Фотография – Картие Бресон

Cartier Bresson

Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира докaто произведе своето изкуство. Децата също имитират, докъто започнат да изразяват себе си. Само копирането води до робия, но и робът един ден рекламира своята свобода…

Cartier Bresson-8

На фотографските изложби, за разлика от повечето други, зрителите рядко снимат фотографиите, но тук посетителите впечатлeни вадят смартфони. През този месец Центърът  бобур в Париж чества десет годишнина от смъртта на Анри Картие-Бресон.

Cartier Bresson-13

Това е фотографът, който преди двайсет години ми повлия да снимам. Мигът като есенция на живота отговори на това, до което бях стигнал, даде ми началния тласък във фотографията.

Cartier Bresson-2

В изложбата почуствах дълбока благодарност към Анри. Големите майстори ни обогатяват докато преоткрием себе си. Картие-Бресон, Роберт Франк, Сержио Ларен, Бернард Плосю, Марк Рибу, Куделка и много други снимат  с един, два обектива (най-често 35 и 50 мм).  Ловят моменти, подарени от търсената случайност.  Съпровождат я с изработената интелегентност на личностите им. Сливат се с обстоятелствата. “Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват погледа към нощната черно-бяла фотография. Да свалим  шапка и пред фотографиите-картини на Соул Лайдър, ненадминат колорист, който едва през 2007-ма година на 84 години се разкри пред европейското общество. Също пред оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната, фантастична Вивиан Майер, всички те с уличната фотография и  с почерци превръщащи фотографията в изкуство. Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Хелмуд Нютон или Стайшен също с ненадминати портрети и пеизажи! Или Родченко с оригиналния си поглед и невероятни ъгли на снимане! Голямо мерси на всички от фамилията на добрата фотография.

От мястото на изложението, дори в стил пощенски картички, не се въздържам да погледна към небето на Île-de-France, толкова рисувано от всички…

Cartier Bresson-4

 

Cartier Bresson-7

„Фотоапаратът е око, което фиксира света, който е голям екран в движение. Фотографът е единствено в готовност да лови ефемерното.“ – Без да съм сигурен кого цитирам продължавам да мисля за Картие-Бресон.

Cartier Bresson-10                                                         / Последният посетител в Люксембургската градина /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

В очакване на момента

авг. 19
2012

Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”. Преди години това ми повлия в снимането. Триото око-сърце-визьор прави да уловим в хармоничен вид изплъзващата се реалност.

След концентрацията в очакване и реализирането на “решителния момент” следва отпускане и задоволство. Самият момент, скътан във филм или в пиксели, остава невъзвратим фрагмент от миналото. Усещането от добре уловения миг е  по-силно от фабулата на филмите, които ни увличат в потока на действието. Умението да ловим съдържателен многопланов момент позволява да се говори за изкуство във фотографията.

Мигът не ни принадлежи. Не ни се полага да го повторим, нито да го изживеем изцяло. За спряно щастие  може само да се мечтае. Но какво друго да търсим освен настоящия момент!?  Всъщност самите ние не сме реалност, а сме в процес на осъществяване, на път към идващото (което идва към нас!?). Преживяваме прехода минало-бъдеще в очакване, което е форма на съзнание. На китайски, японски, еврид, в езикът на безкрайни възможности, глаголът съм няма сегашно време… Ние сме винаги на път… към ново преживяване.

На границата между минало и бъдеще казваме “сега”. То е винаги различно, облечено в напрежение от очакване на идващото. Ако “сега” останеше сега, времето би спряло да тече. Доказателство за изминалото време е самата промяна на нещата. Физиците са по-точни, когато свързват мярката за време с пространство, но това е възможно до определено време в миналото. Отвъд миналото времето изчезва като величина, става производно на нещо неизвестно. Преходът между потенциал и актуалност е въпрос основен за загадъчната връзка свобода-детерминираност.

Така животът, заедно с мисловните ни процеси, преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакването намалее започваме да се отегчаваме. Само смъртта, както и безкрайното, въображаемото вечно – от където идва силата на религиите – ни отнемат правото на очакване, а безвремието и празнотата ни карат да измисляме някакво отвъд. Чисто “сега” има в екстаза, в транса на границата на безсъзнание, привилегия на мистици.

В неудържимата любов също има усещане, което премахва възможността за очакване. Влюбени сме, защото присъствието на другия дава на момента интензивност, стопяваща понятието време. Творческият процес, интензивният спорт докосват също безвремието на  момента.

Масовото снимане днес, златна мина за бизнеса на новите технологии, прави чудесна връзка с нарцисизма и желанието да запълним и задържим момента. С телефони, ай-пади и все по-качествено ловещи мига техники, гоним това, което не “иска” да ни принадлежи.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна обезшумена зала във формата на кълбо е построена система от огледала. Във всеки момент на деня те прецизно насочват слънчев лъч към огромна кристална сфера в центъра на залата. Целта е всеки да визира лъча в състояние едновременно на концентрация и медитация. В “решителния момент” на Картие Бресон изглежда има подобно състояние. Добра концентрация, съпроводена с неутралност ни прави активни и същевремнно независими от външните обстоятелства.

Фотографиите са от океана в Нор Па дьо Кале, северозапдна Франция. За фотографии от тази серия вижте 63-та галерия от сайта. Ако разполагате с голям екран, кликнете от дясно дясно в: – галерия – цветни – страни – Франция, Туке.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Вероятно най-трудната тема във фотографията е портретът. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини. Необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/Манастирски врати, Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: