Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че понякога компанията на един овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото на майка, а тези от библейските притчи с дъх на вечност. Силата на природата и естествената връзка с подобни хора, обитавани от жив дух, навяват мисли за първите пастири и духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Ето как овчарите, отначало достатъчни на себе си, днес се променят от неудържимата вълна на новия технологичен свят.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните ми студенски години. Окривах Планината, понякога се губех се и заедно с Природата откривах себе си. Случваше се да избутам жарта, за да преспя на топлата земя, а рано сутрин опушен, измокрен от росата, да се подсуша под живите лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Веднъж се загубих, бях прегладнял, а в такъв момент няма по-хубаво от това да чуете лопатари на овце и вика на овчар. Той беше възрастен, със засукан мустак, излюпен от вековете. Заговорихме се, разбра, че съм гладен и от протърканото си торбе извади питка с пресен сминдух, повит във вестник. Приседнахме до шумящия наблизо поток, топях от домашната питка в сминдуха, а той ме наблюдаваше с одобрителен поглед. По едно време му стана любопитно за къде съм „ръгнал из пущинаците наоколо“. Мястото беше наистина забутано. Казах му как ме тегли скритото зад всяко бърдо и чукар, колко обичам да катеря висините, да гоня слънцето, да се вторачвам зад хоризонта. Приготвих се да тръгвам, а овчарят занарежда: „ Синко, обичаш го ти животот!…- Гласът му се смеси с подрънкването на лопатарите и шума на потока. – Фащаш го ти как си мош, пустио  му живот!„ .

            Гледах учудено, но така беше. Дори да не знаех за какво живея, чудесни моменти се намираха. Сега разсъждавам различно, но тогава не мислех кой каквофаща“ от „пустио му живот“. След кратка пауза овчарят провлачи отново:

            „Момче, со се животот, да знаш, помъкнал си я и Нея…, тази от дека не се е отървал никой. Oни сé си одят заедно.“ – и загледан в потока продължи – « Па и Светлио! Сé и него си подгонùл нагоре, от чернилката си побегнал, зло да те не лòви. Ама Светлио те пази тебе! Насекаде те пази, да знаш… Вълчулята они, са сé насекаде. Бегаш, не бегаш, не мож им убега! » – замълча и повтори – « … Ама светлио, он си те пази теб. Па ти…, ти требе да си… – и ме загледа по-втренчено – Ти сигур си от пазачите! От па-за-чите, кажувам ти…! » – Повтори като провличаше думите. За кои пазачи говореше така и не разбрах. Изпроводи ме с « дал ти Бог добро » – най-хубавите български думи.

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

 

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Ако харесвате Индия и обичате фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 има пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявявате интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се чувстваме малки и голями едновременно във всекидневието често се смесва в мъгляво самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЕто една идея за пътешествениците, където тези две усещания се сменят непрекъснато. Тръгвате от Бурма, пресичате Асам и през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате петте осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир, за да навлезете във фантастичния Каракорум, една кулминация, бих казал в планинските ви авантюри. Тук не сте повече от малко пясъчно зрънце, между стотиците седем хилядници, забили върхове в небето, събрани в една своеобразна Агора. К2 с могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Описах ви какво ражда фантазията ми да направя в някой следващ живот, ако междувременно не разрушим планетата Земя, която така вълшебно ни е подслонила.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма друго интересно, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и да се спасите  нагоре към планината по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравям от къде съм тръгнал и моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натоплиш изморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с близък приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете на Пакистан  сме “нечисти”, недостойни за Рая, но високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Там живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: