САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

„Никога не съм по-малко сам отколкото в самотата.“ Сципион Африкански

Възможно ли е да бъдем сами? Възможно ли е да бъдем заедно? Колкото сме по-сами, не сме ли по-заедно? Когато сме заедно понякога не сме ли страхотно сами?

Когато снимаме дали сме сами? Възможно ли е да правим добра фотография, ако не сме сами?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, извън патологични състояния,е в непрекъснат обмен със света.

35 Garcon d'Istanboul - copie“Аз живея” не задължава никого да живее, докато самият живот ни задължава да бъдем сами. Останалото е въпрос на дозиране, на съдба (обстоятелства), праг на толерантност. Социалният прогрес не променя нищо на самотата: в материално задоволените общества самоубийствата не намаляват. Хората се стараят всячески да запълнят някаква огромна празнота, заела мястото на криворазбраната самота, която парадоксално е най-пълна.

Можем да разгледаме самотата в два аспекта: да се почустваме сами в света или да почустваме самотата на света. “Сам в света” е противоречие, защото светът сам по себе си е множество от всичко. Но пък е възможно да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа, което е въпрос на психическо състояние. Разрешението на въпроса е в продуктивната “самота”, чиито споделени плодове носят радост, а осъзната, радостта остава най-човешко усещане. И кучето маха с опашка, но не го осъзнава.

28 Beijing-Summer Pal - copieПарадокса на фотографията: „самотният“ миг, откраднат от живота се превръща в история. Фотографията не създава момент или присъствие. Това е привилегия на живописта. Фотографът лови момента или по-точно “получава” мигът, който ще затвори в кадър, за да го покаже. Този миг остава сам за себе си, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Фантазията на фотографа създава някаква история. Фотографията,  било в своята многоплановост или плоскост, ще трябва да развълнува чувствителния човек, който от своя страна ще я префантазира по свой начин. Тогава изкуството е осмислено: вади ни от условностите, в които безутешно сме заплетени. Единствената постоянна величина в процеса е скоростта на светлината, която рисува със “самотния”, изолиран момент и въображението на фотографа.

30LondreФотографът в самота и единствено в самота може да проникне в душата на обекта за снимане. Сам, изтрил шума на егото, той се опитва да се слее с обекта за снимане – миг на сливане с обекта, нарисуван от светлината. Доближаваме се до познание по идентификация – познавам те, защото съм ти – за което говори Оробиндо в преживяванията си.

От друга страна, на където да обърнем поглед, самотата остава най-добър еталон за различие, най-добра защита спрямо сливане с цялото. Няма шедьовър в изкуството, който да не е единствен. Същото и с Големите сред хората, очевидно осъдени на самота, която парадоксално още повече ги приближава до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “В самотата си самотникът гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което си говори само и не е никога само. Или пък за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineВ дълбочината на нещата и извън всякакъв парадокс, самотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е по-голяма от тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, компенсира човешката самота и страха от неизвестното в смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieКазват “сам като куче”. Който отказва или му е отнета възможността да бъде сам, губи възможност да се зарадва. Модерният човек се блъска в две прегради: “чувствам се самотен” и  “не ме оставят на мира.”. Черно-бялата фотография подчертава тези психологически моменти, обикновено  прикрити в живота.

Човекът е единственото същество, което се чувства само и което откъснато от природата търси своя ближен, за да се реализира.

WЩе завърша с Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Затова, когато усеща себе си, човек се намира откъснат от другите с чуство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си желаем невъзможното: сливането на противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Имаме интуиция за единство на тези противоположности в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта, за няколко мига, творение и рушене се сливат в едно. Измислили сме изкуството, за да се докосваме до подобни състояния.

Фотографията е също любов.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Портретът е вероятно най-трудната тема във фотографията. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини, необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/ Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: