Изкуство, наука, религия – кратък размисъл

Фотография и изкуство III

Парижките градини, не по-малко красиви от Силс-Мария (от предишния блог) също предразполагат за размисъл.

Претенциозно е да търсим истина. Привлечени сме от автентичност, която ни зарежда и без илюзии за блестящо настояще, вярваме в човека на бъдещето с различно съзнание за света и себе си.

Възможността да изразим себе си се среща и в животинския свят, но привилегия на човека е да прави разлика между изразимо и неизразимо. Изкуството се скътава между тях и е чудесен, макар отчаян израз на невъзможността да бъдем съвършени.

Науката: чудесна тренировка за мислещия човек, пресъздаващ природата и себе си с непрекъснато променящи се резултати.

Религите: доколкото не служат за манипулиране, са израз на духовна чувствителност, присъща на всеки, дори на атеиста, който е повярвал, че не вярва… и  най-често патерици на по-слабите духом.

В съвременното Изкуство от средата на миналия век до сега, не сме създали много различно. Сюрреализмът с богатото въображение на Мен Рей, Мохоли Наги, Андре Кертез и някои други големи фотографи, разчупва класическите граници на фотографията. След това започват модите – от няколко десетилетия на мода са темите. Фотографът равива тема, иска да покаже на света „нещо ново“ – например как се изхвърля боклука в бидонвилите, какво става в американските затвори, животът на проститутките в Париж, транссибирските влакове…, сюжетът го превръща в “изявен фотограф” със завършена тема… Медиите го регистрират,  продава се, после е забравен, темата вече не очудва, така както става с всяка мода. Реймонд Депардон решава да снима Франция с определен вид камера – документална фотография, високо професионална, да се снима баналното така добре, че да направи впечатление, да грабне вниманието дори на слепите…. Модата е създадена, за да впечатлява в момента на модата. Впечатлението е повърхностно и съответно временно. Такава е разликата между иманентно и трансцендентното. Последното докосва есенцията на нещата и остава извън времето. Капа, Бресон… са следвали събитията на века, снимали са без да разсъждават, без да спират. Наложили са стил, разписали са се с каквото представляват са самите те.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пари Фото 2009

Paris photo 2009.jpg-5-4От тринайсет години „Пари Фото“ е най-значимо фотографско събитие. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра утвърдждава метафорична визия за света, в който живеем.

Paris photo 2009.jpg-3-2Тук всяка година се утвърждават котите на известни фотографи от деветнайсети век до сега. Затваря се  кръга с начало Париж. Често изкуствата тръгват от тук, минават през Ню Йорк, за да се утвърдят, добият мащаб, нова форма,  продължават през Токио и връщат в Европа през Лондон, минават през другите столици, за да се преоценят отново в Париж. Това сверяване на стойности в изкуството, макар схематично, завършва в  „Пари Фото“.

Paris photo 2009.jpg-5

Спомням си първото изложение, когато представиха големи световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърлиха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес все по-скъпи и трудно достъпни. Оцениха нови таланти, уточниха коти, които за няколко години хвръкнаха до небето… (Соул Лейдър, Картие Бресон и много други от 500 – 1000 евро, сега се качват до 30000 и повече.) Но не това е най-важното. Даде се възможност на Голямата, фотография, с всички фантастични, ненадминати досега техники от разни епохи да се сравни със съвременни таланти в модерното изкуство. Всяка година се проследяват тенденции, падане или утвърждаване на стойности във фотографията (без да бъркаме с репортажно изкуство, което има свои стойности с барометър, например фестивала в Перпинян).

Paris photo 2009.jpg-4-4Тази година между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Както всеки път, отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Тази година водеща фигура е Иран, заедно с някои страни от арабския свят. (Това не пречи в този момент визите за Иран, поне тук в Париж, да бъдат спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Знаем, че Иран има стари фотографски традиции и много добри училища за снимане. В този не лек момент за иранците, очевидно това внимание има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.

Paris photo 2009.jpg-23На мода е големият, често гигантски формат. Някои критици го определят като комплекс за показване на висок професионализъм, техническа мощ на фотографите. Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, докъто кичът става още по-ужасен. Въпрос на вкус и мания за показ. Най-скъпите и ценени фотографии без значение формата не губят стойност.

Paris photo 2009.jpg-21«Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро. Тиражът и външният вид са от голямо значение, но нищо не  заменя окото на фотографа.

Paris photo 2009.jpg-17

Много зрители се разхождат с фотоапарат в ръцете. Изкуството заразява, освен това не всеки е колекционер с възможности.

Paris photo 2009.jpg-17-2 Радостен факт е появата на нови фотографи, които без да учудват с фрапираща оригиналност отказват оковите на модата. Мярката за истинско изкуство е какво остава от творението след като мине модата.

Paris photo 2009.jpg-16Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…

За първи път Наса представи фотографии в оригинал с поглед откъм разните Аполо и Джемини към земята (цени 5-7000 евро, а “Изгряване на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).

Paris photo 2009.jpg-11Paris photo 2009.jpg-10Обикновено на подобни сериозни места се явяват и оригинални, провокиращи личности. Ето маскирания господин, който си завира носа навсякъде преди да изпие едно шампанско и да продължи авантюрата си в музея на Лувъра. Девойката с руска военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя фотографията.

Paris photo 2009.jpg-24Paris photo 2009.jpg-7Тази година в Париж ноември не е месец на фотографията, който се прави всеки две години. Около Пари Фото могат да се посетят още трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане Клавдиж Слубан и Огюст Сандер. Майкъл Кена излага черно-бели пеизажи в Националната библиотека. Мотото на изложбата отговаря на видяното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.

Paris photo 2009.jpgКато задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.

От своя страна ви каня на първата си изложба на Българска земя, която ще се състои в Си Банк в София между  14 януари и 12 февруари 2010 година.  Названието е „Тук – Там“.

26 Paris photo 2009За любителите на изкуство при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино е също изкуство.

В 70-та галерия на сайта могат да се проследят останалите  фотографии от салона „Пари Фото“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: