КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

В миналото оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзивния Китай. Уигурите с език близък до турския знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел ни сближават. Позволявам  си близост, трудна за западните туристи, запазили дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реноме за най-голям сред старите ориенталски пазари. Преди няколко десетилетия атмосферата е била много по-автентична. Днес туристи идват да консумират остатъци от местната екзотика, а какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-страховитият сред гигантските планински масиви на планетата, в 500 илометра между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани стотици многохилядници. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега ми се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик и многобройните седемхилядници наоколо правят естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни, се оказват най-интересни.

Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Такава е политиката и тук, в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници по времето на строителите на комунизма с познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен по-техничен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Това е недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. Преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но и но и то не помага, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само изгрева при Мустаг Ата и няколко местните киргизи със стада. Върхът със заоблената си форма е приет за скиорски, стара мечта с приятели „да го спуснем“.

Военното положение по тези места е от близо година. Киргизите се крият, освен в Кашгар, навсякъде в огромната провинция, а при случайна среща избягват контакт.

Срещам единствено новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират и си правят селфита пред езерото Каракол. Дами китайки, се фръцкат модерно облечени  пред езерото, в което се отразява седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по широки пътища, удобни за маневри и за строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направя експедицията.

Изправен пред естествената,  съвършенна архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Възможно е да се направи връзка с отиване до Гашербрум като се премине в дясно до основата на К2 и след това в ляво през ледниците, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Камилите трябва да заобиколят, както направихме и да влязат поотделно отвън в двете долини. Това разбрах е правено за десетина дни от словенци, на които разбира се завиждам. Било е преди десетина години. Животът става определено къс, особено към края…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам и Камбоджа за сметка на по-трудно достъпните, интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Няма да изпусна и динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, със земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия пътищата се разделят между Европа и Африка. Старата Африка шампион по млади поколения в света, търси себе си и бъдещето си в новия свят. Европа и тя стара и прекрасна, агонизира, губи енергията от богатото си минало, търси как да възкръсне или да загине…

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето ми натежават към Африка, а поради корените и навиците – към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия и интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но плоски, без култура. Южна Америка, екзотична, с разнообразна природа, но с население убито духом още от времето на Кортес, за съжаление без  духовните мащаби, недвусмислено принадлежащи на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Чудесни са Австралия и особено Нова Зеландия с красива, добре запазена природа и мили, усмихнати хора. Но усетете излъчването и вибрацията в нашите стари Родопи и ги сравнете със същото в тези млади страни! Аборигените и маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка  са загубили отдавна духа на прадедите, днес с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя Непал, Бутан и Бурма с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. В тези страни има човешки обмен, а той липсва все повече навсякъде по земята…

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към природата. Страната е чиста и красива и най-забележително е как тук всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са интересен материал за размисъл. За съжаление външната форма лъже – където се живее под чехъла на идеология, бъдещето остава винаги несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В главозамайващата динамика на Израел намирате всички световни кухни, респективно култури събрани от придошлите отвсякъде евреи. Наред с проблемите, свързани с фанатично вярващите в страната и непрекъснатото напрежение с околните страни, откривате един феноменален, единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (Тората) свързало еврейския род от близо три хилядолетия и гениално по рода си, с дълбокия си смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези страни с стари култури за мен е несравнимо с прясно заселените страни, което не пречи да са също прекрасни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи за предпочитанието ми към някои страни идват вкуса ми към автентичност и безвремие, свързани са с проекта « Земята и Хората », който следвам. Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, и най-вече за всички търсещи с куража да гледат освен себе си и нещата  в очите.

Фотографиите нарочно са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музиката, поглед в бъдещето и Китай

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

С обектива ловим и фиксираме моменти на хармония в заобикалящия ни свят и забелязваме как тя се руши и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними. Общ терен е мигът заедно с усета да му дадем стойност . Звукът свързва бягащите моменти в  хармонична динамика, която оптваме да запазим в усещането си. Музиката ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история за зрителя. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря винаги ново усещане. Добрата фотография е ненагледна за погледа на всеки любител.

03 музиката поглед в бъд-3

В наскоро излязлата книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето – музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди автора, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малко хора от населението са готови да приемат бъдещето позитивно, смело, с отворен поглед идващите новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим във виртуално бъдеще.” Тази идея отговаря чудесно на преживяванията ми в Китай, които описвам и в предишни блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половина китайци са обзети, разбира се по китайски маниер, да строят „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както са наричали винаги Китай. Музикалните им произведения са монотонни, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи земята, с която е вековно свързан, продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища, градове с идеята за бъдещето на Китай. Във страната, когато пътувате, външният човек не съществува и ако ви забележат, то е за да покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията си в света, китайското общество в страната е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Усещате една болезненост и монотонност от преживяното, повтарящо се минало. Същевременно страната ви грабва с мащаба, разликите и противоречията (за нас), иска ви се да се уверите в неща, за които не сте помисляли и да разберете повече.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографиите тук са илюстративни, една идея без  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Момента

Dali                                                          / Дали, Сишуан, Китай /

Моментът, който дава случайността е по-ценен от избрания момент.

Към това се допълва популярната китайска поговорка: „В едно ново за вас място може да не си взимате веждите, но не си забравяйте очите!“

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай – продължение на блога от 01 ноември 2009 година

„Не от нямане на богатства под небето трябва да се плашим.
Страшна е липсата на споделяне.“ – Гуан Зи (645 пр.н.е.)

Китай, страна с огромно, богато минало и фактор за бъдещето на планетата, струва усилието да бъде по-добре разбран.

China-4

Няма земна площ, която да е работена без прекъсване от един и същ народ в продължение на близо осем хиляди години. Китайската цивилизация се е организирала прогресивно, концентрично и в осмоза без стремеж да завоюва нови земи. Това е създало селска маса единствена по рода си. В традиционната йерархия на страната по значимост след служащите интелектуалци  идват селяните, след тях военните и накрая търговците. От там и слабия вкус на китайците към завоевания. Наричат страната си “Империя в Центъра”. Заседналият живот на селяните в това най-заселено място на планетата засилва още повече връзката на хората със земята и природата, с отношение към времето и невидимото,  с прагматичен усет за абстракция.  Животът се представя в идеограми.

China-5

И докато гърците си задават въпроси и търсят отговори за всичко, свързано с природата и човека, китаецът чисто прагматично открива и прилага компаса, използва магнетизма за ориентация в съвсем нормалния за него невидим свят. Видимо и невидимо са неделими и взаимно свързани. Той не пита “защо?”, а по-скоро “как?”. Невидимият свят трябва да бъде използван без това да създава философски или психологични загадки и проблеми.

China-7

Умрелите в Китай не са приключили с живота, а  преминават към невидимата част на света. -Китайците имат различен усет към времето. Векове наред те са нямали легенда за създаване на света. Миналото е по-значимо за народите от номадски характер. Появилият се сравнително късно митологичен герой Пан Гу не се е раждал, а е спял. За селяните не съществува начало или край на сезон. Величината “едно” няма стойност. Всичко е взаимносвързано и в движение между Инг и Янг, които не са отделни полюси или величини. Светът е без начало, без класирани нива. Всяка точка намира себе си в структурата на цялото. Реалността е променлива величина. Реализацията за китаца, чисто прагматична, е по-важна от теорията и води до по-бърза адаптация. Историята за Адам и Ева, както и религии, свързани с човешко “падение” или блестящо бъдеще, са извън китайските представи. Човешкото тяло, пеизажа, заедно с целия космос са взаимносвързани с мередиани и енергия без начало и край. В китайския език няма глагола Съм. Месеците и дните нямат име. Нещата се представят в числа и образи. Селяните имат за еталон природата, асоциациират месеците с цветя. Последните 2200 години са представени в цикли от по шейсет. Грегорианският календар е включен в Китай едва от миналия век (от 1911 година заедно с Републиката). Дори Олимпийските игри през 2009 година са свързани с 60 годишнината от образуването на Новия Китай.

China-6

Понятието късмет не влиза в манталитета на китеаца. Съществуват благоприятни моментни, връзки между енергията Ки и хората, които евентуално са достатъчно отворени, за да я реализират. Китаецът е прагматично свързан с настоящия момент, суперпозира образи с глобална представа за нещата. За да излезем от Аристотелския аналитичен начин на мислене, за нас се налага да схванем едновременно например “а” и “не-а” така, както китаеца приема Инг и Йанг.

Kunming-2 - copie

Едва напоследък разбирам защо конкретните въпроси, които безуспешно задавах на млади хора (вижте блога от 01.09.2009) ги затрудняваха. Просто имахме различни асоциации. За тях в черното има бяло, както в бялото черно. Мао разрушава, за да гради, без да е необходимо да се задълбочаваме в цената и ужасите от преживяното. Те остават преходни, неминуеми и отминали, а дали са необходими, въпросът остава метафизичен. Доброто и злото са заедно, както инг и янг са взаимно преплетени. За да схванем начина на китайското мислене, трябва да свържем непрекъснатата промяна на всичко с есенцията на вечното. Идеограмата, показваща това, е слънце с падащ дъжд отдолу. “Единственото нещо, което никога не се променя е непрекъснатата промяна на всичко”, казва Конфуций преди 2500 години. В Европа, когато се припичаме на слънце, отхвърляме идеята за дъжд, а когато вали забравяме слънцето. Това, че е причина за 6о милиона жертви, не пречи на слънцето, което продължава да е Мао. Пожертвал е милиони, но такава е цената за промените спрямо архаичния, отживял Китай и Мао е обичан. Поради непрекъснатата промяна на реалността, в китайския език липсва глагола Съм. Идеограмата “ши”, свързана със състоянието съм, представлява слънце, поставено върху идеограма, изразяваща думата “точно” – състоянието “съм” е видимото под лъчите на слънцето. Глаголите нямат форми за минало и бъдеще време. Мао казва: “Вярно е всичко, което успява, а фалшиво – това, което пропада.” – чист прагматизъм на китайския селянин извън времето. По същия начин геомансията Фенг Шуи (в превод: “вятър и вода”) чисто прагматично според подредбата и мястото на жилището, свързва енергиите, осигуряващи връзката на човек с обитаващото пространство.

Chengdu

Познати от антични времена и приложими в живота са игрите “ксианг ки” – китайския шах и “веи ки” – известна като “го” при японците. Стратегиите “да опразним, за да засилим”, “да намалим силата, за да опазим”, са стратегии, обратни на западното мислене. Те намират приложение и в търговските отношения. В играта веи-ки, позната от времето на Конфуций, добрият генерал печели битката преди да я започне, докъто лошият се бие с надеждата да победи. Изграждат се територии и пространства без да се рискува живота. Стремим се да дадем сила на слабия без да обезсилим силния. Участват двата фактора, характеризиращи китайския дух: неподвижния начин на представяне на всяко движение и необходимостта от непрекъсната промяна. Тази двуполярна стратегия дава пълна информация за състоянието на нещата и китайските предприятия я прилагат в развитието си. Неподвижните камъчетата (150 за всеки играч), разпределени от участниците на различни места върху игралната маса, имат динамично влияние върху целия терен. Наредени, те приличат на мастило, поставено веднъж завинаги от четката на калиграфа.  Отново играят енергиите между видимо и невидимо, свързват пространството извън времето. Макар смазан, на противника винаги остава терен, за да се скрие и съвземе. Това прави Чан Кай Шек в Тайван през 1949 година – примерът е малък, защото в Китай стратегията на Веи Ки се прилага в микро и макро смисъл от три хиляди години.

China-2

В Китай концепцията за пари също е различна. Гладуващият от векове китайски селянин показва смисъла на живота в израза “янг ченг” – “да нахраня живота”. Не става дума за собствен живот или този на близък. Сезоните и времето, земята и небето са фактори, а парите са поток, нематериална реалност! Говорим за поток, хранещ общото, което е живота. Парите са част от виталния поток, свързващ всичко. Доброто финансово здраве е толкова важно, колкото това на почвата или на човешкото тяло. Още с първото организиране на държавата от Кин Ши Хуанжи (трети век преди нашата ера) китаеца обогатява циркулирането, а не притежаването на парите. Днес мащабите на тази циркулация са неимуверни. Например в сравнително малкото градче И Вю от провинцията Зей Джианг, освен улиците, изпълнени с магазини, в Комерсиалния център има седемдесет хиляди магазини, предлагащи над десет милиона различни продукти, със сто и петдесет хиляди посетители всеки ден… Този принцип на циркулация на енергия важи в микро и макро смисъл, включително в невероятно бедни места.

Wei Shang

За китаеца промяната е единствената стабилна база, върху която може да се построи ефикасна стратегия. С не по-малкo от 5000 години история, още от времето на легендарния Фу Кси, системата И-Джинг най-добре показва китайското мислене. Тя добива форма и конкретно съдържание в “Книга на Промените” по време на династията Зоу (300 години преди нашата ера). Десетте хиляди идеограми са описани подробно и многократно преведани на всички езици. Какъвто и въпрос да зададем, енергиите зад видимия свят от идеограмите ще дадат насока, вектор на отговор. Не става дума за категоричен отговор, светът е прекалено голям. Нито пък говорим за божествен свят в страна като Китай без религия. Начинът на мислене е свързан с възможностите според благоприятната или неблагоприятна ситуацията в момента. Простият, най-обикновен селянин днес е възможно да се превърне утре в мултимилионер без задължително да става комунист или мафиот… И това става паралелно с диктатурата в държавата. Невероятно, нали!

Kunming - copie

Китайският свят и днес продължава да е изпълнен с шаманизъм и с магьосници таоисти. По времето на Мао те са криели светлините на уменията си под синята курка и пролетарски каскет  (следвали съвета на 36-тия хексаграм на И-Джинг! ). Светът е изпълнен с благоприятни (шен) и вредящи (ги) витални духове-енергии. Сега разбирам значението на огледалцата, които виждах накачени по входове на къщите, целящи да плашат злите духове. (В огледалата лошите духове се отвращават от образа си.) През 2002-ра, годината на Коня, били са продадени милиони червени панделки, служещи за защита от вредни атаки през тогаващната тринайста луна… Без да задълбочаваме езотеричните обяснения, факт е, че въпреки невероятните промени, Китай остава силно традиционен. Китайските календари имат комплексна нумерология и представляват огромни енергийни лабиринти за всяко денонощие от годината. Дълбоко вкоренена в традициите на страната е връзката 7/10 . За прагматичните китайци бъдещето няма как да бъде ясно. За сметка на това е необходимо да се стъпва на стабилно минало. Когато Денг Ксиаопинг лансира политика на “Реформи и Отваряне”, за да се задържи комунизма под друга форма, било е необходимо да се направи равносметка за историческата роля на предшественика Мао. Резултатът неслучайно се е получил 70% позитивен и 30% негативен. В програмите на новата Опера в Бейжинг влизат 30% чужди програми и 70% китайски… Съдете сами.

Wey Shang-Modifier

Идентичността на китаеца започва с името на клана, към който принадлежи, следвано от описание на лицето. Няколко стотин милиона китайци се наричат Лин (Гора). Верятно защото в продължение на векове селата са били в близост на гори…. В селото на Мао от 40000 жители 30000 се наричат Мао. Китаецът държи на групата, към която принадлежи. Във вертикален ред следват деди и прадеди, а в хоризонтален съответния клан. Принадлежността към групата е по-важна от индивидуалните различия. Идеограмите на презимето от своя страна зависят от много фактори, включващи и амбицията на родителите. Ако детето се казва “Мощен” или “Преуспяващ”, представяте си как се чуства човека, ако не му върви в живота…

Преводът на въпроса “как сте?” – “ни ши гуо ле ма?” – е “нахранихте ли се?”. Не е тайна, че през 1962 година в Китай има 30 милиона умрели от глад! Темата за храната, вероятно най-рафинирана в света, заедно с йерархията, мястото на всеки китаец около масата, по възможност кръгла, е дълга тема. Да добавя само, че респективната височина на вдигнатите за наздравица чаши, определя разликата в социалната позиция на пиещите. Понякога от куртоазия се получава цял балет от играещи нагоре-надолу чаши, евентуално придружен с бурен смях. В една толкова населена, лишена от интимност страна, обликът, тежестта на всеки на мястото си, е основно и необходимо условие за хармония в обществото. Всеки китаец трябва да си знае мястото. В китайската история от трихиляди години преходите между различните династии са ставали винаги брутално. Промяна е имало в персонала, но не в режима. През цялата империална епоха Китай е бил управляван от ерудирана класа, съставляваща 5% от населението. Днес Комунистическата партия с 80 милиона члена остава в същите пропорции от 5%.

Kunming-4

Най-впечатляващото в китайското мислене е свързано с писмеността. Идеограмите в Китай не са променяни от основаването им. Външната форма варирала според  основите, на които те са били полагани. Днес един средно култивиран китаец би могъл да разчете писмо от времето на Конфуций и това в страна с официално признати 1500 езика. Нормално китаецът говори езика на своя район, този на провинцията, както и националния език мандарин в Пекин. Това езиково разнообразие с нищо не нарушава националното единство, защото идеограмите се четат по един начин. Например Бей Жинг “столица на севера”, в Кантон я наричат Пе Кин, но идеограмата се чете и разбира по един начин на двете места. Китайците на границата със Сибир и тези до Афганистан четат вестника си по същия начин ! Линиите в идеограмите демонстрират връзка между дадено присъствие и съответен момент. Всяка дума от текста спазва същата геометрична форма. Това дава визуална възможност да се четат няколко изречения едновременно. Изписаната линия не се съпровожда със звук. Подобно на изкуствата, свързани с четка или пък меридианите в акупунктурата, линиите описват невидимата реалност, мярка за енергиен поток. Самите идеограми нямат смисъл. Те излагат идеи според мястото си в пространство и могат да бъдат едновременно съществителни, прилагателни или глаголи. Подобно на камъчетата в играта Го според разположението си в израза те се индивидуализират и добиват смисъл.

Kunming-3

И ето какво разбирам: когато четем с нашите азбуки, задействаме дясното си полукълбо на мозъка. Мисловно добавяме абстрактни елементи със звукови индикации. Причиноследствената връзка за нас е очевидна, което за китаеца е абсурдно. Идеограмата не се изказва на срички, нито се произнася. По време на четене пътят на добавяне, интегриране, осмисляне, конфигуриране, определяне, квалифициране, описание, каталогиране на идеи е чужд за китайския мозък. През дясното полукълбо на мозъка си китаецът се насочва към недефинирано от букви и звуци пространство, корелира, глобално прави идеография. Той суперпозира, схваща или изразява  концепция. Ние бихме се  затруднили ако под червения цвят е написана думата черно, а трябва да изречем червено. Докато за китаеца веднага е ясно, образът на самия цвят е достатъчен. На китайски език не е необходимо глаголите да фиксират и затова нямат спрежения. Идеограмата на глагола обичам “аи” не показва действие, а състояние или обстоятелство, съществуване, обхващащо трите времена. В нашите култури лявото полукълбо на мозъка събира емоцията и представите, взети от дясното, след което организира идеята за време с всички определения, детайли и измерения. Това ни дава чувство за значимост, защото “разбираме“ нещата. Дясната половина на мозъка комплектова безсловесните връзки, което правят с идеограмите китайските мозъци – те наслагват образи.

Kunming

Взаимосвързаността на Инг и Янг се вижда в китайското изкуство, медицина, политика… Терминът “аналитична логика” е непреводим на китайски. Аристотел не би могъл да се роди в Китай. И докато гръцкото изкуство търси съвършенство във видимата форма, китайските артисти търсят израз в невидимото. Да наречем една калиграфия красива, означава да я убием. Превръщаме я в инертен предмет. Качеството на изкуството зависи от това доколко е пресечено от енергията Ки. Калиграфи, поети и художници търсят да изразят връзка с жизнения поток. Не става дума за забавление, а за включване към източника. Докъто ние се възхищаваме от произведенията на изкуството, китаецът търси да влезе в резонанс, за да усети динамиката, да участва в графичната мелодия, която съзерцава. Това е възможно в подходящ момент, поради което произведенията на изкуство не са постоянно видими. Всеки ден, всеки час е пресечен от специфична енергия и познавачът колекционер ще избере да съзерцава само подходящата за момента картина. Целта на пеизажът е да покаже  невитимия витален поток, който го съживява. Наследници на гърците, нашите артисти са творци, поети (глагола “поео” – правя). От китайския артист се иска да влезе в енергията на потока, чиито линии ще представи. А те са същите за геомансите, за правещите акупунктура и изобщо за умеещите да живеят правилно. Китайският артист ни приканва да минем през енергийните пътища, съживили нарисувания от него пеизаж.

Kunming-2

Всичко това не прави китайците по-добри или по-лоши от другите народи. Разликите в начина на мислене и реагиране показва разнообразието на възможности за Хомо Сапиенс.

Понякога съвсем наивно се питам как след хилядолетна история  с толкова преживяните ужаси, особено от миналия век, как все още е възможно  огромни човешки маси  да робуват и да приемат да бъдат манипулирани, третирани и избивани като животни. Как  хората продължават да  вярват и да приемат системи, които облагодетелстват господстващи олигарси, самите те удавени в болните си въображения. Дали човешката инертност, навици на хора обвързани в култури, религии и конвенционалности, ще се разчупи един ден в осъзнаване на взаимосвързаността на всичко в живота?

Hands-3

Все едно в кое полукълбо, в главите и на най-загубените сред хората, как е възможно да не проблясва факта, че на манипулаторите силата е да откраднат от където могат по някой светъл лъч и перверзно да го усучат, за да следват егоизъма си? По този начин те умеят да превръщат доброто в двигател за злото и да го използват за свои цели. Мао за китаеца, Сталин за руснака… и всички други малко и големи, на дребно и на едро, все едни и същи обхванати от себе си егоисти, на които хората вярват, за да не мислят

Двадесет и първият век трябва да разреши назрелите за човешкото благополучие проблеми или сме на път да се самоунищожим. Очакват ни още много изненади – ужасни и прекрасни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: