ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО
2011
Фотожурнализмът е нож с две остриета. Изображението действа по-силно от думите – « една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за заобикаляща реалност, за нея даваме най-вече свои концепции. (Става дума за демократично общество, в което фотографът журналист е свободен да представи събитието със собствения си поглед.)
От тук и деликатната позиция на фотожурналиста да представи обективност в събитията, които заснема. Възможно ли е да отразим обективно събитие с платен за това поглед. Естетизма и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа и само донякъде в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е различен, а изборът на журналиста, който публикува събитието зависи от политизирания му поглед. Самото събитие следва ред други, незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития.
Добрият фотожурналист е в сърцето на действието, където изискванията за представяне на добър материал са много големи и особено във военно време изискват изключителни качества.
В общия случай пространство и време са взаимно свързани, но те са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, (отговарящ само на определена дължина на вълната) е характеристика на цветето, наречено минзухар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори някои фотографи да имат по-обективно вътрешно проникновение, то също е функция на външния свят, от който произлиза. Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.
Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи представения от нас свят е интерпретация и когато е добре направена, тя се превръща в изкуство. А ако приемем фотографското клише за реалност, това банализира изкуството и то губи предназначението си да ни отваря прозорец към нови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също правят изкуство. Физиката, казва Айнщайн, е вид метафизика, защото няма допир до реалността.
Какво се вижда зад привидното в скалата от горната фотография в Тасманово море?
Коментар