Великденска нощ в София

Минавам през Гръцката и Руска църкви. След това през Света Неделя, за да завърша в храма на Александър Невски. В три  през нощта със свещица в ръцете се прибирам в къщи.

58Paques09 copyСрещам много хора, повечето млади. Виждам как се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещица в ръка. В жестовете им няма нищо религиозно, просто имат повод да бъдат в приятна атмосфера заедно. Пред вкъщи циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. По рядко се срещат и други млади, които с екстаз в очите търсят спасение отвъд  трудният свят, в който живеят.

02AL. Nevsky

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад, когато религията беше отречена. Посещението на църкви беше забранено, особено за млади хора, ученици и студенти. Правех всичко да се промъкна зад кордона от пазачи около катедралата.  Държах да вдъхна забранената, мистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, заедно с танцуващите отблясъци по многобройни фрески и икони, развинтваше въображението ми. Рискът да бъда санкциониран оставаше на заден план. Исках на всяка цена да вкуся от забранения плод. Неясната представа за дядо Боже се засилваше  от звучното църковно пеене. Гласовете от хора отекваха в чудесната акустика на Александър Невски. Живите пламъчетата на свещите нямаха общо с червените ни връзки и ме приканваха към забранени, скрити светове. Късно през нощта, за да запазя преживяването вървях със запалена свещица скрита с една ръка в пазвата. Вятърът я гасеши и взимах огънче от някой закъснял възрастен минувач, който също криеше пламъчето си, после се шмугвахме в слабо осветените софийски улици. Пламъчето, което си подавахме, създаваше помежду ни духовна връзка. И късметът ми работеше.

26Al. Nevsky 11 copy

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръката на дядо си, който осемдесет и пет годишен, стоеше до края на службата. После развълнуван и напрегнат от кражбата  на забраненения плод, продължавах през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски. В пазвата си продължавах да крия последното пламъче на свещица, която в къщи слагах на масичка до леглото ми. Бях спечелил състезанието с тези, които не ни оставяха свободни. Пламъчето играеше по стените и превръщаше стаята ми в храм. Унасях се, вторачен в Нещо безкрайно,  спасително, с надеждата, че има Други Неща в живота. Зад фона на някаква неопределима празнота, усещах как сърцето си тупти и горящият въпрос „защо всичко това?“ се стопяваше в пламъчето на свещицата. Възможно ли беше да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно животът да минава в толкова празни задължения? Не знаех да дефинирам какво  търся. Думите свобода, дух, обичи докога ще ми налагат в училище неща, които не ме интересуват, висяха във въздуха.

04Russina Church copyПодобни незабравими мигове изостряха чувствителността ми, помагаха да търся отговори на въпроси, които щяха да ме съпровождат цял живот. Алергията, която получих спрямо рамките на задушаващия ни детерминизъм, помогна да не спирам да търся изход. Откраднатите свободни моменти в периода на строежа на комунизма бяха началото на това, което щеше да се развие като цел в живота. Някои хора с подобни идеи завършваха трагично, други се приспособяваха и обезличаваха. Днешните поколения заплащат последиците.

П.С.

Написаното по-горе преспа една нощ. Тази сутрин, в книжарницата срещу дома ми в Париж, попадам на последния екземпляр на изчерпаната фотографска книга на Йозеф Куделка “Инвазия в Прага 1968”, издателство Тана. Куделка за мен е между най-добрите съвременни френски фотографи. Книгата му ме върна към изплувалите Великденски спомени. Спомням си как по същото време през 1968 година Руснаците нахлуха с танкове в Прага и българите рамо до рамо с руските братя „спасяваха“ Чехословакия от  „провал“. Пред очите ми са 296 страници в голям формат с фотоси от обектива на Куделка. Духът на свободолюбивите нация е разтърсващ. “Истината е по-силна от диктатурата”, „Ние не искаме руска свобода“, „До вчера наши съюзници – днес наши убийци“, „Пролетарии от всички страни – отивайте си!“ – тези лозунги с много други, изразени със силата на чернобялата фотография на Куделка, ви карат да потръпнете, освен от изкуството на автора и от духа на протагонистите. Значи е било възможно! Чувствам се неудобно, дори  срамен пред гордо изправения лъв на българското знаме. Оставам си с малката свещица в ръката и живото, горящо пламъче.

Инженер по аеронавтика, малко преди събитията Куделка се отдава изцяло на фотография. В интервю го молят да разправи за свои преживявания, свързани с известните му фотографии. Куделка отговаря просто: “Снимам, за да не  говоря”. Очевидно думите са излишни. Фотография, която не говори сама, която не отваря планове за нови мисли и усещания, не влиза в сферата на изкуството. Представям си младия трийсет годишен Куделка, снимал цигани в Румъния – днес ги имаме като шедьоври – как изведнъж попада сред агресивните “съюзнически” танкове, премазващи тълпи от сънародниците му. Той се влял с тръгналите да защищават свободния Чехословашки и изобщо човешкия дух. Виждаме го не като наблюдател фотограф, отбелязващ журналистически факт, а като участник в събитията. Пред нас стои не формална журналистическа фотография, а паметни снимки, приличащи на тези на Капа, изпълнени със силата на борческия дух на автора. По-късно тези фотографии били скрити, прибрани от Агенция Магнум и изнесени в Ню Йорк. През 1970 година Куделка намира политическо убежище във Франция и става член на Магнум в Париж.

Фотографии от Великденската нощ в София можете да видите в сайта – галерия 27.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*