Извън Рамките и Таи Чи Шуан в Люксембургската градина

Бях изоставил блоговете за сметка на романа Извън Рамките, който завърших в края на ковида. През месец април тази година Издателство Рива го напечата  и представи в зала Перото на НДК. Сред публиката приятели, които не бях виждал от години, ми стоплиха душата. Бях подредил малка фотографска изложба, представена преди трийсет години в летището Орли в Париж с фотографии от забранената за туристи долина Тцум в Хималаите, свързана с глава от книгата.

В този писателски за мен период светът беше опустял. Видяхме как уж малка грешка (или провокация), може да постави цялото човечество на колене. В града се чуваха само гласовете на птици, доволни най-после да живеят необезпокоявани на воля. Фотографията замених с писане. Стигах до последната страница (триста на брой) и се връщах на първата – това близо 50 пъти. Дрогът на писането ме улови. Започнах все повече да усещам празното между редовете, звука на буквите, ритъма на думите. Опитът от фотографията и обичта към музиката ми помагаха да намирам хармония и мелодия в израза. Дислексията, която отначало ме затрудняваше, спря да ме притеснява. Можех да пиша и корегирам до безкрай, както е правел Пруст и други познати писатели. Представях си текста като склуптура, върху която махах или добавях думи. Променях, исках да разбера по-добре себе си и образите в романа. Давах живот на приятеля си Върбан, който въплатих в себе си. Докато ваех образите на родителите си, виждах как се усмихват откъм паралелните светове, в които живеем. Недоволен от написаното, не се спирах, бях убеден, че напредвам. Близка приятелка ми помогна с въпроса: В това изречение или с тази дума, какво искаш да кажеш??

Преживяванията на Върбан изразяват правостта на думите на дон Кихот: „свободата Санчо, е от най-ценните блага“, или още, както казва Виктор  Юго: „да спасим свободата, свободата спасява останалото.“ Свобода, отговаряща разбира се на вътрешното състояние. И това става във всеки момент, извън Рамките на всичко, което ни задушава, пречи да изразим себе си и да прогресираме. Може да се каже, че същите Рамки ни карат да търсим изход за всичко, все едно къде, в тоталитарна система или в кое да е повече или по-малко затворено общество.

Можех да продължа да пиша тази книга добезкрай, ако през април тази година не се случи на родната ми улица в София да се запозная със симпатичните млади издатели на издателство Рива. Те побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай и накрая се  хванах на въдицата да издадем Извън Рамките.

Сега, когато пиша този блог, опитвам да не съжалявам за малко прибързаното даване на книгата за печат и да правя, както казва големият мъдрец от Тибет Миларепа: „Моята религия е да не съжалявам за нищо, било в минало, в настояще или в бъдеще.“ – съвсем не е лесно!

Сега пръстите ме засърбяват да напиша нов блог. Идва ми на ум тема, свързана с Таи-Чи Шуан, нещо, което правя всеки ден в Люксембургската градина в Париж. Приятелите, любители на фотография от фейсбук вероятно са забелязали преобладаващите фотографии от тази  чудесна градина в сърцето на Париж.

/ Таи Чи с ветрило /

В градината има специално място за спортове и игри за малки и големи. От близо 50 години на това място се е установил нещо като център за любителите на бойни изкуства.

„За всяко нещо в живота има време и място“ казва Библията. Упражненията, които виждах китайците в различни провинции да правят по улиците, досега приемах за хигиена с банални гимнастики. Едва преди две години осъзнах колко дълбок смисъл могат да имат тези да кажем хореографски движения. Започнах физически да разбирам (с тялото си) връзката между Ing и Yang, универсалната енергията Chi и силата на вътрешното желание Yi, лишено от всякаква мисъл и емоция. Това е изкуство, външно погледнато като движение за защита, но вътрешно – наука за управляване на енергиите в тялото. Възможно е донякъде да се оприличи с Раджа Йога в Индия. Това е практически метод с прилагане на философията и принципите на Dao.

Преди 800 години мъдрецът даоист Zhang Sanfeng е практикувал метод за постигане на вечна младост. Ползвал е принципи от Laozi, формулирани 2500 години преди това. А още 1000 години по-назад, основателят на Dao показва промените Yi Jing в книгата Dao De Jing.

(Форма Yang на Tai Chi. Мъжът е на 88 години, а дамата, известен изкуствовед в сферата на азиатските изкуства.)

Двама тайландци показват обмяна на движения във дисциплината Туи-Шу.

 

Девойката тренира бокс, а треньорът на фотографията мери лицевите й опори.

Темата за бойни изкуства изисква цял отделен блог. Завършвам в тази гора в северна Италия на стаж с този Европейски шампион на бойни изкуства.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Картие Бресон

Cartier Bresson

Пчелата каца на различни цветя, за да създаде мед, който остава единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира, докато произведе своето изкуство. Децата преди да изразят себе си също имитират. Копирането е робия, но робът един ден с качествата си рекламира свобода.

Cartier Bresson-8

През този месец Центърът  Бобур в Париж чества десет годишнината от смъртта на Анри Картие-Бресон, фотографът, който преди двайсет години най-много ми повлия да снимам.

Cartier Bresson-13

Идеята на Анри за „решителния момент, когато окото, сърцето и обективът се сливат в едно, за да уловят есенцията на мига“, преди 15 години отговаряше на желанието ми в определени моменти да спирам времето, за да открадна от това, което вибрира едновременно с вътрешното ми състояние.

Cartier Bresson-2

Изложбата ме изпълни с благодарност към Анри и големите майстори, някои от които могат да бъдат в помощ на всеки, който е на път да формира погледа си: Роберт Франк, Сержио Ларен, Андре Кертез, Елиот Ервит, Бернард Плосю, Марк Рибу, Жозеф Куделка, Ралф Гибсон, Мартин Франк. Почти всички опростяват снимането като ползват фотоапарат Лайка с обективи 50 и 35 мм., достатъчни за заобикалящия ги свят, винаги нов и различен.

“Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант обръщат поглед към нощната черно-бяла фотография.

Прекланям се пред любимия ми колорист Соул Лайдър, който едва през 2007-ма година на 84 години разкри изкуството си пред европейското общество с изложба в Париж в асоциацията Картие Бресон. На входа на изложбата беше написано „Щастлив бях досега животът ми да премине в сянка“. Той почина през миналата година световно признат и в светлина. (Вероятно най-добрия начин да живееш и твориш свободно без никой над главата.)

Да спомена и Ернст Хаас, който първи използва митичния филм Кодак Хром, също Хари Груаерт – и двамата чудесни колористи.

Не мога да пропусна оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел и енигматичната Вивиан Майер с уличната си фотография, превърната в изкуство.

Алфред Стайшен, Бил Брандт, Франтишек Дриткол, Пол Страндт, Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Метцкер, Хелмуд Нютон, Ансел Адамс, напоследък Майкъл Кена – всички те са ненадминати в портретна и пейзажна фотография. Ник Брандт – с интересни, гигантски монтажи.

Да не забравя Родченко с оригиналния му поглед и невероятните ъгли на снимане по време на тежкия Сталински период на Сталин.

А как да не добавя Ара Гюрер, истанбулският Картие Бресон, който на 86 години с Лайка в джоба, все още посещаваше любимото си кафене в Истанбул.

Картие Бресон ми подшушва да добавя: Арнолд Нюман, Леон Ливенщайн, Люсиен Ерве, Марио Джакомели, Уилиам Клайн, Вили Ронис, Сабин Вайс, Мен Рей. Би било грях да забравя единствената по рода си Сара Муун, само тя жива сред имената от тази велика за фотографията епоха.

А японците? Те са фантастични, странни, често неопределими и трудно разбираеми. Масао Ямамото – с изключителен финес, Даидо Мориама, канен навсякъде, но не по вкуса на всеки, за мен жестоко черен и брутален. Японците са безкрайно фини, с много вкус или брутални, нещо което се усеща и в страната им.

Искам да ви представя интересен фотограф, с който се сприятелихме през фейсбук. Nobuyuki Kobayashi отива в Ню Йорк, за да изучи тиража платиниум, все по-рядък и прескъп. Нобуки се прибира в Япония и с голяма камера (chambre) 26 кг. и трипот  на гръб обикаля гори и потоци в чудесната добре опазена Природа в Япония, където търси да фиксира скрити духове с камерата си. Тиражите прави сам на хартия, служила преди 300 години за калиграфия, която произвежда сам. Фотографиите му сред Природата са прекрасни, издадени в книгата му Portrait of Nature – Myriads of Gods. Без да важничи, той пише с хумор на смешен английски, но във фотографиите  в книгата му (изпрати ми я), в скали, дървета и потоци наистина има скрити духове. Това ми напомни духа на Япония, за която преди няколко години направих изложба в галерия Средец в София.

Нека да завърша с Пенти Самалахти със северните птици и кучета, и  загадъчната Джунгджин Ли бих казал, че те заедно с Майкъл Кена правят поетично трио във фотографията.

И отново, благодарност на големите, както и на всички фотографи в сянка, които имат и споделят поглед към света.

От терасата на изложението в стил на популярните пощенски картички от Париж, не се въздържах да снимам небето на Île-de-France, рисувано често от големите майстори.

Cartier Bresson-4

 

Cartier Bresson-7

Фотографът, готов да лови ефимерното, ползва обектив, през който окото му фиксира света в движение, казвам това повлиян от прекрасната изложба на Картие Бресон.

Cartier Bresson-10                                                           / Последният посетител в Люксембургската градина /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФИАК 2012 – 39-то издание

Ето ни на гребена на вълната – Съвременно изкуство, Нов Реализъм, Поп-арт Фетишизъм в преобладаващи консептуални форми – 24 страни, 62 френски галерии, общо 182 станда в Гран Пале и изяви  “оф” (извън салона) на много места в Париж.

 

Мащабът на представянето грабва вниманието с високия професионализъм, но аз се чувствам се старомоден пред този концентриран израз на епохата. Епоха, в която всичко се променя бързо в тон с напредващите технологии, които обезличават хората. Изпитвам носталгия към времената, богати на безвременно изкуство. Всяка епоха е преход към нещо ново, но сега освен вика към един нов, различен свят, за който жадуваме всички, по-чувствителните хора, са уплашени от страхотиите, които заливат човечеството. Това се изразява и в различните форми на съвременното изкуство.

Тази сравнително евтина баня се продава за 60000 €. Не обърнах внимание на цената на акта със свинята от горната фотография. Разбира се всичко се продава. Виждате девойката , която с поглед на Дева Мария, която показва хубавото си голо тяло. Минаващите добавят по една свещ, както се прави пред икона – с това вероятно навлизаме в свръх консептуализъм и сме наистина по “гребена на вълната”, за което Париж е барометър.

 

Няма какво да добавя, това е положението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2012

В Париж през месец август преобладават туристите, а част от останалите в града парижани се забавляват на плажове по кейовете на Сена.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, които да задържат дъжда в облаците, както са направили китайците в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпросът е етичен.

Да, но с откриване на Париплаж по кейовете на Сена, в Париж слънцето без външна помощ победи облаците. Пред централното кметство, недалеч от душовете, има инсталиран огромен екран за наблюдаване на Олимпийските игри в Китай. Казват, че в края на седмицата облаците вероятно ще се върнат и докато англичаните решават, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, на французите липсва английския хумор и правят дълги анализи и коментари.

Душовете, инсталирани навсякъде, пръскат фини капчици за облечените хора. За посетителите по бански капките са по-едри.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг. Повечето, забравили възможността за рак на кожата, се отдават на щедрото лятно слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел : “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Има ли по-хубаво пожелание!

В многомилионния град колко му трябва на човек  – слънце без автомобили и стресови ситуации, особено за парижани с по-малко възможности през лятото.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Човекът

                                                             / Тюйлери, Париж /

Човек е едновременно непредвидим, напълно детерминиран и въпреки всичко може да бъде свободен. Това му дава възможност да бъде щастлив. – Анри Атлан

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: