Фотография – Картие Бресон

Cartier Bresson

Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, артистът имитира докaто произведе своето изкуство. Децата също имитират, докъто започнат да изразяват себе си. Единствено копирането води до робия, но и робът един ден рекламира своята свобода…

Cartier Bresson-8

На фотографските изложби, за разлика от повечето други, зрителите рядко снимат самите произведения, но тук посетителите впечатлeни вадят смартфони. През този месец Центърът  бобур в Париж чества десет годишнина от смъртта на Анри Картие-Бресон.

Cartier Bresson-13

Това е фотографът, който преди двайсет години ми повлия да снимам. Мигът като есенция на живота отговори на това, до което самия аз бях стигнал, даде ми начален тласък във фотографията.

Cartier Bresson-2

В изложбата почуствах дълбока благодарност към Анри. Големите майстори ни обогатяват докато се преоткрием. Картие-Бресон, Роберт Франк, Сержио Ларен, Бернард Плосю, Марк Рибу, Куделка и много други снимат  с един или два обектива (най-често 35 и 50 мм).  Ловят моменти, подарък от търсената случайност.  Съпровождат я с изработената интелегентност на личностите им. Сливат се с обстоятелствата. “Само мъртви риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват визията за нощна черно-бяла фотография. Сваляме също шапка пред фотографиите-картини на Соул Лайдър, за мен ненадминат колорист, който едва през 2007-ма година на 84 години се разкри пред европейското общество. Също пред оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната, фантастична по рода си Вивиан Майер, всички с уличната фотография,  с почерците си превръщат обикновенната фотография в изкуство. Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Хелмуд Нютон или Стайшен с ненадминати портрети и пеизажи! Или Родченко с оригинален поглед и невероятни ъгли на снимане! Голямо мерси на всички голямата фамилия на Фотографията.

От мястото на изложението, макар в стил пощенски картички, не се въздържам да погледна към небето на Île-de-France, рисувано от всички…

Cartier Bresson-4

 

Cartier Bresson-7

„Фотоапаратът е око, което фиксира, а светът – екран. Светът е в движение, а не фотографът, който е единствено в готовност да лови ефемерното.“ – Без да съм сигурен кого цитирам продължавам да мисля за Картие-Бресон.

Cartier Bresson-10                                        / Последен посетител в Люксембургската градина /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

В очакване на момента

авг. 19
2012

Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”. Преди години това ми повлия много в снимането. Триото око-сърце-визьор прави да уловим в хармоничен вид изплъзващата се реалност.

След концентрацията в очакване и реализирането на “решителния момент” следва отпускане и задоволство. Самият момент, скътан във филм или в пиксели, остава невъзвратим фрагмент от миналото. Усещането от добре уловения миг е винаги по-силно от  филмите, които ни увличат в потока на действието. Умението да уловим съдържателен многопланов момент позволява да говорим за изкуство във фотографията.

Мигът не ни принадлежи. Не ни се полага да го повторим, нито да го изживеем изцяло. За стабилно щастие  може само да се мечтае. Но какво друго да търсим освен настоящия момент!?  Всъщност самите ние не сме реалност, а сме в процес на осъществяване. Отиваме към идващото (или пък то идва към нас!?). Преживяваме прехода минало-бъдеще в очакване, което е форма на съзнание. На китайски, японски, еврид, в езикът на безкрайни възможности, глаголът съм няма сегашно време… Ние сме винаги на път… към ново преживяване.

На границата между минало и бъдеще казваме “сега”. То е винаги различно, облечено в напрежение от очакване на идващото. Ако “сега” останеше сега, времето би спряло да тече. Доказателство за изминалото време е самата промяна на нещата. Физиците са по-точни, когато свързват мярката за време с пространство, но това е възможно до определено време в миналото. Отвъд миналото времето изчезва като величина, става производно на нещо неизвестно. Преходът между потенциал и актуалност е въпрос основен за връзката свобода-детерминираност, останала в загадка.

Така животът, заедно с мисловните процеси, минава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакването намалее говорим за отегчение. Само смъртта, както и безкрайното, въображаемото вечно – от където идва силата на религиите – ни отнемат правото на очакване. Безвремието и празнотата ни карат да измисляме някакво отвъд. Чисто “сега” има в екстаза, в транса на границата на безсъзнанието, привилегия на мистици. В неудържимата любов също има усещане, което премахва възможността за очакване. Влюбени сме, защото присъствието на другия дава на момента интензивност, времето изчезва като понятие. Творческият процес, интензивният спорт също докосват безвремието на настоящия момент.

Масовото снимане, златна мина за бизнеса с нови технологии  е също свързан, освен с нарцисизма и с устрема да задържим изплъзващото се “сега”. С телефони, ай-пади и все по-качествено ковещи мига техники, гоним това, което не “иска” да ни принадлежи. Въпреки всичко “сега-то” е винаги нарушено от привилигерованото бъдеще, което се промъква и воалира настоящия момент. Невъзможността да го притежаваме под формата на очакване изостря съзнанието за глобалност, както и стойността на нещата. Това ни отваря към следващите моменти. Музиката би била невъзможна, ако не спирахме, за да задържим тона в момента на идването на следващия. Удоволствието идва от улавянето на мига, подобно на успялото щракване с фотоапарата. Контракция в очакване, отпускане от улавяне и задоволство от осъзнаване… се сливат в неосъзнатата стойността на момента, който живеем в реалността на бягащото настояще.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна обезшумена зала във формата на кълбо е построена система от огледала. Във всеки момент на деня те прецизно насочват слънчев лъч към огромна кристална сфера в центъра на залата. Целта е всеки да визира лъча в състояние едновременно на концентрация и медитация. В “решителния момент” на Картие Бресон изглежда има подобно състояние. Добрата концентрация, съпроводена с неутралност, помага за всякакви ситуации. Оставаме активни и същевремнно независими от външните обстоятелства.

Фотографиите са от океана в Нор Па дьо Кале, северозапдна Франция. За фотографии от тази серия вижте 63-та галерия от сайта. Ако сте с голям екран, кликнете в галерия от дясно дясно: – цветни – страни – Франция, Туке.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Портретът е вероятно най-трудната тема във фотографията. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини, необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/ Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: