Как се роди фотографията в мен
2025
През 1990 година на тръгване за Индия за първи път сложих в багажа си малък фотоапарат, ако намерех случай, да уловя интересни моменти от пътуването.
Атмосферата в страната, съвсем нова, богата и най-вече автентична, ме грабна още на път за Пондичери в градовете Путапарти и Тируванамалаи. Изщраках няколко филма и кутийката с обектив изостри желанието ми да се концентрирам по-добре. Увлече ме също възможността да фиксирам на лента привлекателни неща, които миг след това се променяха или просто вече не съществуваха.
В момента на снимане усещах приятна тръпка и съпричастност. Когато липсваше ситуация или интересен сюжет, желанието да се случи нещо, сякаш предизвикваше обстоятелствата. Когато липсваше ситуация или интересен сюжет, желанието ми да се случи нещо сякаш преди звикваше обстоятелствата. Беше възбуждащо, подобно на хазартните игри. Получаваше се някаква странна алхимия между желание и случайност. Всичко това ставаше още по-ясно в Бенарес, а след това в Бадринат и Ришикеш по устието и изворите на реката Ганг. Откривах света на фотографията.
Всъщност не държах да показвам или да сътворявам нов концептуален свят – светът беше налице. Търсех да докосна живеца, скрит в потока на живота и по възможност да го задържа в кадъра. Та не беше ли именно това, което ме беше вълнувало винаги?!
В съзнанието ми витаеха други интереси, но те не можеха да се сравнят с удоволствието да материализирам усещането си върху лента. Да снимам с необременен от задължение поглед, беше нещо велико! Във фотографския кадър успеех ли да предам интересна история, моята лична също участваше, при това обогатена от видяното. Според погледа и въображението на зрителите, историята в една сполучлива фотография, дори затворена в рамката на кадър, щеше да се превръща в безкрайна. Тази „рамка“ беше различна от тези, които налага живота.
Фотографията ме грабна и постепенно се превърна във вътрешна принуда. Но да не избързвам. За да смеля новото си откритие, бяха необходими години.
Това беше едно първо просветване на дългоочакваното зазоряване в лабиринта на живота ми.
Коментар