КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Бивш оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », това е част от бившия Тюркестан, превърнал се в чувствителна зона на експанзивния Китай. Уигурите не говорят турски, но Турция, дори България не са им чужди. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел бързо ни сближават. По този начин си позволявам близост, непонятна за западните туристи.

От  години се канех да посетя това място с  реноме за един от най-големите сред старите ориенталски пазари. Преди тридесетина години тук  атмосфератае била още по-автентична, покрита само с патината на хилядолетията. Сега туристите идват заради екзотика и истините остават скрити за обикновенното човешко любопитство. Те са бездънни кладенци или понякога падащи звезди. Когато небето е чисто, с благодарност отварям очи и опитвам да скатая каквото успея.

Каракорум, най-страховитият от гигантските планински масиви на планетата, с трудния си климат и своите 500 км. между Индия, Пакистан и Китай е вкупчил стотици многохилядни великани. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега, въпреки трудния достъп, се отвори възможност да навляза в този масив откъм страната на Китай. К2, Гашербрум, Брод Пик заедно с многобройни седемхилядници наоколо правят естествена граница между тези три страни. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни за простосмъртните, се оказват най-интересни.

След няколко посещения на китайски провинции, става ясно как Китай с неувяхващ  комплекс за сила и величие не си дава друг избор, освен да руши в новозаграбените територии  старата култура на местното население в името на градене на ново блестящо материално бъдеще. Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! В Китай сме свидетели на  непрощаваща комбинация от диктатура и капитализъм в невероятна експанзия, до голяма степен утопична и не без възможност за провал.

Това виждам наяве ситуацията в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Вековният стар Кашгар е запазил облика си на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от всички страни.

В малките, вибриращи от история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници от времето на комунизма с добре познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – също покитайчен вековен град по пътя на коприната. Тук по улиците също  циркулират полицейски сирени. Намирам се недалеч от границата  и Пакистани Хайуей, разконение между Ласа и Кашгар – най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Платил съм  за специално разрешение от военните, което се оказва безмислено, защото не мога да спя в юрта на местни киргизи. Остава ми  да снимам единствено изгрева на Мустаг Ата без да срещна местните киргизи със стадата им. Оставам със старата си мечта да се спусна със ски от този връх, приет от алпинистите за скиорски.

Това военно положение цари от близо година. Киргизите, наплашени се крият, както в Кашгар, така и в огромната провинция наоколо. При случайна среща чужди езици не се говорят. Чарът на номадския живот са жестовете. Излъчването  е  по-съдържателно от безмислените разговори. Обменът е ясен,  нещата стават или не стават.

Връщам обратно няколко стотин километра  към Кашгар – пътят с пасове между планините Кун Лун и Памир в посока на Каракорум, не е разрешен за чужденци. Невъзможността да разткрия тези скрити за простосмъртните места ми развинтват още повече въображевието. Срещам новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират навсякъде. Пред езерото Каракол  си правят селфита. Дамите китайки,  се фръцкат облечени модерно пред езерото и отражението на седемхилядника.

Двамата туристи французи и една англичанка, с които споделям джипа към границата с Пакистан възбудено споделят  минали преживявания или правят програми за бъдещи пътешествия. Веднъж по домовете си, те ще разправят за пътешествието  в Китай, от което са разбрали единствено, че животът е различен, труден и неразгадаем за европейската мисъл. Българите от моето поколение сме преживяли неща, които ни помагат да разбираме.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища широки, удобни за маневри и за строеж на нови градове великани, най-после стигаме до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол на място без възможни врагове и среща с камиларите и камилите, които ще ни съпроводят в експедицията.

Вкусвам от красотата на съвършенната естествена архитектура, безплатен подарък от Природата и думите се заместват от лещите на фотоапарата, които трябва да  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове. Неразделният  другар, кутията с окото, което вижда без да мисли, избира мигове, които светлината му дарява,  опитва да спре времето и да ме  сдобри с вечността, която вечно ни убягва .

Вярата във вечността е Слънчев Лъч, пресякъл капчица роса върху венчелистче или преминал през сълзичката по румената бузка на детенце, или отразен от формирана във въздуха снежинка.

Като постскриптум добавям няколко фотографии извън текста.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

                                   / Ташкурган, недалеч от границата с Пакистан /

                                   / Автопортрет в Ташкурган /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Можех да отида по-навътре и в двата ледника, този на Гашербрум и на К2 – имах нужда от другар,  алпинист с въже за осигуровка и повече шоколад и вода.

За младите силни и амбициозни алпинисти връзка отзад в основата на К2 и после в ляво през ледниците е възможна – предполагам с невероятни гледки и към двата осемхилядника едновременно, а камилите трябва да заобиколят  и както направихме ние да влязат поотделно и в двете долини. Правено е за седмица от словенци преди десетина години. Доколкото ми е известно Гашербрун не качван откъм китайска страна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания. Изплуваха страни от стари фотографски лутания близо до сърцето, места, където без колебания бих отново хвърлил котва.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети слагам Азия на първо място с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, докато към разнообразния, провокиращ Китай оставам с амбивалентни  чуства..

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа на заден план за сметка на по-труднодостъпните много интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Сещам се за  динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разделя между Европа и Африка. Африка, търсеща себе си в новия свят, все по-трудна и с голямо бъдеще, докато Европа стара и прекрасна, агонизираща, губеща педали… От една страна тежестта на културата, изкуствата и цивилизацията  от друга – силата, магията и енергията, от където е тръгнал вида ни Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежават към Африка, а корените и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна идват на трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа,  интересна, но населението – убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб на трансцендентност, вертикала, недвусмислено принадлежаща на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено Нова Зеландия с красивата, запазена чиста природа и милите, усмихнати хора е също чудесна. Но хайде, усетете вибрацията на старите Родопи в млади страни като Нова Зеландия! Освен това маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка,  са загубили отдавна духа на прадедите.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както са наричали майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавим Непал и Бурма с безпроблемни, разнообразни и сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритския, както еврид са между най-старите  живи езици. Човешки обмен по тези места съществува, това, което най-много липсва почти навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония, единствена по рода си е различна планета. Хората притежават невероятна етика, ненадмината естетика, с култ към природата, чиста и красива. Когато ги има, защото в Япония всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай е огромен и провокиращ с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В Израел с главозамайваща динамиката може да намерите всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи. Ако изключим проблемите с фанатично вярващите и растящото напрежение с околните страни, намирате се в един феноменален единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род от близо три хилядолетия, по гениалност и дълбок смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването на земята на тези най-стари култури за мен е несравнимо с това на прясно заселените страни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните, макар субективни идеи, за предпочитания към определини страни са плод на вкуса ми към автентичност и безвремие. Това ме стимулира да продължа проекта « Земята и Хората », който ми е на сърцето. Земята навсякъде е прекрасна и човекът въпреки всичко остава най-интересния земен, някои считат космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Не мога да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешки дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят – за всички търсещи и все по-осъзнали възможностите си хора, тези с кураж да гледат себе си и нещата  в очите.

Слагам  цветни фотографии, всичко да ни бъде цветно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Връзката музика-фотография е интересна. С обектива търсим да фиксираме хармонията в  света около нас, а тя се руши и изгражда, подобно на музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними по величина. Музиката стои откъм върха на пирамидата, а фотографията е едва приета като последно от изкуствата. Общ терен е мига и въображението. В музиката изплъзващия се миг посредством звука се свързва с идващия следващ момент. В това движение във времето бъдеще и настояще се сливат в хармонична динамика, която  задържаме за момент в усещането си. Музиката, когато я чуваме, ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията закования момент е геометрична статичност, която в избрания случай развинтва въображението и създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря хоризонти. Добрата фотография е ненагледна.

03 музиката поглед в бъд-3

И ето на какво ме навя последната книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”). Авторът дава цяла глава на музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Идеята е, че музиката на всеки народ дава възможност да разберем какъв поглед имат съответните хора спрямо бъдещето. В музикалното  произведение колкото повече музикални елементи се повтарят, толкова по-малко хората са готови да приемат бъдещето позитивно, с отворен боглед и смело да погледнат заливащите ги новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим в виртуално бъдеще.”, твърди Жак Атали. Тази идея се връзва с преживяванията ми в Китай, част от които описвам в предишните блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Идеята на  Атали потвърждава усещането ми за този милиард и половина китайци, обзети да строят отново „центъра на света“ около себе си, както са наричали винаги Китай: “Империята в Центъра”. Но ето, както музикалните им произведения за нас са по-скоро монотонни елементи, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи и земята, с която е вековно свързан, така продава и зеленчука, който е отгледал или най-прагматично упорито строи пътища и градове. Във всичкото това външния човек не съществува и ако ви забележат, то е за да ви покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Има ли бъдеще тази страна? Въпреки експанзията, това общество е затворено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Общество, изпълнено е с болка и катаклизми, както преживяното досега и непрекъснато повтарящо се минало. Това усетих и в пътуването си, но въпреки студените душове, в тази страна ви грабва, нещо силно, което ви кара да се върнете. Нещата в страната са толкова противоречиви (за нас), че ви се иска да се уверите, че не бъркате.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографията ми в случая е илюстративна без претенция за  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Момента

Dali                                                          / Дали, Сишуан, Китай /

Моментът, който дава случайността е по-ценен от избрания момент.

Към това се допълва популярната китайска поговорка: „В едно ново за вас място може да не си взимате веждите, но не си забравяйте очите!“

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай – продължение на блога от 01 ноември 2009 година

„Не от нямане на богатства под небето трябва да се плашим.
Страшна е липсата на споделяне.“ – Гуан Зи (645 пр.н.е.)

Във фотографските си опити от няколко години ме тормози мисълта защо в Китай оставам нащрек и донякъде в небрано лозе, докато в съседната, също така стара и разнообразна Индия, се чувствам по-скоро у дома си. Когато не разбираме нещо, често го отхвърляме или оставаме безразлични. Китай, страна с огромно минало и фактор за бъдещето на планетата, струва усилието да бъде по-добре разбран. В подготовка за близко пътуване тук споделям някои лични проблясъци за тази огромна и „особена“ за нас страна.

China-4

Няма земна площ, която да е работена без прекъсване от един и същ народ в продължение на близо осем хиляди години. Китайската цивилизация се е организирала прогресивно, концентрично и в осмоза без завоюване на нови земи. Това е създало селска маса единствена по рода си. В традиционната йерархия на страната по значимост след служащите интелектуалци  идват селяните, после военните, накрая търговците. От там и слабия вкус на китайците към завоевания. Наричат страната си “Империя в Центъра”. Заседналият живот на селяните в това най-заселено място на планетата засилва още повече връзката на хората със земята и природата, отношението към времето и невидимото, заедно с прагматичния усет за абстракция.  Животът в тази страна се представя в идеограми.

China-5

Докато гърците си задават въпроси и търсят отговори за всичко, свързано с природата и човека, китаецът чисто прагматично открива и прилага компаса, използва магнетизма за ориентация в съвсем нормалния за него невидим свят. Видимо и невидимо са неделими и взаимно свързани. Той не пита “защо?”, а по-скоро “как?”. Невидимият свят трябва да бъде използван без това да създава философски или психологични загадки и проблеми.

China-7

Умрелите в Китай не са приключили с живота. Те преминават към невидимата част на света – китайците имат различен усет към времето. Векове наред те са нямали легенда за създаване на света. Миналото се оказва по-значимо за народите от номадски характер. Появилият се сравнително късно митологичен герой Пан Гу не се е раждал, а е спял. За селяните не съществува начало или край на сезон. Величината “едно” няма стойност. Всичко е взаимносвързано и в движение между Инг и Янг, които не са отделни полюси или величини. Светът е без начало, без класирани нива. Всяка точка намира себе си в структурата на цялото. Реалността е променлива величина. Реализацията за китаца, чисто прагматична, е по-важна от теорията и води до по-бърза адаптация. Историята за Адам и Ева, както и религии, свързани с човешко “падение” или блестящо бъдеще, са извън китайските представи. Човешкото тяло, пеизажа, заедно с целия космос са взаимносвързани с мередиани и енергия без начало и край. В китайския език няма глагола Съм. Месеците и дните нямат име. Нещата се представят в числа и образи. Селяните имат за еталон природата, асоциациират месеците с цветя. Последните 2200 години са представени в цикли от по шейсет. Грегорианският календар е включен в Китай едва от миналия век (от 1911 година заедно с Републиката). Дори Олимпийските игри през 2009 година са свързани с 60 годишнината от образуването на Новия Китай.

China-6

Понятието късмет не влиза в манталитета на китеаца. Съществуват благоприятни моментни, връзки между енергията Ки и хората, които евентуално са достатъчно отворени, за да я реализират. Китаецът е чисто прагматично свързан с настоящия момент, суперпозира образи с глобална представа за нещата. За да излезем от Аристотелския аналитичен начин на мислене, за нас се налага да схванем едновременно “а” и “не-а” така, както китаеца приема Инг и Йанг.

Kunming-2 - copie

Едва напоследък разбирам защо конкретните въпроси, които безуспешно задавах на младите хора (вижте блога от 01.09.2009) ставаха неудобни и ги затрудняваха. Имахме различни асоциации. За тях в черното има бяло, както в бялото черно. Мао разрушава, за да гради, без да е необходимо да се задълбочаваме в цената и ужасите от преживяното. Те остават преходни, неминуеми и отминали. Дали са необходими, въпросът е  метафизичен. Доброто и злото са заедно, както инг и янг са взаимно преплетени. За да схванем начина на китайското мислене, трябва да свържем непрекъснатата промяна на всичко с есенцията на вечното. Идеограмата, показваща това, е слънце с падащ дъжд отдолу. “Единственото нещо, което никога не се променя е непрекъснатата промяна на всичко”, казва Конфуций преди 2500 години. В Европа, когато се припичаме на слънце, отхвърляме идеята за дъжд, а когато вали забравяме слънцето. Това, че е причина за 6о милиона жертви не пречи на слънцето, което остава да бъде Мао. Пожертвал е милиони, но такава е цената за промените спрямо архаичния, отживял Китай. Поради непрекъснатата промяна на реалността, в китайския език липсва глагола Съм. Идеограмата “ши”, свързана със състоянието съм, представлява слънце, поставено върху идеограма, изразяваща думата “точно” – състоянието “съм” е видимото под лъчите на слънцето. Глаголите нямат форми за минало и бъдеще време. Мао казва: “Вярно е всичко, което успява и фалшиво, това, което пропада.” – чист прагматизъм на китайския селянин извън времето. По същия начин геомансията Фенг Шуи (в превод: “вятър и вода”) чисто прагматично според подредбата и мястото на жилището, свързва енергиите, осигуряващи връзката на човек с обитаващото пространство.

Chengdu

Познати от антични времена и приложими в живота са игрите “ксианг ки” – китайския шах и “веи ки” – известна като “го” при японците. Стратегиите “да опразним, за да засилим”, “да намалим силата, за да опазим”, са стратегии, обратни на западното мислене. Те намират приложение и в търговските отношения. В играта веи-ки, позната от времето на Конфуций, добрият генерал печели битката преди да я започне, докъто лошият се бие с надеждата да победи. Изграждат се територии и пространства без да се рискува живота. Стремим се да дадем сила на слабия без да обезсилим силния. Участват двата фактора, характеризиращи китайския дух: неподвижния начин на представяне на всяко движение и необходимостта от непрекъсната промяна. Тази двуполярна стратегия дава пълна информация за състоянието на нещата и китайските предприятия я прилагат в развитието си. Неподвижните камъчетата (150 за всеки играч), разпределени от участниците на различни места върху игралната маса, имат динамично влияние върху целия терен. Наредени, те приличат на мастило, поставено веднъж завинаги от четката на калиграфа.  Отново играят енергиите между видимо и невидимо, свързват пространството извън времето. Макар смазан, на противника винаги остава терен, за да се скрие и съвземе. Това прави Чан Кай Шек в Тайван през 1949 година – примерът е малък, защото в Китай стратегията на Веи Ки се прилага в микро и макро смисъл от три хиляди години.

China-2

В Китай концепцията за пари също е различна. Гладуващият от векове китайски селянин показва смисъла на живота в израза “янг ченг” – “да нахраня живота”. Не става дума за собствен живот или този на близък. Сезоните и времето, земята и небето са фактори, а парите са поток, нематериална реалност! Говорим за поток, хранещ общото, което е живота. Парите са част от виталния поток, свързващ всичко. Доброто финансово здраве е толкова важно, колкото това на почвата или на човешкото тяло. Още с първото организиране на държавата от Кин Ши Хуанжи (трети век преди нашата ера) китаеца обогатява циркулирането, а не притежаването на парите. Днес мащабите на тази циркулация са неимуверни. Например в сравнително малкото градче И Вю от провинцията Зей Джианг, освен улиците, изпълнени с магазини, в Комерсиалния център има седемдесет хиляди магазини, предлагащи над десет милиона различни продукти, със сто и петдесет хиляди посетители всеки ден… Този принцип на циркулация на енергия важи в микро и макро смисъл, включително в невероятно бедни места.

Wei Shang

За китаеца промяната е единствената стабилна база, върху която може да се построи ефикасна стратегия. С не по-малкo от 5000 годишна история, още от времето на легендарния Фу Кси, системата И-Джинг най-добре показва китайското мислене. Тя добива форма и конкретно съдържание в “Книга на Промените” по време на династията Зоу (300 години преди нашата ера). Десетте хиляди идеограми са описани подробно и многократно преведани на всички езици. Какъвто и въпрос да зададем, енергиите зад видимия свят от идеограмите ще дадат насока, вектор на отговор. Не става дума за категоричен отговор, светът е прекалено голям. Нито пък говорим за божествен свят в страна като Китай без религия. Начинът на мислене е свързан с възможностите според благоприятната или неблагоприятна ситуацията в момента. Простият, най-обикновен селянин днес е възможно да се превърне утре в мултимилионер без задължително да става комунист или мафиот… И това става паралелно с диктатурата в държавата. Невероятно, нали!

Kunming - copie

Китайският свят и днес продължава да е изпълнен с шаманизъм и с магьосници таоисти. По времето на Мао те са криели светлините на уменията си под синята курка и пролетарски каскет  (следвали съвета на 36-тия хексаграм на И-Джинг! ). Светът е изпълнен с благоприятни (шен) и вредящи (ги) витални духове-енергии. Сега разбирам значението на огледалцата, които виждах накачени по входове на къщите, целящи да плашат злите духове. (В огледалата лошите духове се отвращават от образа си.) През 2002-ра, годината на Коня, били са продадени милиони червени панделки, служещи за защита от вредни атаки през тогаващната тринайста луна… Без да задълбочаваме езотеричните обяснения, факт е, че въпреки невероятните промени, Китай остава силно традиционен. Китайските календари имат комплексна нумерология и представляват огромни енергийни лабиринти за всяко денонощие от годината. Дълбоко вкоренена в традициите на страната е връзката 7/10 . За прагматичните китайци бъдещето няма как да бъде ясно. За сметка на това е необходимо да се стъпва на стабилно минало. Когато Денг Ксиаопинг лансира политика на “Реформи и Отваряне”, за да се задържи комунизма под друга форма, било е необходимо да се направи равносметка за историческата роля на предшественика Мао. Резултатът неслучайно се е получил 70% позитивен и 30% негативен. В програмите на новата Опера в Бейжинг влизат 30% чужди програми и 70% китайски… Съдете сами.

Wey Shang-Modifier

Идентичността на китаеца започва с името на клана, към който принадлежи, следвано от описание на лицето. Няколко стотин милиона китайци се наричат Лин (Гора). Верятно защото в продължение на векове селата са били в близост на гори…. В селото на Мао от 40000 жители 30000 се наричат Мао. Китаецът държи на групата, към която принадлежи. Във вертикален ред следват деди и прадеди, а в хоризонтален съответния клан. Принадлежността към групата е по-важна от индивидуалните различия. Идеограмите на презимето от своя страна зависят от много фактори, включващи и амбицията на родителите. Ако детето се казва “Мощен” или “Преуспяващ”, представяте си как се чуства човека, ако не му върви в живота…

Преводът на въпроса “как сте?” – “ни ши гуо ле ма?” – е “нахранихте ли се?”. Не е тайна, че през 1962 година в Китай има 30 милиона умрели от глад! Темата за храната, вероятно най-рафинирана в света, заедно с йерархията, мястото на всеки китаец около масата, по възможност кръгла, е дълга тема. Да добавя само, че респективната височина на вдигнатите за наздравица чаши, определя разликата в социалната позиция на пиещите. Понякога от куртоазия се получава цял балет от играещи нагоре-надолу чаши, евентуално ридружен с бурен смях. В една толкова населена, лишена от интимност страна, обликът, тежестта на всеки на мястото си, е основно и необходимо условие за хармония в обществото. Всеки трябва да си знае мястото. В китайската история от трихиляди години преходите между различните династии са ставали винаги брутално. Промяна е имало в персонала, но не в режима. През цялата империална епоха Китай е бил управляван от ерудирана класа, съставляваща 5% от населението. Днес Комунистическата партия с 80 милиона члена остава в същите пропорции от 5%.

Kunming-4

Най-впечатляващото в китайското мислене е свързано с писмеността. Идеограмите в Китай не са променяни от основаването им. Външната форма варирала според  основите, на които те са били полагани. Днес един средно култивиран китаец би могъл да разчете писмо от времето на Конфуций и това в страна с официално признати 1500 езика. Нормално китаецът говори езика на своя район, този на провинцията, както и националния език мандарин в Пекин. Това езиково разнообразие с нищо не нарушава националното единство, защото идеограмите се четат по един начин. Например Бей Жинг “столица на севера”, в Кантон я наричат Пе Кин, но идеограмата се чете и разбира по един начин на двете места. Китайците на границата със Сибир и тези до Афганистан четат вестника си по същия начин ! Линиите в идеограмите демонстрират връзка между дадено присъствие и съответен момент. Всяка дума от текста спазва същата геометрична форма. Това дава визуална възможност да се четат няколко изречения едновременно. Изписаната линия не се съпровожда със звук. Подобно на изкуствата, свързани с четка или пък меридианите в акупунктурата, линиите описват невидимата реалност, мярка за енергиен поток. Самите идеограми нямат смисъл. Те излагат идеи според мястото си в пространство и могат да бъдат едновременно съществителни, прилагателни или глаголи. Подобно на камъчетата в играта Го според разположението си в израза те се индивидуализират и добиват смисъл.

Kunming-3

И ето какво разбирам: когато четем с нашите азбуки, задействаме дясното полукълбо на мозъка. Мисловно добавяме абстрактни елементи със звукови индикации. Причиноследствената връзка за нас е очевидна, което за китаеца е абсурдно. Идеограмата не се изказва на срички, нито се произнася. По време на четене пътят на добавяне, интегриране, осмисляне, конфигуриране, определяне, квалифициране, описание, каталогиране на идеи е чужд за китайския мозък. През дясното полукълбо на мозъка си китаецът се насочва към недефинирано от букви и звуци пространство, корелира, глобално прави идеография. Той суперпозира, схваща или изразява съответна концепция. Ние бихме се  затруднили ако под червения цвят е написана думата черно, а трябва да изречем червено. Докато за китаеца веднага е ясно, образът на самия цвят е достатъчен. Глаголите на китайски език не е необходимо да фиксират и затова нямат спрежения. Идеограмата на глагола обичам “аи” показва не дайствие, а състояние или обстоятелство, съществуване, обхващащо трите времена. В нашите култури лявото полукълбо на мозъка събира емоцията и представите, взети от дясното, след което организира идеята за време с всички определения, детайли и измерения. Това ни дава чувство за значимост, защото “разбираме“ нещата. Дясната половина на мозъка комплектова безсловесните връзки, което правят с идеограмите китайските мозъци – те наслагват образи.

Kunming

Взаимосвързаността на Инг и Янг се вижда в китайското изкуство, медицина, политика… Терминът “аналитична логика” е непреводим на китайски. Аристотел не би могъл да се роди в Китай. И докато гръцкото изкуство търси съвършенство във видимата форма, китайските артисти търсят израз в невидимото. Да наречем една калиграфия красива, означава да я убием. Превръщаме я в инертен предмет. Качеството на изкуството зависи от това доколко е пресечено от енергията Ки. Калиграфи, поети и художници търсят да изразят връзка с жизнения поток. Не става дума за забавление, а за включване към източника. Докъто ние се възхищаваме от произведенията на изкуството, китаецът търси да влезе в резонанс, за да усети динамиката, да участва в графичната мелодия, която съзерцава. Това е възможно в подходящ момент, поради което произведенията на изкуство не са постоянно видими. Всеки ден, всеки час е пресечен от специфична енергия и познавачът колекционер ще избере да съзерцава само подходящата за момента картина. Целта на пеизажът е да покаже  невитимия витален поток, който го съживява. Наследници на гърците, нашите артисти са творци, поети (глагола “поео” – правя). От китайския артист се иска да влезе в енергията на потока, чиито линии ще представи. А те са същите за геомансите, за правещите акупунктура и изобщо за умеещите да живеят правилно. Китайският артист ни приканва да минем през енергийните пътища, съживили нарисувания от него пеизаж.

Kunming-2

Всичко това не прави китайците по-добри или по-лоши от другите народи. Разликите в начина на мислене и реагиране показва разнообразието на (полу)човешкия ни вид. Не се засягайте, нали се стремим да ставаме хора.

Понякога съвсем наивно се вторачвам с мисълта как след толкова хилядолетна история, кулминираща с преживяните ужаси от миналия век, все още е възможно на толкова места от планетата огромни човешки маси да продължават да робуват, да приемат да бъдат манипулирани, третирани и избивани като животни. Как все така наивно хората продължават да  вярват и да приемат изкуствено нагласени системи, които облагодетелстват господстващи олигарси, самите те удавени в болните си въображения. Дали човешката инертност, навици, обвързани в култури, религии и куп конвенционалности е на път да се разчупи в осъзнаване на взаимосвързаността на всичко в живота?

Hands-3

Все едно в кое полукълбо в главите и на най-загубилите се сред хората дали проблясва факта, че манипулаторите са силни, защото открадват по някой светъл лъч и перверзно го усукват, за да следват егоизъма си? Превръщат доброто в двигател за злото, като го използват за свои нужди. Мао за китаеца, Сталин за руснака… са реабилитирани. Инг и Янг помагат да реабилитираме, защото считаме връзката за неизбежна. Но дали няма други възможности за човечеството?! Възможно ли е да не робуваме на природните закони така, както са ги виждали древните китайци или гърци? Двадесет и първият век има да разрешава тези назрели, най-важни за човешкото благополучие проблеми. Очакват ни изненади много, все още ужасни и прекрасни.

За франкофоните, запалени по китайската култура,  наскоро излезе блестящото произведение на Сирил Жавари  (Cyrille Javary, La souplesse du Dragon, Albin Michel), на който съм благодарен за богатата информация. Изключително интересна е книгата на Мишел Песел (Les cavaliers du Kham, Guerre secrète au Tibet, Michel Peissel, Robert Laffont) за най-добрите кавалиери в света. През 1959 година те отвличат далайламата от Ласа към Дарамсала. Наложили му да спре флиртовете си с Мао. Обширна тема за друг блог и растящо желание за мен да ги фотографирам, нещо което ще ви предложа в близко бъдеще.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: