Новогодишен фотографски калейдоскоп
2015
Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша. Фотографите често казваме: снимаме, за да не говорим или пишем.
/Племето Химба, Етиопия/
В спомените си потърсих говорещи моменти по фотографския си път, места, където при възможност бих се върнал повторно. Има фотографи, които снимат многократно едни и същи места, докъто не завършат определена тема, която избират предварително. Моята тема, без това да звучи грандомански, е Земята и Хората, мотивирана от желанието да откривам винаги нещо ново. Това, разбира се, отговоря на вътрешните ми изисквания и интерес.
/ Гужарат, Индия /
/ Раджастан, Индия /
Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай, оставам с голям интерес и смесени чувства.
/ Киото, Япония /
/Шенгду, Китай/
На втори план идва Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.
/ Ел Махавит, Йемен /
/ Долината на река Индус, Пакистан /
/ Вакхан коридор, Афганистан /
Не мога да подмина библейската земя на Израел с прекрасната пустиня Негев.
/Мъртво море, Израел /
След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък правят някои интересни места трудно достъпни.
/ Намибия /
Сърцето тегли към Африка, но корените ми са в Европа, застаряваща и прекрасна. Изморена от натрупаното богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне. Дали ще отговори на изискванията на XXI-ия век в един свят с динамични непридвидими проблеми.
/ Рим /
Америките, Северна и Южна са на трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка, за мен най-великият, интересен град на земята. Все още !
/ Манхатън /
/Харлем /
Щатите са интересни, различни, богати, винаги с много за откриване. Южна Америка с богата, разнообразна Природа, красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Тук липсва духът, с който е импрегнирана Азия.
/ Пуна, Аржентина /
/ Атакама, Аржентина /
Ред е на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, са загубили от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско изкуство. Не познавам добре аборигените, но за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.
/ Езерото Пукаки, Нова Зеландия /
За всички тези страни съм писал по нещо в различни блогове, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните наричали майка Индия, Пакистани и Афганистан.
Ще добавя могъщите масиви на Непал с разнообразното население и безпроблемни, сърдечни контакти. Също Каракорум със синеоки вакхи и гостоприемен ислям. Киргизи, Узбеци и казаци – с тях също съм имал чудесени, незабравими контакти.
/ Токио /
Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.
/Дали, Китай /
Китай е огромен и провокиращ – „Империята в центъра“ – наречен така от хилядолетия. Страна, обидена на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае. Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото може само да учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците, чудесен пример колко различни могат да бъдат хората.
/ Йерусалим /
Връщам се към Израел, за да добавя как наред със главозамайващата динамика в страната, тук са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.
На две крачки от там се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение на Александрия, Кайро и после с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?
/ Сафед, Израел /
/ Гилгит, Пакистан /
/ Иттокоомит, Гренландия /
Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.
/ Сахара, Мавритания /
/ Девойка Бозо, Мали /
/ Намибия /
Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си от агресии и военни екцесии?
В столицата Сана след посещението на един от най-старите сукове в Ориента, вървя по тесни калдъръмени, улички, лъснали от току що падналия дъжд.
Пред мен две женски фигури загърнати в черни бурки притичват между локвите, разбират, че ги снимам, малко са уплашени, но се забавляват. “Мога ли да изпия някъде едно кафе?” се провиквам на английски. Те се оглеждат, уверяват се, че улицата е празна и ми отговарят на учудващо добър английски да ги следвам. Вървим почти заедно и без да се обръщат допълват: „for good coffee!“ Зная, че няма да го пием заедно, но ги следвам приятно възбуден. Иска ми се да кажа още нещо, но от някъде изниква група мъже и връзката ни е прекъсната. Жените кривват встрани и сменят посоката. Опитвам да ги пресрещна в съседна улица, но безуспешно.
Жените в ориента, описани в най-рафинираната поезия, са робини на мъжкото съсловие. Това не им пречи да са градящият, по-стабилен фактор в изграждането на живота. Другарят Сталин наредил след унищожаването на опасния интелектуален свят, превъзпитанието да започне с жените и децата.
На следващия ден спирам при група деца на малко площадче в стария град Шибам. Едни от тях въртят гуми от колела, други ритат топка. Заговорва ме момче, има слаб английски, но става приказка. За България се оказва, че знаят името на футболиста Величков. Без да имам понятие от футбол, се радвам, че сме добри и известни в цял свят. Времето минава бързо и идва ред за молитва.
Чувстваме се близки, вероятно ме приемат за вярващ и затова ме канят да ги придружа в близката джамия. Тъкмо се колебая каква роля да заема, едно по-източено момче моли преводача да кажа дали вярвам в Аллах. “Да“, отговарям и добавям: „всичко е Аллах!” Това се харесва, но спорят за нещо и същото момче пита с недоверие в гласа дали в България сме мюсюлмани. “Не всички”, отговарям. Някои от групата губят търпение, спасяват ме от неудобния момент и се забързаме към джамията. За мен това е възможност да открадна някоя фотография отвътре, особено като приятел с децата на място, където не се чувствам особено сигурен. Усещам погледа на момчето с неудобните въпроси, което вторачено в мен спира преводача и ме пита: “Знаеш да четеш Корана, нали ?!” Сещам се за татковците на момчетата в джамията и решавам повече да не си играя с огъня: “Уважавам написаното в Корана, но… не съм мюсюлманин.” Момчето ме поглежда презрително, казва нещо, което преводачът премълчава, споделя само, че нямам право да вляза с тях в Джамията. В очите на няколко от децата чета съжаление за новото приятелство. Казвам на всички „селям алейкум“, но те продължават без да ми отговорят.
На другия ден случайно срещам едно от момчетата и моля преводача да го пита какво ми е казал предишния ден приятеля му. “Пътят ти води към ада…”, смутолевя преводача без да ме погледне в очите.
Коментар