Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че понякога компанията на един овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото на майка, а близките до библейските притчи с дъх на вечност. Силата на природата и естествената връзка на хората с животинския свят, когато са обитавани от дух дават идея за първите пастири, духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Днес в подобна атмосфера ще намерите технологии, достигнали всички кътчета на планетата. Тези овчари изградили своето щастие, достатъчни на себе си се променят от неудържимата вълна на новото.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните студенски години. Окривах Планината и това беше времето, когато  Пирин остана в сърцето ми като най-хубав на света. Губех се и заедно с природата преоткривах себе си. Палех огньове, отварях око за баба Меца, избутвах жарта, за да спя на топлата земя. Рано сутрин опушен, влажен от росата ловях живите лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Веднъж попаднах на възрастен овчар след като се бях се загубил. Той ме нахрани и ме упъти как да се прибера. Още помня шарената бохча до шумящия наблизо поток. От торбето си той извади домашна питка с пресен сминдух, скътан в стар вестник. Бях свършил храната, изгладнял топях изгладнял залъците в сминдуха. Овчарят ме наблюдаваше, пък му стана любопитно и поиска да разбере какво търся из този пущинак. Мястото беше наистина забутано. Говорих му възторжено как обичам да си пъхам носа зад всяко било и чукар, да търся все някакво « отвъд » и нагоре… Да разбера какво виждат върховете зад хоризонта. 

Тъкмо си затръгвах, овчарят възкликна:

« Синко, обичаш го ти животот!… Фащаш го ти как си можеш, пустио  му живот!.. » 

Цъкаше с глава, а аз гледах с почуда. Вярно, с цялата си незадоволеност, дори да не знаех за какво живея, очевидно обичах живота. Сега разсъждавам различно, но тогава, за това кой какво и защо « фаща » не мислех. Той мълча, мълча, после продължи провлачено: 

« Со се животот, момче да знаеш, помъкнал си и Нея…, тази от дека никой не се е отървал. Oни сé си вървят заедно… » – замълча за момент и продължи – « Па и Светлио, подгонил си го нагоре…, сакаш да бегаш от чернилката…, зло да те не лови! Ама Светлио те пази теб, насекаде те пази, да знаеш… Вълчуля ги има насекъде. Бегаш, бегаш, ама не мож им убега… » – замълча за малко и пак повтори – « … аАма светлио те пази теб… Па ти…, да знаеш…, сигур си от пазачите! От пазачите ти кажувам…» 

Повтори го два пъти, не знам защо. А и от кои пазачи, така и не разбрах. Накрая ме изпроводи с « дал ти Бог добро », най-хубавите български думи. 

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

 

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Ако харесвате Индия и обичате фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 има пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявявате интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЗа пътешествениците: Тръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Следвате обратно пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир и навлизате в страховитияу фантастичен Каракорум. Още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. По тези величави места не сте повече от едно малко пясъчно зрънце, а в Каракорум със стотиците гиганти седем хилядници забили върхове в безкрайните небеса, всички събрани в тяхната Агора, загубвате представа за себе си. Тук върховете са споделили със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи представляват най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. По тези места климатът се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху  стара, пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и се пасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизтическия период в България невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. Това за мен се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да стигнете до градовете наоколо беше като отиване в чужбина. Ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите по пътя  сме “нечисти”, недостойни за Рая. Въпреки това, особено високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: