Игриви потоци, необезпокоявани от сезоните се промъкват между дърветата на Булонския лес. Ноември се стопява в декмври. Последните есенни листа по дърветата  куражливо вибрират, отразяват разкошни багри в потоците наоколо. Водата винаги жива, дава тонус за последно сбогом на цветовете. Есенната симфония на гората се готви за зимен унес.

Фотографите казваме, че снимаме, за да не говорим. Фотограф, който приказва и снима, вероятно не е наясно какво прави. Фотографията дава свобода, простор извън задуха на мисълта и това e сравнимо с живописта, музиката и поезията…

Отраженията във водата биха се интерепретирали различно от музикант, от поет, от японец, ескимос или от гръцки пожарникар по горите… Причина да не отнемем думата мисълта, идеята, полета… на зрителя, при положение, че сме я провокирали в сниманото…

В галерия 72 от сайта ще намерите фотографии в същия стил