ФИАК 2013 / FIAC 2013

01 FIAC-2

От година на година става по-гротескно, по-силно. Набива се в очите за хора, уморени от информация и технологии. Тук там шедьоври после отново удар с чук. Свидетели сме на Съвременно Изкуство, оприличаващо настоящия свят – хора, политика, начин на живот, околна среда – всичко, за което се питаме: „как е възможно!?“ . После правим усилие, за да излезем от всякакви концепции. С облекчение и възвърната надежда си казваме: „уф, слава Богу!“. И потъваме отново в лабиринтите на абсурда.

FIAC-10

Повечето известни автори с високи квоти са предназначени за колекционери, влагащи пари не за подобряване на гърчещия се от кризи свят или от добър вкус, а за да се поласкаят от възможността да купят скъпо, да бъдат „оригинални“, най-вече различни, чудновати…

FIAC-11

 

FIAC-7

„Crashed car“ се продаде още по време на вернисажа.

FIAC-9

„Олимпиадата на Съвременно изкуство“ празнува своя 40-ти рожден ден. Специално за случая таксите ДДС (TWA) са свалени от правителството на 5.5% – това е интересно особено за артикули от милион и повече евро. Например:

FIAC - copie

 

FIAC - copie 2

Но всъщност евтино няма. ФИАК не е биенале или изложба, а пазар. Нещата трябва да са достатъчно показни, за да облекат хола на вила, банка, хотел… Голямото желязно дърво на китаеца дисидент Ай Уейуей е за интериор. Би било абсурдно да го положим сред природата в цветуща градина!

FIAC

Когато влизаме в този щтанд, за да прочетем от кого са двете малки изложени картини в дъното, внимаваме да не си счупим глезен, за възрастните тазо-бедрена става.

FIAC-8

Привлича ме контраста между чистото спретнато момче, забило поглед в своя i-pad и празния, безжизнен поглед на изложената глава. И двамата са абсурдни. Това става в пъпа на Европа, в скъпо платен щтанд на световно изложение. Момчето печели добре защото главата с празния поглед ще се купи за десетина хиляди евро, за да запълни нещо липсващо…

FIAC-6

Две дами, едната на фотография, а другата потънала в своя Макинтош…, така минава деня, в чистия, спретнат щтанд, съвсем професионално… Но такава е и тенденцията, да слеем изкуствения и живия свят в едно.

FIAC-2

Интригуващо е, всичко е така добре направено, професионално и съвсем плоско. Вътрешен живот не е необходим.

Завършвам разходката с няколко дълбокомислени изрази:

FIAC - copie 3

02 FIAC 14

 

FIAC-13

 

FIAC- 16

 

FIAK

Нека да добавя, че входа в Grand Palais за ФИАК е само 35 евро. То се знае, това не е проблем за ценителите.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФИАК 2012 – 39-то издание

Ето ни на гребена на вълната – Съвременно изкуство, Нов Реализъм, Поп-арт Фетишизъм, разбира се в преобладаващи консептуални форми – 24 страни, 62 френски галерии, общо 182 станда в Гран Пале и изяви  “оф” (извън салона) на много места в Париж.

 

Мащаба грабва вниманието поради високия професионализъм в представянето.  Чувствам се старомоден пред този концентриран израз на епохата и с носталгия към други, по-богати на изкуство времена. Всяка епоха е преход, но сега не усещам повик, крясък към нов свят, за който съзнателно или не жадуваме всички. Въздържам се от по-задълбочени анализи и коментари, както и от имена на галерии и артисти, които не ме стимулират.

Ето баня, сравнително евтина (60000 €). Не обърнах внимание на цената на акта със свинята. Виждате девойката, която с погледа на Дева Мария показва хубавото си голо тяло. Минаващите добавят свещ, както се прави пред икона – вероятно навлизаме в свръх консептуализъм. Това трябва да е “гребена на вълната”. Париж е барометъра.

 

Нямам какво да добавя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2012

Не поемам длъжността на хроникьор, но вчера минах по кейовете на Сена и каналите зад Бастилията и добавих няколко кадъра към предишните от миналата година.

В Лондон са отказали да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците направиха в Пекинг за Олимпийските игри. Би било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно щели да излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпрос на етика, китайците са бамбъшака…

С откриване на Париплаж, по кейьовете на Сена слънцето в Париж победи облаците. Пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж за Олимпийските игри е инсталиран огромен екран. Проблемът е, че в края на седмицата облаците се връщат обратно и докъто англичаните считат, че лошото време им помага, за да възприемат по-добре доброто, французите не ловят английския хумор и драматизират.

Душове хвърлят нежни капчици за облечени хора. Има други с едри капки за хора по бански.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг, а някои забравят за възможен рак на кожата, отдали се на щедрото слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел в говорителите: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание за жените!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено, когато нямате средства за далечно пътуване през лятото.

Когато месец август Париж е изпълнен с туристи, кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” пише Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), която след успешната изложба на Диан Арбюс (Ню Йорк 1923-1971)  съвсем скоро се настани в музея Jeu de Paume в Париж. Ако Диан Арбюс прави революция във фотоизкуството, Беренис Абот, утвърждава фотографията като огледало, субтилно изразяващо реалността. И докато при нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“, за контраст в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“, фотографията не показва реалност, а е самата реалност, картография на света. Тя провокира, има политически смисъл, регистрира голямата скорост и промените, които стават в Китай, подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от несравнимата Беренис Абот. Той е провокатор на сериозно ниво, – виждате средния пръст в серията “Игра на перспектива” пред пеизажи и паметници от цял свят, на които днес човек робува. В момента Аи е затворен в Китай и не може да посети настоящата си изложба в Париж. Това е пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, които считал за „второ правителство“. Но пустинята няма врати, такива са и съвременните методи на комуникация, които товарят и същевременно развързват света. Въпреки всички усилия на китайското правителство да спре известните блогове на Аи Вейвей, изразяващи драстичните промени в Китай, сега ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите му.

Лично аз нямам вкус към този вид изкуство, но нали Изкуството цели да променя света и нещо във всеки, който се докосва до него !

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Факт за въздействието на фотографията върху публиката е този елегантен парижанин, който мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Погледнато по същия начин това е нова реалност, този път в моя обектив, също мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи…

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която вдига роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

От паралела на двете изложби се вижда колко различна и с невероятно силно въздействие може да бъде фотографията, реагираща в тон с времето. За разлика от Диан Арбюс, изразяваща силата на промените в Ню Йорк в първата част от миналия век, Съвременното Изкуство търси повече да провокира, отколкото да надминава себе си. То отговаря на болезненото, провокиращо търсене на изход сред невъзможностите на епохата, в която живеем. Нещата се повтарят, но интензивността е различна, въпросите по-болезнени.

                                     / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

FIAC 2011 / ФИАК 2011

“Нещата не са видяни, защото са видими, a по скоро са видими, защото са видяни” – думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/, представена с творчеството си в музея Jeu de Pomme.“ Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате. ” Това се чете и в прекрасните черно-бели кадри на тази интересна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по това време. Диан Арбюс влияе това да стане и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство.

Излизаме от градината Тюйлери с усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години. След площад Конкорд, откъм долната част на Шан зе Лизе до Гран Пале потъваме в палатки с многобройни галерии.

Тази година 38-мият ФИАК – 38-ми Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство  – представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи, участващи в същото събитие. Париж  е бил винаги огледало на епохата, в която живеем.

 

 

Част от наричащите себе си “артисти”, (за мен) са просто добри търговци и оригинални техничари. Големите творци се броят на пръсти, някои дори не стигнат до публичен израз. Всичко това не е ново, но факт е, че все още се появяват шедьоври и предполагам дори да се клонираме пак ще има истински творчески таланти. Опашките /от по двеста метра с вход само 35 евро… / и огромната посещаемост на салона показва глада за новости.

Някои обувки накичени по дървото в Жарден де Плант надават викове от прикачените в тях високоговорителчета. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Проекти от този род, съвсем не евтини, виждаме навсякъде под форма на забава във вкус и стил на Съвременното Изкуство.

Дали това влияе и променя нещо е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или пък самовпечатлява себе си, за да запълни празнота в живота, също е въпрос на визия. Празно и пълно вървят заедно така, както изострени житейските въпроси, заедно с бягството от отговори.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  Пари Фото номер 15, барометър на фотографските коти, което тази година ще се премести от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще се чества нова генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България. Вярвам един ден в страната ни да се оформи фотографско ядро достойно да се представи на европейско и световно ниво. Готов съм да помогна за създаване на галерия за фотография в София, стига да се намери галерист с познания и качества, готов да даде живота си за фотография.

От другата страна на авенюто, в изложбените зали на Пети Пале, е открита фотоизложба “Жените в Индия” (не задължителна!). В съседство  е представена по-интересната за виждане “История на Комеди Франсез”.

Потъвате в декорите на театър, останал автентичен от 1680 год. до днес и инсталиран още от 1799 год. в Пале Роаял, сърцето на Париж. Виждаме бюстове на известни фигури от различни епохи със запазени традиции. След екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто, контраста е голям, става почти скучно.

В Центъра Помпиду са разположени монографските изложби на фантастичния за епохата си Едуард Мюнш,

както и на оригиналния, мащабен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулптора Георг Базелитц впечатлява с насечените си дървени фигури, някои от които са оригинално оцветени. А в Лувъра се разполага не друг, а Александър Велики със своята корона, както и редки македонски съкровища.

В музея Орсе, стачкуващ от няколко дни за подобряване на условията на персонала, е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд. От своя страна в Ке Бранли се е приземил духа на маорите от Нова Зеландия. Хе–ао-теа–роа – “Дълъг бял облак” – така наричат маорите чудесната си страна. Историята и изкуството на полинезийските викинки са богато представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-бял „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти – „Дошли отвън“ – през същата епоха в Париж. Цял етаж е отделен също за „Златния век на албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епоха на няколко големи фотографа – браво на съседите Албанци!

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас от своя страна излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография. Той с право считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. 150 -те оригинални черно-бели фотографии с тиражи от епохата на Хайн са истински бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се към две произведения от ФИАК, в тон със съвремието :

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: