Сън и Хляб

Сън и хляб-3                                           / Йерусалим /

Разправят как тцадик (мъдрец евреин) питал свой последовател хлебар от какво живее. “Хлебар съм – отговорил последователят – купувам брашно, добавям вода, мая; меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът обяснил, че не го пита как прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря историята от своето ежедневие. Тцадикът загубил търпение и му казал: “Въпросът ми е какво сънуваш? Какъв е смисълът на живота ти?!”.

На еврид думите хляб и сън се изразяват с едни и същи букви. Може да кажем: сънят е хляб за душата така, както хлябът е сън за тялото. В приказката тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

Все пак понятията желание, мечта, интуиция и сън са различни.

сън и хляб буенос аерес                                    / Буенос Айрес /

Хлябът го месим, втасва после го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, необходимо е преди това да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. На разположение имаме всеки ден по 24 часа… Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънища и реалност. Каквото остане са навици и механика.

хляб и сън

Скоро сънувах родния си дом на улица Нефит Рилски, облечена в бял, пухкав сняг. В квартала има хлебарница с хляб, омесен с мая и всичко, както трябва. Някои ще кажат носталгия към стари навици, към познати неща. Да, вкус към истинско. А Истинското е винаги ново, единствено и безценно. То храни и подновява, както осъзнатия сън, истинския хляб…

хляб и сън-2

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла София

 

 

 

Продължение на серията „Бяла София“ ще намерите в двете галерии под № 25 в сайта. Някои от тези фотографии участваха в изложбата в Париж „Вали сняг в София“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в галерия „Върхове“ – Сибанк

„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

expo-1С това заглавие ме определи списание „Тема“ от 18-24 януари по повод фотоизложбата в Сибанк. В списанието има добре представни, разнообразни теми. Колкото до статията за мен проявявам разбиране. Знам колко трудно се намира точния стил и език след 45 годишни натрапвани лозунги и строги детерминизми. Промяната е явна, жаргонът – по-малко хулигански и драматичен. Сякаш новата реакция е  да се подчертава някаква необуздана свобода на израза, която на всяка цена да прави впечатление.

expo-2На всички срещи и интервюта най-искрено споделям и се опитвам да покажа, че тези гръмки изрази не са необходими. Рай не съм открил никъде и дори съм убеден, че такъв не съществува.

За себе си бих казал, че кариера в живота не съм правил, не съм я и търсил. Привилегировал съм винаги пътя към вътрешния мир и равновесие, които да ми помогнат да търся отговори на вълнуващи въпроси. Това да се чуствам все по-свободен в трудния свят, в който се намираме всички. Качеството на всяко действие, включително свободата, изисква непрекъснато усилие.  Постигнал съм това да застана зад руля на малката си лодка с възможността да взимам решение.  Планове не правя, граници не слагам. Такъв е живота ми, без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Търся да откривам и да се радвам. Крача с няколко миши напред, както в играта от детски години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“ , защото нещата се случват в малките крачки. В живота понякога една миша е по-голяма от много други гигантски…

Преди година в Асоциацията на Картие Бресон в Париж изложиха Соул Лайдър, от най-добрите фотографи-колористи на века. Най-после го видяхме, беше над осемдесет годишен. На входа на изложбата с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, защото животът ми мина в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват, когато не търсиш плода на усилията си“.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121

или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в София

expo-1

Идва ред да се покажат за първи път мои фотографии в България. Това ще стане в изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове,  зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията ме представя с импровизирани фотографии, които имам под ръка. Това ме връща назад към корените в родния град. Семейство нямам, но въпреки изтеклите години, ще срещна близки приятели. В Париж изложба е немислима без продажби. Тук вълнението идва от споделената радост със стари и нови познанства, чаша хубаво вино и фотографии от различни места в света, от където и названието “Тук – Там”. Това е свят, все по-труден, границите на който непрекъснато се разчупват. Колкото и да сме скептични за това, което ни очаква, изглежда това е единствения път за оцеляване на човечеството.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieПрипомням се периода 1954 – 60 -та година в София. Вярвах все още в Дядо Коледа, както и той в мен. Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа и коледната елха в незабравима атмосфера в ред, който ми допада. Например обличам костюмчето за “официални случаи”. Избирам връзка за костюма на татко. Той е доволен да има син с „добър вкус“. Тръгваме към kумците c голяма дамаджана вино, тротоарът е заледен и забавно хлъзгав. Сложена е маса за десет човека, кумците и ние с татко. До отрупаната с играчки, висока до тавана елха, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа ще пристигне с голяма торба изненади. Най-възрастният между нас е дядо Гочо на 90 години. Преди да седнем на масата той се изправя тържествено и чете молитва. Наредени около масата, всички обрърнати на изток, повтаряме “хляб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата омайват, вкарват ни в други светове. Без да сме религиозни всички вярваме. Вярваме в дядо Боже, в хубавото на живота, лошото е за изхвърляне от мислите! Затова сме заедно. Пази ни доброто!

Колкото до мен, нещата са ясни, рано или късно ще имам колело. Не съм най-малкия на масата. Елчето, която едва се държи изправена на стола, ме гледа влюбено…

Ястията са много, казват – точен брой според традицията – нямам търпение да броя дотолкова, но всяко нещо има свое място. От домакините всяка хвали другите с каквото са донесли. Ние с татко като мъже сме донесли вино. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме с хляб и сол, после всички безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, започват танци. Тримата малки имитираме големите с техните Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортно настроените. Малко преди полунощ температурата на вечерта е най-висока. На външната врата се тропа алармено, Дядо Коледа пристига! Човекът  от далечните земи с голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен до елхата, концентрирам се да покажа какво съм научил без да губя от поглед голямата торба.  Деца и възрастни възторжено се хвалим с подараците. Късно през ноща с татко поемаме по тъмнате улици за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат – за всеки случай ! Станало е още по-хлъзгаво от студа. Дамаджаната е лека, но се движим бавно и се смеем без причина. Подаръците преди да заспя ги нареждам до кревата.

Paris Nöel-9Париж по Коледа е блестящ, трапезите привлекателни. Елхи с богати украшения и много подаръци. Липсва славянския вкус към мистика, топлата, сърдечна атмосфера тук е рационална, консуматорска. От местните преживявания, свързани с Коледа, не мога да разправя нищо особено интересно. Децата в цял свят носят бликаща радост , човек може да се възхити от Париж, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза е незаменима.

Paris Nöel-7Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки с физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2“Желязната дама”, Айфеловата кула всяка вечер сменя одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11 След спомена за Бъдни вечер всичко това звучи студено, нали? Да, времената се менят, но истинските преживявания не се губят.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: