ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО
2011
Фотожурналистът има деликатната позиция да представя обективност в събитията, които заснем. Това е нож с две остриета, защото изображението действа по-силно от думите. « Една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме или говорим за заобикаляща реалност, даваме най-вече свои концепции. Имам в предвид демократично общество, в което фотографът журналист е свободен да представи събитието със собствен поглед.
Съвсем не е лесно да отразим обективно събитие с платен за това поглед. Естетизмът и качествата на окото, ако ни водят в света на фотографа, това би било само донякъде в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е различен, а изборът на журналиста, който публикува събитието, зависи от политизирания му поглед. Самото събитие следва ред други, незаснети преди това и в никакъв случай обективно изяснени за зрителя или читателя.
Добрият фотожурналист е в сърцето на действието, където изискванията за представяне на добър материал са големи, особено във военно време. Това изисква изключителни качества.
Пространство и време са взаимно свързани, но те са толкова реални, колкото виолетовия цвят на минзухара, отговарящ на определена дължина на вълната, е характеристика на цветето, наречено минзухар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити да я представим. Някои фотографи дори с по-обективно вътрешно проникновение, са също функция на външния свят, от който произлизат. Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.
Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи представения от нас свят е интерпретация и когато е сполучлива, тя се превръща в изкуство. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също правят изкуство. Физиката за Айнщайн е вид метафизика, защото няма допир до реалността.
Забелязвате ли принца, стаен в скалата от горната фотография в Тасманово море? Аз го видях след като бях направил снимката. „Май не си я направил нарочно“ ми казва близък приятел, който я забеляза.
Голяма част от големите фотографи са били фотожурналисти. Фотожурналистите не са второ качество фотографи, но ограничението за работата по поръчка с възнаграждение е пречка за свободния поглед. Добре нахранени фотографи, които свободно измислят и следват проектите си, се броят на пръсти.
Срещам много хора, повечето млади. Виждам как се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещица в ръка. В жестовете им няма нищо религиозно, просто си създават приятна атмосфера заедно. Циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Макар рядко срещат се и други млади с блясък в очите, търсещи спасение отвъд трудният свят, в който живеят.
Подобни незабравими мигове изостряха чувствителността ми, помагаха да търся отговори на горящи въпроси, които щяха да ме съпровождат цял живот. Алергията, която започвах да имам спрямо рамките на задушаващия ни детерминизъм, ме караше да не спирам да търся изход. Откраднатите свободни моменти в периода на строежа на комунизма бяха началото на това, което по-късно се разви като стил и цел в живота. Някои хора с подобни идеи завършваха трагично, други се приспособяваха и обезличаваха. Днешните поколения заплащат последиците.
Коментар