Тибет ме е привличал винаги с необятната си Природа, живота на ламите и някои големи пътешественици. Слепя карти, цели килими, с които правех проекти да пътувам по редки места. Бях впечатлен от Бардо Тодол, книгата за Живота и Смъртта на Согиал Римпоче. Дори исках да я преведа на български (вече е преведена) и да задълбоча познанията си, за да приложа на практика това, което намирах за най-интересно, да управляваме енергиите в тялото си, да се доближа до енигмата с прехода между живота и смъртта.
Пътуването в Ладак, наречен още малкия Тибет, с многобройни активни будиски манастири, запазили столетни традици, е несравнимо с все по-разрушената култура Тибет. Хората, изминали част от пътя към вечното, се броят на пръсти и не стават за общо ползване, но тук те могат да живеят в мир.
В манастирите животът е извън времето. Монасите ттрупат добра карма за следващ живот. По-малдите следват волята на семействата си и обществения ред. Традицията изисква, чест за всяко семейство да даде поне едно дете в манастир. Това лишава хората от работна ръка, но облекчава грижата им спрямо отвъдния свят, с възможност да наберат точки и заслуги пред божествата за този, и за следващия живот. Нормално едно осем годишно дете, без да е специално надарено, няма поглед към пътя, който ще поеме, но за по-ниските класи в обществото, „лама“ означава социално издигане.
Когато навлезем в живота на монасите, неминуемо сме пленени от простотата на действията им в едно добре осмислено 
ежедневие. Те са засмени и радостни, без особени изисквания към материалния живот.
След първите впечатления в мен се събуди обичайната амбиция на градския човек. Исках да усетя по-ясно излъчването духовно напреднал лама. Да разбера каква част от будитите се спасяват в свят без напрежения, в Нирвана? Дали това е бяла безжизнена пустота или съществува друго, модифицирано ниво на съзнание ? В монасите исках да усетя излъчването на нещо различно.
Привлечен от вековната йерархия в тези общества, не спрях да се взирам в лица на водещите лами (във всеки манастир има назначен нормално за три години Head Lama). Търсех погледи, лица, излъчващи духовност, за каквата самият аз бях и съм ненаситен.
От всички близо двайсет манастири, които посетих, за съжаление нямах случай да срещна погледа на тулку (съзнателно прероден лама).
Но ето, че в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чух дебели гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришна пуджа (служба). Това беше обещаващо, в повечето манастири голяма част от ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещнах погледа на едно три-четири годишно дете. То ме погледна едва ли не делово, махна ми с ръчица и със сериозно изражение на лицето ми посочи къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърди с жест, че мога да влеза. За този скътан в планината кът на земята, за тях вероятно се появих като рядък гост. Поднесаха ми чай, а детето със същия израз извади блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то изрисува сполучлива скица на гомпата с дървета в двора и със сериозно изражение ми подаде рисунката. С поглед на възрастен човек, който осъзнава действието си, детето извади от джобчето си бомбон и ми го подаде с лека усмивка. Ламата, който се грижеше за него не ми разреши да го снимам.
Оказа се, че съм споделил компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата присъствал при разпознаване на детето. Не разбрах за кое по ред прераждане става дума, но погледът и изражението на детето бяха впечатлителни. Успях да го снимам едва в двора с едно прокашляне, за да не се чуе штракването на фотоапарата.
Случи ми се за първи път да не дам, а получа бомбон от дете в Хималаите.
Първият задължителен жест на израсналите сред хората е да дадат. Всичко, което не е дадено вживота е загубено!
В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, останах разочарован от липсата на духовни величия, но накрая бях възнаграден с вкусния бомбон от най-малкия-голям сред ламите .
Коментар