Евреи – Мюсюлмани – Християни

Толкова близки, сродни и същевременно така различини! От един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния си син Исак и по-късно с Исмаел. С готовност да жертва най-скъпото в живота – сина си Исак – Абрам, поради това преименован от Бог на Авраам, става баща на Монотеизма. По-късно в историята синът на Исак, Яков,  ще приеме името Израел. Другият син на Авраам, Исмаел за мюсюлманите е човек, който слуша Аллах. Коран означава рецитирам, обърнат е към тези, които слушат Бога. Дума ислям означава мир, подчинение, приемане. Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага принципите, за да намери обещания му мир. За едни е робия, за други смисъл за трудностите в живота. Невярващите са обречени.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

При евреите нещата са различни. Тора, свещенната книга, означава “ориентиране”. Тя се изучава,  не се рецитира. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстовете. В библейските текстове Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира Думите, които е получил. Счита това за основна човешка проява. Изучавам в случая не означава вярвам, а размислям, претеглям, опитвам да разбера, но не и да се подчиня или сляпо да приема и вярвам. Ел също представлява Духа на  Яков, който той търси, опитва се да разбере, готов да пребори трудностите, за да отвори себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене, във въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато мутиращ  свят. Ел за евреина се нуждае също от човека, за да променя и себе си заедно с всичко друго.

Евреи и мюсюлмани                                                             /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос, в желанието си да подобри състоянието на евреите в една размирна епоха, е взет по-късно от негови съмишленици за божествено въплащение в човешка форма, централна фигура в новата, също целяща да обедини всички хора на земята, религия – християнството. Сериозна амбиция, имитирана отново шест века по-късно от мюсюлманите. Жертва на всички стават първородителите (на монотеизма) евреи, които нямат подобни амбиции. Нещо повече, за тях християнството е форма на идолопоклоничесто, поради това, че Бог на сегашния етап на развитие на човечеството е недостижим и непознаваем за света, в който живеем. Не е възможно божественото да бъде затворено в метафизична, а още по-малко във физична (физическа човешка) форма. Месия, всъщност не е човешка фигура, а дългоочаквана нова епоха, очаквана в стремежа да подобрим себе си и направените по пътя на мутацията ни грешки. Евреите се шегуват с отговора на дядо Боже, който запитан коя е любимата му религия, отговоря, че не е религиозен. Знаем как с идеите си евреите заплащат през последните 3500 години спрямо едно човечество, което държи да вярва в духове, божества, технологии и какво ли не, освен в себе си.

Спрямо Бога или „Неуловимото Безкрайно“ подхода на трите монотеизма води до различни визии и понякога съвсем противоположни действия. Напоследък страховитите заплахи от религиозни фракции на интегристи, на което всички сме свидетели, раздвижи световната общественост, която все още съвсем объркано предпочита да следи събитията в една почти утвърдена нова „цивилизация на спектакъла“.

Ако се върнем към петокнижието (Тората на евреите), проблемът на Вавилонската кула не е бил в прекалено натрупване и смесване на езици от различни нации, нещо, което би изразило по-скоро богатството на човешкия род – с увеличаване броя на езиците, респективно на различните погледи, се умножава броя на хоризонтите.  Нещата са се объркали, когато всички, въпреки различията си, започнали да правят едно и също нещо по подобен начин. Вместо индивидуално да допринесе за изграждане на кулата (новия свят), хората започнали да ползват едни и същи думи, да произвеждат и градят с едни и същи тухли, каквото става и днес да кажем в Северна Корея. Родил се тоталитаризма, кулата не издържала. Тя била предназначена да събира богатството на нациите, а не духовната им нищета. След потопа хората отново се убединили, но го направили вече от страх. Желанието им да стигнат до Бога било, за да запазят себе си, а не с разнообразните си качествата да изградят новия свят.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим – такава е предъвкваната от векове и да се надяваме все по-ясно осъзнавана новина в 21-ия век. Разнообразното човешко множество вероятно е на път да осъзнае своето единство… или да се самоунищожи.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Кашмир, Ладак, Нубра, Рупшу, Спити

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир преди 15 години не ми позволяваха да посетя този кът от “земния рай”, не случайно така наричан в Индия и в Пакистан. Знаем, Рай на земята не е възможен, но това не пречи да има вълшебни кътчета, където човек продължава да си задава въпроса какво липсва, за да стане рай. Отговорът е банален: липсват хората, които да го живеят. Човек е още в шестия месец от периода на изграждането си.

Dal LakeБез да правя метафизичен анализ за изгубен или непостигнат Рай, споделям противоречията, с които се сблъсквам в това пътуване. Търся места с история и култура, запазени от варваризма на туристи и модернизми. Търся автентичност. Без корени няма история, няма настояще, нито нови истини. Свидетел съм на прехода между стария и новия свят, който интензивно живея без да съм безразличен.

Развитие без номадизъм е невъзможно. През новия век той е електронен, компютърен, телефонен, самолетен, туристически… Това подписва края на вековните, свързани с природата класически номади. „Изворната“ вода е различна.

nomads kashmirПогледът на номада – по дефиниция човек, реализирващ промяна в движение с обмен на стока и култура – е обратен на повърхностните стойности на промяната, която туристът във ваканция предлага, за да се освободи от ежедневието. Той е във ваканция = вакуум, празнота. В общия случай туристът инстинктивно търси да изпразни препълненото в себе си, за което e платил предварително. Да се научиш да пътуваш е толкова трудно, колкото да се научиш да работиш.

08 PrayНомадът се интегрира в околната среда, обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява. Той се стреми да живее, както птицата лети. За човекa във ваканция светът се превръща в сцена, където  ролите в представлението се заплащат. Участието забавлява и провокира. В това е арогантността на изискващия турист-зрител за разлика от неволно напревърналия се в играч (обект, продукт на пътната агенция) автохтонен жител. Ето го парадокса: туризмът развива културно и икономически обществото, но обърнал обекта за туризъм в продукт за забавление, нарушава нормалния обмен на стойности, които градят обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Той откупва невъзможността да се адаптира към новата среда със средствата, които разполага. Най-лесен е бакшиша, който освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, привлекателно и екзотично. Липсата на духовно заменяме с материално. Вместо сближаване следва очуждаване, дори ненавист. Макар с изключения, отровата е навлязла.

06 Zu Chun Tso Глобалната промяна на климата, ускореното развитие на технологиите са също фактори. По покривите на вековно сгушени, скрити от света села и манастири, до удобните слънчеви акумулатори стоят закачени огромни параболни антени.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds След Кашмир, Ладак, Нубра, Спити.., прекрасни места в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет),  поемам към Рупшу. През 1996 година по тези места бях срещал номади със стада от Тибет. Тогава все още не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang pa Днес срещата с подобни номади е въпрос на късмет. Слизащите от Тибет са вече покитайчени. Огнени, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра са рядкост. На височина четири-пет хиляди метра вятърът през юни е изненадващо силен, понякога яростен. Не се разчита на стабилно време – феномен, който забелязваме планетарно. Възрастните не издържат, а младите мечтаят за друг, нов свят, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири откривам стада и палатки на три-четири семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, щом е искрена – очите и мимиката са достатъчни. Допълвам с десетина думи на местен диалект. По тези  височини въздухът и думите са редки, въздействието дълбоко!

С номадите Чанг-па, веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як. Става приемлив след третата чаша. Планините се оглеждат в кристалното езеро. Орли се вият в небето. Далеч зад тюркоазените води хоризонтът провокира въображението. В своя полет Душата не мери. Беднотията в палатките не дразни. Гостоприемните овчари с усмивка и топли сърца поделят с пътника насъщното. В палатката мястото на госта е свещено.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато удобно настанен, с топъл чай в ръка, всеки жест ме стопля, идва младо момче със странно втренчен поглед и без видим повод ми прошепва: “gо out“! Тонът на гласа му с това “махай се” е остър и искрен! Без да реагирам нещо ме сви под лъжичката.

Сърдечно благодаря на сбогом. Възрастните Чанг-па, видимо не са разбрали за инцидента. Водачът ми, също огорчен, споделя как новото поколение не понася живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, ненавиждат чужденците и понякога стават агресивни. Не бях помислил за бакшиш. Това са стадата на последното поколение номади. Старите стилови къщи на отдалечени в планините села са вече покрити с практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Без да драматизираме белите мечки са също на изчезване…

Deskit Gompa2 - copieИскам да напиша повече за красивата част на това чудесно пътуване с най-старите будиски манастири, но това “get out” ми засяда в гърлото. Спомням си преди няколко години как след 40 дневен трек в Непал – на границата между Сиким, Тибет и Непал, пред величествения Канченджонга – с амбицията и въображението да открия “края” или по-скоро “началото на света”, място, където предполагах, че турист не стъпва, едно детенце ми поиска долар. Дадох му бомбон, но това не обезцени долара.

Изворната вода може да развали вкуса си, но Човекът остава най-интересения фактор в природата. За добро и за лошо.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: