да излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпрос на етика…

Затова пък с откриване на Париплаж по кейьовете на Сена, слънцето в Париж победи облаците. За Олимпийските игри пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж,  е инсталиран огромен екран. За съжаление в края на седмицата облаците се връщат  и докъто англичаните считат, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, французите не ловят английския хумор и драматизират по медиите.

Душове пръскат нежни капчици за облечените хора и други с по-едри за тези по бански.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг, а някои забравили рака на кожата, се отдават на щедрото слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел в говорителите: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание за жените!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено за тези без средства за далечно пътуване през лятото.

През месец август Париж е изпълнен с туристи, а кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” пише Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), на която след успешната изложба на Диан Арбюс (Ню Йорк 1923-1971)  виждаме фотографиите в музея Jeu de Paume в Париж. Ако Диан Арбюс прави революция във фотоизкуството, Беренис Абот, утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо субтилно реалността. И докато при нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“, за контраст в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“, фотографията не показва реалност, а е самата реалност, картография на света. Тя провокира, има политически смисъл, регистрира голямата скорост и промените, които стават в Китай, според него подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от несравнимата Беренис Абот. Виждаме еден сериозен провокатор – познаваме го по  средния пръст в серията “Игра на перспектива” пред пеизажи и паметници от цял свят, на които човек робува. Аи засега е затворен в Китай и не може да посети настоящата си изложба в Париж, пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, които наричал „второ правителство“. Но пустинята няма врати, каквито са съвременните методи на комуникация, които товарят, но и развързват света. Въпреки всички усилия на китайското правителство да спре известните блогове на Аи Вейвей, изразили драстичните промени в Китай, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

Лично аз нямам вкус към този вид изкуство, но все пак, няма лошо щом някоя форма то цели да променя света и нещо във всеки, който докосва.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Факт за въздействието на фотографията върху публиката е този елегантен парижанин, който мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Погледнато по същия начин това е нова реалност, този път в моя обектив, също мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи…

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която вдига роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

От паралела на двете изложби се вижда колко различна и със силно въздействие може да бъде фотографията, реагираща на времето, в което живеем. За разлика от Диан Арбюс, изразяваща силата на промените в Ню Йорк в първата част от миналия век, Съвременното Изкуство търси повече да провокира, отколкото да надминава себе си. То отговаря на болезненото  търсене на изход от невъзможностите на епохата, в която живеем. Нещата се повтарят различна интензивност, въпросите стават по-болезнени.

                                     / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

FIAC 2011 / ФИАК 2011

“Нещата не са видяни, защото са видими, a по скоро са видими, защото са видяни” – думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ e представена  днес в музея Jeu de Pomme.“ Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате. ” Това казва и се чете и в прекрасните черно-бели кадри на тази интересна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по това време. Диан Арбюс влияе това да стане и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство.

Излизаме от градината Тюйлери съпроводени от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години. Между площад Конкорд и  Гран Пале има построени палатки с различни галерии за изкуство.

Тази година 38-мият ФИАК – 38-ми Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство  – представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи, участващи в същото събитие. Париж, както винаги е огледало на епохата, в която живеем.

 

 

Част от наречилите себе си “артисти” (за мен) за съжаление са просто добри търговци и оригинални техничари. Големите творци се броят на пръсти, а някои дори не стигнат до публичен израз. Наред с това има шедьоври и човек дори да стигне до клонаж, вероятно ще продължава да има  творчески таланти. Опашките от по двеста метра с вход  35 евро показват голямата посещаемост на салона и глад за новости.

Някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант, се обаждат, дори надават викове от скритите, прикачени в тях високоговорителчета. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Проекти от този род, съвсем не евтини, виждаме навсякъде под форма на забава – приема се като вкус и стил на Съвременното Изкуство.

Дали това влияе и променя нещо в нас е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или пък самовпечатлява себе си, за да запълни празнота в живота на някой с възможности, също е въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно така, както изострените житейските въпроси напоследък с бягството от отговори.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  Пари Фото номер 15, барометъра на фотографските коти, което тази година ще се премести от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще се чества нова генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България. Вярвам в страната ни някога да се формира фотографско ядро, достойно да се представи на европейско и световно ниво. Готов съм да помогна за създаване на галерия за фотография в София, стига да намеря галерист с познания, качества и желание да се отдаде на фотография.

От отсрещната страна на Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, е открита фотоизложба “Жените в Индия”. До нея също е представена по-интересната за виждане “История на Комеди Франсез”.

Потъвате в декорите на театър, останал все така автентичен от 1680 год. до днес, инсталиран от 1799 год. в Пале Роаял, сърцето на Париж. Виждате бюстове на известни фигури от различни епохи, атмосфери и запазени традиции. След видяното екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто, контраста тук е голям, едва ли не ви става скучно.

В Центъра Помпиду по същото време са разположени монографските изложби на фантастичния за епохата си Едуард Мюнш.

Не е за пропускане и оригиналния, мащабен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулптора Георг Базелитц впечатлява с насечените си дървени фигури, някои от които са оригинално оцветени. А в Лувъра се разполага не друг, а Александър Велики със своята корона, както и редки македонски съкровища.

В музея Орсе, стачкуващ от няколко дни за подобряване на условията на персонала, е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

От своя страна в Ке Бранли се е приземил духа на маорите от Нова Зеландия. Хе–ао-теа–роа – “Дълъг бял облак” – така наричат маорите чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са богато представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-бял „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти – „Дошли отвън“ – през същата епоха в Париж. Цял етаж е отделен също за „Златния век на албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епоха на няколко големи фотографа – браво на съседите Албанци!

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас от своя страна излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография. Той с право е считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. 150 -те оригинални черно-бели фотографии с тиражи от епохата на Хайн са истински бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се към две произведения от ФИАК, в тон със съвремието с една парижка мъжка фигура с възможности…:

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: