Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

Затворени в уютен дом с интересна книга в ръце как въображението ви да не лети, как да не прехвърля хоризонти към незнайни светове. Просветват идеи за живот с нови свободи, душевни и физически.
52-mantras-chemdey-gompaПреди години бях запален на тема Тибет. Четях за живота на големите пътешественици, чертаех карти, с които да реализирам нови идеи. Бях впечатлен от  Бардо Тодол – книга за Живота и Смъртта,  представена от Согиал Римпоче. Дори пожелах да я преведа на български (вече е преведена). Желаех да задълбоча познанията си и да приложа на практика това, което считах за най-интересно в тибетския будизъм.  След като се научим да управляваме енергиите, които ни пресичат и ни свързват с различни познати и непознати светове, всичко друго следва. И най-вече да прозра енигмата на прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaНо ето, че на практика, когато имаме физическа възможност да наблюдаваме живота в активни будиски манастири със столетни традици, когато 04-hemis-gompaсрещаме и говорим с практикуващи лами, много често следват разочарования. Понятията бързо и вечно не вървят заедно. Хора, изминали пътя към вечното, се броят на пръсти и не се срещат току така. Те не стават за общо ползване. В манастирите се докосвате до живот извън времето. Монасите претендират за натрупване на добра карма за следващ живот. Други несъзнателно просто следват волята на семействата си и обществения ред. Традицията изисква, чест за всяко семейство е да даде поне едно дете в манастир, което лишава родителите от работна ръка, но облекчава грижите спрямо отвъдния свят. Набират се точки, заслуги пред божествата за този и за следващия живот. За по-ниските класи в обществото, лама означава социално издигане. Нормално на осем годинки дете, което не е специално надарено, няма поглед към пътя, който поема.
24-lamayuru

С навлизане в живота на монасите неминуемо ни пленява простотата на активното им, осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмяни, радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1Нормално след първите впечатления в нас се събуждат обичайните амбиции на хора от града. Ставаме взискателни и ако не друго, искаме да разберем какво излъчва един духовно напреднал лама. Търсим ответ на това, на което манастирът е извор. Къде водят усилията на милионите будисти, лишили се от нормален живот ? Колко от тях се  спасяват в прословутата нирвана, в свят без напрежения? Ако не в някаква бяла безжизнена пустота, съществува ли друго, модифицирано ниво на съзнание ? Тези хора в развитието си неминуемо трябва да излъчват нещо различно !
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Очарован от вековната йерархия в тези общества, не спирам да се взирам в лица на водещи и други лами (във всеки манастир Head Lama е нормално назначен за три години). Търся погледи, лица, с които да обменя духовното, за което самият аз оставам ненаситен.

Както в научните кръгове хора като Айншайн не се срещат под път и над път, така и в духовните спиритуални среди, римпочета, разширили границата на духовното в човека, се броят на пръсти. Явяват се там, където ги водят неосезаеми за нас енергии. От всичките двайсетина манастири, които посещавам, за съжаление нямам случай да срещна погледа на подобен тулку (съзнателно прероден лама).
И все пак, в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща  до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чувам дебелите гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришната пуджа (служба). Нещо рядко, защото в повечето манастири ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещам погледа на три-четири годишно дете. Поглежда ме, почти делово махва с ръчица и със сериозно изражение на лицето посочва къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърждава с жест, че мога да вляза. За този скътан кът на земята за тях се явявам като паднал от небето. Едновремено с поднесения чай, без да промени израза си, детето изважда блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то очертава сполучлива скица на гомпата, заедно с няколко дървета в двора. После със сериозно изражение детето ми подава рисунката. Поглежда ме с очи на съзнателен възрастен човек, изважда от джобчето  си бомбон и ми го подава с лека усмивка. Ламата, който се грижи за него не ми разрешава да снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gСподелям компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата лично е присъствал при разпознаване на детето. Не разбирам кое по ред е прераждането му, но погледът и изражението на детето са впечатляващи. Снимам го едновременно с леко покашляне, за да не се чуе штракването на фотоапарата.

За първи път не давам, а получавам бомбон от дете в Хималаите. Първият задължителен жест на по-израсналите сред хората е да дадат. Казват, че в живота всичко, което не е дадено е загубено.

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, бях разочарован от липсата на духовни величия. Накрая бях възнаграден да изям вкусния бомбон на най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Кашмир, Ладак, Нубра, Рупшу, Спити

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир преди 15 години не ми позволяваха да посетя този кът от “земния рай”, не случайно така наричан в Индия и в Пакистан. Знаем, Рай на земята не е възможен, но това не пречи да има вълшебни кътчета, където човек продължава да си задава въпроса какво липсва, за да стане рай. Отговорът е банален: липсват хората, които да го живеят. Човек е още в шестия месец от периода на изграждането си.

Dal LakeБез да правя метафизичен анализ за изгубен или непостигнат Рай, споделям противоречията, с които се сблъсквам в това пътуване. Търся места с история и култура, запазени от варваризма на туристи и модернизми. Търся автентичност. Без корени няма история, няма настояще, нито нови истини. Свидетел съм на прехода между стария и новия свят, който интензивно живея без да съм безразличен.

Развитие без номадизъм е невъзможно. През новия век той е електронен, компютърен, телефонен, самолетен, туристически… Това подписва края на вековните, свързани с природата класически номади. „Изворната“ вода е различна.

nomads kashmirПогледът на номада – по дефиниция човек, реализирващ промяна в движение с обмен на стока и култура – е обратен на повърхностните стойности на промяната, която туристът във ваканция предлага, за да се освободи от ежедневието. Той е във ваканция = вакуум, празнота. В общия случай туристът инстинктивно търси да изпразни препълненото в себе си, за което e платил предварително. Да се научиш да пътуваш е толкова трудно, колкото да се научиш да работиш.

08 PrayНомадът се интегрира в околната среда, обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява. Той се стреми да живее, както птицата лети. За човекa във ваканция светът се превръща в сцена, където  ролите в представлението се заплащат. Участието забавлява и провокира. В това е арогантността на изискващия турист-зрител за разлика от неволно напревърналия се в играч (обект, продукт на пътната агенция) автохтонен жител. Ето го парадокса: туризмът развива културно и икономически обществото, но обърнал обекта за туризъм в продукт за забавление, нарушава нормалния обмен на стойности, които градят обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Той откупва невъзможността да се адаптира към новата среда със средствата, които разполага. Най-лесен е бакшиша, който освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, привлекателно и екзотично. Липсата на духовно заменяме с материално. Вместо сближаване следва очуждаване, дори ненавист. Макар с изключения, отровата е навлязла.

06 Zu Chun Tso Глобалната промяна на климата, ускореното развитие на технологиите са също фактори. По покривите на вековно сгушени, скрити от света села и манастири, до удобните слънчеви акумулатори стоят закачени огромни параболни антени.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds След Кашмир, Ладак, Нубра, Спити.., прекрасни места в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет),  поемам към Рупшу. През 1996 година по тези места бях срещал номади със стада от Тибет. Тогава все още не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang pa Днес срещата с подобни номади е въпрос на късмет. Слизащите от Тибет са вече покитайчени. Огнени, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра са рядкост. На височина четири-пет хиляди метра вятърът през юни е изненадващо силен, понякога яростен. Не се разчита на стабилно време – феномен, който забелязваме планетарно. Възрастните не издържат, а младите мечтаят за друг, нов свят, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири откривам стада и палатки на три-четири семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, щом е искрена – очите и мимиката са достатъчни. Допълвам с десетина думи на местен диалект. По тези  височини въздухът и думите са редки, въздействието дълбоко!

С номадите Чанг-па, веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як. Става приемлив след третата чаша. Планините се оглеждат в кристалното езеро. Орли се вият в небето. Далеч зад тюркоазените води хоризонтът провокира въображението. В своя полет Душата не мери. Беднотията в палатките не дразни. Гостоприемните овчари с усмивка и топли сърца поделят с пътника насъщното. В палатката мястото на госта е свещено.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато удобно настанен, с топъл чай в ръка, всеки жест ме стопля, идва младо момче със странно втренчен поглед и без видим повод ми прошепва: “gо out“! Тонът на гласа му с това “махай се” е остър и искрен! Без да реагирам нещо ме сви под лъжичката.

Сърдечно благодаря на сбогом. Възрастните Чанг-па, видимо не са разбрали за инцидента. Водачът ми, също огорчен, споделя как новото поколение не понася живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, ненавиждат чужденците и понякога стават агресивни. Не бях помислил за бакшиш. Това са стадата на последното поколение номади. Старите стилови къщи на отдалечени в планините села са вече покрити с практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Без да драматизираме белите мечки са също на изчезване…

Deskit Gompa2 - copieИскам да напиша повече за красивата част на това чудесно пътуване с най-старите будиски манастири, но това “get out” ми засяда в гърлото. Спомням си преди няколко години как след 40 дневен трек в Непал – на границата между Сиким, Тибет и Непал, пред величествения Канченджонга – с амбицията и въображението да открия “края” или по-скоро “началото на света”, място, където предполагах, че турист не стъпва, едно детенце ми поиска долар. Дадох му бомбон, но това не обезцени долара.

Изворната вода може да развали вкуса си, но Човекът остава най-интересения фактор в природата. За добро и за лошо.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: