Сън и Хляб

Сън и хляб-3                                           / Йерусалим /

Разправят как тцадик (мъдрец евреин) питал свой последовател хлебар от какво живее. “Хлебар съм – отговорил последователят – купувам брашно, добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът обяснил, че не пита как прекаря прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът загубил търпение и му казал: “Въпросът ми е какво сънуваш? Какъв е смисълът на живота ти?!”.

На еврид думите хляб и сън се изразяват с едни и същи букви. Може да кажем: сънят е хляб за душата така, както хлябът е сън за тялото. В тази приказка тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

сън и хляб буенос аерес                                    / Буенос Айрес /

Хлябът го месим, втасва после го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, необходимо е преди това да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. На разположение имаме по 24 часа всеки ден.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънища и реалност. Останалото са навици и механика.

хляб и сън

Неотдавна сънувах родния си дом на улица Нефит Рилски, облечена в бял, пухкав сняг. В квартала има хлебарница с хляб, омесен с мая и всичко, както трябва по традиционен начин.  Да, вкус към истинско. А Истинското е винаги ново, единствено и безценно. То храни и подновява, както осъзнатия сън и истинския хляб…

хляб и сън-2

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла София

 

 

 

Продължение на серията „Бяла София“ ще намерите в двете галерии под № 25 в сайта. Някои от тези фотографии участваха в изложбата  „Вали сняг в София“ в Париж и в Прага .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в галерия „Върхове“ – Сибанк

„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

expo-1С това заглавие определи жизнения ми път списание „Тема“ от 18-24 януари по повод фотоизложбата в Сибанк. Списанието има своите качества, но езикът какъвто срещаме в пресата навсякъде не само брутален, далеч от добрия български, но и жертваш истини за сметка на реклама, с която да очуди и спечели (не от съдържанието, а от почудата). Да се установи културен, елегантен стил в езика след 45 години натрапвани лозунги и строго детерминирано съдържание в текстовете е много трудно. Промяна  разбира се има, но жаргонът също детерминистичен подчертава необузданата свобода на израза, която на всяка цена трябва да впечатли. Това ми действа силно, можеби защото живея във Фрнация, където всичко това е точно обратно.

expo-2На срещи и интервюта опитвам да покажа, че подобни гръмки изрази не са необходими. Рай не открих никъде, дубеден съм също, че такъв не съществува. Нямам вкус към лова все едно от какъв характер, пътувам в различни страни, за да осъществя проекта си за Земята и Хората, който може да отнеме цял един живот.си позволя да

Мога да добавя също, че кариера не съм искал да правя никога. Привилегировам свободното нреме, за да търся отговори на които ме вълнуват. Фотографията се роди като инструмент за търсене, откриване и търсене отново. Процес, който ви грабва и не ви оставя. Качеството на всяко действие, включително защитата на свободата, изисква непрекъснато усилие, най-вече да застана зад руля на малката си лодка с възможност да взимам решение.  Планове не правя, граници не слагам. Живота ми върви без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Крача с  миши напред, както в играта от детските ни години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“  – нещата се случват в малките крачки. В живота една миша е понякога по-ценна от много гигантски. Фотографията изисква професионализъм, но не може да бъде професия, защото не търпи ограничения! А още по-малко афиши и лозунги. Родченко е имал гения да се нагоди към Сталин без да загуби свободния си поглед.

Преди година Асоциацията Картие Бресон направи изложба на Соул Лайдър, между най-добрите фотографи-колористи на века. Осемдесет годишен той най-после се появи в Париж. На входа на изложбата с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, защото животът ми мина в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват, когато не търсиш плода на усилията си“.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121

или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в София

expo-1

Идва ред да се покажат за първи път мои фотографии в България. Това ще стане в изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове, зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията ще ме представи с фотографии, които имам под ръка, натрупани от години в дома ми в София.  В Париж изложба е немислима без цениране (кота) и продажба. Тук вълнението идва от споделената радост, среща със стари и създаване на нови познанства на чаша хубаво вино. Фотографиите са от различни места в света, от където и названието “Тук – Там”. Показвам един все по-труден свят, границите на който след падане на Берлинската стена, въпреки всичко се разчупват. Колкото и да сме скептично настроени към това, събирането на света е единствения път за оцеляване на човечеството.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieПрипомням се периода 1954 – 60 -та година в София. Вярвах все още в Дядо Коледа (дядо Мраз в училище!). Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа и коледната елха в незабравима домашна атмосфера и ред, който ми допада. Например: Обличам костюмче за “официални случаи”, избирам връзка за костюма на татко, той е доволен за добрия вкус на сина си. Тръгваме към kумците c голяма дамаджана вино, тротоарът е заледен и забавно хлъзгав. Сложена е маса за десет човека, кумците и ние с татко. До отрупана с играчки, висока до тавана елха, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа ще пристигне с голяма торба изненади. Най-възрастният между нас е дядо Гочо е на 90 години. Преди да вечеряме той се изправя тържествено и чете молитва. Наредени около масата, всички обрърнати на изток, повтаряме “хляб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата ни омайват, вкарват ни в други светове. Без да сме религиозни всички вярваме в дядо Боже, което означава хубавото в живота. Лошото е за изхвърляне. Затова сме заедно и доброто ни пази.

За мен, нещата са ясни – рано или късно ще имам колело. Не съм най-малкия на масата. Елчето, която едва стои изправена на стол, ме гледа влюбено.

Ястията са много, казват – точен брой според традицията – нямам търпение да броя дотолкова, но всяко нещо има свое място. Всяка домакиня хвали донесеното от другите. С татко като мъже сме донесли виното. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме вечерята с хляб и сол. Следват безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, после танцуват. Танцуваме и малките, имитираме ги с Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортно настроените. Малко преди полунощ температурата на вечерта става най-висока. На външната врата се тропа буреносно, Дядо Коледа е на прага! Човекът  от далечните земи с голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен концентриран до елхата  искам да покажа какво съм научил без да губя от поглед голямата торба.  После всеки възторжено се хвали с подараците си.

Късно през ноща с татко поемаме по тъмната улица за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат за всеки случай ! Още по-хлъзгаво е – от студа. Дамаджаната е станала лека, движим се бавно и се смеем без причина. Преди да заспя нареждам подаръците си до кревата.

Paris Nöel-9Париж по Коледа е блестящ, трапезите привлекателни. Елхите са накичени с богати украшения. Славянския вкус към мистика, заедно с топлата, сърдечна атмосфера тук са се превърнали в рационални и консуматорски.  Не мога да разправя нищо особено интересно От местните ми преживявания свързани с Коледа. Децата в цял свят носят радост, Париж е възхитителен, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза е незаменима.

Paris Nöel-7Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своя  физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2“Желязната дама”, Айфеловата кула всяка вечер сменя одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11 След спомена за Бъдни вечер всичко това звучи студено, нали? Да, истинските преживявания не се губят.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: