Великденска нощ в София

Обикалям Гръцката и Руска църкви. След това Света Неделя и завършвам в храма на Александър Невски. В три часа през нощта със свещица в ръка се прибирам в къщи.

58Paques09 copyОще преди полунощ срещам много хора, повечето млади. Личи, че се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещ в ръка. Няма нищо религиозно в жестовете им, просто повод за забавление. Пред къщи циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Наред с безгрижно веселящите се млади, виждам други с екстаз в очите. Търсят спасение, вероятно отвъд „невъзможния свят“, в който живеят…

02AL. Nevsky

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад. Религията беше отречена. Беше забранено да посещаваме църкви, особено млади хора, ученици и студенти. Въпреки всичко успявах да се промъкна между пазачите, скрити и видни.  Бях готов на всичко само да вдъхна от забранената, скрита, полумистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, танцуващите отблясъци по фрески и икони развинтваше въображението ми. Рискът да бъда санкциониран оставаше на заден план спрямо желанието да опитам от забранения плод. Представата ми за дядо Боже, съвсем неясна, се подсилваше  от църковното пеене. Гласовете отекваха в чудесната акустика на Александър Невски. Свещи с живи пламъчетата, които не бяха символ на червените ни връзки, ме приканваха към други светове. Късно през нощта, под влияние на преживяната атмосфера, се прибирах със запалена свещица в ръка. Добивах кураж да поискам огънче от някой закъснял възрастен минувач, който също със скрито пламъче се шмугваше по слабо осветените софийски улици. Подавахме си Пламъче, нещо духовно в посока, различна от задължителната. Имахме късмет.

26Al. Nevsky 11 copy

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръка на дядо си. Осемдесет и пет годишен, той оставаше до края на службата. После с нов кураж, не без вълнение, продължавах през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски. Прикривах в пазва пламъчето на свещицата. В къщи въздъхвах сякаш спечелил състезание. Сривах се в кревата, залепил остатъка от неугасналата свещица на масичката до възглавницата ми. Пламъчето играеше по стените на стаята и я превръщаше в храм. Вторачвах се в нещо безкрайно,  спасително с надежда, че има Нещо Друго. На фона на някаква неопределима празнота, усещах сърцето си изпълнено до пръсване. Горящият въпрос „защо всичко това?“, основен в живота ми се сливаше с пламъчето на свещицата. Възможно ли е да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно с това да се губим сред празни идеи? Не можех да дефинирам какво точно търся. Думите свобода, дух, обич, различен ли съм от другите, от това, което ми налагат в училище?

04Russina Church copyТези незабравими мигове изостряха чувствителността ми, помогнаха ми да търся и да определям по-ясно основни въпроси, съпровождащи ни цял живот притова без да ги затварям във форми на детерминизъм. Смесването на невъзможното с откраднатото в комунизма възможно се оказаха чудесен двигател. Някои хора също опитваха и често завършваха трагично. Други се приспособиха и обезличиха. Сегашните поколения заплащат последиците.

П.С.

Ето, че написаното по-горе преспа една нощ. Тази сутрин, в книжарницата срещу дома ми в Париж, попадам на последния екземпляр на изчерпаната фотографска книга на Йозеф Куделка “Инвазия в Прага 1968”, издателство Тана. За мен Куделка е между най-добрите съвременни френски фотографи. Той ме върна към току-що изплувалите Великденски спомени. Спомням си как по същото време през 1968 година Руснаците нахлуха с танкове в Прага. Българите рамо до рамо с руските братя „спасяваха“ Чехословакия от  „провал“. Издадени са 296 страници в голям формат с фотоси от обектива на Куделка. Разтърсващ е духа на тази свободолюбива нация. “Истината е по-силна от диктатурата”, „Ние не искаме руска свобода“, „До вчера наши съюзници – днес наши убийци“, „Пролетарии от всички страни – отивайте си!“ – тези лозунги и много други, изразени със силата на чернобялата фотография на Куделка ви карат да потръпвате, освен от изкуството на автора и от духа на протагонистите. Значи е било възможно! Чувствам се неудобно, дори  посрамен пред гордо изправения лъв на българското знаме. Оставам с малката си свещица в ръка и живото, горящо пламъче.

Инженер по аеронавтика, малко преди събитията Куделка се отдава изцяло на фотография. В интервю го молят да разправи за свои преживявания свързани с известни фотографии. Куделка отговаря просто: “Снимам, за да не  говоря”. Очевидно думите са излишни. Фотография, която не говори сама, която не отваря планове за нови мисли и усещания, не влиза в кадъра на изкуството. Представям си младия трийсет годишен Куделка, току що снимал цигани в Румъния – днес ги имаме като шедьоври – как изведнъж попада сред агресивните “съюзнически” танкове, премазващи тълпи от сънародниците му. Той се влял с тръгналите да защищават свободния Чехословашки и изобщо човешки дух. Виждаме го не като наблюдател фотограф, отбелязващ журналистически факт, а като съучастник в събитията. Пред нас стои не формална журналистическа фотография, а паметни снимки, приличащи на тези на Капа, изпълнени със силата на борческия дух на автора. По-късно тези фотографии са скрити, прибрани от Агенция Магнум и изнесени в Ню Йорк. През 1970 година Куделка успява да намери политическо убежище във Франция и става член на Магнум в Париж.

Снимките от Великденската нощ в София можете да видите в сайта – галерия 27.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*