Портретът

                                                                             / Бербер, Атлас, Мароко /
„Всеки портрет рисуван с душа,

е портрет на художника, а не на модела.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

Добрите портретисти сред художниците и фотографите се броят на пръсти. Те имат усета да уловят кое от лицата, които показва човек, е най-близо до вътрешното му съдържание.

Необходима е голяма чувствителност, емпатия и заличаване на егото до неутралност, което да даде възмогност на фотографирания да изрази спонтанно себе си.

                                                                                        /Бербер, Атлас, Мароко /

Фотографиите, огледало на фотографа, са свързани с вътрешния му живот и натрупания опит. Външният свят, особено в портретната фотография, ни отговаря с това, което даряваме. Животът е обмен на дарове и енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на любителите на фотография и читатели на блога.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

Идва лято…

(Parisplage, Paris)

Удоволствието от любов без любов е нещо блюдкаво. – Казанова

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов и обич

love-1

Болките, драмите и разочарованията от любовта често идват от смесване на обич с очакване на нещо повече. Започнем ли да мерим, да осмисляме, любовта се превръща във връзка. Катастрофата идва, когато оприличаваме другия със себе си и започнем да изискваме.

Съществото, което обичаме, не може да ни разочарова, ако не очакваме нищо в замяна. Обичта не е чувство, а действие. Даваме това, което не притежаваме и сме щастливи в разликите си. Ерос и агапе взаимно се утвърждават.

Хора, които се обичат са естествени, забравили себе си и лесни за снимане. Спонтанността няма какво да крие.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

 

Доколко в самотата сме сами? Доколко сме заедно, когато сме заедно? В умението да бъдем сами, не сме ли по-качествено заедно, когато сме заедно? А понякога заедно, не сме ли ужасно сами?

Ако не сме сами, възможно ли е да правим добра фотография?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, стига да не в патологично състояние, се намира в непрекъснат обмен с околния свят.

35 Garcon d'Istanboul - copie

“Сам в света” е противоречие, защото светът е множество от всичко, но това не пречи да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа.

Има и продуктивна “самота”. В нея споделените плодове носят радост.

28 Beijing-Summer Pal - copieКогато фотографът краде мигове от живота, с цел да ги превърне в история, той е задължително сам. Фотографията не сътворява история във времето. Това е привилегия на живописта. Фотографът лови мига, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота и фантазията му затваря в кадър съответна история. Това става само в самота.

Самотата в обществото е най-добрия еталон за различаване, както и най-добра защита спрямо сливане с цялото.

Големите сред хората са осъдени на самота. Тя още повече ги отделя и приближава до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект на самотата: “Самотникът в самотата си гложди сърцето; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което добило сигурност от родителите си, не се чувства никога само. Или за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineСамотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е сравнима с тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, запълва човешката самота и страха от неизвестното свързано със смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieВ съвременното общество все по-често се чува: или “чувствам се самотен”, или  обратното – “не ме оставят на мира”.

Човекът е единственото същество, което откъснато от Природата, търси свой ближен, за да се реализира.

Октавио Пас: “Човекът е носталгичен и търсещ на своя източник. Затова когато чувства себе си, същевременно чувства самота, липсата на ближен.  … …тази самота има двоен смисъл: човек добива съзнание за себе си, същевремено има желание да излезе от себе си. Самотата, която дори е основно състояние на живота ни и взимаме като постижение и прочистване. Пълнотата, щастието от връзкъта със света идва след преминаване през лабиринта на самотата. ”

Всеизвестна истина е, раждаме се и умираме сами, но докато сме живи, искаме да съберем в едно живота и смъртта, времето и вечността. Имаме интуицията за единство на противоположностите, но живеем в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта творение и рушене се сливат в едно.

Фотографията е любов, която се осъществява на мига и в самота.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: