Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

52-mantras-chemdey-gompaТибет ме е привличал винаги с необятната си Природа, живота на ламите и  някои големи пътешественици. Слепя карти, цели килими, с които правех проекти да пътувам по редки места. Бях впечатлен от  Бардо Тодол, книгата за Живота и Смъртта на Согиал Римпоче. Дори исках да я преведа на български (вече е преведена) и да задълбоча познанията си, за да приложа на практика това, което намирах за най-интересно, да управляваме енергиите в тялото си, да се доближа до енигмата с прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaПътуването в Ладак, наречен още малкия Тибет, с многобройни активни будиски манастири, запазили столетни традици, е несравнимо с все по-разрушената култура Тибет.  Хората, изминали част от пътя към вечното, се броят на пръсти и не стават за общо ползване, но тук те могат да живеят в мир.

В манастирите животът е извън времето. Монасите ттрупат добра карма за следващ живот. По-малдите следват волята на семействата си и обществения ред.  Традицията изисква, чест за всяко семейство да даде поне едно дете в манастир. Това лишава хората от работна ръка, но облекчава грижата им спрямо отвъдния свят, с възможност да наберат точки и заслуги пред божествата за този, и за следващия живот. Нормално едно осем годишно дете, без да е специално надарено, няма поглед към пътя, който ще поеме, но за по-ниските класи в обществото, „лама“ означава социално издигане.
24-lamayuru

Когато навлезем в живота на монасите, неминуемо сме пленени от простотата на действията им в едно добре осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмени и радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1След първите впечатления в мен се събуди обичайната амбиция на градския човек. Исках да усетя по-ясно излъчването  духовно напреднал лама.  Да разбера каква част от будитите се  спасяват в свят без напрежения, в Нирвана? Дали това е бяла безжизнена пустота или съществува друго, модифицирано ниво на съзнание ? В монасите исках да усетя излъчването на нещо различно.
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Привлечен от вековната йерархия в тези общества, не спрях да се взирам в лица на водещите лами (във всеки манастир има назначен нормално за три години Head Lama). Търсех погледи, лица, излъчващи духовност, за каквата самият аз бях и съм ненаситен.

От всички близо двайсет манастири, които посетих, за съжаление нямах случай да срещна погледа на тулку (съзнателно прероден лама).
Но ето, че в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чух дебели гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришна пуджа (служба). Това беше обещаващо, в повечето манастири голяма част от ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещнах погледа на едно три-четири годишно дете. То ме погледна едва ли не делово, махна ми с ръчица и със сериозно изражение на лицето ми посочи къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърди с жест, че мога да влеза. За този скътан в планината кът на земята, за тях вероятно се появих като рядък гост. Поднесаха ми чай, а детето със същия израз извади блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то изрисува сполучлива скица на гомпата с дървета в двора и със сериозно изражение ми подаде рисунката. С поглед на възрастен човек, който осъзнава действието си, детето извади от джобчето си бомбон и ми го подаде с лека усмивка. Ламата, който се грижеше за него не ми разреши да го снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gОказа се, че съм споделил компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата присъствал при разпознаване на детето. Не разбрах за кое по ред прераждане става дума, но погледът и изражението на детето бяха впечатлителни. Успях да го снимам едва в двора с едно прокашляне,  за да не се чуе штракването на фотоапарата.

Случи ми се за първи път да не дам, а получа бомбон от дете в Хималаите.

Първият задължителен жест на израсналите сред хората е да дадат. Всичко, което не е дадено вживота е загубено!

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, останах разочарован от липсата на духовни величия, но накрая бях възнаграден с вкусния бомбон от най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади в Рупшу

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир дълго време не ми позволяваха да посетя този вълшебен кът, не случайно  в Индия и Пакистаннаречен „земен рай“. Рай на земята не е възможен, но вълшебни кътчета все още съществуват.

Dal Lake Това са места с запазена история и култура, отдалечена от варварствата на хората и механизирания свят. Езерото Дал в Кашмир е такова място, където е възможно да преспите в House boat с комфорта на замъците на махараджите в Раджастан и Гужарат. Местният пазар в езерото, суфите, които е възможно да срешнете в старата джамия е привилегия, която се надявам да не се загуби.

nomads kashmir

На път съм да фотографирам малкото останали номади, запазили, своята история и култура за разлика от номадизъмът на екрани, фейсбук, туитър, телефонен, самолетен, туристически…, който заедно с промените в климата, е подписал края на вековните, свързани с Природата класически номади. 

А погледът на истинския номад не се забравя. Усещате силата на човека, живял без ограничения, убеден в себе си, с респект към другите, непознал граници, освен тези, които му поставя Природата. По дефиниция номадът е човек, реализирващ промяна в движение с обмен на стока и култура. Обратното на туриста във ваканция,  избягал от ежедневието на големия град в добре заслужена ваканция, която по навик трябва да бъде запълнена. (Ваканция означава вакуум, празнота.) В общия случай туристът инстинктивно иска да замени едно пълно с друго, за което е платил предварително. Да се научи да пътува човек е толкова трудно, колкото да се научи да работи.

08 PrayНомадът е интегриран в околната среда. Той обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява и живее естествено, както птицата лети. За туристът във ваканция светът се превръща в сцена, където  ролите в представлението се заплащат. Участието забавлява и провокира, в което се крие арогантността на изискващия турист-зрител. Ето парадокса: туризмът развива икономически едно обществото, но обръща обекта за туризъм в продукт за забавление, нарушава нормалния обмен на стойности, които изграждат обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Той откупва невъзможността да се адаптира към новата среда със средствата, с които разполага. Най-лесен е бакшиша, който освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, било то привлекателно и често екзотично. Липсата на духовност е заменена с долар и вместо сближаване следва очуждаване, понякога дори ненавист.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds

 

 

 

 

 

 

След Кашмир, продължавам към Ладак, Нубра, Спити и Рупшу, в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет). През 1996 година по тези прекрасни места бях срещал номади със стада от Тибет, не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang pa Такива номади вече са рядкост. Тези, които слизат от Тибет са рядкост и са покитайчени. Огнените, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра, вече не се срещат. С промяната на климата, вятърът на височина четири-пет хиляди метра на моменти е изненадващо силен и нетърпим. На стабилно време, както по-рано, не може да се разчита. Феномен е планетарен. По-възрастните номади не издържат, а младите мечтаят за света, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири с приятеля ми, с който поделям пътуването, най-после откриваме стада и палатки на няколко семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, с очи и мимика е достатъчна, допълвам с десетина думи на местен диалект. На тази  височина въздухът и думите са редки, но въздействието е дълбоко!

С номадите Чанг-па, веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як (приемлив най-вече след третата чаша). Околните върхове се оглеждат в кристалното Тцо Морири. Орли се вият в небето, а далече зад тюркоазените води, хоризонтът тегли като магнит да продължите. Душата, веднъж освободена да лети, не мери. Гостоприемните овчари с топла усмивка и отворени сърца поделиха с нас насъщното. В палатката мястото на госта е свещено, а беднотията не дразни.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато удобно настанен,  всеки малък жест ни говори и топли, едно от момчетата със странно втренчен поглед, без видим повод прошепва: “gо out“! Острият тон на гласа с това “махай се” звучи искрено и с болка. Не реагирам, но ме свива под лъжичката.

Благодаря на възрастните Чанг-па, видимо не разбрали инцидента. Водачът ни, също огорчен, споделя как новото поколение не понася живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, те ненавиждат чужденците, понякога стават дори агресивни. Не бях помислил за бакшиш. Това бяха стадата на последното поколение номади.

Старите стилови къщи на отдалечени в планините села, са покрити с по-практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Белите мечки са на изчезване…, и какво ли не още.

Deskit Gompa2 - copieИскам да напиша повече за това чудесно пътуване с най-старите будиски манастири, но това “get out” продължава да ми засяда в гърлото. Спомням си преди няколко години как след 40 дневен трек в Непал на границата между Сиким, Тибет и Непал, близо до величествения Канченджонга, бях си въобразил, че откривам “края на света”, където турист не слага крак. На едно абсурдно място от малък заслон излезе малко момче и ми поиска долар. Дадох му бомбон, но това дете ме свали на земята.

Изворната вода е все по-малко „изворна,“ но какво става с човека, най-интересения феномен на Природата?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: