/ Жаипур, Раджастан, Индия /

Снимам усещането си за момента, който грабва вниманието ми. Свързвам го с каквото нося в себе си и едновременно откривам в живота – игра на огледала, в която не търся да показвам, да обяснявам или да доказвам каквото и да било , освен  изпълнилото ме чувство, с възможността да спра времето в момент, когато усещането ми за външния свят ме прави щастлив.

Зад всичко това вероятно се крие и опасение за изпуснато време със съзнанието, че  нищо не се повтаря. Предполагам това е предизвикало и първата ми сполучлива фотография през 1990 година в Индия.

Животът добива стойност, когато човек развива това, с което е дошъл на земята. Светът е прекрасен и ужасен според очите, с които го виждаме.