Гашербрум

Когато  в средата на октомври се намирате в масива на Каракорум на около 5000 метра и се готвите да заспите пред палатката с няколко осемхилядника, осветени от кристално ясната луна, а на сутринта не усещате аромата на есенните  треви наоколо, защото са побеляли от неусетно преминалия през нощта снежоносещ облак, радвате се като дете открило колко прекрасен е живота. Сменяте си маратонките с планнски обувки и хуквате да снимате, за да изпреварите слънцето, което след няколко часа ще ви отнеме фееричната бяла премяна на планината.

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

Адаптирани към обстановката, формите на околните седем-осем хилядници, забили мощните си форми в небето, започват да ви изглеждат естествено.

Това е погледа от палатката ми, разположена в измисления от камиларите базов лагер на Гашербрум. Реално такъв не съществува,  осемхилядникът не е покоряван откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Няколко часа по-късно белият свят се стопява така бързо, както се появи в тази странна сутрин. Сън, който ще ме съпровожда, можду много други.

Целият живот, не е ли поредица от добри и лоши сънища…

www.pastoukhov.com – Галерия 12 (сайтът е във влаш и скоро ще бъде преобразуван)

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че понякога компанията на един овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото на майка, а близките до библейските притчи, с дъх на вечност. Силата на природата и естествената връзка на хората с животинския свят, когато са обитавани от дух, навяват идея за първите пастири и духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

На тази фотография се вижда как овчарите, отначало достатъчни на себе си, се променят от неудържимата вълна на новия технологичен свят.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните ми студенски години. Окривах Планината във времето, в което Пирин се запечата в сърцето ми като най-хубав на света. Губех се и заедно с Природата откривах себе си. Палех огньове с отворено око за баба Меца, избутвах жарта, за да преспя на топлата земя. Рано сутрин опушен, влажен от росата, ловях щастлив живите лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Веднъж се загубих. Бях привършил и храната. За късмет срещнах възрастен овчар. Приседнахме до шумящ поток. Той разстла шарена бохча и от протърканото си торбе извади питка с пресен сминдух, повит във вестник. Топях домашната питка в сминдуха, овчарят ме наблюдаваше доволен и по едно време на човека му стана любопитно какво търся из пущинаците наоколо. Мястото беше наистина забутано. Разказах му как обичам да търся какво се крие зад всяко бърдо и чукар, да катеря висините, да се взирам какво крие хоризонта. Канех се да тръгвам, а той за изпроводяк задума:

 Синко, обичаш го ти животот!…- овцете наоколо мелодично подрънкваха без да заглушат с песента на потока. – Фащаш го ти как си мош, пустио  му живот! „ 

Гледах го с почуда. Вярно, бях неудовлетворен, но дори да не знаех за какво живея, чудесните моменти не липсваха. Сега разсъждавам различно, но тогава не се замислях кой каквофаща“ от „пустио му живот“. Той мълча известно време и провлачи: 

« Со се животот, момче да знаш – помъкнал си я и Нея, тази от дека не се е отървал никой… Oни сé си одят заедно. » – и загледан в потока продължи – « Па и Светлио! Сé и него си подгонùл нагоре…, от чернилката да бегаш, злото да те не лòви!… Ама Светлио те пази тебе. Насекаде те пази, да знаш… Вълчулята сé ги има, насекаде са! Бегаш, не бегаш, сé не мож им убега… » – замълча и повтори – « … Ама светлио, он те пази… Па ти, требе да си…, – загледа ме по-втренчено – да знаш, ти сигур си от пазачите! От па-за-чите, кажувам ти…! » 

Повтори, като провлачи думите, но от кои пазачи, така не разбрах. Изпроводи ме с « дал ти Бог добро » – най-хубавите български думи. 

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

 

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Ако харесвате Индия и обичате фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 има пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявявате интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЗа пътешествениците: Тръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Следвате обратно пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир и навлизате в страховитияу фантастичен Каракорум. Още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. По тези величави места не сте повече от едно малко пясъчно зрънце, а в Каракорум със стотиците гиганти седем хилядници забили върхове в безкрайните небеса, всички събрани в тяхната Агора, загубвате представа за себе си. Тук върховете са споделили със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи представляват най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. По тези места климатът се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху  стара, пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и се пасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизтическия период в България невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. Това за мен се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да стигнете до градовете наоколо беше като отиване в чужбина. Ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите по пътя  сме “нечисти”, недостойни за Рая. Въпреки това, особено високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: