Портрет

                                                                             / Атлас, Мароко /
„Всеки портрет рисуван с душа,

е портрет на художника, а не на модела.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

 

                                                                                        / Атлас, Мароко /

Възможно е да кажем същото за портрета във фотографията. Очите на фотографа не виждат повече от това, което той носи в себе си.  Погледът има чувствителност свързана с опита и вътрешния живот на автора. Гледам е различно от виждам. Гледната точка е синоним на стеснено виждане. Външният свят, дразнител и претекст, е двузначен. Вътрешното състояние влияе на външния свят, който като огледало отвръща на погледът, който вижда. Дарява ни се това, което сме дарили. Както любовта е обмен на дарове, животът е обмен на енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на любителите на фотография, читателите на блога !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

Идва лято…

Удоволствието от любовта без любов е нещо блудкаво.

Казанова

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов и обич

love-1

Истински обичаното същество не може да разочарова, защото не очакваме нищо в замяна. Обичта не е чувство, а действие. Даваме това, което не притежаваме, сливаме се с другия и същевременно му даваме възможност  да бъде различен.

Болките, драмите и разочарованията от любовта често идват от смесване на обич с надежда – очакваме нещо в замяна, мерим, осмисляме и приемаме любовта за връзка. Катастофата идва, когато оприличаваме другия със себе си. Именно разликата между хората увеличава богатството на връзките.

Ерос и агапе заедно правят любов и обич взаимно да се утвърждават.

Хора, които се обичат истински са най-лесни за снимане. Спонтанността няма маска.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

„Никога не съм по-малко сам отколкото в самотата.“ Сципион Африкански

Възможно ли е да бъдем сами? Възможно ли е да бъдем заедно? Колкото сме по-сами, не сме ли по-заедно? Когато сме заедно понякога не сме ли страхотно сами?

Когато снимаме дали сме сами? Възможно ли е да правим добра фотография, ако не сме сами?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, освен в патологично състояние, се намира в непрекъснат обмен със света.

35 Garcon d'Istanboul - copie“Аз живея” не задължава никого да живее, докато самият живот ни задължава да бъдем сами. Останалото е въпрос на дозиране, на съдба (обстоятелства), праг на толерантност. Социалният прогрес не променя нищо на самотата: в материално задоволените общества самоубийствата не намаляват. Хората се стараят всячески да запълнят някаква огромна празнота, заела мястото на криворазбраната самота, която парадоксално е най-пълна.

Можем да разгледаме самотата в два аспекта: да се почустваме сами в света или да почустваме самотата на света. “Сам в света” е противоречие, защото светът сам по себе си е множество от всичко. Но пък е възможно да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа, което е въпрос на психическо състояние. Разрешението на въпроса е в продуктивната “самота”, чиито споделени плодове носят радост, а осъзната, радостта остава най-човешко усещане. И кучето маха с опашка, но не го осъзнава.

28 Beijing-Summer Pal - copieПарадокса на фотографията: „самотният“ миг, откраднат от живота и фиксиран се превръща в история. Фотографията не създава момент или присъствие. Това е привилегия на живописта. Фотографът лови момента или по-точно “получава” мигът, който ще затвори в кадър, за да го покаже. Този миг остава сам за себе си, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Фантазията на фотографа създава някаква история, затворена в кадър. Фотографията в своята многоплановост цели да развълнува чувствителния човек, който  ще я префантазира по свой начин и ще излезе  от условностите. Единствената постоянна величина в процеса е скоростта на светлината,  рисуваща  “самотния”, изолиран момент и играе с въображението на фотографа.

30LondreФотографът  единствено в самота може да проникне в душата на обекта за снимане. Изтрил шума на егото, той опитва да се слее с обекта за снимане – миг на сливане с обекта, рисуван от светлината. Познание по идентификация – познавам те, защото съм ти – както се казва в Упанишадите.

Самотата освен това е най-добрия еталон за различаване, най-добра защита спрямо сливане с цялото. Няма шедьовър в изкуството, който да не е единствен. Същото нещо с Големите сред хората, очевидно осъдени на самота, която парадоксално още повече ги приближава до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “В самотата си самотникът гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което си говори само и не е никога само. Или пък за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineСамотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е по-голяма от тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, компенсира човешката самота и страха от неизвестното в смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieКазват “сам като куче”. Който отказва или му е отнета възможността да бъде сам, губи възможност да се зарадва. Модерният човек се блъска в две прегради: “чувствам се самотен” и  “не ме оставят на мира.”. Черно-бялата фотография подчертава по-добре от цветната тези психологически моменти, обикновено  прикрити в живота.

Човекът е единственото същество, което се чувства само и което откъснато от природата търси своя ближен, за да се реализира.

WЩе завърша с Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Затова, когато усеща себе си, човек се намира откъснат от другите с чуство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си желаем невъзможното: сливането на противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Имаме интуицията за единство на тези противоположности в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта, за няколко мига, творение и рушене се сливат в едно.

С изкуството се докосваме до подобни състояния.

Фотографията е също любов.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: