Бях изоставил блоговете за сметка на романа Извън Рамките, който завърших в края на ковида. През месец април тази година Издателство Рива го напечата и представи в зала Перото на НДК. Сред публиката приятели, които не бях виждал от години, ми стоплиха душата. Бях подредил малка фотографска изложба, представена преди трийсет години в летището Орли в Париж с фотографии от забранената за туристи долина Тцум в Хималаите, свързана с глава от книгата.
В този писателски за мен период светът беше опустял. Видяхме как уж малка грешка (или провокация), може да постави цялото човечество на колене. В града се чуваха само гласовете на птици, доволни най-после да живеят необезпокоявани на воля. Фотографията замених с писане. Стигах до последната страница (триста на брой) и се връщах на първата – това близо 50 пъти. Дрогът на писането ме улови. Започнах все повече да усещам празното между редовете, звука на буквите, ритъма на думите. Опитът от фотографията и обичта към музиката ми помагаха да намирам хармония и мелодия в израза. Дислексията, която отначало ме затрудняваше, спря да ме притеснява. Можех да пиша и корегирам до безкрай, както е правел Пруст и други познати писатели. Представях си текста като склуптура, върху която махах или добавях думи. Променях, исках да разбера по-добре себе си и образите в романа. Давах живот на приятеля си Върбан, който въплатих в себе си. Докато ваех образите на родителите си, виждах как се усмихват откъм паралелните светове, в които живеем. Недоволен от написаното, не се спирах, бях убеден, че напредвам. Близка приятелка ми помогна с въпроса: В това изречение или с тази дума, какво искаш да кажеш??
Преживяванията на Върбан изразяват правостта на думите на дон Кихот: „свободата Санчо, е от най-ценните блага“, или още, както казва Виктор Юго: „да спасим свободата, свободата спасява останалото.“ Свобода, отговаряща разбира се на вътрешното състояние. И това става във всеки момент, извън Рамките на всичко, което ни задушава, пречи да изразим себе си и да прогресираме. Може да се каже, че същите Рамки ни карат да търсим изход за всичко, все едно къде, в тоталитарна система или в кое да е повече или по-малко затворено общество.
Можех да продължа да пиша тази книга добезкрай, ако през април тази година не се случи на родната ми улица в София да се запозная със симпатичните млади издатели на издателство Рива. Те побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай и накрая се хванах на въдицата да издадем Извън Рамките.
Сега, когато пиша този блог, опитвам да не съжалявам за малко прибързаното даване на книгата за печат и да правя, както казва големият мъдрец от Тибет Миларепа: „Моята религия е да не съжалявам за нищо, било в минало, в настояще или в бъдеще.“ – съвсем не е лесно!
Сега пръстите ме засърбяват да напиша нов блог. Идва ми на ум тема, свързана с Таи-Чи Шуан, нещо, което правя всеки ден в Люксембургската градина в Париж. Приятелите, любители на фотография от фейсбук вероятно са забелязали преобладаващите фотографии от тази чудесна градина в сърцето на Париж.
/ Таи Чи с ветрило /
В градината има специално място за спортове и игри за малки и големи. От близо 50 години на това място се е установил нещо като център за любителите на бойни изкуства.
„За всяко нещо в живота има време и място“ казва Библията. Упражненията, които виждах китайците в различни провинции да правят по улиците, досега приемах за хигиена с банални гимнастики. Едва преди две години осъзнах колко дълбок смисъл могат да имат тези да кажем хореографски движения. Започнах физически да разбирам (с тялото си) връзката между Ing и Yang, универсалната енергията Chi и силата на вътрешното желание Yi, лишено от всякаква мисъл и емоция. Това е изкуство, външно погледнато като движение за защита, но вътрешно – наука за управляване на енергиите в тялото. Възможно е донякъде да се оприличи с Раджа Йога в Индия. Това е практически метод с прилагане на философията и принципите на Dao.
Преди 800 години мъдрецът даоист Zhang Sanfeng е практикувал метод за постигане на вечна младост. Ползвал е принципи от Laozi, формулирани 2500 години преди това. А още 1000 години по-назад, основателят на Dao показва промените Yi Jing в книгата Dao De Jing.
(Форма Yang на Tai Chi. Мъжът е на 88 години, а дамата, известен изкуствовед в сферата на азиатските изкуства.)
Двама тайландци показват обмяна на движения във дисциплината Туи-Шу.
Девойката тренира бокс, а треньорът на фотографията мери лицевите й опори.
Темата за бойни изкуства изисква цял отделен блог. Завършвам в тази гора в северна Италия на стаж с този Европейски шампион на бойни изкуства.
Коментар