Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам и Камбоджа за сметка на по-трудно достъпните, интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Няма да изпусна и динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, със земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия пътищата се разделят между Европа и Африка. Старата Африка шампион по млади поколения в света, търси себе си и бъдещето си в новия свят. Европа и тя стара и прекрасна, агонизира, губи енергията от богатото си минало, търси как да възкръсне или да загине…

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето ми натежават към Африка, а поради корените и навиците – към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия и интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но плоски, без култура. Южна Америка, екзотична, с разнообразна природа, но с население убито духом още от времето на Кортес, за съжаление без  духовните мащаби, недвусмислено принадлежащи на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Чудесни са Австралия и особено Нова Зеландия с красива, добре запазена природа и мили, усмихнати хора. Но усетете излъчването и вибрацията в нашите стари Родопи и ги сравнете със същото в тези млади страни! Аборигените и маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка  са загубили отдавна духа на прадедите, днес с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя Непал, Бутан и Бурма с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. В тези страни има човешки обмен, а той липсва все повече навсякъде по земята…

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към природата. Страната е чиста и красива и най-забележително е как тук всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са интересен материал за размисъл. За съжаление външната форма лъже – където се живее под чехъла на идеология, бъдещето остава винаги несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В главозамайващата динамика на Израел намирате всички световни кухни, респективно култури събрани от придошлите отвсякъде евреи. Наред с проблемите, свързани с фанатично вярващите в страната и непрекъснатото напрежение с околните страни, откривате един феноменален, единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (Тората) свързало еврейския род от близо три хилядолетия и гениално по рода си, с дълбокия си смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези страни с стари култури за мен е несравнимо с прясно заселените страни, което не пречи да са също прекрасни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи за предпочитанието ми към някои страни идват вкуса ми към автентичност и безвремие, свързани са с проекта « Земята и Хората », който следвам. Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, и най-вече за всички търсещи с куража да гледат освен себе си и нещата  в очите.

Фотографиите нарочно са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията като изкуство

Фотографията като изкуство                                         / Al Mahvit, Yemen /

От няколко десетилетия се правят опити фотографията да се приеме като изкуство.  Без да е официално призната между седемте класически изкуства, тя влиза в десятката заедно с киното и комиксите.

Единствена по рода си, достатъчна сама за себе си, фотографията не демонстрира нищо, но дава поле на богат, интимен обмен между света, автора и любителите. Когато е безвременна, тя се превръща в изкуство. Всяко човешко творение, което не спира да ви въздейства, се нарича изкуство. Или просто казано, сложете в спалнята си една фотография – ако тя ви говори всеки ден…, също и след години…, това е изкуство.

Изкуството ни спасява от баналността на живота, в който сме потопени…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Деца и възрастни

/ Шибам, Йемен /

Денят в който детето разбира, че възрастните са несъвършенни, става юноша; денят в който им прощава, става възрастен; денят в който прощава на себе си, става мъдър човек. – Алден Нолан

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Съветник и слушател

/Рада, Йемен/

Добър съветник е рядкост, но още по-рядко срещан е добрия слушател.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Йемен

Yemen-1Все по-често си мисля, че добрината и лошотията на хората е повсемирна и срещана под различни форми навсякъде.

Йемен Сана2Колкото една страна е по-примитивна,  съответно назад във времето, толкова лустрото от натрупани култури е по-тънко. Контактът с хората е по-директен, действията също.

В Йемен, както в другите арабски страни, не-мюсюлманите сме осъдени да завършим земния си път в ада. Нещата тук са опростени, без културни надбавки добрият човек, без да ви познава, ще сподели залъка си с вас и ще ви упъти с добро чувство, Аллах би имал грижата за останалото. Лошият, ако не може да ви елиминира, ще ви попречи с каквото може или поне ще ви покаже, че сте нежелан. Същият „лош“ в Европа няма причини да ви вкарва в „правия път“ или да ви елиминира, но ако му създавате проблем, в “пардон?!”, който ще чуете (в Париж), ще звучи като “махай се от пътя ми!”. Въпрос на култура. Не давам пример с български език…

13 Sanaa В столицата Сана снимам в един от най-старите сукове на Ориента. Движа се по тесни кълдъръмени улички към хотела. Вали ситен дъжд.

Сана ЙеменДве женски фигури загърнати в черно прибягват между локвите. Разбират, че ги снимам и вниманието, което им обръщам ги плаши и забавлява. Опитвам да завържа разговор от разстояние: “Къде мога да изпия кафе?” внимателно се провиквам на английски . Жените се уверяват, че наоколо сме сами, отвръщат на чудесен английски да ги следвам. На въпроса “до къде”, без да се обръщат промълвят „for good coffee!“. Няма да го пием заедно, то е ясно, но ги следвам приятно възбуден и снимамотново  без притеснение. Отношенията ни са в развитие, но ето, че се явава мъжка група. Връзката е прекъсната и те рязко сменят посоката. Опитвам  да ги пресрещна в съседна улица, но неуспешно.

Йемен Сана

Забравям кафето, както и загадъчните погледи с хубави гласчета. Трудно бих отрекъл, особено в този момент, че големи, хубави очи с приятен женски тембър и всичко друго скрито, е по-предизвикателно от западните секс дефилета.

Рада ЙеменЖените по такива места, понякога са по-прогресивни от мъжете. Другарят Сталин е казал, че за осъществяване на успешна диктатура на пролетариата, след унищожаване на интелектуалния свят, превъзпитанието трябва да започне с жените и децата…

Шибам ЙеменНа следващия ден на малко площадче в стария град Шибам спирам при деца, едни въртят гуми от колела, други ритат топка. Заобикалят ме, едно момче, говори слабо английски и става приказка. България не е позната, разправям колко сме добри на футбол, упражняваме се да снимаме заедно, но идва ред за молитва.

ЙеменЧувстваме се близки, изглежда ме приемат за вярващ и най-естествено ме канят да ги придружа в джамията наблизо. Колебая се каква роля да заема, когато едно по-източено момче кара преводача да ме запита: “Вярваш в Аллах, нали?”. “Да“, отговарям ясно. После добавям: „да, навсякъде, всичко е Аллах.” Това се харесва, но нещо си говорят и спорят… Момчето пита отново с недоверие в гласа си: “в България сте мюсюлмани, нали?”. “Не всички”,  запазвам спокоен тон.  Някой от групата губи търпение и спасява неудобния момент, като ни кара всички да побързаме за джамията. Случаят е чудесен да открадна някоя фотография особено с децата, на място където съм несигурен във вида си.  Усещам втренчения поглед на  момчето с неудобните въпроси, което спира и се вторачва в мен: “Прочел си Корана, нали ?!”. Помислих си за татковците в джамията и реших да не си играя с огъня: “Уважавам написаното в Корана, но… не съм мюсюлманин.” Спираме всички. Момчето с директните въпроси ме поглежда презрително и казва нещо, което преводачът премълчава. Нямам право да продължа с тях в Джамията! В очите на няколко деца чета съжаление за новото приятелство, казвам им „селям алейкум“ – а те бързат без да ми отговорят.

Йемен Ал Хаджара На другия ден случайно срещам момчето с английския. Питам го за думите на момчето, което държеше да разбере дали съм прочел Корана. “Пътят ти води към ада…”, смутолевя преводача без да ме гледа в очите.

Красотата на стария, запазен автентичен, както в приказките, Йемен е забележителна. Не отричам, че предпочитам прямотата на простия, обикновен човек, пред претенциите и изкуственото лустро на цели общества, с които споделяме живота.

В джамията не успях да снимам, адът не ме плаши, а Йемен остана между най-интересните страни, които съм посещавал.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: