Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнали до въпрос, вече сме близо до отговора. В противен случай не бихме могли да формулираме въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който асимптота се приближава до  цялото.

                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно представляват смесица от емоции и въображения. Всяка вибрация е енергия, променяща материята, която е израз на енерегия. Причина човек да гради или руши с мислите си. Пример от ежедневието е лекотата, с която соматизираме.

                                                                    / Париж /

Фотографията дава тяло на това, което носим в себе си.

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
Ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
с една усмивка само.  – Зю Да, (1626 – 1705)

                                            / Булонски лес, Париж /

Как би гледал на фотографията големият поет-калиграф? Величините са несравними. Фотографът е далеч от вътрешното състояние на празнота на калиграфът, който с виталния си дъх предава на върха на четката израз във видимия свят. Често и фотографът трябва да изтрие себе си, за да даде възможност, особено в портретната фотография, образът да се покаже автентичен.

Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да изрази скритата динамика на реалността (връзката пространство-време), на калиграфът е необходим трети елемент – празнотата.

За китаецът не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, слива единицата с множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен. Есенцията на  рисунъка е в маркиране на изразяващата всичко точка или черта. В съответствието пълно – празно, в съотношението плътно – разредено, чертата въплъщава едновременно линия, съдържание, ритъм, финес, въображаемо и конкретно. Рисунъкът, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той свързан с дъха на Всемира, добива най-естествено формите на околния свят.

Ловенето на вътрешните принципи в структурата и връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с идеята на китайците за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо, изразяващо непрекъснатата промяна в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. Нашето “красиво” в китайската класика би означавало спряно или умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не биха направили дома по-красив и се вадят само при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

                                                                     / Булонски лес/
Родена в нашата култура, изтъкана от гръко-римски традиции, фотографията в повечето случаи отговаря на гръцката идея за красота, която търси хармония и съвършенство в геометричните форми. Ние разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращите геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ в съвършена геометрична форма и обстоятелства, добили трансцедентен смисъл (идея за вечност).
Традиционните китайски майстори тръгват от празнота без да си задават въпроси. Потопени в универсалното, те въплъщават постоянно менящото се настояще.

Празното е пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, калиграфът се слива с триото празно-инг-янг, изразено навсякъде в живота. За да рисува дърво, художникът се преселва в дървото.  Белите полета в рисунъка на големия майстор подчертават безкрайните нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Неповторимата черта, заедно с всяка точка, намерила живот благодарение на празнотата, трябва да носят качествата на посятото, вечно цъфтящо зърно. Играта пълно-празно се изразява още по-ясно във фигурите. Те са завършени, когато са отворени към безкрая. Всяко кръгово, във вид на спирала движение, предизвиква друго, винаги ново и различно. Същото нещо се изразява в бойните изкуства, родени едновременно с калиграфията.

Добрият фотограф е без претенции, без целомъдрия, той снима, забравил себе си.

Когато виждам нещо изключително, дъхът ми се забавя, понякога спира за момент, кликвам и поемам дълбоко въздух. Въздъхвам и благодаря.

В странната алхимия между желание и случайност, начинът да надникнем зад воала на видимото, е да забравим себе си, да опростим всичко и да следваме вътрешния си усет.

Матис казва, че преоткрива все по-добре себе си с едно просто движение с четката.

We are playing with things that disappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Ние си играем с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

                                                  /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Животът във всеки момент е нов и различен, стимул за фотографа да търси привлекателни моменти, които няма да се повторят. Ето дивите магарета сред вълшебната Природа до езерото Тцо Морари в Ладак. Няколко секунди и ги няма. Дали са били реални или сън във вечността, разбуждащ желанието да снимам.

Живеем със сънищата и поезията, които носим в себе си. Качествата, с които се раждаме, задължават да ги развиваме. И вероятно това е единственото задължение в живота. Школите се забравят и преоткриваме отново света какъвто е – винаги различен. Чувствителност не се учи. Когато я има, тя се развива с търсещия поглед. Гледам се превръща във виждам, пространство и време се свързват в геометрични форми.

Снимането не е за мекошави хора, нито за диктатори или егонцентрици, които не забравят себе си.  Фотографът живее без претенции. Той няма какво да показва или доказва, нещата се представят или не. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците, фотографите коват мига, участват в момента и без да размътват терена безмълвно визират. „Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата.“, казва Картие Бресон, а Куделка би добавил, че са необходими крака и здрави обувки.

Снимаме с почерк, с който се написва идея, разказ или поезия и пътят ни се превръща в роман, който щракаме с усещането си към живота. Не е необходимо да измисляме нещо, животът сам по себе си е фантастичен! Красотата  помага да обичаме, а обичта дава вкус към красивото.

Едни фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други измислят живота консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно или студийно.  Първите се ровят, търсят истории в променящото се битие,  вторите ги измислят, за да ги представят различно, но всички фотографи се движим върху една и съща, вечно променяща се сцена.