Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

52-mantras-chemdey-gompaПреди години бях привлечен към  Тибет. Четях за живота ламите, както и на големите пътешественици. Чертаех карти, с които да пътувам по редки места. Бях впечатлен от  Бардо Тодол, книгата за Живота и Смъртта на Согиал Римпоче. Искаше ми се дори да я преведа на български (вече е преведена). Желаех да задълбоча познанията си и да приложа на практика това, което считах за най-интересно в тибетския будизъм –  да управляваме енергиите в тялото си и най-вече енигмата на прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaСега отивам за втори път и Ладак, наречен още малкия Тибет, с многобройни активни будиски манастири със столетни традици.  04-hemis-gompaСрещам и говоря с практикуващи лами и разбирам, че хора, изминали пътя към вечното, се броят на пръсти и не стават за общо ползване.

В тези манастири се докосвате до живот извън времето. Монасите искат да натрупат добра карма за следващ живот. По-малдите следват волята на семействата си и обществения ред.  Традицията изисква, чест за всяко семейство да даде поне едно дете в манастир. Това лишава семейството от работна ръка, но облекчава грижите спрямо отвъдния свят, те набират точки и заслуги пред божествата за този, и за следващия живот. Нормално осем годишно дете, без да е специално надарено, няма поглед към пътя, който ще поеме, но лама, за по-ниските класи в обществото, означава социално издигане.
24-lamayuru

С навлизане в живота на монасите неминуемо сме пленени от простотата на активното им, осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмени и радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1След първите впечатления в мен се събудиха обичайните амбиции на хората от града. Исках да усетя излъчването  духовно напредналия лама.  Колко от будитите се  спасяват в свят без напрежения и Нирвана? Ако не в бяла безжизнена пустота, съществува ли друго, модифицирано ниво на съзнание ? Тези хора неминуемо трябваше да излъчват нещо различно !
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Очарован от вековната йерархия в тези общества, не спирам да се взирам в лица на водещите лами (нормално във всеки манастир има назначен за три години Head Lama). Търся погледи, лица, излъчващи духовност, за каквата самият аз съм ненаситен.

От всички двайсетина манастири, които посещавам, за съжаление нямам случай да срещна погледа на подобен тулку (съзнателно прероден лама).
Но ето, че в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чувам дебелите гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришна пуджа (служба). Това е обещаващо, в повечето манастири ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещам погледа на едно три-четири годишно дете. Поглежда ме, почти делово махва с ръчица и със сериозно изражение на лицето ми посочва къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърждава с жест, че мога да вляза. За този скътан кът на земята за тях се явявам като по-скоро рядък гост. Поднасят ми чай, а детето със същия израз изважда блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то изрисува сполучлива скица на гомпата с дървета в двора и със сериозно изражение ми подава рисунката. Поглежда ме с погледа на възрастен човек, който осъзнава действието си, изважда от джобчето си бомбон и ми го подава с лека усмивка. Ламата, който се грижи за него не ми разрешава да снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gОказа се, че споделям компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата присъствал при разпознаване на детето. Не разбирам за кое по ред прераждане става дума, но погледът и изражението на детето са впечатляващи. Успяваб да го снимам едва в двора и кашлям,  за да не се чуе штракването на фотоапарата.

За първи път не давам, а получавам бомбон от дете в Хималаите.

Първият задължителен жест на израсналите сред хората е да дават. В живота всичко, което не е дадено е загубено.

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, бях разочарован от липсата на духовни величия, но накрая бях възнаграден с вкусен бомбон от най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади в Рупшу

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир преди 15 години досега не ми позволяваха да посетя този вълшебен кът от “земния рай”, не случайно наречен така в Индия и Пакистан. Рай на земята не е възможен, вълшебни кътчета съществуват, но липсват хора, които да го живеят. Казват, че все още се намираме в шестия месец от периодите на изграждането ни.

Dal LakeТърся места с все още запазена история и култура, отдалечена от варваризма на туристите и модерния механизиран свят. За съжаление новият номадизъм е този на екраните, компютърен, телефонен, самолетен, туристически… Това вече е подписало края на вековните, свързани с природата класически номади. „Изворната“ вода е замърсена. По покривите на вековно сгушени, скрити от света села и манастири, до чисто нови слънчеви акумулатори са забучени  огромни параболни антени.

nomads kashmirПогледът на номада – по дефиниция човек, реализирващ промяна в движение с обмен на стока и култура – е различен от този на  туристите във ваканция избягали от ежедневието н големия град. Те са в добре заслужена ваканция = вакуум, празнота, която по навик трябва да запълнят. В общия случай инстинктивно търсят да заменят едно пълно с друго, за което са платили предварително. Да се научи да пътува човек е толкова трудно, колкото да се научи да работи.

08 PrayНомадът е интегриран в околната среда, обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява. Той живее, както птицата лети. За туристът във ваканция светът се превръща в сцена, където  ролите в представлението се заплащат. Участието забавлява и провокира, в което се крие арогантността на изискващия турист-зрител. Ето парадокса: туризмът развива културно и икономически обществото, но обърнал обекта за туризъм в продукт за забавление, нарушава нормалния обмен на стойности, които изграждат обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Той откупва невъзможността да се адаптира към новата среда със средства, с които разполага. Най-лесен е бакшиша. Той освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, привлекателно, евентуално екзотично. Липсата на духовност е заменена с долар и вместо сближаване следва очуждаване, понякога дори ненавист.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds След Кашмир, Ладак, Нубра, Спити.., прекрасни места в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет),  поемам към Рупшу. През 1996 година по тези места бях срещал номади със стада от Тибет. Тогава те все още не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang pa Днес  подобни номади са рядкост. Голяма част от тях слизат от Тибет и са покитайчени. Огнените, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра са рядкост. На височина четири-пет хиляди метра вятърът през юни понякога, заедно с промяната на климата, е изненадващо силен, понякога яростен. Вече не се разчита на стабилно време – феномен е планетарен. По-възрастните номади не издържат, а младите мечтаят за новия свят, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири откривам стада и палатки на няколко семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, когато е искрена, очи и мимика са достатъчни, особено когато са допълвам с десетина думи на местен диалект. На тези  височини въздухът и думите са редки, но въздействието дълбоко!

С номадите Чанг-па, веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як, приемлив най-вече след третата чаша. Планините наоколо се оглеждат в кристалното Тцо Морири. Орли се вият в небето, а далече зад тюркоазените води, хоризонтът ви тегли да продължите нататък. Душата, когато лети не мери. Гостоприемните овчари с усмивка и топли сърца поделиха от насъщното си. В палатката мястото на госта е свещено. Беднотията не дразни.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато удобно настанен,  всеки жест ме стопля, доближава ме момче със странно втренчен поглед и без видим повод прошепва: “gо out“! Острият тон на гласа с това “махай се” е искрен! Не реагирам, но нещо ме свива под лъжичката.

Сърдечно благодаря на възрастните Чанг-па, видимо не разбрали за инцидента. Водачът ми, също огорчен, споделя как новото поколение не понася живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, те ненавиждат чужденците, понякога дори стават агресивни. Не бях помислил за бакшиш. Това са стада на последното поколение номади. Старите стилови къщи на отдалечените в планините села, вече са покрити с практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Белите мечки са също на изчезване…

Deskit Gompa2 - copieИскам да напиша повече за красивата част на това чудесно пътуване с най-стари будиски манастири, а това “get out” ми засяда в гърлото. Спомням си преди няколко години как след 40 дневен трек в Непал на границата между Сиким, Тибет и Непал, пред величествения Канченджонга имах амбицията с малко въображение да открия “края на света”, с предположението, че там турист не стъпва, едно детенце ми поиска долар. Дадох му бомбон, но това не обезцени долара.

Изворната вода е все по-малко „изворна“, но Човекът остава най-интересения фактор в природата. За добро и за лошо. Докога?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: