Извън Рамките

Използвах периода на пандемията, за да завърша  първия си роман Извън Рамките, издаден през април тази година от издателство Рива. Представянето стана в зала Перото на НДК съпроводено от  фотографска изложба, първата, която направих преди трийсет години в летището Орли. Фотографиите показаха забранена за туристи долина в Хималаите, за която говоря в книгата. Залата се напълни, имаше близки приятели и се създаде сърдечна атмосфера.

В периода на пандемията, блокиран в къщи, замених фотографията с писане при това през отворените прозорци на чист въздух и птичи гласове, необезпокоявани от шума на големия град. Стигах до последната страница (номер триста) и  се връщах на първата над 50 пъти. Писането се превърна в дрог, в който откривах все по-добре звука на буквите, ритъма на думите, празното между редовете. Опитът от фотографията и обичта ми към музиката помагаха. Вадех, допълвах думи, представях си как са писали Пруст и други несравними гиганти на перото. Текстът, все едно скулптура, от която вадех и добавях материя, въплатен в главния герой Върбан, най-близкия ми  приятел в миналото. А той ми се усмихваше от непознатото отвъд и беше съгласен  с думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“ или тези на Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“ – свобода, отговаряща на вътрешното състояние на всеки.

В романа перипетиите в живота научиха Върбан да живее с единия крак извън Рамките на всичко което задушава и пречи на човек да изрази себе си. Той разбира постепенно как същите неприемливи Рамки ни карат да търсим изход за проблемите, било в тоталитарните системи, или във все едно кое, повече или по-малко затворено общество в света.

Можех да вая до безкрай това първо свое „бебе“, ако през април тази година не попаднах на млади, симпатични издатели от Издателство Рива. Те побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай, а аз се хванах на въдицата и предадох ръкописа за печат.

Сега опитвам да не тъгувам за това първо свое отроче, с което продължавам да живея. Било неминуемо, казват. Големият мъдрец от Тибет казва: „Моята религия е да не съжалявам за нищо – от миналото, от настоящето или от бъдещето.“ – звучи чудесно, нали?

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: