Коледа в Нова Зеландия

Christams-1

След хиляда и петстотин километра по пътищата на Южния Остров, няколко дни преди Коледа, най-после срещнах полицейска кола…

Christams-6

Полицаите също в добро настроение придружаваха камион с местни жители, които под гърмящия глас на Елвис яко друсаха рок-енд-рол.

Christams-14

Весела Коледа на читателите на блога, любители на фотография.

За повече фотоси може да влезете в галерии 88, 89 и 90 в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

НОВОЗЕЛАНДСКИ ШАПКИ И КУЧЕТА

la femme-14Хубавото лятно слънце – зимно в България – ме заварва на конни надбягвания  недалеч от планината Кук в Южния остров на Нова Зеландия. Вдишвам атмосферата на пикник в стил началото на двайсети век в провинциална стара Англия.

la femme-5Макар далеч от големите градове, класическия английски звучи чудесно в устата на кивитата  (новозенладците) в небрежноелегантен “кънтри сайд” стил.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, после се паля, губя, печеля и както всеки посредствен играч, отказвам се “навреме”.

Horses Pepi - copieРасовите коне и шапките на кънтри-дамите грабват вниманието, обстановката е изпълнена с чар и колорит. Лейдитата са поласкани да бъдат снимани и небрежно си дават вид, че не ме забелязват.

la femme-4Докосвам се до свят, географски нов, с корени, потопени дълбоко в миналото. От тази страна на кълбото ритъма на живота без да бъде безгрижен е съобразен с природата. А тук тя е силна и навсякъде. Човек прегръща англосанксонския хумур от началото на миналия век и се учудва на модерните технологии сред подобна природа.
la femme-9

68 South Canterbury - copieНа Южния Остров, като се изключат планините, изпълнени с регламентирани трекове, природата в по-голямата си част преди близо двеста години е била закупена на безценица от първите трапери, преселници на острова. Виждаме частни планини с ферми, където овцете са свободни полудиви животни. 80 Mt Haszard - copieПлощите са толкова големи, че човек ако не е местен, не може да знае на коя планина кой е собственик. Оградено е не заради крадци, а за да не избягат овцете, които свободно пасат – 60 милиона овце за 3 милиона жители. Неволно сравнявам с Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Тук овцете имат лукса да сменят планината, пеизажа, респективно тревата, защото освен мнобройни хълмове, новозенландският фермер понякога притежава няколко планини…

69 The Thumbs - copieОбичам да се завирам по диви места, извън пътеки, далеч от туристи. Сега свивам по неизвестен път към загадъчно задаваща се планина. Оставям колата незаключена, така правят всички. Без излишни предразсъдъци прескачам ограда. Колкото по-високо по-красиво, дал Господ хоризонти за изследване.

Далеч високо забелязвам гигантски джип с ремарке, кацнал на невероятно стръмно място. Хора, овце, но защо джип с ремърке по такъв почти лунен пеизаж!? Без да се крия, решавам да разбера, но защо съм прескочил? Ами налага се да пресека местността, как да премина от другата страна…?Звучи абсурдно, защото никой местен няма подобни амбиции, а туризмът е регламентиран и не по такива места.
Sheeps Mesopotamia5 - copieДръпвам здраво нагоре. Махам с щеки, за да подчертая, че съм тръгнал към тях. С приближаването виждам няколко изостанали, неистово препускащи  овце, гонени настървено от страховити кучета. Подбират ги към широка порта, отворена откъм съседния хълм. Здравеняк фермер махва да изчакам. Затварят портата зад последната овца, после прибират кучетата в голямата желязна клетка на ремаркето. Приближавам се и на учудените им усмивки – хората в страната нормално са усмихнати  – представям се: Айвън Шепърд (=Пастухов = Овчаров) от България. Дошъл съм да видя местни овчари. Ето имам късмет да ви срещна, долу няма жив човек… После вдъхновен от хубавия контакт продължавам – .. с извинение прескочих оградата, а ако ми разрешите ще продължа нататък в планината…, да разбера как живеят овцете.

Erewhon Station2 - copieПогледите ни изразяват приемственост братско-овчарска, в случая фермерска. Дава ми се зелена улица. Развълнуван от колегите не ги снимам. Нюансът е, че в тази страна овчари не съществуват, защото овцете нямат нужда от пазач. Кучетата са обучени  да ги събират и местят в различни пасища. Вратите между пасищата се затварят до следващото местене. Айвън Шепърд ги прескача, за да прави соло трек по девствени необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия са развъждани най-вече поради чудесната им вълна. Смесена с косъма на посум, вълната става с качест на кашмир и е по-устойчива.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма. Нещата са се усложнили откакто сме започнали да мислим, да търсим и да си задаваме въпроси. От Небето е падало до момента, до като сме пожелали невъзможното: да притежаваме познанието, непрекъснато ново и по същество безкрайно. Само децата вярват в смисъла на нещата. Преди години в България с мой проятел мечтаехме да построим катамаран и през Босфора, та до Нова Зеландия да зебегнем в рая. Счупихме мачта преди да опитаме, а и добре, че не рискувахме!

125 Tekapo1По-късно ми се отвори възможност да остана в Нова Зеландия. “Защо не останеш там?” ме питат понякога. Вероятно не съм достатъчно зрял, за да заживея така опростено както Гоген, Маргарит Йорсенар и други… Засега слагам цветя на гроба на майка си, която избра да положи кости от другата страна на кълбото. Тунел, изкопан откъм полите на Витоша би трябвало да ни отведе на Южния остров, недалеч от прекрасна цветна градина. Сянките на многовековни дървета, озвучени от екзотични птици, създават феерична атмосфера. Искам да вярвам, че майка ми е намерила мир далеч от гмежа на света.

01 WellingtonНова Зеландия – Хеаотеароа или Дълъг бял облак, както я наричат маорите – е възможно най-отдалечената от Европа страна. Звучи обнадеждаващо за хората с въображение, търсещи да избягат „по-далеч“ от неволите човешки. Преди да излезем от света, от който се оплакваме, най-често вярваме, че някъде далеч всичко незасегнато от местните отрови остава опазено от проблеми. Летим двадесет и пет часа. Мислим за двата острова, които по продължението си имат климат и природа на голяма част от планетата. Страната е цивилизована. Запазила е стил, традиции и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори туристи от Япония и Сингапур. Разхождате се, стискате в ръката си хартийка, а сърцето ви не дава да я хвърлите къде да е. Основна тема в разговорите е времето, посоката на вятъра и как светът навсякъде е с проблеми. Думичката “стрес” срамежливо се промъква единствено в Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според това, как го виждаме. Където и да отидем, пренасяме най-вече себе си: куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Садим ги, те се размножават, за да ни докарат, макар по различен път, същата язва, инфаркт, рак, от който сме искали да избягаме. Провокацията на пътуването е плодотворна за будния човек, който съзнателно разчупва собствените си граници, дори когато не пътува.

47  Motueka

Сравнително млад преди години разбрах, че няма да мога да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да могат да намерят отговор на двата острова. Без природа трудно живея, имаме я чудесна в България. Като юноша прегръщах идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа са достатъчни, за да бъдем щастливи. Но ето, в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща изискваме от живота. Младите по-развити новозелански духове най-често отлитат отвъд океана… Храните са здрави, протестантите – англосаксонци са чудесни хора, винаги с хумур, овцете сякаш са извадени от баня, а тази безкрайната чиста природа и отново това не е достатъчно. Поне за мен.

68 South CanterburyКазват, че лоза без корени пресъхва. Родният кът захранва, а духът лети и търси себе си отвъд хоризонта. Но има трета компромисна възможност, а в живота всичко е компромис.  В света на ХХI-ия век с малко кураж човек още по-лесно може да запали свещта от двата края. Без да режете корените си отивате далеч, за да разберете колко близо е всичко. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повтаря няколко пъти и евреинът поема към Прага, за да провери. Пристига през деня, изчаква града да утихне и започва да търси съкровището. Пазачът на моста го вижда и го пита какво търси. Езин малко объркан споделя тайната си. Пазачът се засмива и му разправя, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се смятал за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел обратно партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото му огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и все търсят мястото на Граала. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци, разбира се с много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината. Създават затворено общество, в което се ласкаят, като неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат, слели се с новото общество, те носят богатствата от миналото си заедно с всичко новопридобито. Често неразбрани, те продължават поетия път, като навсякъде носят един куфар с познания в повече. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия има българи от трите вида. Човешката психика е една навсякъде.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си за помощ. Беше впечатляващо за онова време. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Споделих вечерята с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за такива проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал, какво търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да научи всичко за Нова Зеландия. За себе си поне правя разлика между старата, богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и този Нов Свят, към който се числи и Нова Зеландия. Излъчването е различно. Природата в Хималаите е свидетелка на хилядолетна история, в която самата материя е пропита с духовност. Хората, както и самата природа имат различно излъчване.

21' WellingtonАко човек я няма, нито пък развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Корените ни са богати заради архетиповете, с които са заредени. Без добри основи сградата се разклаща и не издържа на трусове. За да разберем и се обогатим от разликите в една далечна страна без да загубим себе си, необходими са стабилни корени. Едва тогава можем да се надрасваме без да мислим кои сме и от къде идваме. Убедени в себе си, вече не сравняваме, а поемаме свободно соковете от чуждата земя. Обогатяваме я със себе си, а тя ни разширява хоризонта. Светът е един и същ и едновременно различен. Човекът е един със 6 милиарда възможности. В това разнообразие и правото на избор е очарованието на живота, стига да имаме ясно съзнание за нещата.

Да не пропусна: кивитата, както новозелаците наричат себе си, напоследък правят чудесни бели вина. Ако проявявате интерес, в сайта си за вино www.vinoto.com на Яна Пекова, ще намерите обширно, компетентно обяснение за прекрасната новозеландска авантюра с модерни вина. Освен това, взаимната ни фирма Винекселанс (www.vinexcellence.com), заедно с френските, внасяме и две разкошни новозенландски вина от Южния остров. Направени са от Анри Буржоа, известен майстор на вината по реката Лоара във Франция, с който работим вече от няколко години.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: