РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Да разбираш света, означава да го променяш. Заедно с това променяш и себе си, за да разбереш накрая, че го напускаш без да си разбрал особено много. За жителите на Китай този проблем не се поставя така. Стъпили технологично в двадесет и първия век, за тях Китай продължава да бъде “Империя в Центъра”, както са считали от векове. За съжаление част  от старата китайска култура е  разрушена и малкото останало се превръща в туристическа атракция. Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, днес се изразява в осигуряване на храна, безмерно печелене на пари и френетично строене. Целта е: “да изместим американците и да покажем на света, че сме това, което винаги сме били. Колкото до разрушеното – грешки в историята стават – това е минало. Важно е настоящето с поглед към бъдещето!” Подобни неща са говорени и по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия Мао: “… напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин.

04 Kam 3     Гардзе на 3400 метра е един от многобройните нови стандартно построени градове на път за Ласа.

03 Kam-5Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си съм отбелязал “ново, лъскаво, плоско, стандартно, унищожило всичко естествено. В банята на хотела от канала излиза голяма хлебарка, а един китаец вече час оправя разваления душ; навън – жесток китайски фолклор. Местните зяпат безучастно, тук-там се шлаят богати туристи-китайци. “

03 Kam

Преди два месеца идеалистично настроен се опътих да снимам останалото автентично от Кам-па, жителите в бившите провинции на Тибет – Кам и Амдо, сега части от Сишуан и Кингхай в западен Китай. Намерението ми беше след това да сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на Кам-па. Те са били и вероятно остават между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания. Тя се връща 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, Александра продължавала носталгично да прелиства албумите си от Кам, страна на разбойниците–благородници.

06 Kam

По време на китайската инвазия Кам-па са успявали за известно време да удържат армиите на Мао. Те се явявали на неподозирани места и изчезвали светкавично, създавали сериозни проблеми на тогавашното правителство. Една нощ те отиват в Ласа, влизат в Потала и  отнасят Далай ламата до Дарам Сала в Индия. Дошло им в повече да води политика на примирие, включително да пише стихове за Мао.

07 Kam-13

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, вървяли  по следите на Александра Дейвид Нийл,  тръгнах да посетя Кам с подобна идея. По пътищата имаше сериозни свличания. Пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията за чек постовете към Тибет, които съществуват и днес, бяха невъзможни. Хората не само се страхуваха да говорят, но и да ви погледнат в очите.

08 Kam-15

Днес този страх е намалял, но безразличието и студенината в отношенията са същите. Самите кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите се чуства само ехо на красиво минало.  Хората навсякъде по земята са манипулирани по някакъв начин.  Било от желание за печалба, страх, чуство за вина, срам или наивност, китайците се оставят да бъдат лъгани, с миналото нарочно воалирано.  Все едно какво ниво добива корупцията в страната, днес средния китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, да строи с надежда по-късно да пътува. Конфуций напоследък е реабилитиран, но  вече не в Китай на големия мъдрец. Буда също е превърнат в политическа фигура.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са силна стратегическа зона и модерна дестинация за новите, свръхбогати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата още по-интересна. На местата на предишно бомбардираните манастири строят нови лъскави постройки.  Китайци със скъпи фотоапарти посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богати посетители китайци. Да се излиза на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е превърнато в мода. В едно задръстване по пътя от голям джип Хамер се запознавам с богат китаец. Впечатлен от фотоапаратите ми той ми предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“, му отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ е отговора. Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора без проблеми и други с проблеми, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

 

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, процъфтява и се превръща в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени със златни Буди до нови блестящи на слънцето строежи. Обитават се от десятки хиляди повечето млади монаси китайци, смесени с останалото оцелеляло население отпреди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с някои разочарования, във фотографиите си откривам автентични моменти. За тях бях тръгнал, те ме стоплят и на връщане.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещани юрти на номади има антена за телевизор с пропагантни програми.

18 Kam

Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг – в света нищо не е сто процентово, в противен случай  отдавна щяхме да се самоизядем. Прибрах се в разклатената ни Европа стъпил по-здраво на земята.

18 Kam 2

 

Kam-4

Ако бях млад китаец и се качвам по  пътищата към Ласа на велосипед, както правят все повече китайци, вместо критики щях да казвам колко фантастични са планините с  невероятни пътища към манастири и нови градове, щях да летя с велосипеда си към бъдещето. В Индия младите хора също летят по пътища над 5000 метра, но атмосферата е съвсем различна. Водачът ми, млад кам-па – майка му е на горната фотография – иска да остане Кам-па и да не се приема за китаец, от няколко години се опитва да вземе паспорт за излизане от страната, за да работи в Индия. За целта е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро на родния му град. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който се оказа чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината виждате свещенния връх Миния Конка 7556m. Отдолу са молитвите, поети и носени от вятъра…

22 Kam-2

Въпреки разрушеното, мащабите по тези места са несравними спрямо срещаното в Непал и Индия!

21 Kam-21

Ако темата за Китай ви запалва въображението кликнете в http://www.bg.pastoukhov.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/ – блог от април 2009 година, ще видите черно-бели фотографии от минали пътувания и някои идеи за  този въпреки всичко интересен и толкова противоречив за нас Китай.

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади

nomads-5                                           / Чипурсан, Пакистан /

nomads copie

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха трудното адаптиране в места с различна култура. По този повод ето няколко идеи за все по-рядко срещаните класически номади. Без да си задават въпроси от хилядолетия тези хора с начина си на живот създават мостове между различни култури и цивилизации. Днес, далеч от природните закони, ефектите на модерния номадизъм са още по-силни и неудържимо ускоряват промените в света. Фейсбук, смс, ай-пад, сателитни антени, самолети като таксита,… развързват и завързват, създават нови контакти и отношения. Важен остава обмена, все едно на какво ниво. Всички искаме да бъдем “заедно”, дори това да става виртуално – изкуствено и парадоксално в самота. Въпрос на избор (все още).

nomads                                           / Тибет /

Ето няколко водещи идеи, които са правил пътуването на тези смелчаци да става лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш.

–       Избягвай да се тревожиш.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй, давай, за да вземеш; обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш, както и да откриваш още по-добре себе си.

nomads-4 copie                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Ето и няколко библейски мъдрости от номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, строй, връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в даден момент губи смисъл.

–       Дори самото пътуване е временно.

nomads-4

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, закотвени от страх да се огледат, да посмеят да изразят себе си отвъд наложеното. Глаголът еx-istere (лат.) = съществувам = “излизам от себе си” е най-съществен в щастливите авантюри, които ни предлага живота.

Nomads Kirgiz Vakhan Koridor Afganistan 2006

Номадът, от миналото или днес, е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Vakhan Koridor025-Modifier

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим тук на Земята, е да напредваме.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да сме в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, оставя следи, прибира се различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежът за нов път не дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качествата, развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надмине себе си. Добрият обмен събужда творчески елемент.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор е на път.

                                         / Аржентина /

Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко, все едно къде. Окото, заедно със светлината, да лови бягащия миг. Многословието да се стопи в тишина, тежаща от смисъл. Животът и смъртта да се слеят в осъзнаване на момента. Пламъчето в гърдите да се разпали във вътрешен огън, двигател на човека-пътник. Всички ние сме НА ПЪТ.

                                              / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Хималаи

31 ManasluХималаите, за който обича природа, са както любовта, силни, винаги различни, прекрасни и неизмерими. Хоризонталът в града се заменя с вертикалата на планината, забодена в безкрайното небе. Усещането е на вечност. Колкото по-високо, по-широко, по-необозримо. Очарован, духът лети разчупва граници, блокажи. Високо горе погледът е различен. Усмивката също. Малко думи са достатъчни, има спокойствие и изострена чувствителност. Времето се мери в сезони и векове. Оживяват силните. Напоследък нещата се променят, но все още се намират кътчета, от където лъха вечност.

В живота има ситуации, от които настоящият момент остава завинаги кристално чист в съзнанието. Бъдеще и минало, където често намираме убежище, се стопяват в яснотата на момента. Чувствате се истински живи, просто истински.

10 Thaple la

09 Thaple la През 1998 година се отвори възможност да направя трек около масива Манаслу в Непал. Осемхилядникът е страховит и величествен, а обиколката класическа с редки села и високи пасове. Мястото е гранична зона с Тибет. Със свободно време и малко фантазия все още остават за изследване интересни превали. При късмет може да се закачите за минаващи номади с натоварени за Тибет якове. Казвате „ку-ку“ на китайците и бягате обратно на сигурно място в Непал.

13 Longtang Gompa, TzumБез да меря време импровизирам като се отклонявам от трековия път. Навлизам в забранена за туристи гранична зона, долината Тцум. На картата е отбелязан манастир, който искам да посетя. За съжаление още в първото селце военните ме забелязват. Обяснявам, че изследвам будистки манастири. С благи думи и бакшиш, както българин знае да прави, вратите се отварят, дават ми четири дни до манастира и обратно. Оставам девет, за да стигна по стар керванен път до Тибет. По пътя откривам още четири още по-стари действащи гомпи (манастири) с чудесен прием навсякъде. Незабравими мигове в недокоснати от туризъм места. Оказва се, че тибетския мъдрец Миларепа е слязъл през X век по същата долина в Непал. Негова е мисълта : „Религията ми е да не съжалявам за нищо от минало, настояще или бъдеще“. Маните – камъни с инкрустирани мантри, буди и други свещени фигури – са изчукани от първите непалски майстори от времето на Миларепа. Долината е пропита с вековна духовност. Подобно усещане нямате в страни като Канада, Австралия, Нова Зеландия…

25 Lama Thendar Sherab TzumВоенните изпращат по следите ми отряд. Предупреждават ме в един от манастирите и имам достатъчно време да бинтовам „изкълчения“ си крак и да си дам трагичен вид. Изказвам благодарност на спасителите си, което ни сближава, разменяме си адреси. Прибират ме с добре бинтован крак.  Без да правя  историята дълга, три дни по-късно наистина изкълчвам глезен. На снимката виждате ламата, който за 48 часа ме излекува с тибетски треви. През цялото време усмивката не напусна лъчезарното му лице. Не изрекохме повече от десетина думи. Тази история навява друга: Дюрхайм, приносителя на Зен будизма в Европа, пътува в едно купе с японец, с когото в продължение на часове  не си проронват дума. Японецът слиза на съответната гара, обръща се към съпътника си и му казва : „Благодаря за пълноценния разговор!“. Аз също благодарих за пълноценното преживяване на ламата лечител. Фотографиите от долината Тцум се превърнаха в изложба на летището Орли в Париж.

Но да продължа трека около връх Манаслу. На два дни път преди „обиколката на Анапурна“, двата трека правят връзка. Рано сутринта ме вдига силна възбуда в лагера.

28 ManasluВ дълга редица откъм Тибетската граница пристигат група мъже, жени и деца смазани от умора. В усмивките им личи радост и болка. От съвсем скоро те са свободни, ние сме първите срещнати хора. С кратки придремвания тези смели бежанци са вървяли близо петдесет часа. Сега без приказки присядат дискретно да си поемат дъх. После мълчаливо, без да се отпуснат продължават надолу по долината. Без поглед назад, все напред, напред към Дарамсала при Далай Ламата.

След силните преживявания в последния месец обиколката на Анапурна ме ужасява. Дебели, глезени американки с шерпи, подпиращи ги да напредват изглеждат гротескно. Следват ги сериозно съсредоточени, притенциозни 13Ang Ialsenевропейски физиономии – хималайски вариант на почивка в Алпите през месец август. След долината Тцум няма как, получава се така. Вечерта, в първия за преспиване лодж, местното момче проявява разбиране. Разправя как прадедите му, за да отидат до Потала, са пресичали напреко зад масива на трите Анапурни. През лятото качвали високо стадата, а наесен слизали от другата страна. Че каква по-добра идея – да избягам отново, както ми прошепва сърцето. Пътека няма, но момчето ще ме изведе нагоре, да набера височина и видимост. След два паса ще се прехвърля от другата страна на път към Потала. Изпращам носачите с багажа по класическия път. Анг Иалсен, шерпа и многогодишен приятел, отказва да ме остави сам. Взимаме спални чували, лека храна за три дни и поемаме пътя на дедите.

Първата нощ преспиваме под скала над горския пояс (горите в Непал стигат до около 4-4200м). Догарящата жар припуква, топли ни далеч от лоджовете с шумни туристи. Вибрацията, усещането, което имате по места, където не стъпва човешки крак е съвсем различно. Природата, освободена от човешкия товар, ако не я отравяте ви дарява неподозирани усещания. Качваме било, пресичаме пресни следи от снежен леопард. На теория не е страшно, но инстинктивно забързваме, набираме височина. Омаяни, в космична обстановка, без да ни е ясно точно къде се намираме, правим втори лагер. Мястото е удобно. Манаслу, от тук съвсем различен, се издига от ляво, Анапурна 2 от дясно – почти за завиждане. Правим ложе от девствени треви в есенни тонове. Бистър, леко заснежен ручей ни прави компания под виолетовото небе. Малко след това млечният път от кристално ясната нощ ни отнема грижата за следващия ден.

Над пет хиляди метра човек може да се мобилизира, но не и да се нервира. Компасът, без да се сетя за това, е насложил грешка. Не съм да го настроил за Непал. Пред нас се издигат непознати, труднопроходими върхове.  Удачно е да ги заобиколим. Подхващаме изкачване отляво. След осем часови опити става ясно, че не е възможно. По-удобно е било да сме тръгнали надясно. Преспиваме на същото място. Залезът е огнен. Манаслу отново потъва в дълбокото индиго на нощта. Седнали до познатия поток сваряваме една последна супа. Закусваме добре в мобилизиращата кристално чиста зора. Тръгваме надясно, вероятен изход към билото. Късно следобед поделяме последната курабийка. Без да го показва, чувствам Анжи притеснен. Досега не се е замислял колко време се живее без храна. Истинският шерпа дава обет за безгранична грижа към този, с когото е тръгнал.  Да се върнем обратно за мен е недопустимо. Освен това нещо ни просветва, виждаме натрупани камъни… от дедите.

Himalaya perduЗад превала на 5300м. пред очите ни се разкрива- хоризонт с фантастична гледка. И отново различни възможности. Компасът сочи към бездънна долина, обрасла в гори. Ниско долу се виждате мъглите, както и мен в чудесна префинена форма. Мисля, че постигнах килограмите от студенските си години. Не ми се мисли, че е възможно да се лутаме със седмици. Билото отляво изисква време и техники за катерене. Отдясно – други върхове, неотбелязани на картата. Приемаме, че целта ни селцето Сиклис, преди Потала, е малко в ляво долу в мъглата на неизвестно време от превала. Знаем също, че в ниското ще загубим видимост. Тръгваме надолу към вероятната посока.

Без да съм маниак на девствено, но чистотата и излъчването на терена са невероятни. Пием хималайска вода. Все по-леки и прочистени спим в клек на топло. После продължаваме в набелязаната въображаема посока. Физически погледнато става все по-интересно. Олекнал, мозъкът ми се изчиства, както никога дотогава. Няколко часа сън са достатъчни. Гладът се заменя с усещане за празнота. Движенията, макар забавени, стават по-леки. Тялото изяжда всичко ненужно в себе си. Анжи пали свещени треви, повтаря спасителни мантри. Аз пък експериментирам новото си тяло, виждам все по-ясно дреболии, стръкчета трева добиват неподозирана значимост. Живея с живота на потока, с инсекта и орела в небето. Всичко едновремено. Във величината на момента малко и голямо са Едно. Концентрация и медитация едновременно – вероятно най-вярното състояние.

Спасяват ни две средновековни, полуголи мъжки фигури. Събират корени на невероятно място. Към диалекта им, слаборазбираем за Анг Иалсен, се добавят жестове, за да уточним вярната посока. Варим супа от корени. Снимам гърба на непокорения, зачервен от залеза Мачапучаре, мистериозния връх с опашка на риба. Снимам го под ъгъл, какъвто се лаская да смятам за рядък. Струва си гладуването! Корените на хората от кроманьона страхотно нагарчат. Знам, че сме спасени. След два дни, леки като перца кацваме пред къща, в която ни приготвят омлет с дал-бат (ориз и леща).

Зарязвам храната и хуквам с фотоапарата, за да снимам 07 Siklisприседналата наблизо невероятна баба-мумия. Снимам я преди да се разпадне. Тази снимка по-късно ми изплаща половината от трека. Бях изгубил чувството за глад.

Усещането за яснота и вибрацията на недокосната от човешки крак планина остават незабравими.

Оказва се вярно, това да се загубиш е най-добрия начин да се преодкриеш.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тясно свързани светове

ki-gompa Органичната архитектура най-добре показва връзката на човека с околната среда. Природата налага, човешкият гений постига. В места като Тибет, Ладак, Занскар, Непал, Кам, Амдо, Мароко.., в материален свят, силно импрегниран с духовни стойности, тясно свързани, но ясно разграничени от лаическите, къщите не отразяват само физически, функционални и екологични трудности, а показват определен начин на мислене. Формите и декора, както и вътрешната организация, изразяват визията и социлната принадлежност на селяните-будисти живеещи между 3000 и 4200 метра. Културата, макар в унисон, се е наложила върху природата, както и религията върху варварството.
hemis-shukpa-chan-72 Хемис Чукпа Чан (Място на Сняг и Хвойна) е селце в Ладак, скътано по пътя на керваните, свързащи от стотици години Кашмир с Тюркестан и Тибет. Допреди само 20-30 години с наближаване на зимата от запад, откъм Шринагар идвали с коне и якове номади – балти, за да продават сезонната си стока в Ле, столицата на Ладак. Освен това като мюсюлмани те изпълнявали ролята на месари, професия не разрешена при будистите. От изток, откъм обширните полета на Чанг Танг, принадлежащи на Тибет допреди инвазията на китайците, идвали овчари Чанг-па (за тези номади на изчезване пиша в предишния блог). Натоварени с кожи, вълна и масло, те комбинирали търговията с посещение на свети места във вековните манастири на Ладак (Малкия Тибет).
В последните осемдесет години къщите тук в селото остават 108 на брой. По структура, на външен вид и отвътре, хоризонтално и вертикално, те отразяват космичния ред. Манастирът (гомпата) е посторен на височина и доминира селото. По същия йерархичен принцип домашният храм е на втория етаж. Хората живеят на първия, а приземния етаж е определен за добитъка, излъчващ топлина през зимните студове. В Дол-по и в Занскар през зимата температурата на първия етаж трудно достига пет-шест градуса и то благодарение на добитъка. Горенето на фъшкии от як за домакински нужди и димът са недостатъчни, за да компенсират външната температура, стигаща понякога до минус четиредест градуса.

hemis

hemis-shukpa-chen1Всеки член на семейството има свое място в дома и в селото, както и всеки гост, според йерархията в обществото. Къщата се превръща в затворено, свещено място с ред, който заедно със съответните традиции и ритуали, служи както за протекция от божества и духове, така и за прочистване и пазене от злите духове. Това гарантира благоденствието на живеещите. Всеки от членовете на дома – между пет и осем в Ладак – фамилно носи името на къщата. Полиандрията е удобна и допреди неотдавна съвсем функционална. Предполага се, че някой от мъжете (братята) в семейството пътува често със стока и добитък, и трябва да бъде заместен, което намалява загубата в генерацията. Интересно е, че под покрива на някои богати къщи виси закачен пенис, който заедно с всички други защити, пази от завистливи погледи. Между всеки квартал, състоящ се от няколко къщи, шортен (ступа в Индия и Непал) с формата на врата, пази и прочиства минаващите от лоши енергии.
60-thikse-copieМалки камени олтари, един в центъра, заедно с други в четирите кардинални посоки,  обграждат селото. Има по един и на всеки кръстопът. Всички те дават подслон на божества, наети да пазят обитаемите площи от болести и други агресии. Каменни структури (ла-то), отрупани със стрели, знаменца, рога от як, пера от птици също се добавят в четирите основни посоки. Освен това голям шортен е построен на всеки вход на селото. Той може да съдържа свещени реликви, тяло на почитан лама, статуя на божество, да бъде богато украсен с разкошни фрески и мандали. На всеки хълм или връх наоколо са изградени тройка малки шортени с различен цвят, всеки символизиращ един от трите Бодисатви. Те пазят селото от природни бедствия, лавини, каменни срутвания… И не само това, на всеки пас в планините наоколо са изградени големи пирамиди с подбрани камъни, рога и кости от животни. Опънати са въжета, накичени с мантри, магически формули и молитви. Всеки минаващ изразява благодарността си от възможността да пресече незащитените места без проблеми, да се прибере на сигурно място. Пали се определен вид хвойна и възгласа е “ки-ки со-со ла ргиал-ло” (демоните са победени, божествата побеждават).
shorten01-mani-hemisВсички олтари, каменни стени с мантри, шортени и други, организират пеизажа, показват пътя и границите между защитеното “отвътре” и неубоздаемото “отвън”. Всичко е изградено в съвършена хармония, в симбиозата човек-природа.
Примитивно ли е всичко това? Спрямо джи-пи-ес-а – да; спрямо равновесие, стабилност и хармония в обществото – по-скоро не. Борбата с всички енергии в природата, взети като вражески сили, демони, помагащи, пазещи божества, звучи примитивно в епоха, когато сме зависими от технологиите, които сме създали. Тибетския будизъм е очертал материалния, духовен  и естетически израз на присъща на човека необходимост за духовно-физическа осигуреност. Някои от тези хора, живяли от хилядолетия на покрива на света, са успяли да развият чувствителност към енергии, непознати за човека от града. Не случайно шаманите живеят сред природа.  За съжаление хора с подобна чувствителност са на изчезване. В града човек е все по-безчуствен, афектиран и увреден от обграждащите енергии. В надпревара с времето заменяме едно богатство с друго, по-ефективно и радикално, без да знаем къде отиваме. Авантюрата продължава, тегли към нещо ново. Като фотограф компютърът ми дава илюзия за бързина и ефективност, но на практика ми отнема от качествата на класическата фотография. Диапозитивите с безгпогрешно качество приличаха на книги в домашна библиотека, материални (не виртуални) и функционални. С вълнение преглеждам стари диапозитиви от един изминат път в очакване на бъдещи виртуални книги и други технологични фантазии  с улеснения и нови усложнения. И защо не, важното е да опитваме без да робуваме…

Пиша с носталгията към все по-рядко срещаните номади, някои от които в очите си понякога изразяват повече, от много хора във високо цивилизовани места .
08-ar-new-yorkНалага се да съумеем на нови нива да спазим някои задължителни всемирни закони, без които присъщата ни незадоволеност би ни довела до самоунищожение. Божествата няма да спрат джипове с джи-пи-еси да се гарират на мястото за добитък, даващ топлина през зимата. Връзката човек-животно-природа – там, от където сме дошли, се губи. Дали свръхчовека на бъдещето ще бъде този на епруветката или на есетествено мутиращия човек на Шри Оробиндо?! Сателитните антени докарват до всички кътчета на земята предавания и новини, представени според икономо-политическата визия на съответното правителство. Полиандрията, която с векове е запазвала рода на тези хора, се заменя с порнографски филми, завършва с разводи. Милиарди примитивни хора са манипулирани, без да имат реална представа за себе си и за света. Свидетели сме през колко трудни моменти минава и България.

oxygéneНомадите, приносители на информация към статичните общества, където се трупа култура, са символ на движение, на промяна и на свобода. Новите,  технологии днес ги заместват, без да е ясно на къде отиваме.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: