FIAC 2011 / ФИАК 2011

“Нещата не са видяни, защото са видими, a по скоро са видими, защото са видяни” – думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ e представена  днес в музея Jeu de Pomme.“ Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате. ” Това казва и се чете и в прекрасните черно-бели кадри на тази интересна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по това време. Диан Арбюс влияе това да стане и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство.

Излизаме от градината Тюйлери съпроводени от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години. Между площад Конкорд и  Гран Пале има построени палатки с различни галерии за изкуство.

Тази година 38-мият ФИАК – 38-ми Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство  – представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи, участващи в същото събитие. Париж, както винаги е огледало на епохата, в която живеем.

 

 

Част от наречилите себе си “артисти” (за мен) за съжаление са просто добри търговци и оригинални техничари. Големите творци се броят на пръсти, а някои дори не стигнат до публичен израз. Наред с това има шедьоври и човек дори да стигне до клонаж, вероятно ще продължава да има  творчески таланти. Опашките от по двеста метра с вход  35 евро показват голямата посещаемост на салона и глад за новости.

Някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант, се обаждат, дори надават викове от скритите, прикачени в тях високоговорителчета. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Проекти от този род, съвсем не евтини, виждаме навсякъде под форма на забава – приема се като вкус и стил на Съвременното Изкуство.

Дали това влияе и променя нещо в нас е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или пък самовпечатлява себе си, за да запълни празнота в живота на някой с възможности, също е въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно така, както изострените житейските въпроси напоследък с бягството от отговори.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  Пари Фото номер 15, барометъра на фотографските коти, което тази година ще се премести от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще се чества нова генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България. Вярвам в страната ни някога да се формира фотографско ядро, достойно да се представи на европейско и световно ниво. Готов съм да помогна за създаване на галерия за фотография в София, стига да намеря галерист с познания, качества и желание да се отдаде на фотография.

От отсрещната страна на Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, е открита фотоизложба “Жените в Индия”. До нея също е представена по-интересната за виждане “История на Комеди Франсез”.

Потъвате в декорите на театър, останал все така автентичен от 1680 год. до днес, инсталиран от 1799 год. в Пале Роаял, сърцето на Париж. Виждате бюстове на известни фигури от различни епохи, атмосфери и запазени традиции. След видяното екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто, контраста тук е голям, едва ли не ви става скучно.

В Центъра Помпиду по същото време са разположени монографските изложби на фантастичния за епохата си Едуард Мюнш.

Не е за пропускане и оригиналния, мащабен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулптора Георг Базелитц впечатлява с насечените си дървени фигури, някои от които са оригинално оцветени. А в Лувъра се разполага не друг, а Александър Велики със своята корона, както и редки македонски съкровища.

В музея Орсе, стачкуващ от няколко дни за подобряване на условията на персонала, е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

От своя страна в Ке Бранли се е приземил духа на маорите от Нова Зеландия. Хе–ао-теа–роа – “Дълъг бял облак” – така наричат маорите чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са богато представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-бял „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти – „Дошли отвън“ – през същата епоха в Париж. Цял етаж е отделен също за „Златния век на албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епоха на няколко големи фотографа – браво на съседите Албанци!

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас от своя страна излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография. Той с право е считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. 150 -те оригинални черно-бели фотографии с тиражи от епохата на Хайн са истински бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се към две произведения от ФИАК, в тон със съвремието с една парижка мъжка фигура с възможности…:

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Творци

/ Ла Дефанс, Париж /

Всеки човек, както диша, без да знае твори. Артистът едновременно с това усеща творческия си акт. Действията му го обладават изцяло. Преживяните страдания, възприети и обичани, го правят по-силен. – Написано със златни букви на стената на Музея за Човека в Париж.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2011

Тази година Париплаж по кейовете на Сена започна с хладни дни, за да завърши напоследък с горещо лято.

Казват, че скоро всички  кейове по реката ще станат само за пешеходци.

Незаминалите във ваканция парижани отпускат душа, кой както може. Кметството се грижи за безплатни игри, сокове, шезлонзи и други удобсва. Едно от лицата на Париж през месец август.

За любителите на фотография: www.ivan.pastoukhov.com в 69–та галерия.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Зима в Париж

Paris-10

Paris-9Студено, ясно време. От катинарите на Pont des Arts, всеки е затворил нечия емоция, желание, любов. Опитвам да ги отварям с мисли.

Небето изведнъж потъмнява. Намръщен облак  се развихря сърдито и изсипва безброй снежинки. Мостът сменя одеждата си.

Минават няколко минути и всичко отново посивява. Катинарите висят мокри със заключените си тайни.

Paris-8

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ПАРИФОТО 2010

Parisphoto-2 Parisphoto-12Да, това е Етиен Дюмон, журналист от Ла Трибюн в Женева, който срещам за втора година в салоните на Парифото в Лувър. Има вид да е живял сред някое племе в Африка. Любопитно, нали?

Parisphoto-8Parisphoto-6Парифото тази година е 14-то по ред и съвпада с 30 годишнина на месеца на фотографията в Париж. Сред всичките 57 официални изложби в града не трябва да се изпусне: Harry Callahan във Фондацията Cartier Bresson, André Kertezs в Jeu de Pomme, Larry Clark в Musée d’Art moderne, Robert Frank à Karl Lagerfeld в Monnaie de Paris, “Autour de l’extrême” в Maison Européene de la Photographie, Heinrich Khün в Musée de l’Orangerie…. Който се интересува повече, може да потърси в: /mois de la photo paris 2010/.

Parisphoto-10

След представяне на Япония преди две години, арабския свят и Иран миналата година, днес Парифото се обръща към Източна Европа. За съжаление в България, поради липсата на  фотографски традиции, няма галерия, която професионално, на ниво да представи талантливи фотографи. Прага, Будапеща, Братислава, Варшава и Любляна се явяват като център на внимание на световното фотографско общество. Освен стари майстори, галериите показат нови визии в съвременната фотография.

Parisphoto-11Parisphoto-4Източна Европа се представя с над 90 фотографи, които представляват почти една трета от цялото изложение. История на фотографията не би се изградила по същия начин без именитите унгарци Роберт Капа, Андре Кертез, Ласло Мохоли Наги, Ласло Елкан (или Люсиен Ерве), Брасаи… Поляците показат седем фотографи, еманципирни от наложените норми на бившия комунистически режим. Клавдиж Слубан от Словения, отдавна известен в Париж с непрекъснато растяща кота – между 2000-8000 евро на винтидж* –  е представен от няколко световни галерии и щедро раздава автографи на последните издания на своите книги. Рекордът е на Андре Кертез с фотографията „При Мондриан“ от 1927 година, малко по-голяма от пощенска картичка, изложена в известната ню йоркска галерия Гринберг за 700 000 евро.

Parisphoto-7Чехите са известни с Франтишек Дритко, а сега даровития Станко Абадзик, заедно с група фотографи е представен с „Хроники от Източна Европа“ в изложбата „East Side Story“ в HSBC, 103, av. des Champs-Elysées. Да не говорим за Жозеф Куделка, на който в една немска галерия, заедно с фотографиите продават книгата „Цигани“ за 900 евро… Имам радостното усещане, че заедно с голямата криза в изкуствата, фотографията вероятно като по-късно, по-крехко и сравнително лесно за интерпретиране изкуство, добива все по-голяма стойност. Парифото е между влиятелните фактори.

В залата за пожекции, след многобройни диапорами и представяния на галериите от Източна Европа, Парифото завършва с отдаване на почит на починалия тази година Бахман Джалали, създателя на Съвременната Иранска Школа по фотография. Кратък филм показва огромни шествия в Техеран, съпровождащи големия майстор и учител. Мир на праха му!

Някои нови фотографи имат голям успех, но водещо е това, което остава извън времето и модите.

*Винтидж е оригинален тираж в ограничен брой, реализиран и подписан от автора.

Който се интересува и обича фотография, за повече информация би могъл да хвърли око в галерия 70 в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: