Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че компанията на един овчар понякога може да се окаже  по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото си на майка, а по-скоро обитавани от жив дух, които напомнят на първите пастири, духовните бащи на човечеството.

bergers-4                                                         / Раджастан, Индия /

bergers-7                                                       / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ще ви разправя, е свързана с български овчар от времето, когато окривах Планината.  Когато се губех, заедно с Природата откривах и себе си. Случваше се вечер да избутам жарта от огъня, за да преспя на топла земя. Рано сутрин, опушен и подмокрен от росата, продължавах щастлив под лъчите на слънцето. В България се хвалехме, че имаме 300 слънчеви дни в годината.

bergers-2 - copie 2                                                               / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                                              / Гужарат, Индия /

Веднъж се загубих в Родопите. Бях и прегладнял, а в такъв момент няма по-хубаво от това да чуете лопатарите на овце с вика на овчар. Той беше възрастен, със засукан мустак, прясно излюпен от вековете. Заговорихме се, той разбра, че съм гладен и от протърканото си торбе извади питка и сминдух, повит във вестник. Приседнали до шумящия наблизо поток, аз топях от домашната питка в сминдуха, а той ме наблюдаваше с одобрителен поглед. По едно време му стана любопитно на къде съм ръгнал из пущинаците наоколо. Мястото беше наистина забутано. Казах му колко ме тегли скритото зад всяко бърдо и чукар, как обичам да катеря висините, да гоня слънцето и да се губя с поглед зад хоризонта.

Готвех се да тръгвам, а овчарят занарежда и гласът му се смеси с подрънкването на лопатарите, и шума на потока. „ Синко, обичаш го ти животот… Па го фащаш го как си мош, пустио  му живот!“ Гледах учудено, но така си беше. Дори да не знаех за какво живея, чудесни моменти се намираха. Сега разсъждавам различно, но тогава не мислех кой каквофаща“ от „пустио му живот“.

След кратка пауза той провлачи отново: „Момче, со се животот, да знаш, помъкнал си я и нея…, тази от дека не се е отървал никой. Oни сé си одят заедно.“ – стоя малко така, загледан в потока продължи – « Па и Светлио! Сé и него си подгонùл нагоре, от чернилката си побегнал, зло да те не лòви. Ама Светлио те пази тебе! Насекаде те пази, да знаш… Вълчулята они, са сé насекаде. Бегаш, не бегаш, не мож им убега! » – замълча и повтори – « … Ама светлио, он си те пази теб. Па ти…, ти требе да си… – и ме загледа по-втренчено – Ти сигур си от пазачите! От па-за-чите, кажувам ти…! » – Повтори и провличаше думите. За кои пазачи говореше така и не разбрах. Изпроводи ме с « дал ти Бог добро » – най-хубавите български думи

По онова време такива срещи  бяха естествени. Шаманството, дори забранено, пулсираше скрито във вените на народа. Можеше да се каже, че вертикалата на Планината отговаряше на духовното в мен, но на какво бях пазител, нямах представа. Днес защитавам идеята, че човешкото лутане, колкото и да изглежда непродуктивно, не е напразно. Ако можех да бъда пазител на нещо, стига да имах повече качества, бих желал да пазя всичко, което не ни принадлежи.

bergers - copie 2                                                         / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

 

bergers-3 - copie                                                                         / Кашмир, Индия /

bergers                                                                  /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                                            / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Ако харесвате Индия, влезте в www.ivan.pastoukhov.com. В галерии 8 и 9 има пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. 

Rajastan-3                                                                                   / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Красотата

La beauté Gujarat                                            / Гужарат, Индия /

Красотата не е красива поради човешко благоволение.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Очите

очите, огледало на душата                                                     /Rajastan, India/

Детските очи понякога са отворени прозорци към неизмерими човешки величини.

очите, огледало на душата-2                                                    /Gujarat, India/

Думите се превръщат в метафори, често ненужни.

очите, огледало на душата-27                                                    /Gujarat, India/

Минава време, погледът се воалира от възпитания, култури и наложени величини, които променят израза.

Жералдин, Нова Зеландия

Едва в есента на годините там, където истинското отвътре не се е задушило, става възможно да надникнем отново в дълбокия, широко отворен поглед на душата, поела към меандрите на вечното.

Тези фотографии са подарък от небето и сравнително лесни. Трудно става, когато трябва да извадим душичката от там, където едва мъждука.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: