Коледа в Нова Зеландия

Christams-1

След хиляда и петстотин километра по пътищата на Южния Остров, няколко дни преди Коледа, най-после срещнах полицейска кола…

Christams-6

Полицаите също в добро настроение придружаваха камион с местни жители, които под гърмящия глас на Елвис яко друсаха рок-енд-рол.

Christams-14

Весела Коледа на читателите на блога, любители на фотография.

За повече фотоси може да влезете в галерии 88, 89 и 90 в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

НОВОЗЕЛАНДСКИ ШАПКИ И КУЧЕТА

la femme-14Хубавото лятно слънце – зимно в България – ме заварва на конни надбягвания  недалеч от планината Кук на Южния остров на Нова Зеландия. Дишам в атмосфера на пикник в стил началото на двайсети век в провинциална стара Англия.

la femme-5В устата на кивитата  (новозенладците) в небрежноелегантен “кънтри сайд” стил, макар далеч от големите градове на острова,  чудесно звучи класически английски.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, после се паля, губя, печеля и както всеки посредствен играч се отказвам “навреме”.

Horses Pepi - copieРасовите коне и шапките на кънтри-дамите грабват вниманието, обстановката е изпълнена с чар и колорит. Лейдитата се ласкаят да бъдат снимани и небрежно си дават вид, че не ме забелязват.

la femme-4наблядавам един географски нов свят с корени на местните англичани дошли отскоро, но потопени в миналото. От тази страна на кълбото ритъма на живота е съобразен с природата. Тя е добре изразена и навсякъде. Човек приема англосанксонския хумур от началото на миналия век, учуден от модерните технологии сред подобна природа.
la femme-9

68 South Canterbury - copieПреди близо двеста години  първите трапери, преселници на острова са закупили от маорите на безценица цели планини, където днес овцете  са свободни полудиви животни. 80 Mt Haszard - copieПлощите са толкова големи, че човек ако не е местен, не може да знае на коя планина кой е собственик. Те са оградени не заради крадци, а за да не избягат овцете, които свободно пасат – 60 милиона овце за 4 милиона жители. Неволно сравнявам с Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Тук овцете имат лукса да сменят планината, пеизажа, респективно тревата, защото освен мнобройни хълмове, новозенландският фермер понякога притежава няколко планини…

69 The Thumbs - copieЗавирам се по диви места, извън пътеки, далеч от туристи. Свивам по прашен път към към красива, загадъчна планина. Оставям колата незаключена, така правят всички. Без излишен предразсъдък прескачам ограда и се качвам без пътека, колкото по-високо, по-красиво. Дал Господ хоризонти и местности за изследване.

Забелязвам отдалеч гигантски джип с ремарке, кацнал на невероятно стръмно място. Хора и овце, но защо джип с ремърке по такъв почти лунен пеизаж!? Без да се крия, се упътнам да разбера. Махам с щеки, за да подчертая, че съм тръгнал към тях. С приближаването виждам няколко изостанали, неистово препускащи  овце, гонени настървено от страховити кучета. Подбират ги към широка порта, отворена откъм съседния хълм. Здравеняк фермер махва да изчакам. Затварят портата зад последната овца, после прибират кучетата в голямата желязна клетка на ремаркето.
Sheeps Mesopotamia5 - copieПриближавам се и на учудените им усмивки – хората в страната нормално са усмихнати. Питат защо съм прескочил? Ами искам да пресека местността, за да продължа по-нататък… Звучи неясно, защото никой местен няма подобни амбиции, а туризмът е регламентиран и не по тези места. Представям се: Айвън Шепърд (=Пастухов = Овчаров) от България. Дошъл съм всъщност да видя местни овчари. Ето имам късмет да ви срещна… После вдъхновен от хубавия контакт продължавам – .. с извинение прескочих оградата, а ако ми разрешите ще продължа нататък в планината…, да разбера как живеят овцете.

С братско-овчарска, в случая фермерска усмивка ми дават зелена улица. В тази страна овчари няма, защото овцете не се нуждаят от пазач. Обучени кучета ги събират и местят в различни планини понякога на един и същ собственик, с различни пасища. Вратите между пасищата се затварят до следващото местене, а Айвън Шепърд ги прескача и прави соло трек по девствени необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия са развъждани  поради чудесната им вълна. Смесена с косъма на посум, вълната е по-устойчива с качествата на кашмир. Овчото сирене е скъпо, киселото мляко също, а за козето да не говорим. От българскато по-хубаво няма.Erewhon Station2 - copie

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма и това е ясно, но в България (около 1970 година) с мой проятел мечтаехме да минем през Босфора с катамаран и един ден  да стигнем до Нова Зеландия, да се отзовем в рая на земята. В една буря, идеалния момент за бягство, счупваме мачта и разбираме, че не сме готови за подобна операция, уплашихме се и се отказахме да рискуваме повече.

125 Tekapo1По-къснсо в живота ми се отдаде възможност да остана в Нова Зеландия. “Защо не останеш там?” ме питаха много приятели. Не бях достатъчно зрял, за да живея опростено и да творя, както са правели Гоген или Маргарит Йорсенар…

01 WellingtonНова Зеландия или „Хеаотеароа“ -„Дълъг бял облак“, както я наричат маорите, е възможно най-отдалечената страна от Европа. Звучи обнадеждаващо за хората с въображение, които искат да избягат „по-далеч“ от объркания свят в другите континенти.  До двата острова, които по продължението си имат климата и природата на голяма част от планетата от Европа се лети двадесет и пет часа. Стъпвате в цивилизована страна, запазила донякъде стила, традициите и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори посетителите от Япония и Сингапур. Основната тема в разговорите на местните е свързана с времето, посоката на вятъра и как  навсякъде в света има проблеми. Думичката “стрес”  се промъква единствено в речника на Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според както го виждаме. Където и да отидем, носим най-вече себе си – куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Садим ги, а те се размножават, за да ни докарат един ден същата язва, инфаркт, рак…, от който сме поискали да избягаме.

47 Motueka

Като младеж мислех, че няма да успея да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да намерят отговор, ако останех в България или в Нова Зеландия. Живеех с идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа са достатъчни, за да сме щастливи и един ден в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща са необходими в живота. Младите новозелански духове също отлитат отвъд океана.

68 South CanterburyЛоза без корени пресъхва, родният кът храни, но духът лети, търси себе си отвъд хоризонта.  Без да режете корените си може да отивате далеч и да разберете колко близо е всичко. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повтарил няколко пъти и евреинът поел към Прага, за да провери. Пристигнал през деня, изчакал града да утихне и започнал да търси съкровището. Пазачът на моста го видял и го запитал какво търси. Езин малко объркан споделил тайната си. Пазачът се засмял и му разправил, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се смятал за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел обратно партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото си огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и търсят мястото на Граала другаде. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци и разбира се много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината и създават затворено общество, в което се ласкаят като неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат,  интегрирани в обществото, те носят  богатствата от миналото  заедно с  придобитото ново. Често неразбрани, те продължават поетия път, понесли навсякъде куфар с познания в повече от местните. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в книгата “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия има българи от трите вида. Човешката психика е една навсякъде.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си за помощ. Беше впечатляващо за онова време. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Споделих вечерята с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за такива проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал и какво наистина търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да научи всичко за Нова Зеландия. За себе си поне правя разлика между старата, богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и този Нов Свят, към който се числи и Нова Зеландия. Излъчването е различно. Природата в Хималаите има хилядолетна история пропита с духовност. Хората имат различно излъчване.

21' WellingtonАко човек не носи и развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Корените ни са богати заради архетиповете, с които са заредени. Без добри основи сградата се разклаща и не издържа на промени и трусове. За да разберем и се обогатим от разликите в една страна са необходими стабилни корени. Едва тогава можем да живеем без да мислим кои сме и от къде идваме. Спираме да се сравняваме, без комплекси поемаме соковете от чуждата земя, обогатяваме я със себе си, а тя ни разширява хоризонта. Светът е един и същ и навсякъде различен. Човекът е един със 6 милиарда възможности. В това разнообразие с право на избор се намира очарованието на живота, стига да имаме ясно съзнание.

Конфуций е казал, че има два живота, докато във вториая не осъзнаем, че има само един.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: