Споделяне

всичко несподелено е загубено                                    / Пекинг /

Всичко несподелено е изгубено.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” казва Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), в надпис на стената във фотографската изложба в музея Jeu de Paume в Париж. Той утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо по-субтилно реалността. Диан Арбюс  (Ню Йорк 1923-1971,)  с предишната изложба в същия музей прави революция във фотоизкуството. За нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“.

За контраст на двамата класици в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“. Фотографията не показва реалност, а е самата реалност, една картография на света. Тя иска да провокира и има политически смисъл. Фотографът регистрира голямата скорост на промените, които стават в Китай, според него нещо подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от Беренис Абот. Виждаме един сериозен провокатор, познат със  средния си пръст в серията “Игра на перспектива” пред пейзажи и паметници от цял свят, на които човек робува.

Аи, затворен в Китай, не може да посети настоящата си изложба в Париж, но дава пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, някои от които наричал „второ правителство“. Въпреки усилията на китайското правителство да спре блоговете на Аи Вейвей, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Фотографията на Ай въздейства. Ето, този елегантен парижанин мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Ако разсъждаваме по същия начин, това е нова реалност, този път в моя обектив, мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи… Мимолетна реалност без особена стойност, поне в моите очи, защото не променя нищо в мен. Все едно как звучи, подобна фотография изпращам в кошчето за боклук.

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която е вдигнала роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

В паралела на двете изложби се вижда голяма разлика във въздействието на  фотографията.  Диан Арбюс изразява естетически разнообразието и силата на промените в Ню Йорк в първата половина на миналия век, докъто съвременното изкуство иска да провокира, а не да надминава себе си. То отговаря на болезненото търсене на изход на проблемите в епохата, в която живеем. Проблемите в историята се повтарят винаги с по-голяма интензивност, въпросите все по-болезнени, изкуството все по-гротескно. Гарника на Пикасо днес би била различна.

                                              / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Човекът

22 Whey Shan

/Кунминг, Китай/

Човек не е никога това, което изглежда. Ние сме винаги това, каквото сме на път да станем. – Едмонд Жабес

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай

В Китай за хора, непознаващи китайската култура и език, всичко е различно. Докато ние мислим, анализираме и правим заключения, невроните в китайските глави обработват информация от наложени образи. Начинът на мислене на милиард и половина от населението на земята е различен от нашия. Последният, съвсем скорошен китайски речник ползва петдесет и шест хиляди идеограми. (В първия етимологичен речник от епохата на Хан – 25-250 год. пр. н.е. – авторът Ксю Зен е започнал с 9353 идеограми.)   Мао Дзедун по модела на Сталин в името на „прогреса“, дивашки разтърсва феодалния Китай, една от най-старите култури. Дехуманизирането следва като сянка ускорения технически прогрес, в който с невероятен ентусиазъм и безличие към външния свят китайците строят и надстрояват. Целта е обогатяване с цел експанзия за възвръщане и утвърждаване на вечната „Империя в средата“, за китайците център на света.

32 Hutong - pekin - copie

Близо до Забранения град в Пекин с колега и приятел фотограф снимаме  последните стари квартали Хутонг, които подлежат на събаряне. Надписите в цялата страна са на китайски. Китайци говорещи чужд език не се срещат, освен по някои туристически места. В Бейжинг си запознаваме със студенти, които говорят коректен английски. По време на строене на комунизма в София да се запознаете с чужденец, беше опасно и ако не друго, се отбелязваше в досиетата.

От няколко дни каним младите хора в местни ресторанти с желание да разберем нещо повече за Китай. Те заобикалят въпросите ни, внимават какво казват и си спестяват въпроса за живота на запад. Доколко се пазят един от друг или не умеят да формулират какво ги интересува, не е ясно. За разлика от френският ми колега, влизам в техния стил и играя с думите.

28 Beijing Flee Market - copie На въпроса: “Купих си чудесен портрет на Мао, а вас какво ви кара да държите на него?” –  погледите са очудени – „Без Мао днес не бихме се срещнали с вас. Мао ни извади от мрачното минало, Мао построи Новия Китай” – отговаря девойка от групата с упрек в гласа за директния ми въпрос. “А всички изгорени книги, милиони избити китайци, небивалия глад, разрушеното стопанство  икономика…” – настоявам. “Всичко това е минало! Важни са целите, бъдещето. Резултата…, той е налице, нали виждате?!” включва се, не без емоция друг младеж.

Народът е смазан в новата форма на комунистически капитализъм, наречен централизъм или демократизъм, адаптиран към пазарна икономика. Надеждата за “светло бъдеще”, каквато в продължение на 45 години ни натрапваха в България, днес със задължителни компромиси продължава да грее на китайското небе.

Китай има огромното количество резерви и (по времето на този блог) десет процента прираст, който прави световните икономики все по-зависими, но по-голямата част от народа тъне в мизерия, без здравни осигуровки и с образование, в което учениците нямат право на въпроси. Китаецът е здраво свързан със земята и след толкова гладни години, избивания, лагери и драми, както винаги досега, е готов за саможертва. Такива са първите ни впечатления.

57 Le Mur Yang tseСлед десетдневно снимане в Пекин слизаме по реката Яндзь до голямата язовирна стена, най-големият строителен обект в света. Корабът е пълен с китайци, които се възхищават от тази гордост на страната без да се съмняват в успеха на предприятието. Стотици села са заляти, жертвите са огромни, народът няма думата, освен да се гордее с постижението. При обекта, освен огромната стена в строеж, няма нищо особено за виждане. Корабът слиза тържествено през няколко дълбоки шлюза, за да погледнем бетонното чудовище от всички страни.

54 Yang Tse pecheВръщаме се обратно по същите мътни води на реката. “Фантастично нали?!”, възкликва неочаквано на коректен френски китаец  зад гърба ми. Запознаваме се със симпатичен доктор, неврохирург, говорещ също английски. “Интересно е”, отговарям с въпрос в погледа, за да продължим разговора. “Загубите, жертвите за строежа са нищо в сравнение с идеята и постижението!”, пояснява любезния ми събеседник. “А какво става с гладуващите, останали без къщи и средства за препитание по дължината на реката? Във времето на Мао са рушили, строили и гладували, сега май не е по-различно. Или може би бъркам.” Докторът се засмива и свежда поглед. Близките генерации сме с по-общ език, по-лесно се разбираме отколкото със студентите в Пекин. Продължаваме пътуването в компанията на доктора и съпругата му, които любезно ни  помагат да се настаним във влака за следващата набелязана провинция. Имахме късмет. На гарата, освен на местен диалект, нямаше друга възможност да се оправим.

26 You So market - copieБлизо до селото Вей Шан в провинцията Сишуан пресичаме огромен пазар с няколко десетки хиляди китайци, със стоки на полето. Снимаме без да натрапим присъствието си. Хората не ги е грижа за нас. Изпитваме особено усещане на самота сред огромна маса от китайци, обхванати от желание да продадат стоката си. Участваме като фигуранти в строго установен  ред, без напрежение,  без емоция. По-късно в някои увеличени фотографии забелязвам скрити погледи, които не са ме пропуснали. Сянката на Конфуций, скрита зад гърба на Мао, е задушена в страх и безразличие. Но неочаквано пред нас се изправят майка и син. Майката с желязно изражение демонстрира личната карта на сина си. Единствено те ни обръщат внимание. Чувстват се горди с диктатурата, в която са живяли и продължават да живеят!

До този огромен селски пазар има асфалтирана магистрала с няколко реда коли в двете посоки. Продължаваме в ултрамодерен автобус, който намалява скорост, защото две жени с дълги метли усърдно метат летящи хартийки по магистралата…

Дългогодишната диктатура е убила инициативата. В народа  пропит страх и чувство за вина.  Новите строежи и възможността за пазарна икономика поддържат ентусиазма. Олимпийските игри го показват, но зад това прозира абсурд с вероятност успехите да се превърнат в нова катастрофа.

Заедно с напредъка на технологиите, светът повече от всякога е свързан, същевременно пред прага на ново затваряне, поради неосъзнатите проблеми в миналото. Все още има държави зависещи от прищявките на егоцентрични диктатори, готови на всичко, за да управляват и манипулират.

21 Xi Zhu, Yunan - copie Социалният мир в Китай е плод на 7-8 процентния растеж, най-голям в света, но зад  него се крие липсата на осигуровка на 450 милиона застаряващи  китайци. Селските стопанства, където липсват млади хора, обедняват все повече за сметка на растящите градове. Външният прогрес дава надежди и развинтва главите на ново появилите се средно ниво китайци, но осъжда страната на бъдещи социално-икономически проблеми. Унищожаването на Тибетската култура продължава с тази на уигурите в провинцията Ксингжианг, заедно с масови убийства и мъчения на повече от милион невинни души в новопостроените концлагери!

Контактът ни с Лиан Танг, жената на любезния доктор продължи две години. Бяхме планирали да пътуваме заедно при пускането на новата линия на влака Шенг Ду – Ласа. Те искаха да дойдат в Париж за евентуална специализация на доктора. Лиан си беше дала френското име Елиан и започна интензивно да учи френски, но връзката ни по интернет беше внезапно прекъсната.

В Китай не се случи нищо особено, което да ни притесни. Стана ни ясно, че тази страна не може да бъде напълно разбрана без да се знаят идеите на триото Конфуций, Буда, и Лао Дзъ.  Въпреки многобройните исторически промени, скритото им влияние започва да дава глас. В Китай всякакви изненади са възможни, но за китайците страната им ще остава винаги „империята в центъра“ – на света, разбира се.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: