Фотографията като изкуство

Фотографията като изкуство                                         / Al Mahvit, Yemen /

От няколко десетилетия се правят опити фотографията да се приеме като изкуство.  Без да е официално призната между седемте класически изкуства, тя влиза в десятката заедно с киното и комиксите.

Единствена по рода си, достатъчна сама за себе си, фотографията не демонстрира нищо, но дава поле на богат, интимен обмен между света, автора и любителите. Когато е безвременна, тя се превръща в изкуство. Всяко човешко творение, което не спира да ви въздейства, се нарича изкуство. Или просто казано, сложете в спалнята си една фотография – ако тя ви говори всеки ден…, също и след години…, това е изкуство.

Изкуството ни спасява от баналността на живота, в който сме потопени…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                                                                                 / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който вае, изсича материята докато стигне до търсената форма, фотографът кадрира и с помощта на светлината рисува есенцията на избрания кадър. Фотографията в известен смисъл е акт на изключване, отстраняване на ненужното. Диалог между селекция и изключване.

Преди да погледне във визьора фотографът вижда същественото, което ще изрази в кадъра. Художникът добавя пластове, за да материализира усещането си, фотографът изключва ненужното в композицията, кадрира. Елементите в кадъра са взаимно свързани, имат свое място: всички с всички и всяка с всички.

Построената композиция създава напрежение, отговарящо на съдържанието на обекта. Но това не е реалността на фотографирания обект, а погледа на фотографа, дал стойност на видяното.

Фотографиите, наред с жизнения път, изграждат образа на фотографа. Обърнат към външния свят, той изразява каквото носи в себе си, а кадрирането развива и реализира чувствителността му.

Наситен с информация, той не се очудва, забравя да имитира или да търси оригиналност, почеркът му се установява, добива съдържание без клонажи.

Трудното е да се правят фотографии, а не снимки. Преди стотина години големият Андре Кертез споделя как “добрия фотограф може да снима  всичко навсякъде” ,  да фотографира усета си. Физическият факт трябва да докарва психически ефект и промяна в любителя зрител. Само в този смисъл изкуството не е допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

–  Пиша това в памет на Кати Хорна с настоящата изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Музика

Melody is to Music as Reality is to Photography.

The note is the figure on ground, the spatial negative of time. Light Source / Sound Source.

Music helps the ears understand the eyes. – Ralph Gibson

 

La Mélodie est à la Musique ce que la Réalité est à la Photographie.

La note est le négatif spatial du temps. Source de Lumière / Source de Temp.

La Musique aide les oreilles de comprendre les yeux. – Ralph Gibson

 

Мелодията е за Mузиката това, което Реалността e за Фотографията.

Нотата е пространствения негатив на времето. Източник на Светлина / Източник на Звук.

Музиката помага на ушите да разберат погледа. – Ралф Гибсон.

 

фотография и музика                                                                                    / Лион, Франция /

Границата на възможното и в двата случая се свежда до абстракция. Тоест до каква степен тонът може да дисонира и до каква степен фотографията може да се отдалечи от сниманото.

La musique et la photographie                                                                                      / Сидни, Австралия /

Когато свирим в определен ритъм (темпо), продължителността на звучене на нотите отговаря на времето, за което обтуратора е отворен по време на експозицията. Звуковият обем създава музикално пространство, както перспективата създава илюзия за триизмерно пространство. Музикантът брои и ритмира времето, фотографът мери и играе със светлината.

Marise 2014-2                                                                                       / Париж /

До каква степен мелодията може да бъде абстрактана и същевременно да се приема в параметрите на чуваемост?

До каква степен фотографията може да е абстрактна без да стане неразбираема?

Marise 2014-4                                                                                         / Лион, Франция /

Виждам приятели музиканти с чудесно чувство за фотография. Изглежда познаването на даден медиум, в случая светлина или звук, се пренася лесно на друг медиум. Може да се замислим за ниво на познание, приложимо в по-широк спектър.

La musique et la photographie - copie                                                                                       / Лион, Франция /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                                            / Булонски лес, Париж /

Прииска ми се да сложа фотоапарат в ръката на големия поет-калиграф. Величините са несравними. Фотографията не може да си пъхне носа в дълбоката Празнота, до която се докосва калирафа и виталният дъх е преминал през четката във видимия свят на картината. Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да стане това, необходим е трети елемент, който да изрази скритата динамика на Реалното. А той се намира в Празнотата. Мутацията Време-Пространство е възможна само благодарение на Празнотата. За китайският артист не е достатъчно изображението да изразява външен аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, с вътрешното си единство и капацитет за вариации, ще слее Единицата с Множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен, или не се получава. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на простата, изразяваща всичко черта. В съответствието Пълно-Празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата ще въплати едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, конкретно и въображаемо. Рисунъкът  добива формите на външния свят в реален вид, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа – самият той, свързан с дъха на Всемира.

Търсенето да се уловят вътрешните принципи в структурата с връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с китайската идея за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. “Красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картини не се излагат, те се пазят на свитъци, които не биха правили дома по-красив, а се вадят при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

PariФотография и калиграфия2s-2                                           / импресия в Булонския лес/
Фотографията, родена в културата на гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Търсим хармония и съвършенство в геометрични форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращи от геометрия да влизат в Академията. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл и едва тогава се промъква идеята за вечност.
Традиционните китайски майстори обратно, те тръгват от Празното. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплащават непрекъснато менящото се настояще. Празнотата помага на пълното да извади верен външен израз, скрит за обикновения поглед. Да, Празното е Пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисувате дърво, растете, издигате се заедно с дървото. Вглеждайте се в белите полета в рисунъка на голям майстор. Те дават изразната сила на безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Не само неповторимата Черта, но и всяка точка, намерила изразна жизненост в Празнотата, трябва да имат качествата на посято, вечно цъвтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, защото са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно.

Давам си сметка как с известен усет за празнота понякога правя успешни фотографии. Много рядко. Главата трябва да е празна. Но за разлика с калиграфа, на когото според израза на големия поет, художник и калиграф Франсоа Ченг “ дъхът се превръща в знак“, за себе си мога да твърдя, че в момента на снимане на нещо изключително, губя дъх. После неминуемо въздъхвам – щасливо или се тюхкам, ако съм пропуснал. Очевидно не става дума за същото Празно. Често си казвам, че най-доброто творческо състояние е, когато се превернем в антени, изчистени от претенции и целомъдрени мисли. Да опростим максимално всичко, е единствения начин да надникнем  зад воала на видимия свят.

Наред с Индийските учения и тези на евреите с Тората, Китай, въпреки провала с диктатурата в страната, е култура, оцеляла до днес. Трите култури са оживяли без прекъсване във времето, запазили корени от близо пет хилядолетия.  Това са оси, около които се движи миналото и бъдещето на планетата.
Ако темата ви забавлява, влезте в предишни блогове за Китай: кликнете върху „Страни и фотография“.  Споделете също идеи или неточности в тромавия ми български.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография – Картие Бресон

Cartier Bresson

Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира докaто произведе своето изкуство. Децата също имитират, докъто започнат да изразяват себе си. Само копирането води до робия, но и робът един ден рекламира своята свобода…

Cartier Bresson-8

На фотографските изложби, за разлика от повечето други, зрителите рядко снимат фотографиите, но тук посетителите впечатлeни вадят смартфони. През този месец Центърът  бобур в Париж чества десет годишнина от смъртта на Анри Картие-Бресон.

Cartier Bresson-13

Това е фотографът, който преди двайсет години ми повлия да снимам. Мигът като есенция на живота отговори на това, до което бях стигнал, даде ми началния тласък във фотографията.

Cartier Bresson-2

В изложбата почуствах дълбока благодарност към Анри. Големите майстори ни обогатяват докато преоткрием себе си. Картие-Бресон, Роберт Франк, Сержио Ларен, Бернард Плосю, Марк Рибу, Куделка и много други снимат  с един, два обектива (най-често 35 и 50 мм).  Ловят моменти, подарени от търсената случайност.  Съпровождат я с изработената интелегентност на личностите им. Сливат се с обстоятелствата. “Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват погледа към нощната черно-бяла фотография. Да свалим  шапка и пред фотографиите-картини на Соул Лайдър, ненадминат колорист, който едва през 2007-ма година на 84 години се разкри пред европейското общество. Също пред оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната, фантастична Вивиан Майер, всички те с уличната фотография и  с почерци превръщащи фотографията в изкуство. Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Хелмуд Нютон или Стайшен също с ненадминати портрети и пеизажи! Или Родченко с оригиналния си поглед и невероятни ъгли на снимане! Голямо мерси на всички от фамилията на добрата фотография.

От мястото на изложението, дори в стил пощенски картички, не се въздържам да погледна към небето на Île-de-France, толкова рисувано от всички…

Cartier Bresson-4

 

Cartier Bresson-7

„Фотоапаратът е око, което фиксира света, който е голям екран в движение. Фотографът е единствено в готовност да лови ефемерното.“ – Без да съм сигурен кого цитирам продължавам да мисля за Картие-Бресон.

Cartier Bresson-10                                                         / Последният посетител в Люксембургската градина /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: